valiordanov
1.832 el resultado
Мили Дядо Коледа! Пишат ти деца от рекетьорска детска градина " Бухал(ка)". Девизът на нашата градина е: "Който дал, ще е добре, кой не дава ще е зле". Научихме, че ти си съвестен и даваш всичко което ти се поиска. Искал си да знаеш само, дали сме слушкали... Слушкаме и още как. Нашият патрон Бат Бо ...
  689 
И този празник ще задраскам аз.
Вместо гирлянди ще редя слова.
Ще си говоря с вътрешният глас,
защото ще съм с него вечерта.
И залъкът съвсем ще ми горчи. ...
  443 
Горещите прожектори заспаха
след мощните аплаузни овации.
Завесите, по своему мълчаха
прегърнали декора с грация...
Столовете издишваха умората, ...
  367 
Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се като ръждива слама.
Променя до зелено своя цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...
  744 
Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се, като ръждива слама.
Променя до зелено своят цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...
  302 
Алчността съвсем не е порок.
Алчен съм, за доброта и чувства.
Алчен съм, за щедростта на Бог.
Алчен съм, за рими и изкуство.
За усмивки алчен съм дори. ...
  762 
Искам студ, ама оня - нашия,
дето бузките щипеше закачливо.
Дето даже да се разкашля,
ще ми е хубаво и игриво...
Искам тухла, сгрята на печка ...
  434 
Да си спомним за Ленън.
Не че нямаме Левски.
На където погледнем
падат чужди завеси.
Кой е Д. Димов? ...
  442 
Напсувах го живота, каруцарски.
Възседнах си мечтата като кон.
Пътят кален се превърна в царски.
Седлото беше царският ми трон.
Посрещах всяко утро със усмивка. ...
  544 
Сънувах стих, красив като морето.
В думите му феерично плувах.
С вълните от вълшебните куплети
като делфин под слънцето танцувах.
Не вярвах, че сънувам красотата. ...
  446 
Понеже обещах, че ако пия
аз като куче цял живот да вия.
Днес не мога сам да се позная
реша да кажа нещо, а го лая.
Пролаях си живота и мечтите, ...
  389 
Удар. Втори. После пак.
И още. Спря дъхът.
Подскок във ляво.
Десен прав.
Целта е, да си пръв. ...
  340 
Много думи изписах.
Много болка изплаках.
Емигрантството писна.
Задушава ме мракът.
Финикийска робия. ...
  377 
Софрата е за журналисти,
а под дъжда стои сирак.
Сълзите по лицето чисти,
ръка протегнал – ясен знак.
Отвътре, шум на звънки чаши, ...
  357 
На плажа дама се препича
до нея спира млад овчар.
Помисля си: "Каква овчица,
с прекрасна кожа и загар.
Отцепила се, туй е ясно. ...
  425 
Пробуждаха народа с книги,
а днес приспиват го с лъжи.
Въртят ни всякакви интриги
съвсем различно от преди.
Културата ни беше с почит, ...
  420 
Горчи ми от премръзнали очи,
които се надвикват с тишината,
в които битието им личи
и в мащеха превръщат си страната.
Горчи на приказките сладостта, ...
  459 
Да се видиме казваш, на кафе или чай?
Да побъбрим, животът бил кратък.
Ала нямаме време и двамата май...
Ще се видим навярно оттатък.
Ще поръчам за двама щом вече съм там. ...
  542 
Колко черни майки споменавам,
всеки ден когато съм навън!
Всички благослова заслужават.
Има ли светкавица без гръм?
Даже ми се иска да се върна, ...
  349 
Колко черни майки споменавам,
всеки ден когато съм навън!
Всички благослова заслужават.
Има ли светкавица без гръм?
Даже ми се иска да се върна, ...
  232 
Колко жълти картона е нужно да ви покажем?
Продажният футбол е даже почтенна игра.
Всеки български гражданин, еднакво е важен.
Всеки иска добро и всеки има съдба.
Идва снегът и отново комини ще пушат. ...
  428 
Тук всеки втори е поет,
а всеки първи – мъж и половина.
За някого и ред е вид куплет,
за някого пък, зимата е зима.
Аз крача между постове и шарж. ...
  407 
Вода ни дави, бомби ни гърмяха.
Земя трепери. Град – стъкла разби.
А в Парламента,всички оцеляха.
Зависими са всички,може би.
Напуканите устни за молитва, ...
  357 
Тук живея в мизерия
и така съм се сгъбил.
Нямам капка доверие,
от живота без зъби.
Но завиждат ми хората, ...
  408 
Когато вдигате цената на водата,
на тока, на газта и на бензина,
когато си гласувате заплати
и то съвсем без никаква причина,
поне за миг, за миг се замислете ...
  376 
Събул си си обувките и газиш във жарта,
очите ти в иконата се взират.
Неистова е болката под твоите крака.
Народе мой, как само те разбирам.
Червени стъпалата са, червена е кръвта, ...
  557 
По-ясна от небе е мисълта,
когато съм пред бащината къща,
когато съм пред родната врата,
когато спомените, детството завръщат.
По-светла от звезда е мисълта, ...
  409 
Сам Господ Бог за избори се стяга.
За българин нарочен беше Той.
Почисти гръмотевична тояга
и плисна сам пред себе Си порой.
Но нещо Му притискаше душата. ...
  374 
Пак ще трябва нещо да те лъжа.
О, народе, вярвам в тебе аз.
Беден си, отчаян и си тъжен,
но ми трябва твърдият ти глас.
Супер ми е цялата платформа. ...
  473 
Лятото изглежда не научи
крава от телето си да суче,
но научи много политици
как да лъжат хорските главици,
да ги пълнят с голи обещания ...
  420 
Мен червеното вино роди.
Мама пи, тате пи - много пи.
Нека вдигнем чаши и напред.
Виното не ни е пчелен мед.
Ако пие тя и пиеш ти, ...
  431 
Още малко и ще хвърля шлема,
не ми е нужен в моята страна.
Усмивката със себе си ще взема,
за моя син и моята жена.
Строеж не искам даже да погледна. ...
  434 
Кавал заплака под дъждовни капки
и се превърна в шурнала вода.
Заля следи от малки детски стъпки
и ги удави в траурна сълза.
Не замъци, а кръстове от пясък, ...
  1044 
Той винаги с цветята разговаря
и никога не носи пистолет.
Животът го пребива със шамари.
Усмивката е неговата чест.
Децата го разбират по очите, ...
  451 
От уроците на свойте грешки
учих, утре как да не греша.
И съвсем нормално, по човешки,
истината тънеше в лъжа.
Само който вярваше във мрака, ...
  373 
Гоня ветрове,
газя върхове.
Пазя...
Имам страхове,
спирам дъждове. ...
  412 
Светът е футбол. Жалко, че у нас
отново разкопаха стадиона.
В историята българският пас
усмивки ще събужда, милиони.
Бог забрави българската реч ...
  430 
Бог да прости мойте баба и дядо,
отдавна напуснали тази земя...
Нуждая се още от тяхното рамо.
Съвет ми е нужен напред да вървя.
Днес, задушен от това, че ги няма, ...
  400 
Сънят ми сам остана тази вечер.
След работа умората боли.
Навярно не желае да ми пречи.
Сънят преглъща жадните ми дни.
Той често с битието си играе. ...
  638 
Тишината замълча.
Дъжд цветята ороси,
а зад облака Луна
прелестите си разкри.
После пукна се зора. ...
  697 
Propuestas
: ??:??