Tzvetna (Цвета Иванова) - Obras

Доброта 🇧🇬

Не умира човекът,
щом в добро е живял.
Просто тръгва полека –
нелогичен и бял,
между черните мравки, ...

Tzvetna

Poesía

2017-05-15T00:11:10+03:00 524 4 7

Колко тиха любов е потребна 🇧🇬

Отведи ме, където лекуват с обичане раните
и е тихо, по-тихо от сън, в който всичко е синьо.
Уморих се от шум, от капани и горди страдания.
Страшно вият сирените, шепота щом си замине.
Земетръси от вой! Колко думи обеси езикът ми. ...

Tzvetna

Poesía

2017-05-06T15:07:32+03:00 4.5K 24 28

Смъртта е котка 🇧🇬

Смъртта е котка с остри сетива
и пухкава прегръдка.
По-близко е, когато се гневя
или пък съм безпътна.
Могъща е и гледа на света ...

Tzvetna

Poesía

2017-05-04T17:45:38+03:00 586 2

Любовта е беззащитна 🇧🇬

Нали е пролет. Мислите ми пърхат
от щастие, в което се смалявам.
Черешата в градината е църква,
а в нея Господ славеи възпяват.
Защото всичко мъничко е свято, ...

Tzvetna

Poesía

2017-05-02T18:15:58+03:00 672 2 8

Само с това 🇧🇬

Имам слънчеви мисли в суровите дни,
оптимист съм до степен на лудост.
На житейските слепи от тежест везни,
вместо злато – редя пеперуди.
Ходя боса по трънени думи и знам, ...

Tzvetna

Poesía » Otra

2017-04-26T12:49:09+03:00 755 4 12

Имало някога, някъде 🇧🇬

Село, село – расло на могила,
с кал и слама къщички наплело,
сън ли си, наяве ли си било?
Помниш ли човеците си, село?
Колко бяха? Шепа стари хора, ...

Tzvetna

Poesía

2017-04-21T14:27:41+03:00 733 7 17

Светло стихотворение 🇧🇬

Зелени надежди и сини мечти –
неделна импресия с вятър.
Съвсем високосно животът лети
и всеки човек е приятел.
Небето е близо и нежно вали ...

Tzvetna

Poesía » Otra

2017-04-16T23:44:03+03:00 1.2K 7 18

Слънчева облачност 🇧🇬

Пленихме слънцето и то
запали бедната ни стая.
Не мислех още за гнездо,
но бях щастлива да мечтая.
Едно смокиново листо ...

Tzvetna

Poesía

2017-04-09T18:41:52+03:00 1.4K 5 11

Бяло стихотворение 🇧🇬

Април е бял като саван,
април блести обезкървено.
Кръвта попива като дан
в пръстта. И става съвършена.
Смъртта е нежният палач, ...

Tzvetna

Poesía

2017-04-06T14:28:44+03:00 601 2 10

Вълшебството е в пътя 🇧🇬

Върхът е самотен.
Върхът е причина
да гледаш отново към ниското.
Тъй дълъг бе пътят, но ти го измина,
защото безумно ти стискаше ...

Tzvetna

Poesía

2017-04-02T22:29:42+03:00 493 4 7

Дъх на момина сълза 🇧🇬

Две стъпки разорана рохка пръст,
гробарите се черпят с черно вино.
Скован набързо, крехък дървен кръст
и шепа хора. Някой е починал.
Встрани душата слънчево блести, ...

Tzvetna

Poesía » Otra

2017-03-28T11:05:29+03:00 1.4K 11 13

Пролетна паша 🇧🇬

Копчета вакли по риза зелена –
агънца в тучна поляна.
Бялото стадо се щура пленено
или от сочност пияно.
Остри тревички с наболи ушета ...

Tzvetna

Poesía » Del paisaje

2017-03-22T19:50:01+02:00 706 3 10

За молитвите има небе 🇧🇬

Всяка рана е сянка на смърт,
щом нанася я ближен.
Красотата на лунния сърп
е невидима в грижа.
Единакът прилича на вълк, ...

Tzvetna

Poesía

2017-03-19T17:26:39+02:00 644 6 14

Сляпа неделя 🇧🇬

Щом животът събрал ни е късно,
занапред ни се пада добруване.
Време нямаме – ни да си втръснем,
ни за кривване, ни за воюване.
С поочукани светли надежди, ...

Tzvetna

Poesía » De amor

2017-03-09T16:30:57+02:00 695 4 15

Слънчеви зайчета 🇧🇬

Пухкаво-облачно. Снежни глухарчета.
Слънце в илиците. Копчета рижави.
Капеща музика. Улични бардове.
Нещо щастливо приижда.
Чувства се в капките. Грее във въздуха. ...

Tzvetna

Poesía

2017-03-05T17:58:59+02:00 734 3 7

Творческа вечер 🇧🇬

Гъсто черно мастило,
снежнобяло перо
и ръка – като жило
върху старо бюро.
Нещо мъчи поета, ...

Tzvetna

Poesía

2017-03-02T19:17:55+02:00 459 1 8

Прошка 🇧🇬

― Прости ми! – каза Пролетта –
Животът е причина
в снега да се родят цветя,
а ти да си заминеш.
Земята тръпне от копнеж ...

Tzvetna

Poesía

2017-02-26T18:03:45+02:00 526 3 8

Обещай ми 🇧🇬

Прегърни ме с въжета-ръце,
завържи ме до болка, защото
в пущинака на мойто сърце
се е свил на кравайче животът.
Целуни ме със хищна уста ...

Tzvetna

Poesía » De amor

2017-02-24T18:56:15+02:00 745 3 4

Всеки кладенец има сърце 🇧🇬

Всеки кладенец има сърце
=====================
Този кладенец няма очи
и не знае, че има небе,
затова от години мълчи ...

Tzvetna

Poesía » Formas fijas

2017-02-21T11:27:02+02:00 934 3 8

Разкажи ми какво е небето, дете 🇧🇬

Разкажи ми какво е небето, дете!
Вече нямам за синьото сънища.
Сякаш някой, от дните ми слънце краде
и косите ми тегли към дъното.
Разпери пак ръчички с онази любов, ...

Tzvetna

Poesía » Otra

2017-02-18T19:41:57+02:00 832 2 17

Родено в тъга 🇧🇬

Уморена съм. Нося тъга.
Всички пътища водят до никъде.
По инерция, с бледа ръка
пиша думи подобни на тикове.
Имат пулс пригоден за разстрел, ...

Tzvetna

Poesía » Otra

2017-02-16T23:29:38+02:00 501 4 4

Държава за закриване 🇧🇬

Дали не идва нещо безнадеждно?
Децата на изгубените ангели,
през куп за грош живота си подреждат
и болките си кичат – като панделки.
Израснали под знака на невежите, ...

Tzvetna

Poesía » Civil

2017-02-14T21:05:28+02:00 562 3 9

Щурец в сърцето 🇧🇬

Тук няма да се връщам, затова
последните си спомени изтривам
и в острата посърнала трева,
преливам от тъгата си горчива.
А гледките избождат ме с очи, ...

Tzvetna

Poesía

2017-02-11T17:40:59+02:00 636 4 10

Надежда 🇧🇬

Някой ден ще си купим имот
в изоставено българско село,
с две безстрашни вълчета за СОТ
и със сламен дюшек за постеля.
Ще се будим по първи петли ...

Tzvetna

Poesía

2017-02-08T16:12:08+02:00 783 4 18

Зелени ручеи 🇧🇬

Бодат очите ми зелени ручеи,
зелени ручеи бодат нозете ми.
Да скъсат тихото, пролайват кучета
и пак е призрачно, и страх обзема ме.
Вървя през клоните, пълзя без пътища, ...

Tzvetna

Poesía

2017-02-05T18:39:10+02:00 770 4 9

Отдаване 🇧🇬

И отново си тук, и не си...
Предусещам мига на отдаване.
Не на мен. Не на друга жена –
в този миг красотата ни равна е.
В този миг ти си нейде отвъд. ...

Tzvetna

Poesía » Otra

2017-02-01T23:26:00+02:00 630 1 2

SOS 🇧🇬

Гълъби, врани, врабчета –
зимна елегия в сиво.
Бързайте, спешни звънчета!
Утрото зрее бодливо.
Свада. Кресчендо от звуци ...

Tzvetna

Poesía

2017-01-29T22:16:04+02:00 549 2 5

Моля те 🇧🇬

Моля те
======
Тръни и гърбици. Огнено халище.
Още ли искаш сърцето ми?
Рани оставя щом бъде погалено. ...

Tzvetna

Poesía » De amor

2017-01-27T14:04:12+02:00 617 2 10

Нещо ми влезе в окото 🇧🇬

Мръзнат нозете ми, лед са ръцете ми,
минуси пълнят сърцето
Зима е. Свиква се. Гледам врабчетата –
всичко на тях е отнето.
Грозно облечени, колкото залъче. ...

Tzvetna

Poesía

2017-01-25T19:53:33+02:00 4.1K 24 31

Селцето 🇧🇬

Протяга се под преспите, разсънва се селцето.
Неуко е без вестници, но будно общо взето.
Разчело е прогнозата по облаци и птици,
и знае за угрозата на зимната кралица.
Кюмбетата напълнило, замесило си хляба, ...

Tzvetna

Poesía » Otra

2017-01-22T22:42:05+02:00 758 5 16

Прошка 🇧🇬

Ударих куче. Гледам си ръцете,
заситено излегнали се в скута ми.
Дали са грешни? Или пък проклети
и грозна сила вдигна ги за удара.
Сега лежат доволни като котки ...

Tzvetna

Poesía

2017-01-20T11:30:30+02:00 682 5 9

Нафора 🇧🇬

Най-мъдрите сред нас говорят просто,
защото знаят – думите са хляба
и могат да нахранят, като Господ,
с тях бедния, низвергнатия, слабия.
И могат да наронят на трохички ...

Tzvetna

Poesía

2017-01-17T21:16:49+02:00 881 8 17

Има 🇧🇬

Има гладна любов и преситени страсти.
Има лъскав мираж и оазис от кал.
На сърце разстояние вече е тясно,
на ръка от просията някой е дал.
Има бели трохички за вярващи устни. ...

Tzvetna

Poesía » Otra

2017-01-13T17:30:51+02:00 629 1 9

Не сме осъдени 🇧🇬

Валят снежинките. Навяват спомени.
И в тях е хубаво. Щастливо-песенно.
Живяхме влюбено. Напи ми стомните
и цвят в градината разцъфна в преспите.
Спасихме лятото. Изгря в очите ни. ...

Tzvetna

Poesía

2017-01-11T19:39:39+02:00 570 4 13

Снежинките са хубави, нали 🇧🇬

Къде отивам с черната си жлъч?
Наоколо е бяло огледало.
Отнейде иде светла детска глъч
и нещо в мене трепка оцеляло.
И нещо ще ме парне като жар, ...

Tzvetna

Poesía

2017-01-08T10:52:00+02:00 605 3 12

Нежелани издънки 🇧🇬

Безлюбовно родени, изоставени рано,
те са свише калени за житейските рани.
И търкалят безцелно – между има и няма,
своя кръст на безделник, свойта болка голяма.
И по право са криви, и са криви нагледно, ...

Tzvetna

Poesía » Civil

2017-01-05T12:02:42+02:00 558 2 6

*** 🇧🇬

Каквото нямам е награда,
каквото гоня е печал,
печалбите си ще изстрадам,
излишното ще стане кал.
Каквото мисля е пролука, ...

Tzvetna

Poesía » Otra

2016-12-29T21:16:57+02:00 513 1 7

Милост за децата 🇧🇬

Деца умират, Господи, деца!
Не са живели още, а ги вземаш.
На майките разбитите сърца
не бяха ли достатъчно големи?
На татковците тежкия товар ...

Tzvetna

Poesía

2016-12-27T20:47:52+02:00 1.4K 2 9

Бели мисли за из път 🇧🇬

Вълчи стъпки. Стръвна пустош. Диша хрипкаво снегът
Хапе с хладните си устни всеки, който е на път.
Дим се вие зад баира като радостен мираж.
Спри, човеко галопиращ! Бялото е тих пейзаж.
Бялото е перспектива. Господ Бог ти я дари. ...

Tzvetna

Poesía

2016-12-22T14:45:45+02:00 589 2 8

Разчитане на йероглифи 🇧🇬

Белоснежни и кални, трънливи и меки посоки
с милиарди човешки следи в йероглифно писмо
мамят пътника, дръзнал веднъж да надскочи високо
летаргичния кротък живот с хладни вени на смок.
Невъзможното щастие винаги крие опасност, ...

Tzvetna

Poesía » Otra

2016-12-20T13:07:24+02:00 1.2K 4 9