teodoralindemann (Teddy Daniel K.) - Obras

Ти си... 🇧🇬

Ти си болката,
ти си страхът ми,
ти си залезът,
ти си умът ми...
Ти си бурята, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-11-26T22:50:21+02:00 707 2

Меланхолия 🇧🇬

Нищо не искам - останах на края на пътя,
нищо не чакам - душата в себе си те скъта.
Да забравя... Да, това е, което искам,
да остана?... Пъстри лъчи по устните ти ще разплискам.
Днес валеше - бледи перли пустота, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-11-24T22:03:12+02:00 598 1

На прозореца 🇧🇬

Далечните звезди проблясват или пък вълните се разбиват в скалистия бряг. Мътно-светлинния изгрев разпръсква бледи лъчи по небето. Някъде тъмната гора говори с вятъра. Времето е застинало и на малки стъклени парченца се отронва от мислите ми. Неясните часове между съня и реалността се сплитат в изве ...

teodoralindemann

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2015-11-22T23:44:16+02:00 741

* * * 🇧🇬

Никога нищо не е било за мен,
нищо няма да остане за теб.
Живота изчезва в слънчевия ден,
любовта умира във лед...
Това, което някога огън било е, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-11-16T20:56:11+02:00 636 1

* * * 🇧🇬

Спяхме кехлибарено диви
под бледи лунни лъчи,
изплитахме ефирно красиви
тъмните със светли коси.
Ти беше далечен, силен, мечтан ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-11-11T07:27:54+02:00 576

Неистина 🇧🇬

Понеси ме към млечното небе,
целуни ме насред синьото море,
обърни се!
с пламтящи стоманени очи,
усмихни се! ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-11-08T20:18:22+02:00 466 1

Нека 🇧🇬

И когато пак ме засипеш с въпроси
и когато пак чуя стъпките боси,
ще се чудя – ще има защо,
обичам ли те или си спомен с прекършено крило?
Искам отново да те погледна ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-11-03T22:47:11+02:00 479 3

Кръговрат 🇧🇬

1
Тази вечер завалява. За пръв път от месеци. В началото майка ми дори не вярва. Трябва около десет минути да я убеждавам да се обърне и да погледне. Веднъж обърнала се обаче, тя хвърля лъжицата, омазана със сос, забравя тигана на печката и хуква навън, оставяйки след себе си диря от развълнуван въз ...

teodoralindemann

Prosa » Novelas y novelas cortas

2015-10-29T18:27:22+02:00 3.7K 1

Stahlmann Asche (Пепел) 🇧🇬

Asche
Schließ deine Augen mit mir
Und lass mich ziehen
Lass uns die Sinne befreien
Und so untergehen ...

teodoralindemann

Traducciones » Canción, De alemán

2015-10-28T19:21:45+02:00 1.5K

... и блян 🇧🇬

Лъчисто-озарени копринени вълни,
лунно-залезни мълчаливи
стоманени очи,
тихо е - подай ми ръка,
безкрайно е - танцува пенеста вода. ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-10-21T20:59:42+03:00 642 3

Маска 🇧🇬

Пробудих се в онзи ужасен миг, когато съня се превърна в реалност.
Пробудих се, бледа, изплашена от гледката пред затворените ми очи.
Пробудих се, знаейки истината.
Пробудих се....
И пропаднах в нов сън. ...

teodoralindemann

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2015-10-19T18:12:03+03:00 871 2

Може би 🇧🇬

Може би сърцето ми е вечно
или е малък пукнат кристал...
Може би душата плаче безутешно,
или умът пази спомен за печал.
Може би сърцето ми е вечно, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-10-11T19:18:03+03:00 701 2

Аз 🇧🇬

Взирах се в очите й и се опитвах да разбера какво чувства. Очите й са точно като моите – пъстрозелени, не особено големи. Съзерцавах зениците й, разширени от слабата светлина. Исках да погледна в душата й и да разбера какво става. Тя също ме гледаше втренчено, мълчаливо и сякаш ме изучаваше по същия ...

teodoralindemann

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2015-10-10T20:22:04+03:00 810 2

И все пак може да е ослепителното слънце 🇧🇬

Може би светът се е самоунищожил?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са шумовете, какофонията, смехът?
Защо всичко глъхне, тъмно и неразбираемо като в сън?
Или това просто е ослепителното слънце? ...

teodoralindemann

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2015-10-03T22:12:37+03:00 750

* * * 🇧🇬

Лунно-лъчисто е утрото пред мен,
изгаря в светлината силует покварен,
въздуха вдишвам, разпервам ръце,
събужда се в омая тежкото море.
Писък на чайка, пясък копринено бял, ...

teodoralindemann

Poesía

2015-09-29T22:06:07+03:00 449

Кажи му 🇧🇬

Опиши ми очите му - бляскави, светлозелени,
нарисувай ръцете му - силни, но копнежно кадифени,
разкажи за косите му - по-руси от слънцето,
спомени ми усмивката му - спираща времето...
Поспри го, отклони го за миг само дори, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-09-27T12:34:01+03:00 701 3

? 🇧🇬

Последният залез плисна като прасковени вълни по лицето ми.
Първият изгрев след дългата нощ, изпълена с грях(?) и хаос, покри лицето ми с воала на невинноста и аз отново се усмихнах.
Отново ме обзеха онези мисли. И пак - дали съм свободна, дали не сгреших, дали не прибързах?
От очите ми капнаха още ...

teodoralindemann

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2015-09-24T17:42:29+03:00 718

През шала на спомена 🇧🇬

Тази нощ се обърнах към залеза.
Тънки нишки надежда се сплитаха с дългите и все пак безкрайно безпомощни пръсти на времето.
Останах замислена...
Вгледах се по-ясно в болезненото злато на смъртта на слънцето.
Опитах се да те открия в безбройните късчета слово. ...

teodoralindemann

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2015-09-22T10:10:41+03:00 804

* * * 🇧🇬

Изгарящи тръпки плиснаха в мрака,
някакъв вик прекъсна съня.
Очите пламнаха - повече не заспаха,
останах във времето - сянка една.
Образът ти превърнах във снимка, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-09-19T19:13:05+03:00 525 3

Някога 🇧🇬

Мислех, че няма да видя светлината.
Не я видях.
Мислех, че няма да усетя смисъла.
Не го усетих.
Мислех, че няма да те видя. ...

teodoralindemann

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2015-09-17T22:13:24+03:00 780 2

Нищо повече 🇧🇬

...(много първично)
Обичай ме...
обичай ме като дъжда земята,
обичай ме като устните водата,
Обичай ме... ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-09-15T20:31:08+03:00 527 1

Там, някъде накрай света... 🇧🇬

Ела със мен накрая на света,
там, където има светлина,
където снегът винаги бял остава,
където където няма хорска врява.
Ела, хайде, тичай след мен, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-09-10T21:18:26+03:00 689

Отново 🇧🇬

Ситни капки самота – искрящи и студени,
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-09-10T17:30:20+03:00 617

Малки перли кървяща тишина... 🇧🇬

Умират лъчите, залезите студено кървят,
заспиват мъглите, вълните не могат да спрат,
морето се вълнува, денят си отива,
слънцето сънно отпуснато, последни глътки отпива.
Някъде плаче дете, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-09-08T20:04:00+03:00 753 2

Цигулка някъде ридае 🇧🇬

Затвори очи.
Деня си припомни.
Остави ме, нека ти покажа,
позволи ми един сън да ти разкажа...
Откога чакаш да ме видиш? ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-09-07T19:51:30+03:00 436

Нереален 🇧🇬

Залезът кърви в очите ми,
бледи устни чезнат в нощта,
тихи стъпки отекват в сърцето ми,
душата подема на вечността песента.
Заспиват очите, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-09-05T20:32:10+03:00 636 2

Обичам те... Мразя те... 🇧🇬

Обичам те...
но вече ти го знаеш.
Мразя те...
за това ли в нощите мечтаеш?
Обичам те... ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-09-04T15:29:12+03:00 853

Докосвай ме... 🇧🇬

Докосвай ме през шала на съня,
устните ти грешни със своите ще изгоря,
докосвай ме в отмала, в косата ми пръстите си зарови,
целувай ме, изпивай ме с очи.
Докосвай ме през шала на съня, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-09-04T13:45:55+03:00 835 3

Помни ме 🇧🇬

Всяка секунда боли с твоето име,
дните са нощи, а нощите дни,
през времето надникни – погледни ме,
каква бях за теб? Само това ми кажи.
Нищо не искам – тясно е за двама, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-09-02T21:30:46+03:00 686 1 2

Късно е 🇧🇬

Очите – сини, кожа – като кадифе,
а колко са красиви
силните ти ръце…
И понякога нощем се унасям,
луда, болна от любов по теб, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-09-01T13:36:33+03:00 635

Лека нощ 🇧🇬

Когато нощем тихо пристъпваш във мрака,
аз чувам твоя стих седефено бял.
Когато се моля, стиснала силно на съдбата ръката,
отново искам да вярвам, че си ме разбрал.
Бях преди десет години усмивка на твоето лице, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-08-30T17:52:12+03:00 689

Онзи ден 🇧🇬

Малкото неща, случили се в Онзи ден ме объркаха.
Слънчевата светлина беше така ослепителна.
Въздухът тежеше, пълен със спомени за бъдещето.
Онзи ден вулканът изригна и светът се стопи.
След това гласът. Зелените очи. ...

teodoralindemann

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2015-08-29T19:22:39+03:00 866 2

Моля те 🇧🇬

Тя стои и мрачно в мен се взира,
Времето като река извира,
тичат, бягат белите вълни,
крещят в омара бледите сълзи.
Защо останах в мрачния ти ум? ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-08-29T19:07:29+03:00 587

Нощ 🇧🇬

Ситни капки самота – искрящи и студени,
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-08-27T18:37:30+03:00 607

Смарагдена любов 🇧🇬

1
Винаги сме били заедно.
Винаги, когато излезех във ветровит ден, с развяна ягодово-златна коса, той се появаваше. Рядко се случваше да не забележа сребърно-смарагдените очи сред сивеещите съдби на някоя уличка.
Винаги сме били заедно. Промъкна се в живота ми като нов ученик, но и като стар познат. ...

teodoralindemann

Prosa » Novelas y novelas cortas

2015-08-27T00:45:42+03:00 2.1K 1 2

Докато душата спи 🇧🇬

Пиано тихо някъде история разказва,
нота по нота в ума ми думите запазва,
слуша розата, огънят залезно заспива,
две устни от вино мракът изпива.
Стеле се уханно тишината, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-08-25T23:14:22+03:00 610 2