Otros - Prosa

Приятели 🇧🇬

Някога разбивали ли са ви сърцето? Естествено. На всеки се случва.
А няколко пъти подред в един ден? Всеки ден? Повтарящо се действие, отново и отново? Случвало ли ви се е? Е, тогава знаете за какво говоря.
Синдромът приятелка - да си достатъчно добра, за да слушаш как говори за хилядите момичета, с ...

unbreakable

Prosa » Otros

2010-10-10T13:08:04+03:00 1.6K 1

5-ти септември 🇧🇬

Varol

Prosa » Otros

2010-10-10T12:04:59+03:00 857

Няма 🇧🇬

Любовта е като сън - кратък сън,
никога не е достатъчен!
Любовта е като алкохол-антидепресант,
отпуска тялото ти, дарява спокойствие.
И на откъснато цвете прилича - ...

zaizuiznai

Prosa » Otros

2010-10-09T13:39:08+03:00 1K 2

Полетяха във въздуха и... о, какви изненади 🇧🇬

Трябва да си титан на мисълта, та да се сетиш да провериш и да видиш с очите си имотите на новобогаташите. Ама имали дувари! Ама пазванти не пускали и пиле да прехвръкне, ама кучето лаело, ама… всякакви „сериозни” причини се изтъкват, за да не види народът и най-вече данъчните стотиците сараи на хор ...

latinka

Prosa » Otros

2010-10-08T15:25:23+03:00 806 1

Болката 🇧🇬

И точно тогава всичко се срина... невярваща седях и гледах, а сълзите не спираха да се изсипват една след друга. Той, човекът, когото обичах толкова много, този, когото смятах за най-близък, точно той ме отблъсна. Не мога да опиша каква болка изпитах при думите му. Загубих го. И всичко се повтаря от ...

independentT

Prosa » Otros

2010-10-08T15:12:46+03:00 751 1

(редът в) Семейството 🇧🇬

Той влиза ядосан пак
- децата все по-силно пищят
Удря я по лицето ожесточено
- стонове отскачат мигновено
Плач на жертва, изпълва къщата празна ...

Soul-Fly

Prosa » Otros

2010-10-06T20:40:31+03:00 1.1K

След 🇧🇬

Първо се настройвам да не се влюбвам,
след това започвам да обичам.
След това давам всичко от себе си
и търся после нечии запаси.
Отначало приемам, че съм сам, ...

Александър_Василев

Prosa » Otros

2010-10-06T20:39:04+03:00 1K 2

Специален ден... 🇧🇬

Опитвах се от няколко дни да седна и запиша, да облека мислите си в думи...
Мили приятели - знайни и незнайни, добре сте дошли в моя свят, в моя живот, в моя път... Бъдете благословени!!!
От дете се опитвах да разгадавам знаците на природата, обичах да се надбягвам с вятъра, да разглеждам с удивлени ...

Karaman

Prosa » Otros

2010-10-06T19:23:28+03:00 1.6K 4

Нищо не може да бъде разбито, щом има истинска любов. 🇧🇬

Ти си блъскай. Не ми пречиш. Счупи гардероба, лампата, а после и телевизора. Аз просто ще те наблюдавам. Ти си блъскай. Не ме е страх от силата ти, защото е способна да се насочи навсякъде, но не и към мен. Блъскай. Разбий думите, които си разказахме под секрет и ги разпръсни из цялата стая, целия а ...

viky8

Prosa » Otros

2010-10-06T13:54:55+03:00 2.1K

Отново 🇧🇬

Кой си ти, че да ме съдиш?
Нима забрави какво ми причини?
Обля ме в болка, в студ и в самота.
Разболя ме!
Защо се изпречи отново на пътя ми? ...

Mmishety

Prosa » Otros

2010-10-02T22:43:01+03:00 1.2K 2

Рок енд рол китарни дуели 🇧🇬

Дами и господа, днес на ринга ще се качат най-големите рок китаристи, за да кръстосат техника и фантазия на свирене в един уникален виртуален дуел. Дръжте се, за да не паднете, отворете прозорците, за да не се счупят стъклата от ударната вълна - очакват ви здрави рок децибели. Сега е моментът да отм ...

duffmckagan

Prosa » Otros

2010-10-01T14:13:19+03:00 1.5K 1

Не е лесно да живееш 🇧🇬

Не става така, както искаме. Не става така, както на нас ни се иска. Не става по начина, по който най-силно желаем. Просто не става... Питам се ''защо", защо обърквам всичко, когато съм най-щастлива? Бива ме да предизвиквам хаос и да греша, никога не се замислям какво ще стане след това. Действам по ...

unique-beiiby

Prosa » Otros

2010-10-01T12:49:11+03:00 1.3K 1 5

Наздраве за шастливите... 🇧🇬

Иска ми се да не вярвам... Мечтая да отворя очи и някой да ми каже, че сънувам кошмар, че реалността е друга... Но как, по дяволите, да те нарека кошмар? Как да призная, че дори да беше сън, пак щеше да бъдеш прекрасен... Безброй пъти съм лъгала себе си, защо и сега не успях? От истината боли, а за ...

Passion-26

Prosa » Otros

2010-09-30T14:12:12+03:00 690

Сепия 🇧🇬

Мира събра багажа, стегна куфарите, хвана двете деца за ръка и тръгна. На море. С голяма дъщеря и малък син. Мъжът ù отдавна живееше с някаква разведена. И това лято той ù даде парите с думите: Ти и децата да изчезнете за един месец. И при майка ти идете.
През целия път тя не свали тъмните си слънче ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

2010-09-30T13:50:25+03:00 1.4K 16

Ех... само ако знаеш! 🇧🇬

Ех...
ако знаеш откога не съм разглеждала албум със снимки...
Не! Не говоря за поредния ти албум във Facebook.
А просто за прашен албум със снимки, качен на някой рафт или скрит в чекмеджето със спомени...
Ех... ако знаеш откога не съм получавала писмо... ...

Aleks-Green

Prosa » Otros

2010-09-30T09:36:40+03:00 2.1K 8

Просто сянка 🇧🇬

Сянка. Не жена, дори не тяло. Просто сянка, това остана от нея. Кой можеше да я познае сега? Тя се изгуби в мрака на чувствата, погълната от собственото си желание да обича и сега не остана нищо от нея…
Слаба, толкова слаба… Той отнемаше силата ù постепенно, бавно, така че да не усети. Дава ù, после ...

albaJ

Prosa » Otros

2010-09-29T22:35:21+03:00 1.1K 4

Министър или зарзаватчия, манталитетът е еднакъв 🇧🇬

Ама знаеш ли колко труд хвърлям? Ей с такава реплика ми обясни високото ценообразуване на червената капия продавач на пазара. Лев и 40 стотинки и ми разправя за производствения процес, как бил трудоемък, как се изисквало много зор, как го копал, па го плевил, па и брал. Бе, думам му, то Кеймбридж да ...

latinka

Prosa » Otros

2010-09-29T20:28:16+03:00 915

Татко - това звучи гордо! 🇧🇬

Когато станах ученик, мечтаех да бъда като Учителя - издигнат на пиедестала на почти страхопочитното благоговейно уважение от учениците. Мечтаех всички да се обръщат към мен с "другарю учител" (тогава обръщението беше "другарю")...
Когато станах студент, мечтаех да бъда като Професора, който ни чете ...

duffmckagan

Prosa » Otros

2010-09-29T13:40:41+03:00 884 4

Шах!... И мат!!! 🇧🇬

Животът ми е лабиринт! Ха! Усмихвам се на тази мисъл! Кога станах толкова банална, кога спрях да се смея на клишетата... Кога се превърнах в клише? Поне съм реалист, наистина съм клише и животът ми наистина е лабиринт! Тръгнала съм нанякъде и тъкмо когато си помисля, че най-сетне съм намерила правил ...

Passion-26

Prosa » Otros

2010-09-29T13:23:04+03:00 915 3

Лебнишките баби 🇧🇬

Лебнишките баби са от село Лебница до Сандански. Тринадесет на брой, но аз не знам защо искам да са петнадесет. Може би защото имат много глас. Даже така съм си ги кръстила. Петнайсетте лебнишки баби. Те ми са любимите народни певици. Автентичен фолклор. Без съпровод на музикален инструмент. Чисто п ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

2010-09-28T22:42:53+03:00 1.1K 8

Смърт за един самотник 🇧🇬

Далеч си...
Чрез звука на моето вдишване усетих хлад.
Болезнено страдание, обхвана ме, може би и страх.
Не разбрах къде си...
Само предполагах. ...

TheBlindMirror

Prosa » Otros

2010-09-28T14:39:22+03:00 1.2K 1

est deus in nobis 🇧🇬

Има в нас Бог... Бог... той е любов и сила, и вяра, и надежда, и смелост... Бог е победа и възможността да победиш... Бог е сън и мечта, и дарбата да ги осъществиш... Бог е усмивка и доброта, и мила дума. Бог е протегнатата към теб ръка... и онзи стимул, който движи в твоите вени кръвта... Бог е кра ...

Aija

Prosa » Otros

2010-09-27T11:07:08+03:00 1.1K 1

Души като разменни монети 🇧🇬

Когато пишех най-силните си стихове, перото го държеше болката – чистачката с метла от рими.
Когато и ти затвори вратата на дома ми за последен път, хванах сметалото и отмятах мъниста в ляво и дясно, претеглях плюсове и минуси, отново търсех равносметки.
Търкулваха се годините, снимката ми стоеше в ...

iachovska

Prosa » Otros

2010-09-26T16:50:32+03:00 1.4K 3

Нощта на... един миг 🇧🇬

Впечатлена съм. Целият този хаос от миналата и по-миналата вечер ми завъртя главата и в момента пред себе си виждам колаж - хора с почти сливащи се лица, някакви запалени факли, подмятани във въздуха с невероятно умение, клоуни, онзи филм, прожектиран на най-обикновената стена на най-обикновената ул ...

StarDustColour

Prosa » Otros

2010-09-26T16:28:57+03:00 1.1K

Аз съм твоята мека възглавница 🇧🇬

Аз съм твоята мека възглавница. И ти имаш нужда от мен... Предимно нощем... Да легнеш върху мен, да ме намачкаш, да ме оформиш така, че да съм ти удобна.
Да, аз съм ти възглавницата. И така съм се сляла с леглото ти, че дори вече не ме забелязваш. Когато заминаваш на път, не ме взимаш със себе си. Т ...

petka-spagetka

Prosa » Otros

2010-09-26T16:24:54+03:00 991 9

Нощни лампи 🇧🇬

Тя седеше мълчаливо на бордюра и обмисляше живота такъв, какъвто го виждаше пред себе си. В тъмното всичко имаше някаква притегателна сила и дори най-малкият шум криеше в себе си тайна за нещо отминало и нещо безкрайно. Една котка мина пред нея. Опашката ù беше в доста окаяно състояние и тя отново с ...

StarDustColour

Prosa » Otros

2010-09-25T18:56:00+03:00 1.5K 2

Грешна съм! 🇧🇬

В християнство съм родена, но въпреки всичко не си падам по него. И макар поведението ми да не е израз на бунт срещу него, спрямо отношението си към тебе, обществото би ме заклеймило като грешница. Защото (в абсолютното нарушение на 10-те божи заповеди):
1 - За свой Бог аз имам себе си и своя свят, ...

Nedostypna

Prosa » Otros

2010-09-23T14:46:35+03:00 1.4K 2

Въпроси, чиито отговори май предпочитам да не знам 🇧🇬

- Счупих ли ти нещо?
Не. Не ми е счупил нищо. Шестгодишен веднъж паднах и си счупих ръката, и си спомням, че боли много по-силно, отколкото ме боли в момента. И той знае, че не ми е счупил нищо. Пита от гузна съвест, предполагам. Или поне се надявам.
Поглеждам го. Ядът си е отишъл. Не винаги става т ...

IvoAndreev

Prosa » Otros

2010-09-23T07:42:24+03:00 1.2K 3

Най-успелият и най-загубилият човек 🇧🇬

Помниш ли колко човека си видял днес? А помниш ли на колко от тях си се усмихнал? Вървиш, подминаваш, бързаш, винаги бързаш. И не забелязваш какво става покрай теб. Не виждаш, че всъщност ти си този, който губи. Губиш ценно време в преследване на високи цели, в постигане на все повече успехи, пари и ...

albaJ

Prosa » Otros

2010-09-22T22:33:26+03:00 1.8K 1

Лястовиците. 🇧🇬

Липсват ми… Сега ми липсват бетонните стълбове… И не толкова те, колкото жиците между тях. А дори не и самите жици, а накацалите по тях лястовички… Разбирате ли? Липсва ми ориентирът за края на истинското лято – лястовичите съвещания по това време на годината.
Интересно, къде ли се събират, като отд ...

kalin8

Prosa » Otros

2010-09-21T22:44:41+03:00 1.9K 5

21910 🇧🇬

Заровила глава в малките си длани, бавно се строполих, коленичила пред собствения си гроб. Ноемврийски вятър ме пронизваше и се удряше в мраморната плоча, нямаше дата, а най-лошото беше, че нямаше дори послание. Нямаше нищо. Тогава се сетих как някой беше казал, че ако си имал стойностен живот, "дор ...

indigo

Prosa » Otros

2010-09-21T13:59:34+03:00 1.1K 2

Торбичка и паричка 🇧🇬

В почивните дни водя детето си на разходка в парка. След като си поиграе и измори, единственото чувство, което изпитва, е глад. Бързо сядаме навън и той си поръчва пица.
В събота, тъкмо ни я донесоха, към масата се приближи малко циганче. От тези, които всички добре познаваме. С анцуг, върху него кь ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

2010-09-21T13:17:26+03:00 1.2K 9

* * * 🇧🇬

... Лъч светлина, промъкващ се в тъмнината, гали нежно моето лице. Пълна тишина. Единственият шум е биенето на моето сърце. Красива тишина, плашещо спокойствие и някаква топлина се усеща в тази нощ. Нощните картини те омайват, звездите греят в тъмното небе и сякаш ти политаш в безкрая да откриеш нов ...

Asi18

Prosa » Otros

2010-09-20T12:02:38+03:00 599

Няма да спра да ги презирам 🇧🇬

"... какво е Човекът:
две дати на камъка - ето животът ни
с тире между тях - за пътека..."
Кольо Александров
Посвещавам на моя приятел. ...

iachovska

Prosa » Otros

2010-09-18T17:13:54+03:00 1.6K 3

Смс-и за Принцеси 🇧🇬

Има време, което не иска да ме пусне, като дете, което не иска да влезе в детската градина... И ми е мило, и знам, че трябва...
Имало едно време, там някъде, където всички искат да отидат, една жена, чийто живот се харесвал на мнозина. Един ден, а може да е било нощ, жената решила да си тръгне оттам ...

gergana-yancheva

Prosa » Otros

2010-09-16T15:43:31+03:00 1.6K 1

За последно... 🇧🇬

Кога за последно си откъснахте залък от топлия хляб, докато се връщате от магазина? Аз скоро не съм го правила. Хлябът вече не е топъл, но дори да е - е пакетиран в найлон. Но сякаш и апетитът ми изчезна. А и мама едва ли ще попита после „кое мишле е нагризало хляба?”. А кога за последно седнахте да ...

posh`

Prosa » Otros

2010-09-16T09:49:24+03:00 1.3K 9

Децата ни 🇧🇬

Говорим си за книги, литература, за загадките в живота ни, за космоса, за древни цивилизации, за откритията на света. Неусетно двата часа се изнизват. Неусетно душата ми се пълни с огромна изненада и такава разтапяща наслада. Чувствам се горда дори, че съм седнала заедно с тях на една маса. Не помня ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

2010-09-14T21:30:36+03:00 954 8

130709 кестена 🇧🇬

Стоейки в креслото, съзерцаваше огъня от камината. Огнени ръце се плитаха едни в други, издигаха се и се снишаваха, достигаха до тухлените стени и отново всичко се повтаряше. Медно-червени отблясъци лазеха по косата ú и се вкопчиха в късите ú нокти. Тя се беше килнала на една страна и с половин длан ...

indigo

Prosa » Otros

2010-09-14T16:59:39+03:00 1.1K 1

Моето момиче "Станиол4е от дъвка" 🇧🇬

Ето я и нея!
Моето момиче - "Станиол4е от дъвка"!
Представяне през декември в Бургас!
Надявам се...

gergana-yancheva

Prosa » Otros

2010-09-14T11:50:06+03:00 1.2K

Щеше да е пролет 🇧🇬

Мирише ми. Мирише ми на пролет. Преспите сняг сигурно все още загърлят кокичетата зад зелената ограда, но те инатливо са навирили глави. И плочникът сигурно е измит. И пръчките на асмата някак слънчево се навират в прозорчетата на старата къщичка на Редута.
И потропване на тояжка чувам. Сигурно - Ма ...

670301

Prosa » Otros

2010-09-11T22:17:23+03:00 702