Затрупва вече ежедневната умора
приглушения отблясък на мечтите.
Направих грешка и не бива втора,
чета на дъщерите ми в очите.

Вълна щом си от морето,
напред от вятър устремена,
брегът ли е на пътуването краят?
Скали ли устрема ще развенчаят?
Вълна – от земята наранена, ...

Pa nikada i nije bilo
do drugih. Srce sme i nesme,
a svako leti jedim krilom
i kriju ljubav tužne pesme.
Sve je do tebe i do mene ...

Аз пиша много. Питате ме: Как?
Да знаех, та да мога да ви кажа.
Зеници да ви дам, за онзи знак
луната що рисува на паважа.
Слуха си, чуващ онзи вятър тих, ...

С помощта на AI сътворихме това клипче по мое стихотворение написано преди четвърт век.
Дано ви хареса.

ВЕСТОНОСЕЦА
(Антиколеден разказ)
Георги Ончев
Доктора затвори телефона. Бяха върнали Фильо. Когато избяга, се израдваха без време, че експертизата им се е разминала. Полицията обаче не допусна това и го докараха опакован като коледeн пакет с белезници и крачни вериги. Този път директорът на болницат ...

Сълзи парят в очите ми. Седя в тъмната стая, взирам се навън. Снежинките танцуват пред прозореца ми, ослепителната белота осветява нощта. Болезнено тихо е, а вътре в мен бушува буря. Отново съм сама. Толкова сама, че чувам стоновете на душата си. Мразя Коледа, тогава болката безмилостно разрязва плъ ...

предколедно
са пуйките
печални -
защото си
предчувстват ...

На този ден само преди една година
планирах и мечтах чак за догодина,
разхождах се спокойно без маска на уста,
какъв ли ще бъде след година светът?
На работа и домакиня една година мина ...

Част от стихосбирката "Оправдание за съществуване", наградена с приза "Владимир Башев" за 2025 г.
Монолог на горския човек
Ще оставя за кратко живота, ще затворя очите -
под товара от скръб ще поискам почивка.
Умът ми нека да пусне всички думи невнятни ...

Ами пак сме в кафенето на Ленчето, къде другаде. Седим на топличко, сърбаме от чашките си унесено...
Ами то какво, няма интересно,...няма протести, смениха си местата разни политолози отразяващи протеста, с новопръкнали се , само че говорещи за след протеста...
Пълна скука. Даже сутринта от бързане ...

Тъй затулиха някога със сивочер
похлупак Слънчев бряг, та
морето, Черното почерниха чак.
Сега, пак същите алчни примати
посягат с бетонен саркофаг ...

Разчети ме тогава,
щом е толкова лесно.
Дали наистина съм такава,
за каквато ме мислиш?
На кое цвете се радвам като дете ...

Отидоха си всичките премеждия.
Опитът ни за тях бе твърде скромен.
Лъжехме се, че са надежди, а?
Но от надеждата да ги преминем няма помен.
Сега се движим по хлъзгавото дъно. ...

Под това заглавие просто не мога да не цитирам епиграмката в рамката на Радой Ралин -- "Бе ще сте сърдити,
докато се уредите!" Гениално! Поколението Z ли е, XY ли е не знам, беше употребено, ползвано като тоалетна
хартия спрямо пъпчасал дебел задник. Дано само не са гледали на моето поколение по тоз ...

Не си ги слагам очилата и почти,
живея опипом. С наивността подсъдна
и сляпа вяра в нереалните мечти,
които само с чудо могат да се сбъднат.
Не правя сметки. За кога? Светът гори, ...

КОГАТО ПРЕКИПИ ДЪЖДЪТ
Надцакваме се – сякаш на белот
заложили сме сетната си риза.
Изнизва се проклетият живот
и мами ни високата му миза. ...

Министрите си даже един подир друг
нокаутирва,
та камо ли на гражданите
здравето да опазва.
Безпогрешно-спешно единствено ...

Мълчат камбаните на словото -
*пълчища от любими ме обгръщат -
възпявам електрическото тяло,
а аз самият невъзпят съм.
Мълчат и смелите, когато: ...

Глава десета
„Дори когато идва немечтана,
„мечтае“ любовта,
но за какво, освен, бидейки „рана“,
да сбъдне вечността!“ ...

Голяма корона имам Аз на главата,
Да съм майка знам ми е съдбата.
От дете да съм майка мечтая,
дъщерите ми за мен са кътче от рая.
Сърцето ми е волно като птица в небе, ...

Бягах много дълго време,
и не забелязвах какво имам
до себе си, и осъзнах, че
това, което правих е нямало
смисъл. ...

Силвия бавно отпиваше от кафето си. Малкото бистро на брега на река Ямска предлагаше приятна прохлада в горещия летен ден. Чувстваше се прекрасно, но все пак желанието ѝ бе най-сетне да се качи на някоя от лодките при следващия курс.
Областта около течението на река Ямска бе обявена за резерват, а л ...

Той
за любов да говори… не умее добре.
Не го бива и да "разтяга локуми".
Но още с първата за деня ни чаша с кафе
всъщност, казва толкова много... ...

„В свят, който непрекъснато се опитва да те направи някой друг — най-голямото постижение е да останеш себе си.“ — Ралф Уолдо Емерсън
Една част от обществото ни днес е белязана от всеобща неудовлетвореност, отегченост и песимизъм, породени отчасти от битовизма и монотонността на ежедневието. Това под ...

любов - за кой ли
път ощастливяваш и
пресътворяваш
любов - за кой ли
път - и озаряваш - и ...

Песен пее сама,
жетварка насред нива.
А слънцето мърда едва,
в житата лудува самодива.
Жътва е. Хляб се пече. ...

Отива си една много различна година.
Светът тя промени, маскира и срина.
Дойде желана, а затвори ни всички,
лиши ни от близост, скъса привички.
Заглъхнаха концертни зали, кина, театри, ...

Където и да си, ще те намеря.
Какво като не ме позна дори.
Залостил си дебелите врати,
преследвам теб, не твоето доверие.
Ще съм ти спътник. В твоите следи ...

Разговорите за екзистенциалната криза,
за живота, за смъртта, за времето помежду
и за времето, когато намираме време за любов.
За искрата между нас и за загасения пламък помежду ни.
Готовността за страст и директното разкаяние. ...

Естествено, че няма да усетиш,
не трябва да вървиш по тази пътека,
ти имаш мечти да гониш смели,
ти трябва да ги гониш с душа лека.
Остави ме мен да пълзя бавно ...

КАК СИ, ПРИЯТЕЛ
Как си, приятел? Пак чувствам във тебе тъга,
може би плаче от болка, ранена снага –
с нейните болки отдавна привикнахме май,
и че , уви, всичко има начало и край! ...

да не стане така, че да се сбъдне. Тази известна максима се случи у нас. Мечтаната оставка на правителството е факт. Тя изненада и самата опозиция. Нейните лидери не изглеждаха щастливи, когато Росен Желязков обяви пред НС, че неговото правителство се оттегля от управлението. След този акт започва н ...

В средата е това половинчатото,
почти е есен, още не зима.
отчаяна надеждата, а лятото,
не знае дали вече ще го има.
Тълпата ли? Обича уравнените. ...

Неканеният гост е призрак влюбен
и влиза замечтано в твоя дом.
В света реален, може би, изгубен
старае се с най- нежния си взлом.
С най- нежния си взлом те обладава ...