Моя бяла, Вапцаровска пролет!
Ще те видя ли в този живот?
Колко птици - за слънце се молят!
Колко слаби дървета - за плод!
Как преминаха зими и вихри, ...
141 години от обесването на Апостола!
Идваш ти сред моите безсъници.
Светъл ангел и среднощен гост.
Да напомняш някак си за тръните,
впити във главата на Христос. ...
(По случай 76 години от рождението му)
Може би ще замлъкнат гласовете в порой,
на сибирския вятър сред воя.
Но когато се връщат синовете от бой,
ти не ще се завърнеш от боя. ...
Съдбата като листи ще откъсва
оттук-оттам пътуващи край нас.
След ранното ще дойде твърде късно.
След утрото - последният ни час.
А тази лъкатушеща отсечка, ...
(По случай 136 години от рождението на Пейо Яворов)
Ще бъдеш в бяло, нейде в паметта...
Две хубави очи ще те посгреят.
В душата ти - отворена врата -
любовите със стих ще те възпеят. ...
Тази нощ в сърцето ми преливай,
като извор, който не пресъхва.
Глътките ми щастие отпивай,
та дъхът ми тебе да въздъхва.
Смях ми дай. Задълго да се смея. ...
Вината ли вратата ми залости,
че зъзна вън на кучешкия студ?
Поканила си ангели на гости,
а аз съм грешник в нощния си смут.
При теб е свято. В тънките пердета ...
Той не ходи облечен от бяло,
нито морков си слага за нос.
Сам върви през съдбата си вяла
и в душата снегът му е гост.
Пред витрините с поглед изцъклен ...
Този свят, след снега навалял,
зимни тръпки в прозорците стели.
И в дъха ми, до искреност бял,
се издигат лъчисти къдели.
Аз пъртина за теб сътворих. ...
Студът те нарисува на прозореца.
Среднощна фея с рокля на звезди.
Една вълшебна, тиха безпризорница,
оставила в душата ми следи.
И аз, съня разлистил, като страница, ...
Разпалвай ме, когато в утро смръзнало
слани отпиват сребърна роса,
а аз, ръце протегнал, търся възела
на нишките ни - дъх от чудеса.
Копнежа на зениците изстинали ...
Устата ми изпръхват от студеното.
Парцалчета прехапвам, мълчалив.
Самотен вятър хваща си вретеното
и бялото засуква в кръг мъглив.
Усмихвам се на тъжната феерия, ...
В предчувствия тъгувам обезлистен,
от сбъднати тревоги уморен.
И късна есен вее поривисто
прощалната си изповед за мен.
“Отивам си. След мене идва зима. ...
Не бих подминал старческа ръка,
протегната към мен, да я милея.
Да мога като зов да изрека
от болката изстраданото в нея.
За пръстите, отдали всеки плам, ...
Понякога сънувам, че съм вятър
и дълго те рисувам сред степта,
нарочил своя порив необятен
за четка от треви и от листа.
Косите ти превръщам на пътеки, ...
Скоро вятър ще духне. Ще изсъхнат листа
в некролози на жълта раздяла.
В самотата ми глуха ще пълзи есента
и ще вмъква студа си през шала.
Разклонена, душата, ще напомня за клен ...
Светът ми става тъжно непонятен -
откъснат лист във бурен листопад.
И с нишките на изгледа си златен
ми шепне: "Няма връщане назад!
Спомни си извървяната пътека ...
(Потресен и преогорчен от поредната
сатанинска жестокост, сторена на един
български сиромах от зли мародери)
Дядо Петко! Сънувай лъчи!
Потърси от небето утеха! ...
Творецът няма как да улови
на битието всичките предели.
Потегли ли - в посока ще върви,
преследвайки заветните си цели.
Ще среща хора - тръгнали назад ...
Съдбата като клоун се усмихва,
последния спектакъл не играл.
В гримьорната е вече твърде тихо -
на моят цирк свещеният граал.
Сивеят остарелите плакати, ...
В някой друг живот ще се завърна
нужен като извор или пещ.
Себе си в корици да разгърна -
стих до стих, родени от метеж.
Лъч до лъч, оплетени със вяра. ...
Във дрезгавата кротост на нощта
загръщам твоя лик като молитва.
И всичките несбъднати неща
сърцето ми в очите ти изпитва.
Как искам в твоя сън да вляза аз! ...
Есенея... Не питай защо, докога...
Аз съм вече сезонно зависим.
И в очите ми влиза листопадна дъга,
на която магията ти си.
Есенея... Дъждуван от стари следи ...
Ще те потърся и ще те намеря
след дългия, вървян от мене път.
Ще бъде в залез - време за вечеря
и силен ще е в чувствата гладът.
На прага ще ме срещнеш - непозната. ...
Прошепвам ти дъждовния си свят,
дори лъчи да те загръщат в бяло.
За теб ще бъда първи листопад.
Признание - сезонно закъсняло.
И не един циклон ще завърти ...
Още парят лумналите въглени,
остри като пламъчен кинжал.
Някак си, в забравата обръгнали,
свикнахме на спомени без жал.
Гонеха се в мисли нестинарени ...
На бавни глътки с обич ме отпивай.
Не съм тръпчив, но тръпките творя.
Потаен ли съм - с порив ме разкривай.
Разпалиш ли ме - буен ще горя.
Дъхът не страда, от вини нарочен. ...
