Otra - Poesía

Есенен етюд 🇧🇬

Прошепна с ехо есента...
Полъх нежен се разнесе,
гмурна се под цветните листа.
Повдигна погледа им и понесе,
трептенето им над повърхността. ...

Елиза13

Poesía » Otra

2019-11-20T16:16:25+02:00 892 2

Пожари 🇧🇬

Каква сме нация, опасни сме –
че всички сме пожарникари.
На работа и по домашному
един след друг гасим „пожари”.
На чорбаджии чужди, наши ли ...

beloved

Poesía » Civil, Otra

2019-11-20T16:15:29+02:00 1.2K 1 2

Инат 🇧🇬

Пак ще спим разделени,
пак се сърдим на смени
и отново, отново инат.
Не, не сме съвършени,
трудно правим промени ...

Стих_ти_посветих

Poesía » Otra

2019-11-20T16:14:06+02:00 895 1

На Шипка 🇧🇬

Над Шипка спуснала се е гъста мъгла,
сива, мрачна, изпълнена с голяма тъга.
Стои самотен паметника на върха,
гордият български лъв е тъжен сега!
Над Шипка е тъмно, вали тишина, ...

valcanyon

Poesía » Otra

2019-11-20T09:42:36+02:00 1K 1

Спирка "Петнайсет" 🇧🇬

Това е последната спирка,
на номер петнайсет е нощният дом.
Желязо, заварки и синя боя
под покривче малко, досущ козирка.
Какво му е странното, спирка последна, ...

Eipril

Poesía » Otra

2019-11-20T09:16:10+02:00 524 1 3

Сбогуване 🇧🇬

Сбогувам се със вярата във теб,
от себе си отдавна не очакваш
и пътят ти натам не ще е лек,
препятствия до края ще прескачаш.
Щом нямаш нужда от другар до теб ...

джуди

Poesía » Otra

2019-11-19T21:57:47+02:00 1.1K

Коледарче 🇧🇬

С ясна песен и кожух,
под разстелен снежен пух,
Коледарче се изправи
и наричане отправи.
Да е силен и опора, ...

Човек

Poesía » Otra

2019-11-19T21:44:45+02:00 3.5K 6 13

P. S. Добрата домакиня... 🇧🇬

Колосан си от съжаляване,
броиш ме - пясък сред пустиня.
Инстинктът ми за оцеляване,
е като болест - ще ми мине.
Изгладен си, съвсем, до лъсване, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2019-11-19T20:52:02+02:00 768 6 8

Ако имах перка на гърба 🇧🇬

Ако имах перка на гърба,
на къде ли аз ще полетя?!...
Вероятно,
като Икар,
към слънцето ...

Ди1

Poesía » Otra

2019-11-19T19:55:18+02:00 1.3K

Нашият ден 🇧🇬

Прибирам се ужасно уморен,
а тя сигурно очаква букет...
изненади, вечери и малки кутийки.
Заслужава ги (признавам си) ...
Не съм такъв, ...

EmiliaY

Poesía » De amor, Otra

2019-11-19T18:08:26+02:00 870

Моята отворена книга 🇧🇬

Все още присядам на прага -
взирам се някъде там, надалече
още мечтая еднорога да впрягам,
и прашинки сълзливи скрито бърша,
макар че триста лета зад мене са вече... ...

palenka

Poesía » Filosófica, Otra

2019-11-19T18:05:36+02:00 880 4 11

Да не би да сънувам? 🇧🇬

Ако с него понечите да правите
любов за пръв път,
той ще се смали пред теб като устремила се
към хоризонта матрьошка. Малкото момче
ще се замечтае за розовите плодове на огнено-стихийната ...

thedac

Poesía » Otra

2019-11-19T17:52:29+02:00 700 1

На жизненото поприще в средата или Честит юбилей 🇧🇬

Като свещички са звездите,
днес само петдесет на брой.
Вятърът шепти – Честито,
а сякаш, че гласът е мой.
На жизненият път в средата, ...

valiordanov

Poesía » Otra

2019-11-19T09:00:12+02:00 1.2K 4 3

На моя самурай 🇧🇬

Понякога в нощното небе
с весел смях звездички тичат.
Денем над планински върхове
Хайтов и легендите надничат.
Имам си приятел самурай – ...

ВТ

Poesía » Otra

2019-11-19T08:56:19+02:00 701 3

Есенно 🇧🇬

В адажиото на дъжда,
в следобеда на сведения
от облаците небосвод,
отплува златната река
от корабчета от листа, ...

Lilia_Anna

Poesía » Otra

2019-11-19T07:55:56+02:00 666 1 6

На И. (по повод имен ден) 🇧🇬

Животът не е просто суета.
И не тревоги, после разрешения.
Не гребенът на някоя вълна.
Не действия и нито размишления.
Не е театър, в който си герой, ...

beloved

Poesía » Otra

2019-11-19T07:55:41+02:00 2.5K 2 6

Вечер градът е триптих 🇧🇬

Вечер градът е влюбчив,
вечер градът е поет.
Светнал фенери - красив,
тръпне от чувства обзет.
Вечер градът е злоблив, ...

Eipril

Poesía » Otra

2019-11-19T07:55:10+02:00 788 5

Поетесата 🇧🇬

Очите й като плам.
Миглите й като пера.
Косата й като сребро.
Бузите й като праскови.
Кожата й като маслини. ...

vbecova

Poesía » Verso libre, Otra

2019-11-19T07:54:34+02:00 1.4K 3

След тебе няма послепис 🇧🇬

След тебе няма послепис!
Защото кой ще го напише?
Най-важното, ако решиш,
пиши, докато още дишаш!...
Пиши, когато гняв кипи... ...

Роби

Poesía » Otra

2019-11-18T21:22:56+02:00 1.8K 10 12

Наивница 🇧🇬

Наивна съм. Такава ще умра.
За мен ти бе единствен на света
и мислих си – това е любовта.
Но… всичко се оказа пак лъжа.
Поне да бе постъпил като мъж, ...

Веси_Еси

Poesía » Otra

2019-11-18T10:59:21+02:00 1.9K 11 14

Плачеш ли, любов? 🇧🇬

Плачеш ли, любов? Защо си тъжна?
Учиш се на доживотно чакане.
Колко пъти ми остана длъжна?
Пак ли съм ти рамото за плакане?
Слънцето крадеш. Е, не е честно! ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2019-11-18T08:19:55+02:00 896 6 20

Звук от летящи копита 🇧🇬

Дори да боли, ме помни!
Нали ме обича до болка?
Ти моите грешки прости,
момиче. Боли, но доколко?
Усмивката своя носи! ...

thedac

Poesía » Otra

2019-11-18T00:37:15+02:00 625 1

Есенна магия 🇧🇬

Рисувам нощ за нимфи и градини
сред скитащите сенки на ливадите.
Разсипваха щурците петолиния
от шепота на листопада.
Събират вик мигриращите птици, ...

radi.

Poesía » Otra

2019-11-18T00:32:27+02:00 1.1K 3 7

Коледен компот 🇧🇬

Събрах усмивките от вчера,
със захар стрих ги на брашно.
Прилежно сложих ги в килера
в кутийка с надпис "хо-хо-хо".
Прегръдки в джоба си открих, ...

Anterez

Poesía » Otra

2019-11-18T00:28:38+02:00 979 2 11

Жените днес 🇧🇬

Обещаваме си от днес
в живота ни да няма стрес!
На всеки нещо му тежи,
но в крайна сметка ние сме жени!
Крехки слаби и наивни ...

dani-ss15

Poesía » Otra

2019-11-17T23:05:42+02:00 816

В листопада 🇧🇬

В листопада...
Някъде от Необята –
духна вятър... Заваля...
Дъжд абсурден (от листата!...)
над Земята са разля... ...

jollyroger

Poesía » Del paisaje, Otra

2019-11-17T22:22:46+02:00 793

Момне ле, мари хубава 🇧🇬

Момне ле, мари хубава,
хубава още любава,
кога те мама раждала
песни юнашки ти пяла,
кога те мама кърмила, ...

palenka

Poesía » Canción de autor, Otra

2019-11-17T22:14:08+02:00 1.7K 5 17

Най-здравият мост 🇧🇬

Прислони ме, земя, до гръдта ти, която обичам.
Нека синьото бъде отливка на есенен грозд.
Нека легне небето в пръстта и възкръсне в кокиче
като бял и невръстен, измолен от баба Христос.
Нека млъкнат вратите, които ме викат далече. ...

Петра

Poesía » Otra

2019-11-17T21:57:20+02:00 1.5K 5 11

Бях просто глупаво дете 🇧🇬

Има неща, които ме карат да се усмихвам.
Едно от тях беше ти, но само за малко.
Остави ме да умра толкова далеч.
Замених те със страх и срам.
Ще бъдеш щастлива в деня, в който умра. ...

emba98

Poesía » Otra

2019-11-17T16:31:25+02:00 574

Ще смутя реда ти 🇧🇬

Малко ти завиждам, че не можеш
като мен в нестихващия дъжд
да зарееш поглед през прозореца
и да се преобърне изведнъж
душата ти претръпнала. ...

svetlitschka

Poesía » Otra

2019-11-17T12:48:22+02:00 624 3 11

На върха 🇧🇬

„завършилите“
с двойки — на върха на бази
и надстройки

rhymefan

Poesía » Otra

2019-11-17T12:44:34+02:00 611

Зло 🇧🇬

полази ме
същинско насекомо
намери процеп в мен
и се провря
разкъса вътрешностите ми ...

670301

Poesía » Otra

2019-11-17T09:54:28+02:00 692

Безадресно 🇧🇬

Всяка есен си сменям адреса.
Къща търся, със задна врата.
Дъб висок, щом реша да се беся.
И поле щом с метла полетя.
И танцувам с листата, до тъмно, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2019-11-17T08:45:25+02:00 665 11 17

В друг свят 🇧🇬

Както прелита
слънчев лъч през водата
ставам понятна
за твоя вятър.
С бурята ненаситна ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2019-11-17T08:28:55+02:00 586 1 4

Вдъхновението и поетът 🇧🇬

От всяко чувство
поетът извлича
вдъхновение и твори изкуство.
Дали тъга е, или пък обича,
той в рими ги ражда ...

mislitel

Poesía » Otra

2019-11-17T08:28:14+02:00 773 2 4

Коледно наричане 🇧🇬

Вярно че декември рано мръква,
но пък е уютен този мрак
в края на поредната година.
Коледата бързо се промъква
и като разглезен котарак ...

streptococcus

Poesía » Otra

2019-11-17T08:27:52+02:00 2.4K 3 4

Реквием 🇧🇬

Като изпаднал в луд екстаз езичник
небето разкъса ефирната си риза!
Мълния удари и гръмен трясък
се стовари!Тревожен птичи писък
замря.И див вятър се втурна... ...

Ranrozar

Poesía » Otra

2019-11-17T08:26:35+02:00 853 5 20

True Parable 1 🇧🇬

True Parable 1
И в един ден от лятото придойдоха много хора в града.
Непознати и дрипави,
гладни и жадни и
чакаха царя до нощес. ...

henryoliver

Poesía » Otra

2019-11-17T08:20:46+02:00 886

Старинна църква 🇧🇬

Жълтеникаво, охра и тук-там червено е.
Като есен е багрена тая църква отвъд.
И излязла направо от дълбините на времето,
ни подканва да видиме как векове се менят.
Как от древни анали и прашните хроники ...

ДимитърВучев

Poesía » Otra

2019-11-17T01:01:09+02:00 1.3K

За мечтите и кокошките 🇧🇬

Най-светлите мечти
не стъпват нивга по земята.
Те реят се с разпуснати коси
над времето отвъд и небесата.
И ти поглеждаш всяка птица белокрила, завистнико, изпращаш я с очи- ...

moneta

Poesía » Otra

2019-11-17T00:32:10+02:00 1.2K 1 1