Vedrin
212 el resultado
Моя бяла, Вапцаровска пролет!
Ще те видя ли в този живот?
Колко птици - за слънце се молят!
Колко слаби дървета - за плод!
Как преминаха зими и вихри, ...
  650  13 
Умира сиромахът. Безпризорен.
Останал без утеха и без чест.
И няма Божий пратеник отгоре
да му извика:
"Лазаре, излез!" ...
  1071  13 
Дядо Йоцо! Погледай тъдява!
И за поздрав тояжка вдигни!
Тази цъфнала наша държава
в тези гърбави мартенски дни.
Като трепетен глас на прогреса ...
  3249  23  27 
141 години от обесването на Апостола!
Идваш ти сред моите безсъници.
Светъл ангел и среднощен гост.
Да напомняш някак си за тръните,
впити във главата на Христос. ...
  837 
(По случай 76 години от рождението му)
Може би ще замлъкнат гласовете в порой,
на сибирския вятър сред воя.
Но когато се връщат синовете от бой,
ти не ще се завърнеш от боя. ...
  600 
Съдбата като листи ще откъсва
оттук-оттам пътуващи край нас.
След ранното ще дойде твърде късно.
След утрото - последният ни час.
А тази лъкатушеща отсечка, ...
  794 
Днес ни напусна Гого от Тоника!
Почивай в мир, певецо!
Ще останеш жив с песните си!
* * *
Любов! Тъй дълго в мене си била ...
  750  20 
(По случай 136 години от рождението на Пейо Яворов)
Ще бъдеш в бяло, нейде в паметта...
Две хубави очи ще те посгреят.
В душата ти - отворена врата -
любовите със стих ще те възпеят. ...
  508 
Тази нощ в сърцето ми преливай,
като извор, който не пресъхва.
Глътките ми щастие отпивай,
та дъхът ми тебе да въздъхва.
Смях ми дай. Задълго да се смея. ...
  868  11 
Вината ли вратата ми залости,
че зъзна вън на кучешкия студ?
Поканила си ангели на гости,
а аз съм грешник в нощния си смут.
При теб е свято. В тънките пердета ...
  784  15 
Той не ходи облечен от бяло,
нито морков си слага за нос.
Сам върви през съдбата си вяла
и в душата снегът му е гост.
Пред витрините с поглед изцъклен ...
  808  11 
Този свят, след снега навалял,
зимни тръпки в прозорците стели.
И в дъха ми, до искреност бял,
се издигат лъчисти къдели.
Аз пъртина за теб сътворих. ...
  625 
Студът те нарисува на прозореца.
Среднощна фея с рокля на звезди.
Една вълшебна, тиха безпризорница,
оставила в душата ми следи.
И аз, съня разлистил, като страница, ...
  587 
Разпалвай ме, когато в утро смръзнало
слани отпиват сребърна роса,
а аз, ръце протегнал, търся възела
на нишките ни - дъх от чудеса.
Копнежа на зениците изстинали ...
  1006  23 
Устата ми изпръхват от студеното.
Парцалчета прехапвам, мълчалив.
Самотен вятър хваща си вретеното
и бялото засуква в кръг мъглив.
Усмихвам се на тъжната феерия, ...
  705 
В предчувствия тъгувам обезлистен,
от сбъднати тревоги уморен.
И късна есен вее поривисто
прощалната си изповед за мен.
“Отивам си. След мене идва зима. ...
  553 
Не бих подминал старческа ръка,
протегната към мен, да я милея.
Да мога като зов да изрека
от болката изстраданото в нея.
За пръстите, отдали всеки плам, ...
  681 
Понякога съм буден. И не съм.
Съдбата неусетно ме приспива.
Отива си животът ми. Насън.
И може би наяве си отива.
В невидимото имам сетива, ...
  568  18 
Суетата на бал ме покани.
"Хей, чаровнико ведър! Ела!
Потанцувай в елит от избрани,
без тъга от човешки тегла!
Ето, празнично трепка конякът ...
  644 
Понякога сънувам, че съм вятър
и дълго те рисувам сред степта,
нарочил своя порив необятен
за четка от треви и от листа.
Косите ти превръщам на пътеки, ...
  1165  11 
Скоро вятър ще духне. Ще изсъхнат листа
в некролози на жълта раздяла.
В самотата ми глуха ще пълзи есента
и ще вмъква студа си през шала.
Разклонена, душата, ще напомня за клен ...
  726  17 
Светът ми става тъжно непонятен -
откъснат лист във бурен листопад.
И с нишките на изгледа си златен
ми шепне: "Няма връщане назад!
Спомни си извървяната пътека ...
  601 
(Потресен и преогорчен от поредната
сатанинска жестокост, сторена на един
български сиромах от зли мародери)
Дядо Петко! Сънувай лъчи!
Потърси от небето утеха! ...
  536 
Творецът няма как да улови
на битието всичките предели.
Потегли ли - в посока ще върви,
преследвайки заветните си цели.
Ще среща хора - тръгнали назад ...
  669  14 
Синеоко - утрото ме гали.
Жълтолика - шепне есента.
Будят се копнежите заспали.
В стаята мирише на листа.
Цяла нощ в прозореца отворен ...
  712  17 
Съдбата като клоун се усмихва,
последния спектакъл не играл.
В гримьорната е вече твърде тихо -
на моят цирк свещеният граал.
Сивеят остарелите плакати, ...
  520 
В някой друг живот ще се завърна
нужен като извор или пещ.
Себе си в корици да разгърна -
стих до стих, родени от метеж.
Лъч до лъч, оплетени със вяра. ...
  413 
Във дрезгавата кротост на нощта
загръщам твоя лик като молитва.
И всичките несбъднати неща
сърцето ми в очите ти изпитва.
Как искам в твоя сън да вляза аз! ...
  989  12 
Есенея... Не питай защо, докога...
Аз съм вече сезонно зависим.
И в очите ми влиза листопадна дъга,
на която магията ти си.
Есенея... Дъждуван от стари следи ...
  583  16 
Погледът ти - бягаща сърна,
мога ли да уловя в безкрая?
Тази невъзможна топлина,
за която тръпна и мечтая...
Крият те високите бърда, ...
  1101  14 
Когато тишината проговори,
а твоят глас до моя се смълчи,
и падайки - отлитаме нагоре,
угасвайки от блеснали лъчи...
Когато непонятните причини ...
  503 
Есента, съдбовно подранила,
в миг попари мисли въжделени.
Жълто се усмихна. Беше мила.
И започна да рисува в мене.
Четката й в спомените бръкна. ...
  790  12 
Умореното слънце опърли
премалели за сън сетива.
Топъл спомен небето ми хвърли -
нежен сноп от любовни слова.
Стара болка в сърцето изплака, ...
  736 
Ще те потърся и ще те намеря
след дългия, вървян от мене път.
Ще бъде в залез - време за вечеря
и силен ще е в чувствата гладът.
На прага ще ме срещнеш - непозната. ...
  743  17 
Прошепвам ти дъждовния си свят,
дори лъчи да те загръщат в бяло.
За теб ще бъда първи листопад.
Признание - сезонно закъсняло.
И не един циклон ще завърти ...
  533 
"Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна..."
Георги Джагаров
Земя, като една човешка длан,
напомняща за шепа на старица. ...
  5974  20 
Цветето, което ще покълне -
в погледа ти дълго да блести...
Вярата, родена да изпълни
всичките ми литнали мечти.
Птицата, готова да запее, ...
  641 
Понякога си гълъбов копнеж
от струни на събудена китара.
Летя до теб. И в нашия летеж
любов докосва облаци от вяра.
И няма как това да изрека, ...
  821  10 
Още парят лумналите въглени,
остри като пламъчен кинжал.
Някак си, в забравата обръгнали,
свикнахме на спомени без жал.
Гонеха се в мисли нестинарени ...
  458 
На бавни глътки с обич ме отпивай.
Не съм тръпчив, но тръпките творя.
Потаен ли съм - с порив ме разкривай.
Разпалиш ли ме - буен ще горя.
Дъхът не страда, от вини нарочен. ...
  592 
Propuestas
: ??:??