Patrizzia (Надежда Ангелова) - Obras

Cеменце надежда 🇧🇬

Днес тъжни са и свъсени сивеят
прихлупените ниско небеса
и сякаш дом за птиците не са,
притихнал нейде е и суховеят.
А есента палитрата, боите ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2023-10-22T10:13:27+03:00 544 1 6

Cвяти и безпътни 🇧🇬

Понеже все не беше като другите,
че кой ли е избирал сам рода си?
Реших да съм домът ти и съпругата,
година-две родата ми се въси.
Понеже бях онази – вечно чуждата, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2023-10-21T18:34:40+03:00 1.1K 1 6

Добър вечер, чудачке! 🇧🇬

Този вятър побъркан отвя ги далече, далече,
всички черни тъги, дето толкова дни ме гнетят.
И съм същото рошаво, щуро, щастливо човече,
и фенерче светулково нося по тъмния път.
И изгрява Луната – така закопняла да свети, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2023-10-20T17:38:04+03:00 505 3 7

Под път, над път 🇧🇬

Че кашлица и глупост не се крият,
отдавна не поставям под въпрос.
Но тъпите са в своята стихия,
под път, над път ще срещнеш тъп и прост.
И кой каквото казал, или писал, ...

Patrizzia

Poesía

2023-10-19T18:44:04+03:00 451 3 4

Hаивник 🇧🇬

Шарен свят, панаири, гълчава,
еликсирите с кофи продават.
Раят там е, зад ъгъла, брат,
ставаш млад и красив, и богат.
Продавачка крещи гласовита, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2023-10-19T07:29:19+03:00 467 3 4

Измълчано 🇧🇬

Не ми ги вземай, Боже, мойте думи!
Богатството ми в радост или жал,
те мостът са невидим помежду ни
и кръстът, който Си ми изковал.
Препъвах се в светините фалшиви, ...

Patrizzia

Poesía

2023-10-18T06:21:09+03:00 449 3 3

Броди тихо навън вечерта 🇧🇬

Броди тихо навън вечерта,
под студения вятър е свита.
Кой ли пътя ѝ тъй начерта?
Леден вятър я тъпче с копита.
А блещукат уютно, блестят ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2023-10-16T20:08:12+03:00 606 5 5

Сбъркана приказка 2 🇧🇬

Вълшебното вретенце си го взе,
орисницата ми. И се пръждоса.
А джинът от бутилката с "Розе",
пиянски смотолеви по въпроса,
че приказките истина били, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2023-10-15T17:09:50+03:00 860 4 9

България съм 🇧🇬

— Що жална, милна девойко,
жално сте с дружки запели?
— Бог е, юначе, високо,
царят – в палатите бели.
Пеят, юначе, защо ли? ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2023-10-13T21:10:38+03:00 506 4 9

Казват – имало рай 🇧🇬

Казват – имало рай и го пише в свещените книги,
там си волен и млад, няма болка ни мъка, ни грях.
Казват – ангели има, приятелю мой, намери ги,
помоли се за мене, защото си бял, като тях.
Ти бе верен и предан, до мен неотлъчно вървеше, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2023-10-10T06:44:39+03:00 523 9 12

Изведнъж 🇧🇬

И кърви, и кърви, и кърви,
тази есен в листата на клена,
капки кръв в прегорели треви,
спомнят тъжна любов – неродена.
Синкав дим, някой снимки гори, ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Formas fijas

2023-10-09T16:39:13+03:00 1K 2 6

Любов – дошла по тъмно 🇧🇬

Ти сам ме повика. Аз съм. Твоята собствена буря,
пожарищата загасям, света ти ще прекатуря.
Нека гърми и тътне, тежки сълзи да капнат,
за тебе съм безпътна, дива съм и внезапна.
Тръгвам сега, че блесна. Сякаш небето се срути, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2023-10-08T18:11:55+03:00 425 3 2

Също като мен 🇧🇬

Рижавата есен скрита сред тревите,
тихичко замете летните следи.
Нищо не остана вече от преди,
само палав вятър - щур и любопитен.
Хитро, по лисичи свряна сред полята, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2023-10-07T18:40:18+03:00 508 3 4

Tвърде късно 🇧🇬

Така добре ми беше, свикнах някак си,
да недовиждам. Лутах се в мъглите,
на своя ден. Да мръкне тихо чаках си
стихът ми, знаех сред звездите скрит е.
Но май дойде ми време за проглеждане, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2023-10-05T20:16:57+03:00 458 5 7

Да ти обадя 🇧🇬

Да ти обадя, значи, оживях и днес,
и казват мъдрите, че подмладявал стресът.
Дори и свраките ме гледат с интерес,
дрънкулки нося, този блясък им хареса.
Плашилото отдавна си умря от смях, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2023-10-04T07:06:52+03:00 453 3 8

По-силна 🇧🇬

Не ти ли писна цял живот, кажи?
С лъжичка даваш, а отнемаш с шепи.
Нервираш се – не вярвам на лъжи,
макар да са очите полуслепи.
Каквото заобичах ми го взе, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2023-10-03T18:43:59+03:00 450 2 5

Циганска душа 🇧🇬

Ще си измоля циганска душа
от есента. Ще тръгна след катуна,
дъждът, заплакал горко, ще теша
и всеки лист умиращ ще целуна.
Ще легна в прегорелите треви, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2023-10-01T18:09:27+03:00 681 12 16

Kлада 🇧🇬

И тръгнех ли, избирах дълъг път,
и все вървях по стръмните баири,
един не се нае да ме сподири,
там, дето болки и стрели валят.
Човеци много, Любовта е кът, ...

Patrizzia

Poesía » Formas fijas

2023-09-30T20:18:18+03:00 487 3 6

И тъкмо в мрака зърна лъч, и... 🇧🇬

Гневът съвсем не ми помага.
И не съзнава, че е тъп
простакът. Има ли тояга,
той винаги напада в гръб.
Смирение се препоръчва ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2023-09-29T08:34:45+03:00 544 2 9

Шепа плява 🇧🇬

Уж крехък си, човеко, шепа плява,
понесена от луди ветрове,
а болката душата ти калява,
от мъката стихът ти се кове,
омразата ти от любов прелива, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2023-09-28T20:01:27+03:00 436 5 8

Майко, майчице 🇧🇬

Тази малка страна е в сърцата ни много голяма,
под небето ѝ синьо сме расли и раснем до днес.
Първо с обич изрекли сме свидната думичка мама,
после дом и родина, и българин. С гордост и чест.
Тази малка страна тя е нашата китна градина, ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2023-09-27T18:12:01+03:00 731 6 6

Гениално 🇧🇬

Ако го слушаш всеки ден Поклади
празнува и на мравка прави път.
На добротата вече ѝ се гади,
а той едва ли не е все пред смърт.
И споменава името Ти всуе, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2023-09-26T19:46:57+03:00 450 2 9

Все лудата и смелата аз бях 🇧🇬

Разбих я, на парченца я разбих,
химерата за общите ни друми.
Не се побра животът в моя стих,
все не намерих правилните думи.
Все лудата и смелата аз бях ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2023-09-25T18:38:03+03:00 593 4 7

Светът, хлапе е много зъл 🇧🇬

През тихия ни стар квартал
върви хлапак и си свирука.
Варел пробит и избелял
за миг превръща в тарамбука.
Следи го с поглед прикован, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2023-09-24T19:04:45+03:00 495 3 6

Mирише на сняг 🇧🇬

Дивите гъски се стягат за път. Сбират ятата си вече.
Весели, волни, високо летят, пътят пред тях е далечен.
Нейде сред пъстрата шума едва диша септември притихнал,
следва ятата с очи. Без слова, птичият глъч го усмихна.
Той е художник и влюбен поет. Гъши перца си събира, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2023-09-23T16:19:07+03:00 476 3 10

Май свърши ми се времето за чакане 🇧🇬

Май свърши ми се времето за чакане
и под забралото се спуска здрачът,
и идеалът светъл неоплакан е,
че рицарите никога не плачат.
Все чакам на турнир да ме повикат а, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2023-09-22T06:32:49+03:00 537 2 6

Аз река съм 🇧🇬

Аз река съм и милвам едва,
бреговете, а там в ракитака
пише вятър най-нежни слова,
носи дъжд. И стихията чака.
Денем рèша косѝ на върби, ...

Patrizzia

Poesía

2023-09-20T16:28:15+03:00 462 8 8

Свят, като свят 🇧🇬

Рисувам по памет по листа небесен,
танцуващи жерави с нежни души.
Красива и топла е ранната есен,
със сенчици птичи душата теши.
Главиците восъчни доземи свели, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2023-09-19T20:03:07+03:00 554 4 5

Посвоему щастлива 🇧🇬

Да имах някой ближен, но не би,
това ми е отсъдено, от Бога,
сама да съм и в радост, и в тревога -
една жена, а хиляди съдби.
Напразно над главата ми тръби, ...

Patrizzia

Poesía » Formas fijas

2023-09-17T19:21:36+03:00 722 5 9

Аз знам! 🇧🇬

Надежда хвана Вяра под ръка и тръгнаха. Унило и полека.
Къде са се запътили така? Низвергна ги, забрави ги човека.
Несретни и окъсани вървят, крилата си на други подарили,
две просякини в лъскавия свят – опърпани, недраги и немили.
И питам се: Къде остана тя? Сестрата трета. Като куче свита. ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2023-09-17T06:52:38+03:00 561 2 22

Две шепи думи 🇧🇬

Смълчан и тръпнещ град – сивеещо небе,
цял ден дъждът се кани да изплиска
от локва спомен. Лято бе или не бе?
Септември вее пъстрата си ризка.
А панаирът – шумотевица за ден, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2023-09-16T18:25:07+03:00 520 1 5

Учителко, аз помня те такава 🇧🇬

Не бях от ученичките прилежни,
описвах в стих стремежи и мечти.
Мълчеше ти и вместо: — "Дай бележник"!
Все казваше: — "Стани и прочети"!
Къдриците ти – рано побелели ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2023-09-15T17:24:21+03:00 1.1K 8 11

Каквото имам давам го, без жал 🇧🇬

Припомни го фонтанът и на мен,
миг, в който тъй се смя, че бе заплакал,
в един горещ и слънчев юлски ден,
направих във водата му спектакъл.
Да съм била на пет, или на шест, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2023-09-14T18:50:44+03:00 601 3 11

Очакване 🇧🇬

Ти си вятърът лунен – в косите ми нежно запял
и повдигнал за мен златотканите звездни завеси
и щурчето – строшило цигулка в безпаметна жал,
улулица повтаряща тъжно: — Къде си? — Къде си?
Ти си есенно слънце – огряло високия хълм, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2023-09-13T17:45:19+03:00 956 5 6

Cърца по паважа 🇧🇬

И едно подир друго си тръгват летата полека,
пъстри дребни мъниста търкалят по стръмния скат,
и широкият друм се стеснява до козя пътека,
сякаш вчера бе дързък, безстрашен и толкова млад.
Но душата годините в шепа ревниво не къта, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2023-09-12T18:44:44+03:00 603 8 22

Cветът лъстив не ще ме промени 🇧🇬

Дочака ме притихнал пак Балкана,
запя и грейна старият фонтан,
в зениците ми Ботев пак е взрян.
Дойдох, градче любимо. Ще остана.
Сънувах те, прегръдката ти крепка ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2023-09-09T20:44:30+03:00 543 5 4

Мечти 🇧🇬

Тихо клонче смокиново пак по прозореца драска,
а Луната ме буди – всевиждащо, златно око.
А септември по котешки шарен, гальовен и ласкав,
мърка вън: — "Помечтай, за минутка поне и ако,
бъдат дните до болка отрудени, грозни и груби, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2023-09-06T21:10:08+03:00 569 4 6

Kаквото да помислиш – все съм аз 🇧🇬

Приличам ли на ангелче от рая?
Повярвай ми, приличам, но не съм.
И дявол съм, когато те желая,
светица съм. Тих шепот, Божи гръм...
Такава си досега не си обичал ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2023-09-05T22:29:05+03:00 1K 3 3

Толкова стига 🇧🇬

От небето си правя нощви,
искам целия свят да нахраня,
Месец златен полека върви,
след душата ми – проста диканя.
И вършее звездици по сто ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2023-09-05T08:00:33+03:00 470 3 4

Kръговрат 🇧🇬

А тази сутрин хладно е. На лакът
полегнал е на покрива дъждът
и тънки клони, като с пръсти щракат,
а гроздето в лозницата е кът.
Защо тогава вятърът пиян е? ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2023-09-04T09:55:29+03:00 521 1 6