rawiri
73 el resultado
Не знам на него ли сме -
или не.
Но ръб е. И е остър.
Порязване. Кърви небе.
Със мириса ...
  490 
Обещания за слънце и звезди.
Обещания, а после - нищо!
Кух живот! Като гърди -
изпълнени до горе със въздишки.
А ей го Бог - пред мен стои. ...
  477 
***
Ще пропукат гларуси съня ми,
и през две отворили се цепки
светлина ще бликне да упъти,
към познатата и клетка,
душата ми-пребродила вселени... ...
  389 
Все пак не е било напразно,
щом още шепнат устните ми стих.
А хората ме гледат странно,
странно-като всеки жив.
И се моля само да не онемее ...
  382 
Ще кажат хората навярно:
-Той ли?-Дявол! Грешник!
Да, отнех на много ангели
правото-да са успешни.
Те вдигаха със мен наздравици, ...
  348 
Ще се събудя пак напролет-
не е ли пролет всяка сутрин?
Щом тогава са отново,
пък било и за минутки,
животът и светът прекрасни, ...
  442 
Земята от тях ще отвикне.
Техни Величества Хората,
свити до атом ще скитат
в съня на морските спомени.
Чакащи тихо и кротко, ...
  359 
Аз чувам как присмиват се площадите
на грохналите старци и старици:
-Не бяхте ли онези...младите?
Какво се случи с вас? Горките!
А те куцукат и навярно оглушели, ...
  511 
Последната буква
от последният стих.
Последната крачка
и падане.
Колко гладък е само ...
  422 
на Валя
Опитах се подобно на Вапцаров, свойте
вери да бронирам във гърдите.
Но стреляше с куршуми бронебойни,
стреляше Животът - и не питаше! ...
  351 
"Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му."
Бертолт Брехт
Щом замълчи душа на поет
и стане поетът еднакъв
с всеки друг - просто човек - ...
  1876 
"...и тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше над водите..."
Не могат да закърпят с небеса
куполите златни вече.
И Господ лек, като дима
от свещ, в ръката на човека, ...
  399 
Аз съм сблъсък.
Аз съм стена.
Аз съм
усмирителна риза.
И онази ...
  427 
На Петър Иванов Кунчев - Левски
Поеха към небесната гара
( от Шипка пътят е кратък),
нарамили Смисъл и Вяра,
опълченци-юнак до юнака! ...
  389 
Човек от високо се беси!
Тъй ще знаеш!
Свий го малко тоя свят,
докато е време, че
... знае ли се... ...
  564 
Много пътувах.
- Ама как?!
Нямаш снимки,
ще кажеш,
при Бурш ал араб, ...
  548 
"Ти си черешовите небеса..."
М. Карбовски
Ще се взривят черешовите небеса
и върху него ще се сринат-
повярвал в най-голямата лъжа, ...
  419 
Немирници на път –
от вятъра повикани.
Вълните ще заспят
след лудото си тичане,
целунати от бряг. ...
  348 
Страхувам се, че някой ден
така ще си отиде
и последното -
от Мен!
И сам ...
  277 
Тази бясна гонитба
размазва пейзажа.
Нищо не виждам!
Искам да сляза!
Преди да повърна ...
  352 
От звън камбанен стреснати,
каквото носеха-изпуснаха.
Учудено загледаха ръцете си.
И се прекръстиха.
  357 
Оскотял от бита,
изтощен от тегóби
безучастно следя
как превръщам се в спомен.
В колабирали мисли ...
  971 
Приветства народът новия ред,
изпълнен с красиви химери,
с дружно "Ура!" и хукна напред –
баира към новия ден да катери.
И уж не изглеждаше стръмно, но ето – ...
  733 
Днес Сакатия празнува -
вдигнете чашите и го приветствайте!
Съдбата го целуна
и сега се пъчи
достолепно. ...
  301 
Маршируват край мен уморените хора.
Какви божества?
Образ?
Подобие?
Добитък… ...
  412 
> Никой не закъснява, щом Господ го кани на гости...
>
>
>
> Висоцки ...
  549 
Плачи!
Плачи, душа!
В това море
от тъга
и безсъние. ...
  336 
Исках да съм друг -
не този сдъвкан крясък.
На равни порции плют
по моста
между двата свята. ...
  1220 
Сипах вино в чашата от пръст.
Щом то докосна всяка песъчинка,
издълбах на дъното ѝ кръст.
И на него те разпънах, синко.
Беше слабо виното - ширата. ...
  292 
Тази улица - няма ли край?
Пряка, по която да свием?
Почти съм сигурен -
Раят,
в близката пряка се крие. ...
  368 
Все още на моменти
спомените ми се будят
и рухват монументите
на делничната лудост.
За да видя пак пред мен ...
  464 
Животът –
покана за танц
от Смъртта.
Рядък шанс
на Вселенската сцена ...
  1027 
Крилете свенливо отричат,
че някога с тях съм летял.
Морето
твърди,
че е плитко. ...
  624 
Propuestas
: ??:??