Relatos - Prosa

Позитивен разказ 🇧🇬

ПОЗИТИВЕН РАЗКАЗ
Този разказ по своята същност трябва да бъде „позитивен“, каквото и да означава това. Това пояснение произтича от факта,че авторът няма точна представа за значението на термина.
Всичко започна със седмия рожден ден на Рангел. Едно обикновено момче, от един обикновен краен квартал на ...

wishpin

Prosa » Relatos

2009-07-25T12:20:47+03:00 1.5K 6

Прощавам ти 🇧🇬

Прошка
Самотно ми е. Просто не е същото, когато тя не е тук. С нейното присъствие, като че ли тази малка стая се изпълва с живот. Винаги успяваше да ме накара да се усмихна, а сега я няма. Чувствам една огромна празнота... в сърцето си. Липсва ми. Имал съм много други приятелки. Идвали са и са си от ...

*Dark_Girl*

Prosa » Relatos

2009-07-25T12:15:20+03:00 914 3

"Ксанакс" ще свърши работа 🇧🇬

Вдигнах вежди от почуда – до вратата стоеше дребничка женица на неопределима възраст с изящно лице и възлести, яки ръце и твърдеше, че е кула. Обсесивно разстройство – прочетох й присъдата, преди още да е седнала на диванчето срещу мен. Оставаше само да определя разновидността му. Контрастната жена ...

Апостолиция

Prosa » Relatos

2009-07-24T23:40:32+03:00 2.2K 7

Момчето 🇧🇬

Гласът на майка му идваше през открехнатата врата. Момчето не смееше да я затвори, за да не би шумът да стресне майка му. Вече беше ставало, тогава майка му беше отворила вратата на стаята му рязко и го стрелна с изпепеляващ и обвинителен поглед. Момчето беше научило нещо - възрастните му се сърдеха ...

akonitin

Prosa » Relatos

2009-07-24T22:34:03+03:00 1.4K 22

Раят е на небето 🇧🇬

Раят е на небето
Ти говориш като възрастните!
Малкият принц, ”който никога през живота си не оставяше
да не му се отговори, щом е задал някой въпрос.”
Малките деца са странни. За възрастните, разбира се. Те, като техни родители, могат да ги обичат силно, да ги разхождат, да им четат приказки за лека ...

svetlioo

Prosa » Relatos

2009-07-24T21:16:42+03:00 1.6K 5

Играта 🇧🇬

И Г Р А Т А
Пясъкът хрущеше под краката му, горещ и блестящ на обедното слънце. Душният въздух пареше дробовете му и сякаш с всяко вдишване изгаряше по нещо в него. Започна със спомените, обгаряйки първо ъгълчетата, после светкавично ги изпепеляваше.
Мислите му уморено се блъскаха. Надничаха през ед ...

wishpin

Prosa » Relatos

2009-07-24T17:38:28+03:00 804 5

Тялото 🇧🇬

През изумрудено синия прозорец на заведението за първи път видях лицето й. Леко грубо, леко мъжко, но все пак едно невероятно красиво женско лице. Опаковано от мрака, който тичаше стремглаво по улицата, гонен от поройния септемврийски дъжд. Влезе, внасяйки със себе си свежестта на бурята, от която м ...

stanef

Prosa » Relatos

2009-07-24T13:59:19+03:00 969 7

Кутийка спомени 🇧🇬

Пътувах до Петрич с малката дъщеричка. Беше горещо във влака, въпреки отворените прозорци. Дългият път изтощаваше, а спирането по незнайни причини на незначителни спирки или направо в полето ме караха да се замисля дали следващия път да не предпочета скъпите автобуси.
До Кресна водата бе изпита, лак ...

inakrein

Prosa » Relatos

2009-07-24T10:42:52+03:00 1.9K 23

Светъл лъч 🇧🇬

Някъде там в безкрая, много, много далеч все търсех, жадувах за моето най-съкровено желание. Не успях да го покажа на показ, не защото не е за пред хора, а защото все ме отбягва. Страхува се от мен, знае, че ако го хвана и прегърна много силно, ще загуби своята магическа сила, ще престане да блести ...

Маргарита

Prosa » Relatos

2009-07-24T10:20:21+03:00 1.4K 12

Дано душата ми ми прости 🇧🇬

Понякога душата ми прилича на капки дъжд по зацапано стъкло. Когато бавно се свличат по него и оставят чисти следи в иначе засрамено от грозота и непълноценност малко прозорче, от което не можеш да видиш нищо. Или както, когато автомобил се движи с бърза скорост и капките приемат причудливи форми, в ...

~iSkRiCa~

Prosa » Relatos

2009-07-23T23:54:51+03:00 1.3K 3

Зелените очи около пилона 🇧🇬

Двамата пътуваха вече месец заедно, всяка ранна сутрин. Той се качваше на спирката до парка, държеше вестник в ръка, който никога не прочиташе до края. На следващата се качваше тя, бързаше да седне на някоя свободна седалка, предпочиташе самостоятелните, дооправяше грима си, изглежда времето не й до ...

lubara

Prosa » Relatos

2009-07-23T14:43:32+03:00 850 7

Ружини градини 🇧🇬

РУЖИНИ ГРАДИНИ
* * *
Змеят Ружа мами, Кой е виждал Змей да плаче
че е момък личен, за жена и за дете...
иска тя да му пристане, Светкавица, а по земя се влачи. ...

alistef

Prosa » Relatos

2009-07-23T12:26:33+03:00 1K 3

За какво мислят мислите? 🇧🇬

Днес е сряда. Средата на седмицата, както сте се досетили вероятно. Средата на поредното лято. Топло е. Така мислят всички и аз ги разбирам. Тялото ми е една дехидратирана кожа, за душата по-късно или пък никога. Никога ми е любимата дума. Защото обичам нещата, които не се случват. Те те карат да се ...

stanef

Prosa » Relatos

2009-07-22T23:45:54+03:00 1.1K 10

Мучо 🇧🇬

МУЧО
В село всички пияници умираха по празниците. И то все на големите празници - Великден, Коледа, Цветница, Гергьовден, Спасовден... Цецо умря на Цветница, Васко – на Великден, Кенди - на Гергьовден, Пиката пък много искаше да умре на Спасовден, като се напиеше, все за булки говореше...
На Мучо пр ...

Раш

Prosa » Relatos

2009-07-22T22:41:43+03:00 1.2K 7

Малко котешка Дзеня 🇧🇬

След като наблюдава известно време как нощната пеперуда безумно се блъска в газената лампа, Ко Та Рак си помисли:
"Добре, че пламъкът е покрит, защото иначе сериозно щеше да се опърли!"
- Направи добре сметката този път!
- Оф... да видим сега... хикс приятели... по игрек бутилки... разделено на зет ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-07-22T11:49:29+03:00 696 2

Големият ден не свършва 🇧🇬

Големият ден не свършва
Някой нежно прокарваше език по лицето ми. Беше ми толкова приятно, че не исках да отворя очи и да разваля магията. Представих си Мария по оскъдна нощница, която прозираше като нарязано в ресторант парче луканка. Гърдите ù напираха да разкъсат всякакви ограничения на материята ...

Greg

Prosa » Relatos

2009-07-21T22:27:52+03:00 2.3K 35

Магарешки бодили по душата 🇧🇬

Сватбари занавлизаха в двора на Найден. Гайди пищяха. Младежът препаса червен пояс и заслиза пешком надолу по хълма, да иска Еленка за жена. Селото ù лежеше в долчинката, близо до река, пресичана на кръст от каменен мост. Млада и крехка, тревата шумеше под краката на Найден. Реката пееше като момиче ...

azura_luna

Prosa » Relatos

2009-07-21T22:15:58+03:00 1.7K 59

Руди 🇧🇬

Руди
Това е историята на един нехранимайко, който, по добро стечение на обстоятелствата, си живееше доста добре. Та, той, този нехранимайко - който за в бъдеще ще наричаме Руди, не защото е по-кратко, а защото всъщност това е истинското му име - имаше една основна цел. Цел, към която той безусловно ...

Lirik-Kirilov

Prosa » Relatos

2009-07-21T20:47:10+03:00 1.4K 2

Сън 🇧🇬

Яви ми се Господ! Той ли беше, друг ли беше? Кой да ти каже? Ама не е и само това. Спях ли, не спях ли, сънувах ли, бълнувах ли?
Стоим с жената на терасата и отпиваме кафе. Опитвам се да и разкажа съня, а пък на - ни разказът върви, ни кафето, ни цигарите. Горчи ми. От всичко. И тоя сън не ми излиза ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2009-07-21T19:45:36+03:00 1.1K 3

* * * 🇧🇬

ІІ част.
Минаха години....................
В двореца на императора, на златен поднос, донесоха окървавената ризница на принц Селим. Абгар Велики, вдигна ризницата с две ръце и каза:
- Селим, изпълнява дълга си, както пожелахме!
- Селим, Селим, скъпи мой, детето ми, моето дете! - извика императрица Й ...

galaktika

Prosa » Relatos

2009-07-21T15:41:41+03:00 1.4K 15

Анкета 🇧🇬

Попитали няколко от редовните участници в Приказките от никъде - "Какво е животът според Вас, описан с една дума?"
Ко Та Рак отговорил:
- Животът е бъркотия - казвайки това, той си поръчал още една чаша мляко с какао.
- Животът е изненада - отговорил Но Щен Вълк и продължил да нагъва от мелбата си с ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-07-21T09:16:23+03:00 700 4

Цигарен дим над рая 🇧🇬

Ц И Г А Р Е Н Д И М НАД РАЯ
Слушай сега за осите:
Една сутрин още по тъмно отиваме с Митака на риболов и той, отвързвайки лодката, ми казва да не го гледам за лудо, а да скрия добре храната в някоя цепка между скалите, за да не я изядат гларусите. И да си отварям зъркелите да не се намокри храната, ...

APOLON

Prosa » Relatos

2009-07-21T08:21:55+03:00 1.5K 4

Балкан 🇧🇬

Б А Л К А Н
Беше късен следобед в средата на месец октомври 2007 г.
Бавно напредвах по изоставената улица, която почти цялата бе превзета най-вече от магарешки бодили, но можеха да се зърнат и всякакви други представители на ниската флора, които бяха успели по някакъв си техен начин да пробият асфал ...

APOLON

Prosa » Relatos

2009-07-19T21:09:22+03:00 1.7K 8

Големият ден продължава 🇧🇬

Големият ден продължава
Бях ударил две бири, за да избистря светогледа, защото довечера трябваше да заведа Арчи при съседката. Онази същата, която винаги си я представях гола. Така и не намерих правдоподобно обяснение на този смущаващ ме факт, макар че прехвърлих набързо целия Фройд, но пък на кой м ...

Greg

Prosa » Relatos

2009-07-19T20:08:12+03:00 1.3K 22

Щракане 🇧🇬

Щрак Щрак Щрак... Щрак... Щрак Щрак... Разнасяше се от съседната стая. Черната Пантера Ра и Но Щен Вълк озадачено се спогледаха.
- Какво пък е това?! - притеснено измърмори вълкът, а после още по-притеснено добави: - Само дано не е някоя гърмяща змия!!! - той изпитваше паника, когато наоколо имаше о ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-07-19T19:49:25+03:00 833 2

Раса 🇧🇬

Един ден в незнаен час за всички останали хора на света, в ума на един странен човек се беше зародила мисълта за смисъла на физическата красотата. И ако погледнем на това едностранчиво, без някаква задна умисъл, то не бихме могли да намерим нищо лошо. Дори напротив! Кой човек, роден до сега, не би с ...

Вирассами

Prosa » Relatos

2009-07-19T13:40:19+03:00 1.1K 1

Тъпaнара 🇧🇬

Тъпанара винаги вършеше противоположното на това, което беше общоприето. Затова и го смятаха за тъпанар. Времената бяха такива, че скандалното беше станало норма, мекушавостта се приемаше за изява на твърд характер, лицемерието за честност и откритост, а проявите на алтруизъм за абсолютна глупост. Т ...

akonitin

Prosa » Relatos

2009-07-19T12:01:40+03:00 1.5K 13

Нещастникът 🇧🇬

Нещастникът
Омерзението му нямаше граници. Селото му беше тясно. Хората му изглеждаха грозни и тъпи, каквито си и бяха, дори на селското хоро. Танцуваха сериозно-съсредоточени. Не забелязваха съседната девойка или момък, камо ли цветята по поляната. Казанът с курбана задържаше погледите им. Миризмат ...

Mechok

Prosa » Relatos

2009-07-19T11:38:56+03:00 1.4K 7

Джакузи 🇧🇬

- Но... - заекна Но Щен Вълк, като ги видя.
- Давай да си ходим – опита се да го избута Черната Пантера.
- Обаче... - възмутено размаха лапи вълкът.
- Нищо – методично го избутваше Ра. - Нека да не се караме с тези.
- Знаеш ли колко време събирах билките за ваната?! - мърмореше Вълк. ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-07-18T20:43:23+03:00 2.4K 2

* * * 🇧🇬

В живота си човек се изправя пред много трудности.
Великият Могал
Аз съм Индия. Хималаите пазят границите ми, Ганг е свидетел на моята непорочност. От зората на времето съм приятел на Мрака и Светлината. Тези мраморни сгради казват на света: - деспоти ме ограбваха и унищожаваха, доброжелатели ме пре ...

galaktika

Prosa » Relatos

2009-07-18T13:27:01+03:00 1.4K 23

Сефте 🇧🇬

Сефте
Седя си спокойно в кабината, зад бюрото, подпрял глава в шепа, бос и по шорти и с разкопчана риза (топло ми е). Дойде един спомен, гдето не съм го викал много, но той си пристига сам винаги, когато нещо в подсъзнанието ме е човъркало тайно, че не съм преценил всичко, че съм пропуснал нещо да з ...

vanyom

Prosa » Relatos

2009-07-18T13:21:10+03:00 2.8K 5

Изгубена 🇧🇬

Изгубена
Деян Апостолов
„ Anybody seen my baby
Anybody seen her around
If I just close my eyes ...

caterpillar

Prosa » Relatos

2009-07-18T12:15:19+03:00 1.5K 4

Реплики 🇧🇬

Предполагам знаете, че нищо не знам. Иначе нямаше да сте тук поне. Нямаше да ми се смеете, пък аз нямаше да ви се блещя. Нямаше да пиша и странно защо, вие нямаше да ме четете. Днес е ден за размисъл. Всъщност всички са такива, стига да не пие човек или пък да пие много. Средно положение няма. По ср ...

stanef

Prosa » Relatos

2009-07-18T11:30:35+03:00 1.1K 5

Юли 🇧🇬

Валерия не знаеше за красотата на леда. Тя единствено бе чувала как хората му са се радвали по безброй разнообразни начини. И сега тя гледаше жадно картината на стената в музея. Как й се прииска всичко да е така истинско, да избяга от реалността и да скочи в снежната картина и тя да я покори, да я з ...

icohim

Prosa » Relatos

2009-07-17T21:09:29+03:00 822 2

"Продадената" рисунка 🇧🇬

Интересен човек бе той. Притежаваше онова качество да разказва историите си толкова увлекателно и същевременно да ги пази толкова ревностно в себе си, сякаш бяха най-ценното му нещо на света. Спомените.
Веднъж го накарах да ми разкаже за хобито си да рисува. Съвсем случайно се изпусна пред мен, че у ...

Sara88

Prosa » Relatos

2009-07-17T15:21:15+03:00 1.4K 2

Фарс (недовършен) 🇧🇬

Имаше една къщурка на хълма, отдалечена от многото други, разположени в подножието. В тази къщурка живя Мария с двете си останали живи деца. Мъжът ù - Стоян, обущаря на селото, както и Ивайло - тяхното бебе, загинаха при инцидента с изсичането на дърветата в горичката, където цялото петчленно семейс ...

dfshwsh

Prosa » Relatos

2009-07-17T15:14:47+03:00 935 1

Ааа, аз ли съм?! 🇧🇬

ТРОП... ТРОП... ТРОП... Разнесе се тропане в притихналата лятна нощ.
- Хърмн? - въпросително изломоти в просъницата си Но Щен Вълк.
- Хей! - извика някой. - Вратата се заключи и останах навън. Пусни ме вътре!
- Кой е? - за кратко успя да се пребори със съня вълкът, колкото да зададе този донякъде см ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-07-17T11:35:30+03:00 880 8

Моят герой 🇧🇬

Моят първи спомен от детството - баща ми, пиян, бие мама. В детското креватче сме аз и брат ми, крещим и плачем, защото и мама плаче. Тогава влиза той, моят герой, най-малкият брат на мама. Блъсва вратата и я спасява, извлича баща ми навън и в стаята отново е тихо. До сутринта, когато баща ми отново ...

inakrein

Prosa » Relatos

2009-07-17T11:07:29+03:00 3.4K 18

Една красива февруарска нощ 🇧🇬

Красивата февруарска нощ бе съпроводена от лиричния глас на вятъра, носещ кристалночисти снежинки. Бялата постеля обгръщаше всичко. Красиво бе за онези, които наблюдаваха от домовете си. Красиво бе навън в този миг на нощта. Луната се отразяваше в белотата на снега. Сливаше се със снежните фигури, и ...

YAVOR_A_STEFANOV

Prosa » Relatos

2009-07-17T03:20:13+03:00 1.6K 15

Скелет в гардероба 🇧🇬

Плътният, намусен облак над главата ù се разпръсна на рехави парцалчета. Дъждът се размина, но въздухът беше все така напрегнат. Тия приклекна до тухлената ограда, където си беше направила леха, надяна ръкавиците и зачопли пръстта.
Бяха купили къщата преди две години и все не оставаше ред да се напр ...

Регина

Prosa » Relatos

2009-07-17T03:04:18+03:00 1.5K 9