Relatos - Prosa

Бонус сцена 🇧🇬

- Но! - притеснено възкликна Сянка. - Това не е ли малко опасно?!
- Не се тормози - небрежно махна с опашка Но Щен Вълк. - Нали съм си сложил каската? Ти само дръж стабилно стълбата.
- ОК, не се притеснявай за това - каза сянката, докато наблюдаваше как приятелят му се изкачва все по-нагоре и по-наг ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-08-21T20:30:25+03:00 768 7

Изкушение 🇧🇬

Винаги съм обичала лакомствата, още от дете. С радост заставах зад онова, което казваше Мечо Пух - "Какво по-хубаво от гърненце с мед, освен още едно гърненце с мед". Когато някой роднина или приятел на баща ми идваше на гости у нас задължително носеше нещо сладко за мен. Ако пък се случеше да забра ...

*Dark_Girl*

Prosa » Relatos

2009-08-21T20:17:58+03:00 1.3K 2

Другият 🇧🇬

angel-angel

Prosa » Relatos

2009-08-21T20:08:29+03:00 1.1K 3

Ели 🇧🇬

Най-после свърших всичко, за което бях дошъл и можех да се смъкна в кафенето да му цапна някое и друго кафе. Устата ми пресъхнаха от говорене. Долу беше почти празно. Седнах на една маса под асмата и придърпах пепелника. Дойде момичето и поръчах. Докато припаля, очите ми обходиха масите. Пусто. По т ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2009-08-21T00:12:06+03:00 944 2

В задния двор 🇧🇬

Там, в задния двор на сърцето й, имаше много вехтории. Начупени, натрупани, прогнили парчета. Отдавна изхвърлени, напълно ненужни, части от някакво минало. Някога лъскави, бляскави, важни за нея или друг, днес събиращи прахоляк, съжаление и ненавист. И малко гняв, за това, че изпълзяват от сенките и ...

angel-angel

Prosa » Relatos

2009-08-20T23:40:59+03:00 1.4K 8

В търсене на своето второ крило 🇧🇬

В търсене на своето второ крило
"Всеки от нас е ангел с едно крило. За да полетим, трябва да намерим човека с другото…"
Какво е човешкият живот? Низ от сривове и изкачвания, низ от красиви и грозни думи, болка, тъга, мъка, после пак нещо вълнуващо... Животът е в различни цветове. Понякога сив, друг ...

MilenaMila

Prosa » Relatos

2009-08-20T22:58:38+03:00 1.7K 5

Изповед на един мъжкар 🇧🇬

ИЗПОВЕД НА ЕДИН МЪЖКАР
Бягам с лудешка бързина. Пред очите ми танцуват блуждаещи огньове. Случи се нещо ужасно, или поне можеше да се случи, почти не съм на себе си и не мога да осъзная станалото. Все пак сега, когато съм определено здрав и читав, макар и целият треперещ, бих могъл да заявя, че там ...

godo1952

Prosa » Relatos

2009-08-20T21:44:05+03:00 1.3K 4

Спасителят Лузарт или Еманципация по американски 🇧🇬

Когато и двете свалиха дрехите си, настана неловко мълчание. Казано иначе, без дрехи - само погледи, с които се изучаваха една друга, опивайки се ефирно и отдалеч. А инак очите им се бяха срещнали много по-рано, в мелачката на Гей-бара, където под звуците на саксифона на Намисловски местеха унило кр ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-08-20T21:38:51+03:00 1K 3

Здравей, аз съм... 🇧🇬

Вече не вярвам, че ще се обади. И защо да го прави, какво има, че да се надявам. Последните месеци повечето пъти аз съм й се обаждал. Е, в началото не беше така - и двамата се търсехме, понякога писмата ни пристигаха по едно и също време. Понякога бързахме да говорим и двамата, разказвахме за себе с ...

lubara

Prosa » Relatos

2009-08-19T21:36:47+03:00 2.4K 1 23

Ударите на сърцето 🇧🇬

Ударите на сърцето
Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е? ...

Greg

Prosa » Relatos

2009-08-19T17:20:16+03:00 2K 24

Смотанякът Лузарт 🇧🇬

Шефът реши да го накаже, смъквайки го в друг отдел. Смъкването стана изключително бързо.
През прозореца на тринайстия етаж. За седем секунди и три десети бе на партера. Портиерът го посрещна с ледено изражение:
- С кола ли сте, сър?
- Не, погрижи се само за кашона ми, ще долети след... - погледна ча ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-08-19T17:11:38+03:00 854 5

Радвай се, докато си обичана 🇧🇬

Не усети как и кога, но бе променила собствения си сутрешен график, за да може да взема метрото точно в 8.00 часа. Сядаше на едно и също място, в дъното, защото от там можеше да го наблюдава. Той се качваше спирка след нея, винаги по едно и също време и заставаше успоредно на движението, прав, хвана ...

angel-angel

Prosa » Relatos

2009-08-19T14:05:01+03:00 2.1K 9

Тинка беше на... 🇧🇬

„Хубава е Тинка, също като картинка" - припяваше възрастният чистач на някаква негова си мелодия. Посрещна я на вратата на новия й дом, огледа я от глава до пети, даже от нея беше по-нисък, накрая премести сламката в устата си от левия в десния ъгъл и каза: - Ти пък коя си?
- Тинка.
- Тинка, значи! ...

Апостолиция

Prosa » Relatos

2009-08-19T13:59:03+03:00 2.3K 9

Признание 🇧🇬

И тоя път дойде. От години е така. Наближат ли тия дни и той е тук, при мен. Идва да потуши мъката. Гасим я с бяло, с червено, с какво падне. Много се коси. И язвата го свива, та се прегърбва като бастун.
Пийваме и го утешавам.
-Спокойно бе, човек! Не бързай. Рано или късно ще ти дойде редът. И теб ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2009-08-19T13:43:11+03:00 915 1

Нов инцидент в кухнята на Гар Ван 🇧🇬

Алфа версия
- Ъъъ, Гар Ван - прокашля се притеснено Черната Пантера Ра един късен следобед. - Имаме малък проблем.
- Така ли? - остави книгата си сенчестата. - Какъв?
- Амиии - проточи пантерата. - По-добре не влизай в кухнята.
- Ох - изохка Гар Ван. - Пак ли?! ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-08-19T13:38:31+03:00 715 2

Дъжд по никое време ( III част ) 🇧🇬

-Ревнувах я от първия ден, когато я видях, ревнувах я от тревата, по която ходеше. Пазех я от приятели и познати, не давах косъм да падне от главата й. И така до миналата седмица, когато я засякох да говори с непознат мъж във Виенската сладкарница. Предугаждаше нещо, горката, озърташе се насам-натам ...

Bardejov

Prosa » Relatos

2009-08-18T23:07:16+03:00 845 4

Надпис върху пощенска картичка 🇧🇬

На Тани
Мисля, че приятелството е едно незаменимо вълшебство, което едва ли някой е способен да разбере. Силата му е навсякъде – сред хората, природата, по цялата земя и целия свят. Дори думите не биха могли да бъдат достатъчни, за да опишат какво е това приятелство – дали силна връзка между хората, ...

Ninsi

Prosa » Relatos

2009-08-18T22:59:21+03:00 4.3K 1

Безсъние 🇧🇬

Надявам се, че не очаквате това да е поредния "слънчев" разказ за любов и тем подобни. Дори и да има любов разказът няма да е "слънчев", няма да има радост, няма да има усмивки, нито щастлив край. Даже не знам какъв ще е краят. А вие знаете ли какъв ще е? Не... представете си, предположете и ще види ...

loreto0o

Prosa » Relatos

2009-08-18T17:51:43+03:00 1.1K 1

Без заглавие 🇧🇬

В онзи слънчев ден се случи нещо - нещо, което накара светът ми да се преобърне. Пред училището стоеше новият ми клас. Аз бързах да се запозная със съучениците си...тогава я видях за пръв път.
Усетих как нещо трепна в мен. За няколко секунди стоях като прикован, но се опомних, приближих се към нея и ...

*Dark_Girl*

Prosa » Relatos

2009-08-18T17:04:47+03:00 1.1K 2

из Разходки в гората 🇧🇬

Времето този ден било идеално за разходка в гората, при това не като ония дни, когато ти се струва, че времето е идеално за разходка, а като започнеш да се разхождаш се оказва, че не е точно така - или ще е прекалено горещо, или ако е валяло - ще е още прекалено кално, а кой ще му е приятно да се ра ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-08-18T14:40:21+03:00 2.1K

Кум 🇧🇬

-Та викаш, по съвест. По съвест, ама тя, проклетата, е от женски род. Измамна е. И аз някога, по ония времена, кога всичко знаех и всичко можех, тогава кога по шумките пикаех, та и от тая работа шум да се дига, нещата все по съвест ги решавах. Трябваше да стъпя с бос крак на въглен, та да разбера, ч ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2009-08-18T14:40:03+03:00 876 1

По следите на ревността или Притча за нея 🇧🇬

На тази маса, на която толкова пъти ми е сервирала вечеря, пили сме по ракия, а накрая сме сривали всичко на земята и сме се любили до припадък. До зори, че и до пладне. Или до следващата вечеря, в която сме претопляли остатъците и пак сме правили луда любов. На масата. И сме се омазвали до уши в ма ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-08-18T13:05:36+03:00 1.5K 4

Песента на авлигата 🇧🇬

Някъде към началото на лятото в двора дойде една птица. Красиво нещо. Цялата в жълто. Като пламък. Само контурът на крилата ù в черно. Поразходи се по тревата и подскочи. Подплаши я кучето. На другия ден пак дойде. Все по-дълго се застояваше. Скастрих песа и той не скачаше като дойде. После стоеше п ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2009-08-16T20:11:13+03:00 2K 1

из Приказки от никъде 4 🇧🇬

- Сянка - повика Но Щен Вълк приятеля си.
- Мм?
- Това вече е странно, дори и за място като това! - поклати глава вълкът.
- Кое? - учуди се сянката.
- Как така кое?! - възкликна Но Щен Вълк и посочвайки с лапа огромната риба, плацикаща се в Не Чак Толкова Големия Вир, каза: - Този кит естествено! ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-08-16T20:04:13+03:00 935 1

Неосъществена среща 🇧🇬

Залезът на слънцето се отразяваше във бистрото езеро. Тя стоеше на брега и чакаше с усмивка някого. Тъй радостно момичето въздишаше и гледаше залеза. В очите ù искреше любовта. Приятно разсеяна, тя отпусна краката си във водата. Радвайки се на малките жабки в езерото, тя се обръщаше често назад с оч ...

tedinkata17

Prosa » Relatos

2009-08-16T17:52:52+03:00 1.5K 4

Пълното щастие е мит за наивници 🇧🇬

Пълното щастие е мит за наивници
в памет на Т. – вечната
Петък вечер. Тина и Илиян седяха в градината на вилата си, хванати за ръце. Нежни птичи песни приветстваха любовта им. Лек ветрец развяваше косите на Тина, а Илиян се смееше и обсипваше ръцете ù с целувки.
Той беше с десет години по-млад от не ...

rarebird

Prosa » Relatos

2009-08-16T10:24:33+03:00 1.3K 19

из Записки от кръчмата - Правила, изключения и техните причини 🇧🇬

- Ти добър вълк ли си, Но Щен Вълк? - попита една вечер Кух Че Реп.
- Добър съм в това да бъда вълк - отговори му вълкът.
- Ахам - кимна премъдрият и обръщайки се към Ко Та Рак, продължи да пита: - А ти, Ко?
- Аз не съм толкова добър в това да бъда вълк - сви рамене котакът.
- Ахаам - проточи Реп. - ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-08-15T19:37:25+03:00 784 1

Дъжд по никое време (II част) 🇧🇬

"Стоп! - светна сигнална лампичка в главата ми . - Откъде-накъде кучета и то - зелени! Навярно това е той, моят човек!"
Набрах дадения номер, неспокоен в себе си. "Ребусът се нарежда прекалено лесно - пресметливо помислих на глас. - Остава и девойчето да живее в съседен вход, и да се е прибрало вече ...

Bardejov

Prosa » Relatos

2009-08-15T17:14:03+03:00 693 3

SMS Великден 🇧🇬

SMS Великден
През прозореца нахлуваше жълт и топъл априлски следобед. Галя взе оранжевия си мобилен телефон и написа съобщение:
Hristos voskrese! Pojelavam ti mn. mn.
Спря се. Колебливо оправи voskrese на vaskrese. След това оправи mn. на mnogo. Какво да му пожелае? Трябваше да е нещо, което да му х ...

Ладида

Prosa » Relatos

2009-08-14T11:46:04+03:00 1.9K 5

Стрелба с лък - късметът на начинаещия 🇧🇬

- Упражненията с лък ще са ви много полезни - каза един ден Скиталецът. - Някой от вас може ли да стреля?
- Аз мога да стрелям - вдигна ръка Сянка, но като помисли за момент, добави: - Обаче не мога да уцелвам.
- Ха ха ха, много смешно - усмихна се накриво другият. - Ето мишената.
- Какво?! - възкли ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-08-14T09:51:33+03:00 774

Двайсет и четири карата 🇧🇬

Оня ден Златото се връща от някъде. Чакай да ти кажа най-напред за какво злато става дума. Да не се чудиш. През лятото правим ремонт в къщи и бях извикал две момчета да ми помагат. Симпатяги. По едно време на едното нещо му притрябвало и вика.
- Лельо Златке!
Никой не се обажда. То пак.
- Лельо Злат ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2009-08-14T09:50:34+03:00 1.2K 1

Дъжд по никое време ( I част ) 🇧🇬

Вали. Без да спре вали вчерашният дъжд, който навярно ще вали и утре, вече трети ден. Така или иначе май сме ядосали Господина с брадата над нас и той е решил да ни върне там, в другия свят, където вода и земя се сливат. В този сезон времето се променя механично - ту ще грейне слънчице, ту ще рукне ...

Bardejov

Prosa » Relatos

2009-08-13T20:24:15+03:00 697 2

Сбогом на убийцата! 🇧🇬

- Здравей! – прошепнах тихо, а тя подаде ръката си. Поех я и я целунах. Тогава усетих как тя леко потръпва.
- Ела, седни тук! Трябва да поговорим… -промълви тя, отне ръката си от моята и направи жест към стола.
Аз я гледах втрещен. Тя се бе разхубавила адски много. Изглеждаше като принцеса – толкова ...

samotnata_x

Prosa » Relatos

2009-08-13T20:16:03+03:00 1.2K

Бял лист на бяла стена 🇧🇬

И тоя път пак същото.
- Още! Почовъркай още!
И отминава. Отива при следващия. Минава. От статив на статив, от човек на човек. Тук пипне, там каже нещо и на стативите една след друга оживяват картина след картина. А при мен все едно!
- Още!
Още, още, ама да знаеш какво е това още. Забивам очи в платн ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2009-08-13T20:02:29+03:00 1.2K 3

Различната 🇧🇬

По онова време, да ви кажа, бях млад - някъде на деветнадесет-двадесет години. И понеже гледах добитъка на баща ми, често ми се налагаше да пренощувам извън село. Онази вечер бе една от тях.
Преди много години, поради чума хората били принудени да се преместят на друго място. Местността, където щях ...

*Dark_Girl*

Prosa » Relatos

2009-08-13T15:42:25+03:00 2.1K 8

Защо спя тук?! 🇧🇬

- Мнмфауу - прозя се Но Щен Вълк и докато се протягаше, каза: - Добро утро, Ко.
- Хъм - изхъмка той малко по-късно, след като се огледа учудено: - Къде ли е?! Обикновено не става преди мен.
...
- Мнмфмяуу - прозя се Ко Та Рак и в просъница добави: - Нещо ми е некомфортно, ама като се разсъня ще го н ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-08-13T15:35:49+03:00 1.6K 4

Храстите 🇧🇬

Силвана, щура шеснадесетгодишна пънкарка, беше на гости на приятелката си Аня. Тя също не беше като другите тийнейджърки - имаше странен характер и често спореше. На първия ден от гостуването на Силвана те решиха да се разходят в парка. Седнаха на люлките в детския кът, запалиха по цигара и започнах ...

Момичето...

Prosa » Relatos

2009-08-13T13:26:17+03:00 1K 5

Майката 🇧🇬

Майката
Беше около 9 вечерта на 21-ви юли. Катя точно бе взела първата доза от толкова много време... Последно го бе правила деня преди да разбере, че е бременна. След това спря. С много усилия, но спря за доброто на детето.
Катя беше на 18 години. Всъщност беше забременяла още на 17. А онзи негодни ...

Armageddon

Prosa » Relatos

2009-08-13T12:33:13+03:00 1.6K 4

* * * 🇧🇬

Живяло някога, когато светът бил още млад, момиче. То било много красиво, с дълги руси коси, очи по-зелени от планинска ливада, озарена от утринните лъчи на слънцето и устни нежни като цвят на праскова. Името ù било Яна. Когато навършила шестнадесет години, се влюбила в най-чаровното момче в селото ...

ani4ka_sl

Prosa » Relatos

2009-08-12T23:04:11+03:00 923

Сирачето 🇧🇬

Сирачето
Беше около 11 вечерта на 21-ви юли. Мая, заедно с нейните приятели, се прибираха от поредната вечер "на кафенце" в малкото градче Стамболийски. По пътя обсъждаха обикновените неща, нещата, за които говореха всяка вечер. Смееха се. Колкото и обикновен, скучен и някак си безсмислен да беше жи ...

Armageddon

Prosa » Relatos

2009-08-12T22:59:25+03:00 1.4K 4