Relatos - Prosa

Чух Глас... (ЧРД, Габи :) 🇧🇬

Часът беше невероятно скучен.
Стоях и барабанях с пръсти по корицата на учебника... Туп... туп... Туп... туп... (тези две бяха по-бързи)... туп...
Получи се ритъмче, напомнящо We Will Rock You на Queen, с един липсващ удар. Хареса ми и го повторих, притваряйки очи. Гласът на учителя ми се струваше д ...

HighHanged

Prosa » Relatos

2008-05-08T06:03:59+03:00 1.9K 3

Кладенецът 🇧🇬

КЛАДЕНЕЦЪТ
Беше едно от ония свръхестествени същества, които приличат на ангели или нещо подобно, затова не можах да окажа каквато и да било съпротива, когато ме спря на една от най-оживените улици в града и ми каза благо, но с глас, нетърпящ никакво възражение, че ще ме отведе оттук.
Докато успея д ...

kokokamila

Prosa » Relatos

2008-05-07T23:05:43+03:00 1.1K 3

Последно сбогом! 🇧🇬

И ето, в тази безмислена и някак си пуста нощ, аз минах покрай онзи парк, в който обичахме да се разхождаме. И докато сам в нищото си вървях, аз дочух нежния ти глас. Но ти не бе сама, бе с най-добрия ми приятел и бяхте по-щастливи от всякога.
И в този миг всичко, в което вярвах и за което мечтаех, ...

Art_devil

Prosa » Relatos

2008-05-07T22:56:04+03:00 1.2K

Мой си само в съня ми 🇧🇬

Когато оставам напълно сама, на лента сякаш минава нашият филм, изпълнен с нашите спомени, с нашите мечти и чувства. Ти ми се явяваш като принц на бял кон, в моето съзнание, макар че в спомените ми си все същият глупак, който не оцени това, което имаше. За миг затварям очи и моят сън започва... Аз и ...

sugar_kukli4ka

Prosa » Relatos

2008-05-07T17:29:35+03:00 1.9K 2

Промоция 🇧🇬

П Р О М О Ц И Я, Б Р А Т Ч Е Т О МИ!
На моста преди Черниче свиха към магистралата.
- Моли се някъде да не ни спрат полицаи - каза Лъчезар.
- Защо бе, братчето ми?
- Защото съм изпил две бири и може да покаже на апарата - отвърна троснато Лъчезар. ...

Войнов

Prosa » Relatos

2008-05-07T09:33:55+03:00 1.4K 7

Песента на светлината 🇧🇬

Песента на светлината
Главният герой на следващите няколко реда излезе забързано от училищната сграда. Момчето, на възраст не повече от петнайсет години, се опитваше да си пробие път през голямата група ученици, която се бе струпала на двора. След няколко минути на блъскане, щипане и боричкане, учен ...

Leandeer

Prosa » Relatos

2008-05-07T07:38:50+03:00 1.2K

Грешката 🇧🇬

Лили лежеше със затворени очи на спалнята. Тишината я изнервяше. Изнервяше я и монотонната музика, която слушаше съпругът И. От няколко месеца не можеше да го понася, нито физически, нито емоционално, но не намираше сили да му се противопостави или да го напусне. Стана от леглото и отиде до вратата ...

Романтик

Prosa » Relatos

2008-05-06T21:57:38+03:00 4.1K 22

Bella, ma non troppo 🇧🇬

Да, хубава е, но не прекалено, само достатъчно, за да не бие на очи, даже не хубава, а симпатична, без очевидни диспропорции, без натрапващи се недостатъци, всъщност е почти незабележима, една от многото, които минават наоколо с достолепно безличие, забелязва се, но никой не би се втурнал към нея бе ...

kokokamila

Prosa » Relatos

2008-05-06T16:22:12+03:00 884 1 4

Мечтата на просяка 🇧🇬

Да бе, и какъв избор имаше? Ами отговорът беше очевиден. Никакъв именно. Съгласи се да започне работа след пет дена при неговите условия, но нещо в нея се съпротивляваше с всички усилия. Чудеше се дали ще издържи и колко време ще мине преди той да я пречупи. Нямаше работа повече от месец, вече се чу ...

Fenris

Prosa » Relatos

2008-05-06T12:41:36+03:00 1.5K 5

Раздяла 🇧🇬

Р А З Д Я Л А
Усещаше, че постепенно изпада в безтегловност.
Обикаляше вече няколко дни, но не можеше да си намери работа. Безработицата бе добила неимоверни размери. По-лесно бе да намери работа като бодигард или бияч, отколкото някаква по-почтена професия. Когато на няколко пъти му предложиха също ...

Войнов

Prosa » Relatos

2008-05-06T08:48:49+03:00 1.4K 7

Не ме погребвайте 🇧🇬

Посветено на всички споменати
Било то по име
Или просто като “други”
Лежа и ги гледам – обикалят около мен. Изглеждат тъжни.
- Защо ме гледате така? – ги питам. Мълчат и обикалят. Стефан, Дени, Калин, Иво и други. Мислят ме за мъртъв. ...

The_Crimson_King

Prosa » Relatos

2008-05-06T02:31:33+03:00 1.2K 1

Червена история,(минала покрай червеното) 🇧🇬

Казвам се Павлин. И съм клептоман. С фетиш към червеното.
Знаете ли, клептоманията хич не е лошо нещо. На фона на някои други заболявания си е направо прекрасна и безобидна. Лошото е, че хората лека-полека губят доверие в теб. Все те следят да не свиеш нещо,а пък то! Сякаш знаят какво ми е, то да не ...

Рима

Prosa » Relatos

2008-05-04T22:40:57+03:00 2.3K 15

Тракиецът 🇧🇬

ТРАКИЕЦЪТ
Спарадок приседна на грубо издяланата пейка и отправи трепетен взор към белите шапки по непристъпните зъбери на Медиана, издигаща се на десния бряг на Стримон.
Преди три дни бе изпратил съгледвачи нагоре по течението, към прохода между Медиана и планината Донакс, към земите на агрианите.
Т ...

Войнов

Prosa » Relatos

2008-05-04T22:26:10+03:00 2.4K 2

Турандот 🇧🇬

ТУРАНДОТ
Няколко месеца преди рождения ми ден в квартала се премести да живее най-хубавото момиче, което бяхме виждали дотогава. Истинското й име нямаше никакво значение, понеже някой от нас й каза Турандот и оттук нататък тя си беше Турандот и се обръщаше само, когато я повиквахме с това име, незав ...

kokokamila

Prosa » Relatos

2008-05-04T16:23:48+03:00 1.2K 6

Нощ! 🇧🇬

Нощ... Тъмнина... Страхът ме беше обсебил. Бях се сгушил в единия ъгъл на стаята и треперех. На вратата някой продължаваше да чука и шансът да се откаже и да си тръгне беше минимален. Ужасявах се от мисълта, че всеки момент може да разбие вратата. Докато изведнъж спря, ударите на сърцето ми учестиха ...

Art_devil

Prosa » Relatos

2008-05-03T17:22:07+03:00 929 3

Рекет 🇧🇬

Р Е К Е Т
Телефонът завибрира.
- Да – каза Илия Пасков.
- Шефе! – питаше барманът. – Ти ли си?
- Да. Казвай! ...

Войнов

Prosa » Relatos

2008-05-03T09:51:36+03:00 2.6K 10

Жив и здрав 🇧🇬

ЖИВ И ЗДРАВ
Живееше в орехчето на едно сравнително добро здравословно състояние и си даваше сметка, че всяка по-силна радост или скръб напъват опасно изотвътре и леко пропукват тънката черупка. Най-много се боеше от приятелите, които по традиция са безогледно приказливи и обикновено налучкват ония д ...

kokokamila

Prosa » Relatos

2008-05-03T09:23:49+03:00 1.3K 3

Душички 🇧🇬

Много често преди години се събирахме с приятелите на мъжа ми. Бяхме четири млади семейства и обикновено купоните ставаха у нас. Говориме за децата, за мода, за проблемите си. Мъжете разказват спомени от казармата. Уж било много гадно, а като ги слушаме какви весели случки разказват... И току някой ...

svetlanal

Prosa » Relatos

2008-05-03T09:12:48+03:00 1.8K 14

В жегата 🇧🇬

Топло и душно е! Облаци са се надвесили над малкия, пъстър свят. Малък и пъстър, но увехнал от жегата,
той чака жадно дъжда на своето пречистване. Тежко е, но предвещаната буря дава надежда за нищожното
обновление след мъчителната суша.
Изви се вятър, облаците се разпръснаха по небето.
Настана мъка ...

teddka_90

Prosa » Relatos

2008-05-02T12:05:52+03:00 1.1K 2

Славянинът 🇧🇬

СЛАВЯНИНЪТ
Добромир излезе пред дървената, вкопана наполовина в земята, селска хижа.
Наблизо се носеше шумът от триещите се едно в друго стъбла и листа на тръстиката, в блатистите площи на околните меандри.
На югоизток проблясваше в златистия си цвят узрялата ръж, насята върху нераждалата още земя, ...

Войнов

Prosa » Relatos

2008-05-02T11:06:49+03:00 1.2K 10

Амазонката 🇧🇬

АМАЗОНКАТА
Стройни и силни девойки, облечени в пленени ромейски ризници и кожени наметала, стояха кои прави, кои седнали, около буйно лумтящия огън и медитираха.
От над сто и петдесет-годишното си съжителство с българите бяха придобили техния навик, преди поход да седнат пред огъня, да съзерцават и ...

Войнов

Prosa » Relatos

2008-05-01T07:15:37+03:00 3.9K 23

Хороскоп 🇧🇬

Спомням си преди години, когато бях младоженка, не обръщах внимание на колежките, които след работа вкупом отиваха при една гледачка на кафе. Мен ме чакаше съпругът ми, когото все още чувствувах като гадже и бях безбрежно щастлива. Но след втората година от сватбата, когато започнах да упражнявам дж ...

svetlanal

Prosa » Relatos

2008-05-01T06:56:53+03:00 3.5K 20

Безсилие 🇧🇬

Провокирано от произведението на Тома „Един ден в една България"
Ех, мили мой... истината е, че като бях на седемнайсет години хората се редяха с часове на дълги опашки за кашкавал, който се купуваше с купони, хляба, разбира се, също. Деляхме и пресмятахме да ни стигнат, въпреки че не знаехме до ког ...

Човек

Prosa » Relatos

2008-04-30T14:39:02+03:00 2K 17

Таласъми 🇧🇬

ТАЛАСЪМИ
От край време приказките за таласъми и дяволи са шашардисвали хората.
Носеха се по село едни приказки, че ако минеш нощем през турските гробища – излизал насреща ти конник, на черен кон, с ятаган в ръка, с плащ на раменете си и се втурвал срещу тебе, насреща ти и ако не успееш да избягаш, щ ...

Войнов

Prosa » Relatos

2008-04-30T11:18:25+03:00 2.2K 4

21 часа 🇧🇬

"Трябва да започнеш да губиш спомените си, малко по малко, парче по парче, за да осъзнаеш, че споменът е това, което прави целия ни живот. Нашата памет е нашия разум, чувства, дори действия. Без нея сме нищо. Мога само да очаквам окончателната амнезия, тази, която може да изтрие цял един живот".
21 ...

virginblack

Prosa » Relatos

2008-04-29T21:25:16+03:00 1.3K 1

Мухата 🇧🇬

МУХАТА
Да се качиш на влака с билет, с който пръстите ти си играят в джоба, означава просто да си купиш един час от времето, което и без това милостивата съдба ти е отредила, но в никакъв случай не би го знаел, ако не мачкаш нежно онова червеникаво картонче, с поглед в разписанието на всички пристиг ...

kokokamila

Prosa » Relatos

2008-04-29T10:25:43+03:00 1K 1

Проблясък 🇧🇬

Проблясък
Пътят навлизаше в града и вече трябвяше да завия към нашите квартали.
Бях виждал преди години как, изшарена като динена кора, забравена от някого надуваема плажна топка бе грабната от пяна и пръски и хвърлена върху бетона на вълнолома.
Следващата вълна я грабна отново и я понесе лудо на об ...

Войнов

Prosa » Relatos

2008-04-29T10:15:40+03:00 1K 6

^Трудно погребана любов^ 🇧🇬

- Седни на по чаша чай! Имаме много да си говорим! Хайде, разкажи ми как си?Какво правиш? С какво се занимаваш? Колко си се променил! Не мога да те позная! Разхубавил си се! Всъщност ти винаги си бил красив - какви ги говоря!Нали не бързаш? Остани при мен! Сама съм, а не искам!
Момчето седна на маса ...

Teddy

Prosa » Relatos

2008-04-27T10:22:00+03:00 1.7K 5

Часът на срещата 🇧🇬

ЧАСЪТ НА СРЕЩАТА
Ето едно нещо, което осмисля по странен начин живота ни, води ни до огледалото, напълно обезсмисля цвета на някоя чаша или вкуса на съдържанието й, или пък точно обратното - глътката коняк има тъкмо оня кехлибарен оттенък, единствено възможен сега, когато от часа на срещата ни дели ...

kokokamila

Prosa » Relatos

2008-04-24T22:56:42+03:00 890 3

Есенен ден 🇧🇬

Пожълтелите листа летяха от есенните клони и целуваха нежно асфалта, преди да се слеят с него под стъпките на забързаните минувачи. Едно объркано цветче се поклони, докоснато от леките крачета на пчела. Гарга се носеше над алеята, по която русо хлапе подритваше кестен. Потропвайки, кестенът се скри ...

snowdrop

Prosa » Relatos

2008-04-24T17:08:09+03:00 2K

Да намериш себе си 🇧🇬

Ослепителната белота на мъглата засенчваше взора ми. Не можех да различа много, а очите ме боляха. В следващия момент, когато успях да отворя очи, видях човешки силует, оформящ се на фона на светлината. Той бе като балсам за болежките ми - това, което търсех и което в крайна сметка намерих...
- Знае ...

AgainST

Prosa » Relatos

2008-04-23T21:20:40+03:00 2.3K

Деца 🇧🇬

І. Майчице свята
Не беше предполагал, че ще стане така. Дори не бе мислил за обвързване, харесваха му нещата такива, каквито са. Но когато Мария му каза, че е бременна, изобщо не се поколеба. “Женим се” бяха думите му, сякаш това беше нещо дълго обмисляно, а не изненадващо и спонтанно. Бяха заедно о ...

Mili4ka

Prosa » Relatos

2008-04-23T16:34:55+03:00 1.8K 9

Самодива 🇧🇬

Прозорецът беше широко отворен, за да влиза свеж въздух. Мразеше да е задушно, а все имаше чувството, че зли демони са го стиснали за гърлото и му пречат да диша. Това си беше и почти вярно. Преди четири години му казаха, че белите му дробове хич не са наред. Това беше невъзможно, защото толкова год ...

snowdrop

Prosa » Relatos

2008-04-23T16:28:18+03:00 1.1K 1

Изповедта на една анорексичка. 🇧🇬

Все още съм тук. Жива съм, но не изглежда така. Бялото ми, изпито лице изглежда още по-болно и слабо под черната коса. Очите ми изглеждат мъртви, отдавна загубиха своят блясък. Ако ме погледнеш, ще решиш, че съм изнемощяла. Толкова слаба... толкова бледа... ходещ труп. Но съм пълна с енергия. Сърцет ...

fall_into_sleep

Prosa » Relatos

2008-04-23T16:07:56+03:00 2.7K 1

Момичето 🇧🇬

Нужно ми беше само да си надигна главата, за да видя момичето. Лицето и беше бяло, също като снега през онази мразовита декемврийска зима (просто ми беше направило впечатление колко бял и чист беше той тогава). По лицето и личеше много болка и тъга, която не се дължеше на това, че то беше покрито ця ...

sunshine9

Prosa » Relatos

2008-04-22T18:37:10+03:00 2.7K 2

Любка 🇧🇬

ЛЮБКА
Колкото пъти срещна това хубаво момиче в село, толкова пъти ми се свива сърцето.
- Добър ден - казва то.
- Здрасти - казвам почти едновременно и разбирам, че съм пораснал много. На кой млад човек казват „Добър ден”!
Любка е на 16 години и е хубава колкото майка си преди десет години. ...

Раш

Prosa » Relatos

2008-04-22T10:34:54+03:00 1.1K

Трета среща 🇧🇬

"- Защо вече не изглеждаш така?
- А?
- Нищо - отвърна тя, но продължи да гледа след младежа, който изчезна в мрака. Помисли си, че само младият влюбен може да бъде по-красив от пролетта."
Стивън Кинг
"Човекът, който обичаше цветята" ...

The_Crimson_King

Prosa » Relatos

2008-04-21T08:26:46+03:00 1.3K 2

Самоубийствено 🇧🇬

Поредната сутрин, в коята се страхувах да отворя очи, сякаш знаейки, че това, което ще видя, няма да е по-различно от това, което се случваше насън. Вече няма къде да избягам. Вече не сънувам как летя, а само как падам... като продължение на безгрижния ми отдавна сънуван полет. Щастливият край и без ...

lestat11

Prosa » Relatos

2008-04-21T07:24:42+03:00 1.3K 3

Кармен и Плашилото (край) 🇧🇬

Както обикновено, тя се появи внезапно от мрака. Плашилото я погледна и зачака да му се обади.
- Здравей – по едно време каза тя. – Как си?
- Здравей – отвърна Плашилото. – Нормално. Правя се на тъп и нахален.
- Как така?
- Много просто. Опитвам се всяка протегната ръка да я издърпам, колкото мога п ...

ВТ

Prosa » Relatos

2008-04-21T06:46:28+03:00 1.1K 4

* * * 🇧🇬

ПРОЛОГ
Марек Тир Енел гледаше нощното небе и се наслаждаваше на светкавиците, които го разцепваха. Очертаваше се прекрасна лунна вечер. В такива вечери той се отдаваше на спокойни мечтания, както и романтични представи за бъдещето. В неговото самотно сърце и тъжни очи само в такова време са виждаше ...

IceMoon

Prosa » Relatos

2008-04-20T11:38:21+03:00 1.2K 4