Patrizzia
2.109 el resultado
И пак е подранила пролетта,
нетърпеливо земна гръд проболи,
какво, че вън дърветата са голи,
кокичетата с дръзка белота,
покланят се, и звънват трели вън ...
  187 
Ще те накичи с диаманти светлината,
в очите на децата отразената.
Дано си мирна, малко по-добра, богата,
да прати здраве и любов Вселената.
-------------------------------------------------------------- ...
  601  10 
Да беше звяр той би се бил – до кръв,
а тя – цветче, от дъх ще се разпадне.
Не е последен рицар, нито пръв,
удавил се в зениците ѝ жадни.
Плътта ѝ нежен снежнобял сатен, ...
  616  10 
А как ми липсва зимния Балкан,
одеждите сребристи на елите,
градец един към миналото взрян,
ех, въглени, сърцето ми горите,
а свикнала съм уж на студ и пек, ...
  542  13 
Нова година. Не съм Пепеляшка,
чистене, манджи, отде, накъде?
Друг да виси в тоя студ на опашка,
принцесата знам, че всичко яде.
Зеле в бидона, бидонът – в мазето, ...
  970  12 
Витрините излъчващи съблазън,
честитки – цял неонов водпад.
Клошар – по милост Божия наказан,
да е встрани – отритнат и нерад,
от лъскавото тържество, фалшиво. ...
  451 
"Понеже му отрязаха крилете –
прибраха ги за други времена,
отвързаха му сякаш бесовете
и сложиха на пътя му... жена."
Жени Иванова. ...
  1066 
Зимна нощ, вън искри белотата,
стиснал крехки, измръзнали длани,
детски спомен дойде да остане,
да накичим с играчки елхата.
Плахо с пръсти игличките гали, ...
  407 
Кръст си имам, с лекота го нося,
мяра е гърбината ми крива.
Тичам след мечтите – гола, боса,
кичурът в очите ми отива.
Думи имам, за да ги раздавам, ...
  391 
Аз искам за Коледа само това,
що няма да купят парите.
От гръмки и празни, помпозни слова,
съвсем оглушах, да простите.
Аз искам ли казах? Неволно съвсем. ...
  516  12 
Звездите са луничките на лято,
което там, зад Пътя млечен смях,
разсипа по косите ми богато
и заискрих. Ти казваш – побелях.
Опитай крадешком, като тогава, ...
  455 
Сняг вали и вали, и небето високо се вдига
и разтваря невидими двери, за всеки от нас.
Белотата е лист от сияйна нечетена книга,
срича тихо молитва декември пак с вятърен глас.
От сребристи крила китят ангели пух из Всемира, ...
  460  13  19 
Късмети сложих доста, сто и два.
То баница не стана – цяла книга.
И ще ти метна пълната тава,
доброто, знаеш, все не ни достига.
И пожелах ти здраве, и късмет, ...
  865 
Тя бе обрулена и гладка,
там под върха, плешив почти,
далеч от хули и нападки,
в небе узряло за мечти,
протягаше снага към Бога ...
  672  11 
Приличаме си с тебе, с дните къси
и с нови кръпки, върху дупки стари.
И новата година ни се въси,
напряко да преминем, към януари?
Приличаме си с тебе, в суетнята, ...
  306 
Обикновено аз съм тази дето,
си тръгва нощем боса и сама.
Светулка съм и дом ми е небето,
прегръщам сови в нощната тъма.
А ти похъркваш кротко на дивана, ...
  466  10 
Понеже днес съм сита и добра,
в стомаха филхармония не свири.
Кило похапнах печени ребра
и шмугнаха се нейде двете бири,
че трябваше пожари да гасят, ...
  270 
Със зимата ни е добре,
е, мъничко спорим.
От тънкото ѝ цигаре
струѝ в очите дим.
Дошла била, на чаша чай, ...
  199 
Изпод перото, дума, нито ред,
за празници суетни не излиза,
а времето върви отзад напред –
трепери още в лятната си риза.
Витрини алчни и забързан град, ...
  357 
Сняг прелита, котка свита,
златното вретено
тихо врънка, нощ е вънка.
Лягай тук, до мене!
Спинкат всички, ти очички, ...
  696  22 
На пейката, от снощен сняг прикрита,
седи тъга. Увесила е нос.
Кръстосани, следите на врабците,
описват в кратки щрихи делник прост.
А тя дори не смее да попита ...
  406 
„Сега сме с времето и вечността,
стоте строшени и лепени стомни... “
Жени Иванова
Лепени стомни, сто пъти по две,
кръвта ми някой с глината е смесил. ...
  336  15 
Ах, къде ли е онзи шапкар от Алиса?
И защо не съм вече аз малко дете?
Та всесилната Пипи ей тъй да ме слиса,
на дърво лимонадата пак да расте.
Както нощем с мечти в небесата си скита, ...
  240 
Виноват - сенсей. :)
Не знам, бе хора! А и откъде да знам?
Кой режисира жалкия спектакъл.
Един по рамото щастлив се тупал сам,
а друг пък сам на рамото си плакал. ...
  393 
Задъхват се под стъклен похлупак
и давят се с вината си душите,
и с хиляди : Защо? Кога? И как?
Саванът за крилете им обшит е.
Студено е, но ангели летят, ...
  589  10 
Врабец трепери, леден вятър с дъх от скреж ,
душицата му птичата до дън смразява.
Облещена от студ е вълчата Луна,
снегът боде до кръв - куршумени зърна,
прекрасно време. Бяла смърт да избереш, ...
  646 
Умра ли аз и срещнеш ли ги трима
ти ангела, към кръчма да летят,
от стих в стиха, от рима, та на рима,
от мене рая са сменили с ад.
Понеже тъй родих се, вдъхновена, ...
  1093 
Не знам защо не вземат най подир,
в устите тези маски да натикат.
Ще има тишина, ще има мир
и само ще четем за политика.
Безполово, безродно, но човек, ...
  690 
Двадесет грама, а сбират и святост и грешки,
няма бели и черни, а просто души,
с наш' то его растат греховете ни тежки.
Щом веднъж е проплакал човекът греши.
Все сред златни сараи са хвърлили пъпче, ...
  549 
Тихо къса небето поеми, в които,
в стих Луната описвал е летния мрак,
под елха в отпечатано лятос копито,
думи влюбени сбират се – първия сняг.
Тази зима в сърцето сребро е събрала. ...
  560 
От сребърната лира на Орфей
огласяна до днес от памтивека,
прегърнала и рожба и злодей,
една страна. По женски е нелека,
във вените ѝ Дунав, и Велека, ...
  918 
По пътя дълъг криволичи
такси от вестникарски лист.
Небе с елмази и момиче
и погледът детински чист.
В полета ягодови скрита ...
  985 
Слепци сте. Слепотата ви кокоша,
е до носа. Пари, кавги, неща.
Продавате заблуди. Аз съм лоша,
брошурите рекламните не ща.
Космите под носа, поттта, прането, ...
  246 
Прашасала в сандъка ми разсъхнат
стои бутилка ром. Ще я делим.
Щом устните от жаждата пресъхнат
и влезе ни в очите струйка дим.
Прости, че се натрапвам, без покана, ...
  271  13 
Тихо пя, тихо пя, тихо пя,
цяла нощ този дъжд, под носа си
и последните тъжни цветя
със светулково сбогом поръси.
Да заспят, да заспят, да заспят, ...
  298 
Без капчица суетност пак наднича,
в замръзналата локва облак бял,
не би ли там звездиците видял
и образа далечен, на момиче.
Което се съмнява в туй, дори че ...
  386 
За люляци е зажадняла,
отдавна моята душа.
Измислям си Вселена цяла,
да мога да я утеша.
Сред зима пада лятна вечер, ...
  462 
Търпението вече се прокъса,
а казват само то ще ни спаси.
Завиждам ви на егото и хъса,
поет да си. Човек и да не си.
И следва реч, след реч. Високопарна. ...
  425  13 
И скала съм била и излъскано камъче малко,
дето вечно го влачи житейската бърза река.
И родена на връх и засукала твърда закалка,
днес живея в полето, но трудно се диша така.
Тук лисици мишкуват, плашливи са зайците – скачат, ...
  398 
А хилядата стиха лежат между тебе и мене
и самотна Луната не може от студ да заспи.
И часовникът странен не цъка, а тихичко стене,
самотата се гуши сред две заснежени липи.
Тази нощ сняг вали и прикрива и дири и грешки, ...
  541 
Propuestas
: ??:??