valiordanov (Валентин Йорданов) - Obras

Времето към събота лети 🇧🇬

Ще мине като филм и този ден.
Различно ще го чувстваме обаче.
Трилър ще е този филм за мен,
че предстоят ми купища задачи.
В събота очаквам моя син, ...

valiordanov

Poesía

2015-03-17T21:11:35+02:00 550 1

Видях дъга 🇧🇬

Две черни деца
играят
на брега на Бяло море.
На ръба на света
мечтаят, ...

valiordanov

Poesía

2015-03-15T16:46:27+02:00 462

Как съм пишел... 🇧🇬

Не пиши негативно!
Опиши красотата.
Мисли позитивно!
Слей се със свободата...
Все заръки неясни. ...

valiordanov

Poesía

2015-03-14T11:56:29+02:00 490 1

Така ги виждам 🇧🇬

Поетите са винаги деца,
защото силно вярват в красотата.
Танцуват нежен блус със мисълта,
която ги повдига от земята.
Те като пъзел думите редят ...

valiordanov

Poesía

2015-03-12T14:24:20+02:00 613 2

Понеделнишка намижка 🇧🇬

Пак започваме битка неделна
и протриваме сънни очи.
Понеделник е вече модерно
седмицата да се честити.
И поели заряд от честитки ...

valiordanov

Poesía

2015-03-09T16:41:01+02:00 534 1

С любов 🇧🇬

Заспивам и се будя с мисълта,
че утре като днес ще те обичам.
Няма идентичност на света,
която малко с теб да си прилича.
Ти цялата си чувства и любов, ...

valiordanov

Poesía

2015-03-07T12:23:46+02:00 515 1

Не дали, а кога 🇧🇬

Горещата надежда ме крепи,
че в някоя обикновена къща
един герой все пак ще се роди,
за да възкръсне вярата могъща
за светли и красиви идни дни, ...

valiordanov

Poesía

2015-03-04T23:36:03+02:00 534 3

Какво да направя 🇧🇬

Колко мразя да бъда вършачка,
но животът си сух овършах.
Бе предрекала някаква врачка,
но какво? Аз не зная. Живях.
Всички бяха нарочно във чата, ...

valiordanov

Poesía

2015-02-28T09:07:47+02:00 453 2

Няма много време 🇧🇬

Потърсих те в самотните си нощи.
Луната като мама ме прегърна.
Заспах притихнал, но те исках още,
и вярвах, че ще мога да те върна.
Сънувах неотключена мечта ...

valiordanov

Poesía

2015-02-27T01:18:29+02:00 509 2

Еротично видение 🇧🇬

От кръчмето се прибирах
без да криввам. Към дома.
Десет крачки и... притихнах.
Миг - неземна красота.
Крак - безкрайна магистрала, ...

valiordanov

Poesía

2015-02-25T23:37:51+02:00 1.5K

Това, че... 🇧🇬

Когато ме покрият с черна пръст,
кой грях ще ми простят от греховете?
Това, че не направих с пръсти кръст
или избрах за своят син да светя?
Това, че нямах собствен дом, ...

valiordanov

Poesía

2015-02-19T23:02:39+02:00 517 2

Дали ще се почувства светлината 🇧🇬

Не ме съди, другарю съдия.
Пет циганчета чакат мойта жица.
Аз много мразя всъщност да крада,
но как кажи ми, да им купя пица?
Не ми е лесно с този занаят. ...

valiordanov

Poesía

2015-02-18T08:56:24+02:00 525 4

Центрофуга 🇧🇬

Денят е невъзвратно прагматичен.
От сутринта подреждат се светулки.
Минутите до голо се събличат.
Щурчетата настройват си цигулките.
Мравките отново се строяват. ...

valiordanov

Poesía

2015-02-16T22:26:16+02:00 435 1

Целуни го, сам 🇧🇬

Детето се разплака от баща си.
Не го позна и ревна с пълен глас.
Цената от раздяла не е щастие,
а болка, що дълбае вътре в нас.
Баща си бе забравило горкото. ...

valiordanov

Poesía

2015-02-12T22:25:18+02:00 480 2

Искам приказка 🇧🇬

Разкажи ми приказка, татко.
Нищо, че съм голям.
Твоите приказки сладки
още от детството знам.
Искам с гласа си магичен ...

valiordanov

Poesía

2015-02-11T21:04:15+02:00 448

Десети Февруари 🇧🇬

В моята църква ще запалят свещички за здраве.
Светлината ще милва въздуха на света.
Свещенникът като смисъл ще се изправи
и Света Валентина ще прекръсти с ръка.
На Светиня съм кръстен. Затова и душата ранима е. ...

valiordanov

Poesía

2015-02-10T21:23:47+02:00 546 1

Сега и това пък 🇧🇬

Избърсвах от стените плесента.
Господи, защо ме донаказа.
Легенът със водата се разля
и стаята ми стана моя ваза.
Като лале в средата ù стърча ...

valiordanov

Poesía

2015-02-08T00:00:44+02:00 472 1

Недоспано 🇧🇬

Ще преживея тези дни,
животът ми не е подарък.
Не е условия дори.
След падане се става.
Смела ще е сутринта, ...

valiordanov

Poesía

2015-02-05T21:23:22+02:00 452 2

Житейски парадокси 🇧🇬

Изкъпах се, а вън е страшен студ.
Коляното боли. Звездите греят.
С качулка съм, но имам остър слух.
Стените неми. Негрите живеят.
Носът запушен. Владовски звучи. ...

valiordanov

Poesía

2015-02-05T02:02:35+02:00 468 3

Представете си само 🇧🇬

Представете си, моля, тази картина
депутатите наши, да работят в чужбина.
Но не, както виждаме в Парламента,
а с нови задачи и тежки моменти.
Да мият чинии, да влачат метал, ...

valiordanov

Poesía

2015-01-30T07:31:25+02:00 532 2

Безполезно писмо 🇧🇬

Здравей, чичо Борко!
Днес съм много далеч,
но ти пиша за Бойко.
За твоят син иде реч.
Явно бил си зает ...

valiordanov

Poesía

2015-01-28T23:27:15+02:00 488 2

И днес като утре 🇧🇬

Очите ми тежат като могили.
Очите всъщност лепнат като мед.
Умората остави ме без сили,
но трябва просто да вървя напред.
Ако е нужно, няма и да дишам, ...

valiordanov

Poesía

2015-01-27T20:28:47+02:00 505 3

Кое да ме радва, какво да ме кефи 🇧🇬

Тук всички са чужди.
На себе си даже.
Имаш ли нужда,
на Господа казвай...
Имаш ли грижи, ...

valiordanov

Poesía

2015-01-22T21:27:02+02:00 578 2

Баба Яга 🇧🇬

Тя не е онази старица,
от която се плашат децата.
Като млада, бе хубавица,
даже най-красива в махалата.
Но годините сложили белег ...

valiordanov

Poesía

2015-01-21T21:07:05+02:00 560 1

Сега сме примамка... 🇧🇬

Мразя очите на белия лист -
толкова зли и прозрачни.
Правят ме жълтовосъчно чист,
а ме котират за златен.
Те все се вглеждат във мойта душа ...

valiordanov

Poesía

2015-01-16T21:07:51+02:00 440

Шарка 🇧🇬

Защо харесваш гнойната ми рана,
когато тя душата ми кълве?
Аз мога и безранен да остана,
но има ли безранни светове?
Защо когато мога да се моля ...

valiordanov

Poesía

2015-01-14T19:50:24+02:00 489 1

Терорист...и 🇧🇬

Не е ли Господ техният Аллах?
Защо е нужно да се лее кръв?
Живеем по-мизерно и от тях,
а всъщност сме заложени за стръв.
Аз също искам нещо да взривя, ...

valiordanov

Poesía

2015-01-10T15:09:23+02:00 503

Баба 🇧🇬

Баба да си и да имаш внук.
Бабите обичат да обичат.
И на всичко смислено напук,
те единствено във внуците се вричат.
Бабата е смисъл на живот, ...

valiordanov

Poesía

2015-01-08T23:06:11+02:00 806 2

Всеки сам избира 🇧🇬

От утрото се чупи тъмнината,
щом светлината почне да сълзи.
Превръзка от разбудения вятър
милва просънувани мечти.
Клепачите попиват хоризонта, ...

valiordanov

Poesía

2015-01-07T00:34:36+02:00 500 3

Писмо до Кралицата 🇧🇬

Не те обичам, майко англичанке,
не искам и да ме обичаш ти.
Живея като призрак, все съм в сянка,
а майка ми е в моите земи.
Ти виждаш в мене само авоари ...

valiordanov

Poesía

2014-12-31T17:24:49+02:00 455 1

Нека не свършват 🇧🇬

на Артур
Зарекох се - щом празниците свършат
и яденето дойде ми до шия,
навиците стари да прекърша
и с воля всичко лошо да надвия. ...

valiordanov

Poesía

2014-12-30T21:04:18+02:00 449 1

Акростих 🇧🇬

Човекът вярва в разни чудеса.
Едната вяра всъщност го крепи.
Съвсем нормално впрочем е това.
Така е днес. Било е и преди.
И нека колелото се върти. ...

valiordanov

Poesía

2014-12-26T17:08:46+02:00 723 1 6

Пред прага на Рождество 🇧🇬

Какво не бих направил за света,
особено за моята Родина?
Не бих направил никога война,
в която може всеки да загине.
Не бих забравил свойто потекло. ...

valiordanov

Poesía

2014-12-25T16:30:15+02:00 570

Прогнива вече кръстът на живота 🇧🇬

Какво е всъщност да обичаш мраз?
Та с мраз започва всичко, що се мрази!
Не съм от всички тия между вас,
от чувството омраза съм опазен.
Какво е да ти лепнат етикет, ...

valiordanov

Poesía

2014-12-21T11:40:09+02:00 554

Писмо до Дядо Коледа 🇧🇬

Мили Дядо Коледа! Пишат ти деца от рекетьорска детска градина " Бухал(ка)". Девизът на нашата градина е: "Който дал, ще е добре, кой не дава ще е зле". Научихме, че ти си съвестен и даваш всичко което ти се поиска. Искал си да знаеш само, дали сме слушкали... Слушкаме и още как. Нашият патрон Бат Бо ...

valiordanov

Prosa » De humor

2014-12-20T02:16:49+02:00 776

Не се разказва болка, а търпи 🇧🇬

И този празник ще задраскам аз.
Вместо гирлянди ще редя слова.
Ще си говоря с вътрешният глас,
защото ще съм с него вечерта.
И залъкът съвсем ще ми горчи. ...

valiordanov

Poesía

2014-12-17T21:29:50+02:00 518 3

Духът на театралната магия 🇧🇬

Горещите прожектори заспаха
след мощните аплаузни овации.
Завесите, по своему мълчаха
прегърнали декора с грация...
Столовете издишваха умората, ...

valiordanov

Poesía

2014-12-16T07:38:45+02:00 443 1

За хляба 🇧🇬

Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се като ръждива слама.
Променя до зелено своя цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...

valiordanov

Poesía

2014-12-12T21:14:18+02:00 881 2

За хляба 🇧🇬

Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се, като ръждива слама.
Променя до зелено своят цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...

valiordanov

Poesía

2014-12-12T20:50:20+02:00 402

Алчност 🇧🇬

Алчността съвсем не е порок.
Алчен съм, за доброта и чувства.
Алчен съм, за щедростта на Бог.
Алчен съм, за рими и изкуство.
За усмивки алчен съм дори. ...

valiordanov

Poesía

2014-12-10T08:00:18+02:00 863 1 1