Vedrin
212 el resultado
Вартимей съм, чедо! Старият слепец,
който днес не иска с чудо да прогледа.
Тръгнал от иглата - карам до конец.
Слушай ако искаш. И драсни два реда.
Ирод беше нявга злият властелин. ...
  521 
С уважение и респект към Оскар Уайлд!
Властта отдавна не чете поети!
И нищичко във рими не чете!
На нея дай й рози и конфети,
та само в апетити да расте! ...
  741 
Додея ми! Ах, колко ми додея
от медиите, пълни с новини.
Ликът да ми натрапват на злодея,
а той на простотия да вони.
Алеко да е вечно актуален ...
  736 
Ще се припомня. Някога съм бил.
Светът не е зачеркнал мисълта ми.
Дори надежди сто да е изтрил
или изострял болката с измами.
Все някъде един невидим път ...
  431 
Моя тъжна и трудна съдба!
Бе ми всякога кърпена риза.
Овехтяла до старост торба,
пълна само с въздишки за близост.
Онемял от прахта грамофон ...
  604  15 
Диви виелици нощем се гонят из пустото.
В ситно хоро се извиват и мракът свисти.
Бяло изпръхват на ситни парцалчета устните.
Как да ги кърпя? Не мога! Но можеш го ти...
В древни легенди танцували нимфи по хребети. ...
  498 
Тази крушова сянка те помни, пчелице заминала.
Сладък сок ми се стича по устните. Лепне, более.
В зимна треска трепери душата ми, вече изстинала.
Тайно биле си търся. И печката, стъкната, грее.
Нощен, вятърът гони листата, по тебе увехнали. ...
  427 
Тъжен свят - арена на наследници.
Сблъсъкът - уви, предизвестен.
Плебеите вкочанясват в ледници.
Скъпите контета хващат тен.
Вече не брои беднякът кръпките. ...
  573 
Разхълцана и с тягостно вълнение
от погледа към просещ инвалид,
изрича дама честното си мнение
от неговия тъй отблъскващ вид.
"О, ужас! Дрехи толкова вмирисани! ...
  597  10 
Колко още светът ще боли
от дълбокия взор на сърцето,
без да питам с тревога дали
ще тупти от безсмислие клето?
Да споделям най-сивия хал ...
  525 
Слез отгоре, мили Боже!
На бедняк се преправи!
Виж тогава кой ще може
в стъпките Ти да върви!
Кой ще стопли сиромаха ...
  525 
Притворила очи ме призови.
Наяве твоят зов да ме сънува.
И в чувството мигът ще улови
един роял, решил да ни векува.
От изповеди всеки тон трепти ...
  483 
Бъди ми бяла роза! И блести,
когато те прегръща светлината.
Очите ми лъчисто освети
с най-приказните тайнства на жената.
Утроба и молитва. Път и знак - ...
  443 
Вдъхни ме! Аз съм топлият южняк!
Чудакът със зелените боички.
И идвам да ти бъда нежен знак
за чудо от поезия и птички.
Вдъхни ме! С дъх се ражда всеки звук ...
  539 
Пристъпваш в бяло. Слънчева стихия,
която пролет в дебрите твори.
С молитвен зов сега ще те открият
зениците, които покори...
С едно перо в слова ще те опиша. ...
  567 
Неизбежно е. Времето случва
непредвидени нощи и дни.
Най-успешното - често закучва,
преградено с високи стени.
И човекът с едната надежда ...
  506 
Живей, братле, на „въпреки“, когато
светът от скръб и болка загорчи,
а оня, който би живял богато,
бедняк изглежда в твоите очи.
Че „въпреки“ е дума с мощ и сила, ...
  402 
Когато ангелите плачат
дали ще си готов да спреш -
на падналия клетник в здрача
да бъдеш лумналата свещ...
За този, който в скръб се дави ...
  630 
Измамливи са клетвите човешки
и преходни са думите от кал.
Не искам да повтарям стари грешки,
а после да въздишам от печал.
На никой властолюбец нямам вяра. ...
  522 
От погледа ти сътворих небе,
осеяно на трепета в звездите.
И всичката любов, която бе,
да свети всяка нощ - до бъднините.
От ласките ти сътворих легло. ...
  727 
Спомените - дълга върволица,
спускат се по хребет от забрави,
а луната - плачеща зеница,
в облаци сълзите си удави.
Нимфи, от съчувствие събрани, ...
  459 
С пръст и пепел, суета и прах,
този свят се срутва в пропаст черна.
Но защо ли дълго го мечтах
в песни от очукана латерна?
Бях ли с диагноза “луд добряк” ...
  572  10 
Блъсканица. Шум. Патаклама.
Всеки гледа някой да предвари.
На сергия – в облак от тъма –
дяволът продава катинари.
"Хайде, хора! Спазвайте си ред! ...
  2515  24  33 
Измислен под перото на Юго,
в история - възвишена и свята,
аз днес те виждам в сетното тегло,
сковало в студ лицето на земята.
Не съм идейно краен радикал, ...
  682  11 
Бяла мечка е моята вяра
във света, който бързо изстива.
Не превъртам напред календара
и не търся добра перспектива.
Все ми казват да мисля глобално ...
  822  11 
- Гледам… Май не си тукашен, брат!
Откъде си? Кажи ми да зная!
- Идвам тук, но от другия свят.
Аз съм ангел. Вестител от Рая!
- И защо в този мрак се сниши? ...
  588  15 
Песента ми е вече изпята.
Много дълги години я пях.
Но с гласа си, подобен на вятър,
да докосна света не успях.
Нямах славния път на Лучано, ...
  445 
Той, добрият човек, е дъждовната капка.
Ще се слее със други в поток.
Заделил топла дреха, и последната хапка,
за да бъде ръката на Бог.
Той, добрият човек, няма в банката злато. ...
  645  18 
Стари клетнико, кой съкруши
тези твои коси беловласи?
Беше тръгнал сред дребни души
да потърсиш добро за скръбта си.
Къшей хлебец и чаша вода. ...
  595  17 
Наднича утро с ледени коси
в скованата беззвучност на стъклата.
Последната искра се угаси
и даде своя блян на топлината.
Изстинал върху черното кюмбе, ...
  496  11 
Вали снегът във моите коси
и видимо ги прави помъдрели.
Откривам се зад стари полоси.
Намирам се зад свършени предели.
Не зная как и колко съм вървял ...
  446 
Животът е възторжен. Като ария,
изпята от Лучано може би.
Отварят днес безплатна трапезария
за хората със смачкани съдби.
Ликуй народе! Жив по подразбиране. ...
  502  11 
В една нещастна, мижава държавица,
със плебеи, съсипани от скръб,
живеел цар, подобен на пиявица,
връз техния, подут от рани гръб.
От сутрин чак до вечер в кръволочене - ...
  456 
Изтъка ли ми, майчице, сетната черга на стана
от онези парцалки, нарязани толкова много?
В паметта ми обрулена - святата - ти ми остана!
И за твоята вечност аз всякога молех се Богу.
Изтъка ли ми старите спомени - топло да стъпя? ...
  582  12 
Гургулица ли беше в душата ми, млада ориснице?
Насъбра ли си съчките - в топло гнездо да ме къташ?
Недолюбена още. От груби ръце неизписана,
как си тръгваш от мен, и след вратника плаха престъпяш?
Гургулица ли беше - перата ти тънки из стръмното, ...
  475  12 
“Възлюбленият ми е за мене като
кипрова китка в лозята на Енгади...”
(Песен на песните 1:14)
А бяхме млади. Невъзможно млади.
Годините разпъпили едва. ...
  615  10 
Любовта ти прилича
на запалена свещ.
Твоят дъх ме обрича
в своя пламък горещ.
Твоят поглед ме гали, ...
  540  10 
Презимувай в очите ми с чиста надежда за пролетност.
Ще се върна по-истински. Хребет, обагрен от цвят.
И небето ти синьо ще бъде прошарено в полети -
тези птици, които едва ли у нас ще заспят.
Презимувай в ръцете ми с порив за дълго докосване. ...
  1712  17  27 
Ако свиеш съдбата ми скитница в тясна коруба -
ще остана при теб, без да питаш дали ми горчи.
За да имам дъха ти - мехлем за душата ми груба
и онези, притворени в тиха надежда очи.
С потъмнялата прахан ще стъкнем огнище за двама. ...
  554  21 
Паметта ми е малко момиче.
Свои приказки нежно шепти.
В стари спомени ходи да тича
и отваря самотни врати.
В късни нощи безсънна се взира ...
  2359  11  28 
Propuestas
: ??:??