Relatos - Prosa

В миг на слабост 🇧🇬

Женската въздишка наруши гробната тишина. Беше по-точно стон на отчаяние, отекващ в тъжната тишина. Като малко сиво врабче от тъжната есен, кацнало на клон, а след това отлитащо в далечината. Така се изгуби и въздишката. Сякаш потъна в необятността на мъртвешката тишина в стаята.
Женевив пристъпи ба ...

rHathaway

Prosa » Relatos

2014-06-18T14:51:55+03:00 1.1K

Ножът е гумен 🇧🇬

Израснах на село. Израснах е някак грубо казано, по-скоро - борих се с живота на село. Виждате ли, повечето хора се раждат и си имат мама и татко. Аз имах баба и дядо. Много ги обичах. Те бяха стари. После станаха възстари. Пред очите ми остаряваха. Ставаха все по-бавни и бавни. Моята мила баба готв ...

Lebovski

Prosa » Relatos

2014-06-16T16:29:23+03:00 1.3K 14

Жерав залеза прегърна 🇧🇬

Дойде поредна пролетна вечер, в която Ехо отново потъна в своята тиха пурпурна печал докато прибираше съдовете след вечерята на дома, който я приютяваше като зла мащеха след ранното ѝ осиротяване.
Господарските дъщери, Зора и Върбов пух, се смееха на нещо отвън, а старата прислужница Криле побърза д ...

ГФСтоилов

Prosa » Relatos

2014-06-15T11:21:10+03:00 875 1 1

Изравняване на неизравняема величина 🇧🇬

Навън отново вали и е мрачно, но за разлика от безмозъчните внушения за някакво глобално затопляне, от което усещането за студ допълнително се натрапва не само на мен, но и на останалите обитатели на третата планета от Слънчевата система, то аз отдавам капризите на времето на съвсем различна причина ...

smelo_sarce

Prosa » Relatos

2014-06-12T12:38:32+03:00 1.2K 1

Враня 🇧🇬

Дойде си царят. И си замина. Стоя повечко от 800 дни. Оправи каквото и когото можа. Пооправи и себе си. Поне за едно поколение напред. Някои имоти си взе, други - не, а за трети се проточиха дела. Но всичко друго си остана същото, най-вече простотията човешка, дето не знае граници и ходи по хората.
...

dinko1963

Prosa » Relatos

2014-06-12T12:25:11+03:00 1.3K 3

Под терасата 🇧🇬

Това беше последният път, в който го видях такъв, какъвто го познавах и какъвто ще го помня до сетния си ден. Беше късен следобед, седях на дивана и се опитвах да планувам вечерта си, когато видях нещо черно да прелита пред терасата. В първия момент реших, че ми се е сторило, както често се случва, ...

stefitopz

Prosa » Relatos

2014-06-11T22:35:16+03:00 1.2K

Тя и Той 🇧🇬

Тя и Той
По средата на алеята като антична статуя изправяше снагата си хубава жена.
Беше се облякла в цветовете на тъгата. На вратлето ѝ късче небе безоблачно
потрепваше от топлия полъх на вятъра. Тя напрегнато очакваше него.
"Любовта ни пресъхна и потъна в пясъците на ежедневието... Как и защо?" - ...

svobodey

Prosa » Relatos

2014-06-11T22:26:12+03:00 1.4K 6

Сливов мармалад 🇧🇬

СЛИВОВ МАРМАЛАД
(драматургичен текст, новела)
Горно Малинково е едно от многото села, в които населението застарява и постепенно се стопява. Гюро (ерген на 48 години) се прибира от кожарската фабрика. Носи в ръката си заповед за уволнение. Той се преоблича и отива в градината на къщата, полива домат ...

foivo

Prosa » Relatos

2014-06-11T22:07:51+03:00 1.6K

* 🇧🇬

Случвало се е няколко пъти. Вероятно ще се случи пак. Сядам на един от първите редове в театъра, знаейки че той ще е там. Оглеждам все навсякъде, за да се уверя, че ще го видя още в момента, в който влезе. Той сяда няколко реда зад мен. И това е най-вълнуващата част. Знам, че ще стоя с изправени рам ...

booksforreal

Prosa » Relatos

2014-06-10T19:33:29+03:00 817 2

А къде е котето? 🇧🇬

След смъртта на съпругата си старият скулптор вече седем години живееше сам. Синът му отдавна замина извън страната - уж само да види как е. После работата му потръгна - беше инженер-конструктор на медицинска апаратура, а у нас по онова време нямаше пари за такава дейност. Дъщеря му също преди годин ...

Ida-L

Prosa » Relatos

2014-06-10T19:28:59+03:00 2.7K 1 16

Мама обича сладолед 🇧🇬

"Ако продължавам да ям така, ще им трябва багер, за да ме извлекат оттук, когато умра." - помисли си жената, докато загребваше поредната лъжица сладолед.
Беше се разположила на удобния диван с оранжеви възглавници в гостната, мебелирана в стил 80-те. Разсеяно зяпаше някакво предаване по телевизията ...

Регина

Prosa » Relatos

2014-06-08T15:37:29+03:00 899 5

Невидимата цигара 🇧🇬

От време на време, когато ми оставаше свободно място през деня се срещах с един приятел, беше странна птица, хората му викали „Обезумелия“ с някакъв хумор и лека шега. Винаги когато сядахме някъде, на някое местенце, където няма много нация, някое местенце в града което обезшумяваше гласовете, смеха ...

sinner13

Prosa » Relatos

2014-06-08T11:06:46+03:00 1.2K 2

Мъж 🇧🇬

Вече нямаше никакви задръжки. Беше полудяла. Искаше го. Така го искаше, сякаш от това зависеше живота ѝ. Не, че имаше кой знае какво значение, кой ще е. Тя просто искаше мъж. Искаше ласките му, неговото мускулесто тяло, искаше мъжката му сила. Нямаше късмета да се люби в последните 6 месеца и беше и ...

angelbard

Prosa » Relatos

2014-06-08T10:52:53+03:00 786

Изоставената хижа 🇧🇬

Изоставената хижа
ужаси
Покривът на старата хижа стърчи грозно между дърветата, като че ли демонстрира някакво безмълвно величие. Всеки ден го виждаш, но никога не си ходил там - защото знаеш историите за странното изоставяне на хижата, както и за витаещите призраци в нейната мъртва утроба. Винаги с ...

donkooooo

Prosa » Relatos

2014-06-08T10:52:00+03:00 1.1K 18

Той чака 🇧🇬

Вярно е, че пресичах неправилно улицата, но той трябваше да спре навреме, трябваше да реагира по някакъв начин, просто защото имаше време да го направи - скоростта, с която се движеше, не бе особено висока, така поне ми се стори, докато го мярвах с периферното си зрение.
Обаче не успя да спре наврем ...

Heel

Prosa » Relatos

2014-06-07T23:06:50+03:00 944 2

На стълбите пред търговския център 🇧🇬

Беше есен, отминаваща, към края си... или пък не. Следобед. Помня, че учениците вече бяха започнали училище, а аз все още очаквах първия си ден в университета. Разхождах се сама по осеяните с жълти листа улици и ми се искаше на моменти да скоча като малко дете в тях и да ги разпилея още повече. Не г ...

stefitopz

Prosa » Relatos

2014-06-07T22:55:58+03:00 1.2K 2

Артън Сити Червената перла 🇧🇬

Артън Сити
Червената перла
Част Първа – От кръв и кост
От конец до игла
Помните ли как свърши предишната история? Малко приказно… „и заживяха щастливо.” С рояк деца, гаджета на децата, пък сума ти пари за колеж. Това, народите, които пишат приказките, не го отчитат. Защо да тормозиш съзнанието на чо ...

Scilian

Prosa » Relatos

2014-06-07T11:25:51+03:00 952

Ябълков цвят 🇧🇬

Ароматът на печени ябълки и карамел се носи във въздуха. Излиза из отворения прозорец на малката кухня и се ниже до самия край на дългата улица, която води право до пазара. Ако човек надникне през прозорчето, ще да я види да реди усърдно тавите с току-що изпечени червени едри ябълки, покрити с хрупк ...

floyd

Prosa » Relatos

2014-06-07T10:33:21+03:00 1.6K 1 3

Между две екзекуции 🇧🇬

Утрото нахлу в ноздрите му с миризма на пот и алкохолни пари. По дяволите! Закъсняваше.
Изправи се и започна да се облича припряно и непохватно. В счупеното огледало над умивалника го погледна едно лице с двудневна брада, кръвясал поглед и морава синявица над лявото око. Опипа отока и изруга. Нямаше ...

Довереница

Prosa » Relatos

2014-06-06T22:26:05+03:00 1.2K 13

Вина 🇧🇬

Най-накрая Светослав отиваше на море. Не беше ходил на четири години, от 16-годишен, когато… по-добре беше да не си разваля момента и да се връща в някакви носталгични помисли, голяма част от които всъщност не бяха толкова щастливи.
Пътуването с влака от София до Бургас продължаваше няколко часа, по ...

Rois

Prosa » Relatos

2014-06-06T21:12:35+03:00 714

От Германия 🇧🇬

Петко, съседът, е плешив. Напълно плешив. Всички знаят това. Всеки говори, обсъжда. Няма съсед, който да не знае за плешивия Петко. Всеки смята, че нещо трябва да се направи. Имаме общо събрание при домоуправителя, всеки месец. Винаги се повдига въпросът за Петко, но нищо не се случва. Петко си ходи ...

Lebovski

Prosa » Relatos

2014-06-06T20:59:15+03:00 702 3

Право в сърцето 🇧🇬

Когато приятелят ми ме запозна с нея, видях как очите ù се усмихнаха. Сигурно съм изглеждал като пълен идиот, зяпнал насреща ù, но не бях виждал нещо по-възхитително от нея.
Не беше голяма красавица, виждал съм къде-къде по-големи хубавици от нея. Дори чертите ù не бяха кой знае колко правилни, аз, ...

hristam

Prosa » Relatos

2014-06-04T23:03:57+03:00 1K 8

Опрощение 🇧🇬

Над града се беше спуснала гъста мъгла. Въздухът беше пропит с лепкава влага, която задушаваше дробовете и учестяваше дишането. Беше към края на май, но тая пролет се бе случила толкова студена и влажна, че изсмукваше и последните живителни сили на всеки организъм. Не пролет, а есен беше сякаш - сив ...

floyd

Prosa » Relatos

2014-06-03T11:40:43+03:00 971 6

Тъжни очи 🇧🇬

Погледна за пореден път към часовника и въздъхна. Чудесно знаеше, че от това времето не само не тръгва по-бързо, а напротив, но не можеше да си наложи да престане. Мисълта за предстоящата среща я изправяше на нокти, най-вече поради странните обстоятелства около нея. Кой човек със здрав разум би тръг ...

hristam

Prosa » Relatos

2014-06-03T11:30:13+03:00 1K 5

Човекът под моста 🇧🇬

Колко време мина? Седмица или повече? Той е все още тук. Но как стигна дъното на социалната пирамида? Защо? Какво направи? Колко още ще седи на мръсните стълби? Беше му писнало да мисли за всичко това…
Сиви облаци, от край до край, изпълваха ниското небе. Лек вятър носеше към земята ситни капки дъжд ...

murjoflos

Prosa » Relatos

2014-06-03T11:14:41+03:00 810 1

Обиденото слънце 🇧🇬

Обиденото слънце
Беше от ония свежи майски утрини, които вдъхновяват поколения поети и писатели. Във въздуха се носеше упойващ аромат на цъфнали дървета и цветя, звучеше мелодията на пчелния оркестър, а пиленцата, току-що станали от сън, поздравяваха тоя приказен свят с чуруликащите си гласчета. Слъ ...

Chotrov

Prosa » Relatos

2014-06-03T07:50:01+03:00 1.2K 2

Писмо до Аз от бъдещето 🇧🇬

Скъпа Аз от бъдещето,
Здравей. Пиша ти, тъй като предвид бързината на пощенските услуги днес и времето, за което ще порасна, това писмо ще се срещне с погледа ти след най-много десет години. Познавам те по-добре, отколкото си мислиш и зная, че със сигурност доста пъти ще го препрочетеш и ще ми се см ...

dark-paradise

Prosa » Relatos

2014-06-02T10:55:03+03:00 1.9K 4

Едно пътуване към природата 🇧🇬

,,Едно пътуване към природата"
Навън е зима. Яна стоеше вкъщи до камината на топло. Навън прехвъркаха пухкави снежинки, сякаш се радваха и играеха своя любим танц. На нея ù се прииска да излезе и да сподели тяхната радост. Облече зимното палто и тръгна по заснежената улица. Неусетно се отдалечи от п ...

meliska

Prosa » Relatos

2014-06-01T21:37:56+03:00 888

Ново начало 🇧🇬

Едно от хубавите неща в този живот, на които повечето от нас така и не успяват да се насладят, е новото начало. Има нещо примамливо в това да загърбиш всичко, да забравиш всичко и да си тръгнеш, точно когато нещата станат непоносими. Някъде там има хора, които ще се радват на присъствието ти. Някъде ...

moody

Prosa » Relatos

2014-06-01T21:33:21+03:00 964

Последните хора на Земята 🇧🇬

Провал. Последната отломка на човечеството съществуваше в единствения оцелял ковчег под Алпите. Апокалипсис. Освен, че не успяха да го спрат, унищожиха и малкото останала надежда. Отчаяние. Петдесет и осем години живот в една мизерна дупка под земята. Бунт. Малцината оцелели искаха навън. Лудост. Бе ...

eomer

Prosa » Relatos

2014-05-31T21:42:04+03:00 1.5K 3

Душа 🇧🇬

Луната се отразяваше отчетливо върху нежновълнистата повърхност на спокойното море. Очертаната млечнобяла ивица върху стъклените води беше като мост, чийто край не се вижда в далечината. Мост, който те привлича с приказното си очарование и те кара да поемеш по него към тъмносинята бездна...
Фините п ...

floyd

Prosa » Relatos

2014-05-31T12:37:27+03:00 831 1

Теория на смисъла 🇧🇬

Предисловие:
Човешкото съзнание е някак толкова непредсказуемо и безкрайно, някак висше, и олицетворение на Вселената. Да, това е нещо гениално и изследвано до такава степен, че дори не можем да кажем, че знаем изобщо. Сякаш да умуваме само една стотна от един атом или една частица. Движенията вътре ...

sinner13

Prosa » Relatos

2014-05-31T12:07:06+03:00 1.3K 1

Любовта на кактусите 🇧🇬

Те живееха в две отделни саксии на един и същи, слънчев балкон. Не се познаваха, дори не подозираха за съществуването на другия. Бяха отделени от кипри, разноцветни стръкове мушкато; приветливи, висящи петунии; няколко овални кактуса и оранжево искрящи „камшици”.
Той беше засаден доста по-рано, беше ...

Handzhieva

Prosa » Relatos

2014-05-30T21:53:29+03:00 1.3K 1

Tълпица 🇧🇬

Никой не я видя кога пристигна. Никой не узна от къде излезе или как. Никой не я познаваше коя е и защо беше там. Но беше, да, седнала на големия площад, прегърбена и статична, с черен покрoв върху нейната фигура, под който криеше ревниво своето тяло от озадачените погледи на онези, които си дадоха ...

Shushu-Mushu

Prosa » Relatos

2014-05-29T21:06:32+03:00 1.6K 1 1

Ако се събудиш дракон 🇧🇬

1.
Вървяха.
Пътят им пресичаше полета, гори, понякога запустели села. Ехо неведнъж си мислеше, че са току преди краят му, но винаги зад клоните на онзи краен бор, зад разнищения ъгъл на последния двор или зад ронещите се масиви с вехнещи слънчогледи, неизменно се оказваше, че пътят им продължава отн ...

ГФСтоилов

Prosa » Relatos

2014-05-29T14:45:23+03:00 1.5K 1 2

Оу Клер 🇧🇬

Всичко това стана в Уисконсин. Чували ли сте за Уисконсин? Това е щат в Щатите. На север, почти до Канада. Там има град който бил най-големият производител на мляко. Има и град, най-голям производител на сирене. Та нашият герой - Оу Клер, се чудеше в кой точно от двата да се засели. Но понеже е мишл ...

Lebovski

Prosa » Relatos

2014-05-28T23:11:53+03:00 751 3

Да срещнеш любовта 🇧🇬

Дойдох в това малко курортно градче с единствената цел да си почина след изпитите.
Бях вложил много труд в подготовката за изпитната сесия, и наистина успях да се справя чудесно, но се чувствах абсолютно изцеден. Ето защо приех подхвърлената от близките ми идея на драго сърце, и ето, едва втори ден ...

hristam

Prosa » Relatos

2014-05-28T11:09:36+03:00 1.1K 1 6

Преживяването - пътят към осъзнаване 🇧🇬

Държах го в ръцете си. Навсякъде имаше кръв. Той лежеше кротко и се взираше в мен. И аз се взирах в него. Усещах как дишането му ставаше все по-забавено и по-забавено. Гръдният му кош все по-малко се повдигаше. Видях как с всички сили пое последния си дъх. Видях как зениците му започнаха да се разши ...

normalisboring

Prosa » Relatos

2014-05-27T19:18:27+03:00 963

Лоша карта 🇧🇬

Изтегляли сте някога лоша карта? Ако сте, добре дошли на борда.
Беше четвъртък. Един обикновен четвъртък, след срядата и преди петъка, в който, както обикновено, в пет следобед си постилах карираното одеяло в парка и сядах на пикник. Съблякох карираното си сако и отворих кошничката. Наредих една кар ...

Lebovski

Prosa » Relatos

2014-05-27T18:46:08+03:00 970 4

Жив 🇧🇬

Дребният и влажен пясък се набиваше в обувките му и хрущеше под белите му чорапи. Защо изобщо беше тръгнал по плажа? Странно, че точно днес токът по крайбрежната беше спрял, но все пак може би щеше да е по-добре ако беше поел покрай павилиончетата? Едва ли някой все още работеше в четири през нощта, ...

eomer

Prosa » Relatos

2014-05-27T14:06:28+03:00 1.4K