valcanyon (Валентин Миленов) - Obras

Радвам се 🇧🇬

Когато радвам хората, радвам се и аз
и списвам стихове в ранина и късен час.
Те, стиховете ми, изпълват моята душа
и раздавам я по късчета на хората!
И вечер късно, когато лягам уморен, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2023-01-13T02:41:06+02:00 1K 1 4

Една жена 🇧🇬

С очи красиви една нежна, хубава жена,
скрити зад очила, те излъчват красота.
Понякога са тъжни, усмихнати понякога,
засмяна жена скрила в душата си тъга.
Тя свободна е като името си Свобода, ...

valcanyon

Poesía » De amor

2023-01-10T11:59:41+02:00 712 1

БлагоТвори 🇧🇬

Една дума а колко много значи,
създадена от две благо и твори.
Да дариш на някого една надежда,
да помогнеш на попаднал човек в беда.
Да дариш своята помощ на малко дете, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-12-27T09:44:04+02:00 629 2 2

България 🇧🇬

Една земя малка, колкото длан човешка,
дарена ни бе някога на българите от Бога.
За нея милея и любя, без нея аз не мога,
и ме радва и боли ме за участта и тежка!
С красивите си високи, горди планини, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-12-25T13:30:46+02:00 537 2

Зад ъгъла 🇧🇬

Вървя и зад ъгъла все поглеждам,
навярно и ти мила често правиш това.
Теб аз търся все хората оглеждам,
за да те видя, да срещна теб в ноща!
И вярвам че зад ъгъла ни чака любовта, ...

valcanyon

Poesía » De amor

2022-12-24T17:24:08+02:00 1.1K 2

Благодаря 🇧🇬

Благодаря на отца ми, благодаря на Бога,
че ме е дарил с дарбата да пиша слова.
Да величая делото му аз да спра не мога,
защото е загинал, жертвал себе си за хората.
Благодаря на моята мила добра майка, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-12-21T06:39:17+02:00 511 2

Коледна Любов 🇧🇬

Огледай се в елхата, в нейните звезди,
там ще видиш, любима, моите очи.
Те тогава ще ти проговорят, погледни,
те търсят твоите, останали пак сами.
Ти си там далече, любима, но си до мен, ...

valcanyon

Poesía » De amor

2022-12-18T09:23:33+02:00 690 2

Селянин 🇧🇬

Той израсъл е някога на село, на нивата,
закърмен е там с мляко от своята майка.
Добър човек селянин раздава своята душа,
за хората, за близките си без да се вайка.
Сложи на рамото си дисагите той сега, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-12-16T10:37:13+02:00 495 3

Снежинката 🇧🇬

Снежинката
На Снежана
Ти чиста си като снежинките навън,
излязла си сякаш ти от моя сън.
Красива, нежна, мила и добра жена, ...

valcanyon

Poesía » De amor

2022-12-14T20:05:49+02:00 388 1

Моите чеда 🇧🇬

Когато сам отново оставам вечерта,
когато спомените ми преборват съня,
появяват се пред мен лицата на моите деца,
те не са до мен но са ми в сърцето, в душа.
Седя си заедно с една любима нарича се Тъга, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-12-13T10:09:10+02:00 1.2K 4

Борба 🇧🇬

С една жена сега аз водя борба,
която отиде си, отиде си и любовта.
Ако имало я е при нея или е било лъжа,
отиде си от мен така тя някога пожела.
И започна се една борба с бивша жена, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-12-06T16:07:17+02:00 496 1 3

Ангел войвода 🇧🇬

Едно младо овчарче с гега в ръка,
пасяло стадото си високо в планина.
И тя за него била и баща и майка една,
закриляла го от бури и ветрове някога.
Когато турците посегнаха на милото му, на рода, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-11-25T16:59:21+02:00 624 2

Научих се 🇧🇬

Научих се да бъда търпелив,
а знаеш за лъв това е трудно.
Скромен човек съм, не горделив,
но горя и страдам, не живея мудно.
Научих се да бъда мълчалив сега, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-11-19T12:44:11+02:00 626 3

Хиената 🇧🇬

(за хората-хиени)
Едно животно дребно от рода на куче,
но не съвсем на него то прилича.
Петнисто, грозно, природна грешка една,
нито куче, нито вълк но част от фауната. ...

valcanyon

Poesía » Filosófica

2022-11-17T10:45:34+02:00 443 2

Майсторът 🇧🇬

Майсторът
(На Кольо Фичето)
Един голям българин с мистрия в ръка,
изграждаше черкви и чешми той някога.
За свойте събратя зидашв ги една по една, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-11-16T16:51:18+02:00 502 2

Любов 🇧🇬

Любов омайна, любов жадувана,
любов красива, любов бленувана.
Любов желана, любов споделена,
любов ухажвана, любов употребена.
Любов мечтана , любов душевна, ...

valcanyon

Poesía » De amor

2022-11-15T13:38:19+02:00 998 2

Бъди Човек 🇧🇬

В живота си ще срещнеш хора различни,
добри други лоши, едни ярки а други безлични.
Повече от тях ще ти подадат в нужда ръка,
когато паднал си да изправиш своята снага.
В живота си ще срещнеш много жени, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica

2022-11-13T21:20:47+02:00 978 1 3

Дъжд 🇧🇬

Навън заваля и появи се в мен тъга,.
сякаш небето синьо за някого плаче.
С капките си ще измие моята душа,
изстрадала душа, сякаш е душа на сираче.
Дъждът отмива моите сълзи ...

valcanyon

Poesía » Filosófica

2022-11-11T10:34:36+02:00 491 1 2

На Калоян 🇧🇬

Когато ми написа тези остри слова,
аз мислех че те са на твоята майка.
Много ме заболя и появи се голяма тъга,
тя ваша майка е но за друго тя се вайка.
Когато ми написа тези остри слова, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-11-11T10:06:50+02:00 488 1

Родовата къща 🇧🇬

Едно прозорче вечер свети,
рядко то излъчва светлина.
Хората са лакоми за пари и предмети,
а родовата къща остава си сама.
А тук ние от малки деца сме израсли, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-11-09T17:51:59+02:00 439 1

Бащината къща 🇧🇬

Ти тръгваш си и се завръщаш при рода,
в бащината къща при майка и баща.
Те посрещат те с усмивка на пътната врата
и прегръщат те искрено от сърце и от душа.
Ще минат много дни а може би години ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-11-07T08:42:34+02:00 593 1

Задушница 🇧🇬

(На моя приятел – чичо Жоро)
Две рози ти оставих, красиви рози от мен,
една красота споделих с теб този слънчев ден.
За теб са, мой приятелю, донесох ги от душа
и стихове написах за теб, но изпълнени с тъга! ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-11-05T15:46:02+02:00 819 2 4

Добрата стара жена 🇧🇬

Добрата стара жена
На пейката седи сама стара жена,
а лицето й излъчва сега голяма тъга.
Останала сама само с вярата си в Бога,
отправя пред черквата своята молитва. ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-11-03T09:48:07+02:00 800 4

Будители 🇧🇬

Да будиш хората от сладкия им сън,
да, топло е в къщи и студено е навън.
Спокойни са, те обичат само тишина,
работят неуморно навели своята снага.
Заспали хората не вдигат своята глава, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-11-01T08:09:00+02:00 710 1 4

Дървото на живота 🇧🇬

Пораства то от пръчка с корени в земята,
храни го като майка тя и полива го небето.
Расте високо и стройно като на мома снагата,
и слънцето и вятъра милват го, галят му листата.
Като на дървото е и на човека живота, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-10-30T10:38:51+02:00 494 1 3

Теб те няма 🇧🇬

В душата ми всели се като сива мъгла, тъга,
доведе я отново нейната голяма сестра самота.
А теб те няма и от небето пак дъжд заваля,
с едри капки-сълзи сякаш то се разплака сега!
Теб те няма и търся те във всяка красива жена, ...

valcanyon

Poesía » De amor

2022-10-29T12:05:42+03:00 536 1

Кърваво време 🇧🇬

Когато надвиснал кървавия турски ятаган,
над положените на дръвника на момци глави.
Те вярата си не предали без страх и срам,
останали верни на Бог, един подвиг голям!
А жените им силни със сълзи на очи ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-10-26T10:03:17+03:00 631 3

Щурчето 🇧🇬

В стаята ми свири си сега щурчето
навярно то дошло е с мен от полето.
И музиката му оглася ми нощта,
спомена ми за детството и младостта.
Свири щурче, прогони ти моята тъга, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-10-21T07:05:06+03:00 660 2

Звезди 🇧🇬

Те звездите ни пазят мечтите,
и осветяват ни пътя в ноща.
Там са на нашите близки душите
и отправяме поглед с надежда и тъга.
Те пазят ни и спомена за любовта, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-09-29T08:47:51+03:00 708 1 6

Далече 🇧🇬

Далече
Там в планината далече от хората,
усещам спокойствие, усещам мира!
Далече от хорската злоба и омразата,
от завистта и фалша и на душата заразата. ...

valcanyon

Poesía » Filosófica

2022-09-28T09:35:26+03:00 506 3

Оркестър с цигулки 🇧🇬

Вървя към моето село в планина,.
едно малко село мило, Тополница.
Тук посреща ме баба от пътната врата,
от тук си тръгвам и се завръщам с усмивка.
А вечер когато настъпи тъмнина, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica

2022-09-18T08:20:57+03:00 493 1 3

Човекът с белия бастун 🇧🇬

Човекът с белия бастун
Върви по тротоара с бастун в ръка,
с бял бастун помага си човека сега.
Потропва с него, върви по пътя си така,
един човек незрящ но с добра душа. ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-09-09T15:20:17+03:00 561 5

Любов свещена 🇧🇬

Една любов от люлката аз нося,
към моята майка, тя ме е родила.
Любовта си дарявам любов не прося,
майка ми със своята любов ме е дарила!
Една любов аз нося в моето сърце, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-09-08T12:16:33+03:00 554 1 1

Планината 🇧🇬

Тя, планината винаги е раждала Човеци,
сурови, груби хора но с добра душа!
Израснали от малки с много работа,
пораснали големи, отглеждали добитък, стада.
В една ръка пищов а в другата с гегата, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-08-31T09:42:38+03:00 823 1 2

Молитва и свещ 🇧🇬

Молитва и свещ
Поех отново по пътя на храма на Бога
и прекръствам се пред пътната врата.
Отварям вратата и да се сдържа не мога,
правя кръст с ръка и му благодаря. ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-08-21T09:14:58+03:00 506 2

Фотограф 🇧🇬

Фотограф
Върви човек в старо село запустяло,
носи той фотоапарат в своята ръка.
Поглежда старите къщи с много тъга
и знае че тук някога от живот е кипяло. ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-08-18T11:14:26+03:00 559 1 3

Хайдутин 🇧🇬

Хайдутин
Един бе Дельо хайдутин в Родопа планина,
роден дом за него, неговата майка и баща.
Не могъл да гледа как погубват вярата в Бога,
на братята му българи насила под ятагана! ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-08-18T07:20:39+03:00 576 1

Мечтая 🇧🇬

Когато сърцето ми превръща се в море,
пенливи вълни от него идват на талази.
То връща ми спомените още от дете,
а от небето слънцето жарко пече ли пече.
Ти си в мен мое мило Черно море, ...

valcanyon

Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica, Civil

2022-07-28T09:24:02+03:00 1.4K 2 1

Живей 🇧🇬

Сега живей приятелю, сега живей,
че той животът като река отминава.
Бори се с него, а понякога дори запей,
жив си, здрав си, само спомена остава.
Ако не ти харесва човече ти го промени, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-07-27T16:16:04+03:00 507 1 2

Гларусът 🇧🇬

Красива бяла птица долетя,
тя донесе ни поздрав от морето.
И спомни ми за една моя мечта
и поглеждам и махам й в небето.
И сядам замислен, тъжен съм сега, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2022-07-15T17:04:34+03:00 491 1