Relatos - Prosa

Нова приятелка 🇧🇬

Намерих си нова приятелка, тя се казва САМОТА. Отначало:
- Ти си великолепна, ти си искрена, ти си честна, ти си, ти си... - ми нареждаше тя. Казах и:
- Тогава питам те: Защо съм толкова сама? Защо само ти си ми приятелка, а не други? Защо не преставаш да ми правиш комплименти, не са ми нужни, когат ...

kameron

Prosa » Relatos

2008-05-18T19:07:30+03:00 2.1K 3

До следващия празник 🇧🇬

До следващия празник
Пролетното слънце спусна палещите си лъчи и затопли изстиналата земя. Веселите песни на птиците от ранни зори огласяха притихналите улици. Природата се съживяваше за нов живот. Наближаваше голям празник, най-светлият за християните – Великден.
Този ден Калина се събуди много ран ...

na4eava

Prosa » Relatos

2008-05-18T19:01:28+03:00 1K 1

Орфей 🇧🇬

Големият град, потънал е в мрак и бледи светлини. Величествени сгради се издигат все нагоре и нагоре. С напрежение се мъчат да достигнат небето. Лек пролетен вятър навява, но е още февруари. Още е студено. Безцветно. Сиво.
Една мелодия се прокрадва измежду тишината.
Един флейтист самотен свири... зв ...

Sara88

Prosa » Relatos

2008-05-18T18:47:30+03:00 1.1K 3

Продадена невеста 🇧🇬

П Р О Д А Д Е Н А Н Е В Е С Т А
А животът си течеше.
Жените и децата копаеха земята, а мъжете вървяха по балканите за сухи дърва или да пасат добитъка, а вечер се заседяваха все повече в кръчмите, за да пооплакнат гнева си.
След един такъв разговор в кръчмата с приятеля си Петър, младият момък Русан ...

Войнов

Prosa » Relatos

2008-05-18T09:31:35+03:00 1.6K 10

Болката 🇧🇬

Болката
"Обичам да ме боли - искам да ме боли".
Мога да бъда издръжлив, но не и красив.
Болката е
вътре в мен. ...

mikebelan

Prosa » Relatos

2008-05-17T20:51:12+03:00 1.7K 2

Харамията 🇧🇬

Х А Р А М И Я Т А
Случваше се понякога малките банди от харамии да попаднат на преминаващата редовна, въоръжена войска на падишаха и тогава върлите, мустакати, въоръжени мъже биваха разпилявани като пилци по околните скали и чукари и не малко от тях оставяха главите си, които по-късно биваха набиван ...

Войнов

Prosa » Relatos

2008-05-17T08:01:26+03:00 1.8K 5

Бягство 🇧🇬

Ръцете ми напипват тънката мембрана между световете. Пръстите ми докосват нежната материя. Стискам. Завесата поддава. Разкъсва се. От разкъсаните места излиза мрак, който се стича по стените на реалността. Накъдето и да се обърна виждам само този свят. Той е изпълнен с изкуствени цветове и звуци. Пъ ...

The_Crimson_King

Prosa » Relatos

2008-05-17T06:50:51+03:00 962 1

Андромеда 🇧🇬

Андромеда
Понякога, когато животът ме изчерпи до краен предел, когато светът се накъса на безброй дребни парченца и се разпръсне хаотично в непрогледния мрак, когато всички врати се залостят с трясък пред мен и не знам накъде да поема, ме спасява морето.
Морето е нещо велико! Непонятно, всевластно, ...

klemenTINA

Prosa » Relatos

2008-05-17T06:48:07+03:00 818

Покаяние 🇧🇬

ПОКАЯНИЕ
Слухът, че през целия ден из града тичала някаква жена и викала със силен глас „Покайте се!", обикаляше улици, площади, кафенета и кантори. Репортерите от някои вестници се опитали да вземат от нея интервю, но тя им казала само да се покаят, както и отбелязали с няколко реда вечерните издан ...

kokokamila

Prosa » Relatos

2008-05-16T21:01:34+03:00 1K 4

Майка 🇧🇬

М А Й К А
Баба Спаса слизаше накуцвайки надолу към бобището край реката. В едната си ръка носеше цинкова паница с варен боб, загърната в тъкан месал, в другата стомна с вода.
Оглеждаше се и размишляваше.
,,Такива времена са. Трябва да се свърши и тази работа.
Сина, големият, Атанас я бе предупредил ...

Войнов

Prosa » Relatos

2008-05-16T06:54:51+03:00 2K 4

Аре карай бе, цървул 🇧🇬

Аре карай бе, цървул
Или как да оцелеем в маршрутката
Делник. Сутрин. София. Всеки бърза нанякъде, бяга по задачки, чуди се как и къде да се набута. Вдигам ръка с надеждата, че шофьорът на маршрутката ме е видял. Спира. Ох, мамооооо, пълно е. Нищоооо, има място и аз мен, все пак колкото повече (хора ...

L00P7R00P

Prosa » Relatos

2008-05-15T22:20:18+03:00 1.4K 5

Болезнено досегаем 🇧🇬

На Росица...
А виждаше пеперуди в очите ми, красотата на деня, истинската привързаност, силната обич, нямаше нужда от думи, очите ти казваха всичко, а ако те мълчаха, аз усещах думите през призмата на твоята душа...
За тази, която ме остави, там, в нищото, там, където има само тишина и болка, аз - ф ...

inferate

Prosa » Relatos

2008-05-15T20:42:42+03:00 1.7K 5

Розата и славеят 🇧🇬

"... Тогава славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп на болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен, защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, ...

Нел

Prosa » Relatos

2008-05-15T15:31:37+03:00 1.3K 3

Ромео и Жулиета в една дъждовна есен 🇧🇬

Ромео и Жулиета в една дъждовна есен
Любовка приседна да допише последните редове на писмото, чакащо я от няколко дни, върху горната полица на шкафа.
Когато привърши, въздъхна дълбоко, прочете го отново и отдолу дописа домашния си адрес. Облиза с език капачето на плика и го притисна с коравите си въ ...

Войнов

Prosa » Relatos

2008-05-15T09:45:58+03:00 1.2K 6

Първата дума на любовта е мълчанието 🇧🇬

Първата дума на любовта е мълчанието
....
Той жадно затърси нейния поглед. Искаше на всяка цена да го улови.
Думите не му достигаха, за да изкаже емоциите, които го владееха...
Тогава ...

Sara88

Prosa » Relatos

2008-05-15T00:06:49+03:00 1.4K 10

Комитата 🇧🇬

К О М И Т А Т А
Дядо Петър Щърбев се клатеше равномерно, с изкривен гръб върху самара на вече остаряващата бяла кобила.
Преди години, млада буйна и капризна, сега изпосталяла, но с все още красиво падаща, с леко сив оттенък, прилягаща и грива, приличаща на косите на запазена млада булка, стъпваше вс ...

Войнов

Prosa » Relatos

2008-05-14T12:25:30+03:00 1.2K 1

Раклата и славеят 🇧🇬

РАКЛАТА И СЛАВЕЯТ
Мразех да ходя на село. Колкото и пъти да отидех със семейството ми, винаги валеше дъжд. Такъв един ситен, мокрещ и ироничен: „Ето на - дойде и аз завалях. Стой си сега в къщата и се ядосвай!" На всичко отгоре и дъщеря ми (на 13г.), която едва бях убедил да дойде с нас, се цупеше в ...

Раш

Prosa » Relatos

2008-05-14T12:14:46+03:00 1.5K 1

Някой веднъж ми каза 🇧🇬

Някой веднъж ми каза, че светът бил малък. Живели сме били в един град. Дори някога сме били приятели. Близки приятели, ми каза, дори сме били женени. Това ми се стори илюзия, казах му аз, че това е лъжа. Но той отрече, дори сме имали щастлив брак. И две прекрасни деца, ми каза той, че сме имали. Жи ...

L00P7R00P

Prosa » Relatos

2008-05-14T09:35:03+03:00 1.5K 7

Химера 🇧🇬

За тези, които останаха до мен тогава, когато нямаше никой, само тишина и болка, непоносима болка. За тези, които ме оставиха тогава, когато най-много имах нужда от тях, за тази любов, която все така страни от мен, сякаш ми е чужда, не ме желае, нито ме допуска до себе си, за това дете и божество, к ...

inferate

Prosa » Relatos

2008-05-14T08:56:32+03:00 1.4K 1

Бедно дете 🇧🇬

Малко дете на пътя стои, протяга плахо ръка, поглежда с очите невинни… Да, невинни! Виновно ли е то?! Приближава се човек. Ще извади ли късмет? Да, ето! Пуска паричка в протегнатата ръчица. Детето - гологлаво и босо понечва да прегърне и целуне този благороден господин… но, уви, той се дърпа с погну ...

Сарафина

Prosa » Relatos

2008-05-13T11:16:39+03:00 1.3K 1

Разговор по мъжки 🇧🇬

Разговор по мъжки
- А, аз си имам въображение. За жени и трапези особено!
И двамата се разсмяха. Чукнаха чашите и замезиха от цацата.
- Имам едно пакетче пържени фъстъци в шкафа. Дали ще вървят с биричката? Да пробваме ли?
Лъчезар кимна. ...

Войнов

Prosa » Relatos

2008-05-13T04:54:42+03:00 2.3K 5

Плевел 🇧🇬

На Пешо
На една полянка в някакъв голям град расли само жълти цветя. Хората дори били нарекли полянката “Жълтата полянка” и тя била нещо като гордост на града. Хората много обичали като минават от там, да късат по някое цвете, за да го подарят на любимите си или пък просто да го закичат на дрехите и ...

The_Crimson_King

Prosa » Relatos

2008-05-13T03:47:05+03:00 1.2K 1 2

Здрач (1/2) 🇧🇬

Цял ден бродеше из горите в подножието на планината. Раната в рамото му пареше и пулсираше болезнено, около нея непрекъснато кръжаха мухи. В самата рана помръдваха личинки, хранещи се с живата плът.
Изпод краката му хрущяха счупени клонки и мъртви листа. Зайци пробягнаха на няколко пъти току пред кр ...

michael

Prosa » Relatos

2008-05-13T03:42:13+03:00 1.4K

Пуканки... 🇧🇬

Най-много от всичко обичам пуканки, а теб обичам повече...
Всяка вечер гледам филм, а с него ям и пуканки, няма по-хубаво нещо, мисля, че гледам филма заради пуканките, ако ги нямаше тях, едва ли щях да гледам толкова често филми.
Сякаш насладата, която носят те, осмисля целия филм, дори след края м ...

inferate

Prosa » Relatos

2008-05-12T10:48:57+03:00 1.7K 1

Ангел 🇧🇬

- Колко пъти да ти казвам, че го обичам! Мамо, просто не разбирам за какво ми говориш!?
- Ти си само на двайсет и две. Какво знаеш за живота? Трябва да учиш. Без образование си за никъде. Жулиет, трябва да се стегнеш. Хайде, сядай да чертаеш... виж кое време стана, а ти още не си започнала...
- Мрза ...

РоРо

Prosa » Relatos

2008-05-11T23:04:22+03:00 1.7K 4

Зъбът 🇧🇬

Зъбът
- Мистър Паркър - каза сестрата.
- Аш.
- Влезте, моля.
Лявата му буза беше издута прекалено и докторът повдигна очилата си. ...

kokokamila

Prosa » Relatos

2008-05-11T21:29:04+03:00 1.2K 1

Под ореха 🇧🇬

Август си е Август, дори и в планината. Всяка надежда, за дори и леко захлаждане, умираше изпепелена под инквизиращото слънце, явно решено да не отпуска огнената си примка, докато не убие и последния представител на флората и фауната по тези географски ширини. На площада не можеше да се види човек в ...

Stivanoff

Prosa » Relatos

2008-05-11T19:37:49+03:00 1.3K 5

Спомен от детството 🇧🇬

Беше точно точно десет часа, когато телефонът неочаквано иззвъня.
Ало... - се чу женски глас в телефонната слушалка.
Добър ден! Търся Ема.
Разпознах гласа на приятелката ми Рени от детските години. Тя живееше в друг град, но понякога за празниците идваше на гости у близките си. Предложи ми да се вид ...

АлесевА

Prosa » Relatos

2008-05-11T19:25:03+03:00 1.7K 9

Историята на едно момиче 🇧🇬

Тя стоеше сама, в ъгъла на стаята, потънала в мисли и стари спомени. Нещо ставаше с нея и то не за първи път. От месеци се чувстваше някак си странно и не можеше да си обясни какво става. Всяка вечер очите й се изпълваха със сълзи, по-горещи и от въглени, сълзи, които изгаряха сърцето и душата й, и ...

I{}anka

Prosa » Relatos

2008-05-11T18:12:29+03:00 2K 5

Един пролетен ден в селото 🇧🇬

Отварям си очите от сън и виждам как слънцето плахо подава златните си ръце към мене. То не е мигнало, обикаляйки за едно денонощие цялата земя, сякаш сега се събужда и се прозява. Птиците, както винаги, преди и след изгрева никога не спират - безкрайните им мелодии кънтят в обятията на селото.
Близ ...

kameron

Prosa » Relatos

2008-05-11T16:21:52+03:00 3.5K 10

Миленка 🇧🇬

МИЛЕНКА
В съботата преди празника, четиримата другари от детинство, приятели и ергени Райчо, Блажко, Страшил и Танаско седнаха на една отстранена маса в кръчмата, за да подготвят план за предстоящата конспирация.
Взеха си по едно малко питие, както бе традиционно за младите хора в онези времена и се ...

Войнов

Prosa » Relatos

2008-05-11T16:18:01+03:00 2.1K 2

Пастирът 🇧🇬

ПАСТИРЪТ
Изкарвайки всеки ден стадото на паша, не забелязвал хълмите и тревите, небето и дърветата, както и гърбовете на самите овце. Правел го от години и така естествено както и дишал, затова нямал представа и от времето, което делял на светло и тъмно. Грижел се за себе си дотолкова, доколкото гла ...

kokokamila

Prosa » Relatos

2008-05-10T23:20:33+03:00 958 2

Вяра 🇧🇬

‘'Хората нищо не виждат. Никога нищо.
Разликата между ангелите и хората е много проста. Повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек навън.'' (Мистър Бог, тук е Анна)
Да, хората наистина нищо не виждат и дори да не е никога, пак не виждат. Защо? Едва ли тази сентенция би провокирала няко ...

inferate

Prosa » Relatos

2008-05-10T10:45:05+03:00 1.8K 2

"Непознатият", по когото тъгувам 🇧🇬

"Непознатият", по когото тъгувам
Беше най-обикновен ден. Вървях по пътя, когато видях Непознатия. Виждах го за кой ли път, но този беше различен. Вървяхме един към друг и вместо да ме подмине, Той ме поздрави, умихна се. Сърцето ми се разтуптя, сякаш бях влюбена. Усмихнах се и аз, тъй мило и невинно ...

stefitopz

Prosa » Relatos

2008-05-10T09:53:09+03:00 1.1K

Легендата 🇧🇬

Л Е Г Е Н Д А Т А
Дядо Теофил поглади белите си, увиснали от старостта мустаки, потърка с опакото на ръката си правата остра брада, сякаш за да почеше червените старчески петна, излезли по кожата му от преди повече от двадесет години.
- Знаеш ли, сега пак ще ти река за Гецата Ваканджерския. Истинско ...

Войнов

Prosa » Relatos

2008-05-10T08:57:21+03:00 1.6K 7

Какво заглавие? 🇧🇬

“Искам да имам частичка от теб.”
“Имаш ме цялата.”
Нали знаеш онова усещане за преследваща те миризма от нещо си. На лавандула например. Алис миришеше на лавандула. Знаеш коя е Алис. Тя, миризмата, не си отива. Човекът го няма, но ти мирише на него. Споменът ти мирише на него. Вървял си някъде с нег ...

virginblack

Prosa » Relatos

2008-05-09T22:26:23+03:00 1.8K 7

Анна и белите гълъби 🇧🇬

Анна и белите гълъби
Странно... Точно днес на моя прозорец долетяха два бели гълъба! Толкова бели, че чак блестяха от светлината, която струеше от тях! Гледах ги недоумяващо. Откъде се появиха така изненадващо? Никога досега не бях ги забелязвала, макар че често се вглеждах в безмълвния полет на див ...

klemenTINA

Prosa » Relatos

2008-05-09T07:13:42+03:00 1.3K 1

Страх ли те е да сбъднеш мечтата си? 🇧🇬

Синьото птиче и днес гледаше към простора, към полята. Това беше любимата му гледка, неговата мечта и най-силно опиянение. Както ние, хората, завиждаме на птиците, че могат да летят, така това птиче искаше да бъде човек и да пътува. Да, то можеше да лети, но не смееше. Странно, нали - птица да се ст ...

liliqta

Prosa » Relatos

2008-05-09T06:57:14+03:00 1.4K 2

Първобългаринът во лето 02 преди Христа 🇧🇬

ПЪРВОБЪЛГАРИНЪТ ВО ЛЕТО 02 ПРЕДИ ХРИСТА
Младият Алцех потупа коня си по хълбоците, нежно, по братски. Животното се смеси с другите в табуна и Алцех се упъти покрай юртите в обратната на изгрева посока, към мястото дето бяха настанени временно, пленените при последния набег жени и малки деца.
Вече де ...

Войнов

Prosa » Relatos

2008-05-08T08:44:26+03:00 1.2K 1

Есенен спомен 🇧🇬

Есенен спомен
(разказ)
Камелия Мирчева
Беше влажен есенен следобед. Листата на дърветата закачливо играеха с вятъра. Вековната букова гора шептеше странни слова за сбогуване със слънцето. Звукът на течаща струя вода нарушаваше покоя и тишината. Той идваше от малко изворче, почти незабележимо сред об ...

kami10

Prosa » Relatos

2008-05-08T06:58:45+03:00 1.9K 1