Нео-Одеса никога не спеше. Само сменяше въздушните си филтри.
През деня градът миришеше на прегоряло машинно масло, озон и мокър бетон. През нощта – на кръв, евтин синтетичен парфюм и изгоряла пластмаса от прегрели импланти.
Неоновите реклами прорязваха мъглата като лазерни ножове, а дроновете бръмч ...

Повечето хора смятат, че за да бъдеш отличаващ се, да си силен, да имаш власт над себе си и околните, означава да имаш и то в материален аспект. А какво се крие в душата ти и кой те гледа всеки ден от огледалото не е въпрос, на който си струва да дадем категоричен отговор. Това е сякаш толкова незна ...

Всяко поколение е орисано с война.
Прадядовското и дядовското – руски агресии срещу османския суверенитет със съща цел за пореден опит да се губернизират Проливите.
Бащиното – съветска интервенция за обезличностено комунизиране.
Моето – „специална операция“ против украинската независимост за панслав ...

Аз думи за любов не ще ти кажа –
не искам в тебе да отекват те.
В ръцете ти съм мъничко дете
и мога да заплача тихо даже!
В ръцете ти съм кратък послепис, ...

Във мен живее спомен за обичане,
неясен е… някак тъмно е с мъгла
и болката е трудна за изричане…
А ти прости ли си?… И как успя?
А аз простих ли си? Наивността…, ...

Незавършена бяла скала́,
незавършени – формите в нея,
а безкрайната синя вода,
я допълва и слива се с кея.
Незавършена е любовта ...

Тръгваме смело към себе си,
но далеч преди да се приближим,
започваме припряно да мислим
за много тънки варианти на бягство,
защото интуитивно, дълбоко усещаме, ...

Разказ №14
Бруталното „убийство“ на един... час по математика!
„Математиката е толкова съществена, че просто е несъществено да бъде жертвана заради... физически жертви..., нали?“
Разказвачът
I. ...

Цветята ти в ръцете не прикриват
истинския повод да си тук.
Грозният ти навик не изтриват,
агония дори извикват, смут.
Раните затворени отварят, ...

1. - Вчера участвах в глупав секс.
- Искаш да кажеш, групов.
- Щеше да бъде такъв, ако бяха дошли и останалите...
2. Турист попада в някакво забутано село, където изумен вижда, как един дядо ходи на ръце. Погледал го, па решил да попита.
- Извинявай, дядо, но ако е възможно, би ли ми казал, защо ход ...

Величествен, респектиращо красив,
любвеобилен, скоклив и игрив,
помнещ доброто, надушващ злото,
приятел най-добър до леглото.
Ключ за душата има вграден, ...

Кой ражда истината,
сънищата, който искате да сбъднете.
Кой решава кое е право... кое – лъжа!?
И на кого да вярвате... в лъжовното време.
Кой дава надежда на фалша в тази Страна. ...

в памет на Винченцо Мисана
В момента във физиката има фикс-идеята да се окомплектоват 4-те фундаментални физически взаимодействия: електромагнитни, слаби, силни и гравитация, в едно единно поле - полето на Великото обединение. Над този проект работиха рамо до рамо Алберт Айнщайн и Леополд Инфелд в П ...

Все по-рядко звъни телефона,
намаляха и всички писма,
поотслабнах, вталих панталона,
пуснах бяла, въздълга брада.
Остаряваш, тук някой ще каже, ...

Из спомените на немския комунистически писател и ГДР-ейски функционер Вили Бредел:
> „[На комуниста] Джони Детмер му отрязаха главата на 15 май 1934 година. Любопитното е, че нацисткият съдия общуваше с него чрез преводач: този хамалин от хамбургското пристанище говореше само на долногермански прост ...

Човещина ли? Къде такава в лицемера?
Предлага я с корист, когато си слаб,
когато се опитваш достойно да оцелееш,
„разбира“, „съчувства“. И е „сестра“, и е „брат“!
Лицемерът приведен върви по пантофки, ...

Нужна си ми мила,
събуждаш мойта сила!
Имам две жени да защитавам,
едната да си ти, се тъй надявам!
Нужна си ми, за утеха. ...

Нажежени до хиляди градуси,
раменете ми нежно потръпват.
Ти окръжност си, аз съм твой радиус,
завърти ме, но бавно пристъпвай!
Обиколка любов – обещание… ...

Тя е!
Да, Тя е! Само да не беше толкова счупена!...!
Щях да я залепя. Щях!!!!!! Всичко бих дал, всичко...
възможното и невъзможното, мислимото и немислимото - себе си.
Само да не беше толкова счупена. ...

Нормалното приехме го за лудост,
лудостта – за „новото нормално”,
нежността сменихме я със грубост,
пошлото нарекохме гениално…
Изкуството превърна се в изкуствено ...

Тук всичко е потънало в забрава,
и притокът на кръв не ми достига.
Когато тръгна – също го изстрада
сърцето ми – тъгата ми намигна.
Сковава се нощта недоверчива ...

През какви ли врати не преминах.
Първо беше червена вратата.
Много скърцаше - явно простинала
от един духащ западен вятър.
После синя врата се изпречи, ...

Беше близо дълго време,
обеща, че ще си тук.
Жалко, че била съм бреме
и съм ,,правила напук”.
Докъдето искаш тичай, ...

Зениците на сетивата
горят с незрима светлина.
Като портал към Необята,
разкрит от падаща звезда,
от полета на пеперуда, ...

Лятото замина, без да ми прошепне
думите последни из топлите устни.
С отсъствието негово – душата ми вехне,
а нощите мои остават безлунни.
Лятото замина някак неусетно, ...

Помниш ли,помниш ли
бялата къща
с червеният покрив и
зелената трева.
Помниш ли,помниш ли ...

Вкарани в европейския пакет
какво, кога и как да мислим,
със звучното име "балкански субект"
трудно възприемчиви и непколебими.
Но Европа-та стара все още не знае ...

У природа
от порода
с два сезона
пак ревю
deja vu ...

Сутринта, докато чаках градския транспорт (за софииския става въпрос) се случи инцидент. Възрастна, трудно подвижна жена, пострада и си счупи ръката.
Помогнах й, вдигнах я, заведох я в болница, но не това е темата. Не пиша, в случая, за да получа (виртуално) потупване по рамото!
Темата дори не е сам ...

Няма ненаказано добро
Нима има не изстрадано зло ?
Само тез които и бузата обръщат
Само тях ли болката поглъща
Всеки ден , всеки има избор да направи ...