Не може бледолик да киснеш само в спомена.
Да нямаш настояще и цел, нито една.
Да разлистваш само овехтялите страници
И да наливаш в празнотата още празнота.
Да говориш в настояще, а да мислиш в минало ...
Безмълвна, топла, загадъчна беше нощта,
погледът ми се проплъзна към луната.
Съгледах по лицето й очертани петна,
сякаш в нея се оглеждаше земята.
Усетих притегляне, животворни сили. ...
Грехът ти към мен, отдавна веч съм ти простила -
за тежките безсънни нощи и горчиви дни,
за болката, разяждаща сърцето ми унило
и за снега, посипал много рано моите коси.
Отдавна съм забравила преглътнати обиди ...
С живота си откак се знам се боря.
Опитваше да ми прекърши крехкото стъбло,
но във жестоката борба то пусна клони,
облече ги с листа и даде плод.
А тези плодове, понякога горчиви, ...
Когато съдбата започне да ти тежи,
когато си безнадеждно отчаян,
когато стене сърцето, молитви шепти
и се чувствуваш наранен и забравен...
Когато с Любовта се разделиш ...
.....Отново на път.....
Разтвори щедри обятия голямият град,
с нажежена бетонова прегръдка ме обгърна.
Изправи се пред мене светофарена гора
и в пулсиращи, разноцветни реклами потънах. ...
Ти си градът, в който се родих,
Далеч от теб, сега света открих
но образът ти светъл не помръкна.
Явяваш се пред мен понякога на сън,
представям си те и на яве ...
Ти си градът, в който се родих.
В теб изживях и радости и мъки.
Далеч от теб, сега света открих,
но образът ти светъл не помръкна.
Явяваш се пред мен понякога на сън, ...
Не си мисли, че те забравих.
Ти тука.....в ляво завинаги остана.
В сърцето те заключих, сейф направих
и скрих там дълбоко кървящата рана.
Не се сърди ако безнадеждно чакаш ...
Животът е театър огромен, нескончаем.
Родим ли се, ставаме неволно артисти.
Едни израстват велики, неизчерпаеми,
а другите, остават до края си - статисти.
Едни се раждат за главната роля, ...
Къде зарея се пак мое вдъхновение,
без теб се задушавам, като в ризница.
Годините пораснаха, но ние с тебе
останахме си същите наивници.
Ти ме напускаше и пак се връщаше, ...
