Vedrin
212 el resultado
Не питай Любовта дали си струва.
Тя няма за душите ни цена.
Уж дъх е, а пък вятърна нахлува.
Сълза е, а прилича на вълна.
С искра ще блесне - в миг неволно кратък, ...
  651 
Не питай как възможно е това -
тъгата от очите да извира.
Изгубил светлина и синева
светът дори в една сълза умира.
Човек не е на дните господар. ...
  1272 
Образ тъй жадуван... Десислава!
Ангел ли лицето ти твори?
Стъпвам по разпалена жарава.
Багрите замесвам от искри.
Фреска за любим севастократор. ...
  760  19 
Разбулва снагата си обедна жега
под ситните капчици пот.
А вятърът, грабнал минутите нега,
се крие из синия свод.
Очите полепват от прах и умора. ...
  663 
Гледам те по свой си начин - както огънят барут.
Винаги нееднозначен - мъдър, но и малко луд.
И не питай до къде съм прозаик или поет.
Пролетта за мен е есен, а пък лятос тъпча лед.
Търся те по свой си начин - сякаш въздухът вода. ...
  763  15 
Понякога сънят ни ще твори
това, което с теб не сме живели.
Мечтата върхове ще покори,
а погледът - невидими предели.
Дъждът ще бъде плискащ водопад ...
  850  18 
Езерна бъди ми! До почуда!
Както даже в сън не си била.
Като снежно бяла пеперуда,
свила в трепет своите крила.
Мислите ти тихо ще преплува ...
  635  10 
Любовта ни е стара луна.
Помни приливи в чувствата нежни.
Всеки дъх, уловен в тишина.
Болки, радости, мигове прежни.
Даже с облак да скрие очи - ...
  663 
Опомни се навреме, човеко!
Поразтъркай очите си, брат!
Не е нужно да ходиш далеко -
до Чикаго, а после назад.
Тук си имаме призрак балкански. ...
  583 
Обичай ме, какъвто и да бях...
Скиталец, шут, мечтател романтичен.
От теб дойде щастливият ми смях
и смисълът, че просто съм обичан.
Обичай ме, какъвто и да бях... ...
  582 
Искам те, фонтанна от слова.
Капки радост в тебе да открия.
В шепота на стръкче от трева.
В нежността на ласкава стихия.
Искам те с възторга на врабче, ...
  1068  10 
Простете! Не отворих скара-бира
и келнерския хал не пожелах.
Сърцето с вяра пътя си избира,
а моето не искаше тезгях...
С мастило и перо алъш-веришът ...
  684  21 
Когато ми прошепнеш: Остани! -
тогава всичко в нас ще е различно.
От музика просторът ще звъни
с предкласика и нещо романтично.
Ще литне партитурата с крила ...
  1162 
Не питам аз, животе мой, какво съм
успял за теб да сторя в куп лета.
Днес станах на четиресет и осем
и някак натежа ми възрастта.
Един Сизиф пред камъка огромен, ...
  1232  11 
Преди да те помисля, че си огън
или да те докосна като храм...
Преди да свърши моята тревога,
че в този свят без теб оставам сам.
Фитил ще свия с трепети и думи, ...
  691  10 
От дланите си стряха сътвори
и в пръстите ти огън нека има.
Едно сърце копнее да гори
за вечност, от слова неизразима.
На скитника леглото си дари, ...
  662  10 
Аз съм жълто софийско паве
и приличам на кюлче от злато.
Притесних се от куп страхове
в туй протестно танцуващо лято.
Че се случи със мен прецедент. ...
  841  11 
Без бунт и ропот сам се проумях.
Със себе си привикнах да живея.
На всичките си загуби се смях,
при все, че ми се щеше да жалея.
В един акорд, така необходим, ...
  770  15 
Бъди ми изгрев, в залезите скрита!
Бъди ми зов, в разсъмване роден!
Без теб душата колко нощи скита
и търсеше лика ти като ден...
Една, неотлетяла в юга птица, ...
  633 
В тихата кротост на сънени нощи,
в бързия ритъм на шумните дни,
теглят ме спомени - още, и още
в синьо-седефени наши вълни.
Там, през очите ти, плахо се рея. ...
  649 
Как ли светли мечти да ти дам,
щом от залез светът ми тъмнее?
Светлината е някъде там -
че човек неслучайно живее.
И сред дири - от други преди - ...
  664  12 
Не е лесно, братле! Не е лесно
в този толкоз безмилостен век
да живееш най-скромно и честно
за цената да бъдеш човек.
Сред върхушката звярът диктува - ...
  539  13 
Спомняш ли си приказката стара
за момче, сглобено от дърво?
Майсторът му вдъхнал лъч от вяра -
чудо в сътворено естество.
Впуснало се плахото мъниче ...
  1871  18 
В сърцето си останах архаичен.
Скиталец - не от този свят роден.
Най-простичко се учих да обичам -
да дам дори последното от мен.
Последен къшей, риза и завивка - ...
  510 
С белите лебеди в твоите длани
пълнят душата ми тихи води.
Денем ме палят - копнежно желани.
Нощем ме галят с лъчи от звезди.
Влюбен завинаги в тяхното бяло - ...
  1367  12 
Приятелю! Мой верни Д' Артанян!
Да бях Дюма - пак щях да те опиша.
Животът е съдбовният роман
и всеки го чете, тъй както диша.
Не ще потърся вяра в Ришельо. ...
  616 
Пламъците пишат по ръцете ни
думите, родени в нощен час.
В пръсти, от докосване преплетени,
стих разпалва чудната си власт.
Може би е чувство неизказано. ...
  833 
Живей ме, обич! Дълго ме живей!
Жадувай ме от бъдещи години.
За някой невъзможен юбилей,
където стават чувствата картини.
И в сребърните нишки паметта ...
  911  14 
Аз ще изпия светлата си скръб,
тъй както дъжд поглъща го пустиня.
И глътките на всеки мой ущърб
да бъдат нека жажда за мнозина.
Гранит не се разбива със глава, ...
  717  13 
Мога да ти бъда мек килим
с нежен аромат на детелина.
Вечерен копнеж да споделим -
чудо под лозите за двамина.
Мога да ти бъда топлина - ...
  693  11 
Моя си, моя си! Толкова чиста и моя,
колкото вятър танцува на голия връх.
Бих те събрал като капчици дъжд от пороя.
Бих те рисувал в прозорците само от дъх.
Моя си, моя си! Светъл предел в необятно, ...
  1171  19 
Въздъхвай ме! Отново, и отново!
Молитва да си бъдем. И олтар.
А времето - от прозата сурово,
да пише в рими своя календар.
И бръчиците, врязани в лицата, ...
  697  13 
(с надежда за Гого от Тоника)
Как ми връщаш бургаските вечери -
всеки път, щом звучи песента.
И политат мечти неизречени
в остарели далечни лета. ...
  1030  24 
По глухите алеи на Предишното
откривам колко бързо съм живял.
Смалявал съм до седмица годишното -
на прима виста всичко разпилял.
Замаян от бохемските рапсодии, ...
  719  11 
Ти ми стана несбъднато лято.
В любовта - несънуван каприз.
От солени вълни неизлято.
Непрошепнато с морския бриз.
Помечтах те, подобна на юни. ...
  721 
В този свят, от крайности обзет,
времето обгръща ме дуално.
И редя куплет подир куплет
в сблъсък на реално с нереално.
Ангелите пращат ми зора. ...
  683  22 
Измоли ме в отминали залези,
като сън, който утро твори,
и от твоите устни разпалени
се въздига с огнищни искри.
Всяко сбъдване иска изричане. ...
  820  12 
Чепка грозде със сочни зърна.
Кехлибарена нежност стаена.
Чакан поглед. Любов. Топлина.
И съзвездия в нощна вселена.
Зряла ябълка. Резени два. ...
  950 
Забравата не искам да поглъща
отдавна сътвореното от мен.
Не е чешма, градина или къща,
но път, от светли пориви пленен.
И някой в паметта си да прочита ...
  532 
Спомените – слънчеви мъниста,
кой за огърлица нареди?
Може би надеждата ми чиста,
че е живо всичкото преди…
Че цъфтят по моите поляни ...
  683  11 
Propuestas
: ??:??