Камбани бият, ден пресвят е,
застанал на самия ръб
светът от алчност е разклатен,
в очите ти светлее скръб,
която, ако я изплачеш, ...

Стана рано отзарана
хубавица, мома Стана.
Рано за вода пойде,
през дълбокото дере.
Със кобилица през рамо ...

На времето в пазара неизбежен, един купува, друг продава. А трети само гледа. На житейската везна са стоки много. На житейската везна стоим и ние. Кой, защо на нея ни е сложил? Да слезеш няма как без купувач. Цената си не знаем точно. Надут балон, колко може да тежи!? Но мястото и той заема. Опитват ...

Тъжен пейзаж
Гледам Дунава от терасата си
и виждам,как постоянно губи ниво-
надявам се за истинско стряскане
от тези,които ни докараха до този позор, ...

На Мария Панайотова
Светът ни грее с името лъчисто,
че Дева Майка спуска благодат.
И всяка втора носи го пречисто,
за да цери със обич този свят. ...

Всички рози прецъфтяха,
църквата – в зеленина.
Кестените – тъмна стряха,
не пропускат светлина.
Но е някак си уютно – ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава шестнадесета
Победоносният марш на север
Нощният дежурен на пост №77 видя ригерите малко преди полунощ в последния ден на първия клап от есента. Валеше обилен сняг. Ето защо му бяха нужни още два-три стреза, за да е сигурен. Едва тог ...

Прощавам ти. До следващия мрак.
До следващия повик на луната
и до смразяващия черен грак,
безмилостно порязал тишината.
Прощавам ти и крехката вина ...

Петнайсти август сме – сред лято.
Запяха птици в ранен час.
Денят разцъфва от позлата,
Мария, щом си между нас.
Ти носиш обичта безкрайна, ...

В сапфирена мантия тихо заспива
тамянният здрач над притихнал олтар,
а топлият восък секундите слива
молитвено, в сянка над златната жар.
Ухаят босилек и зрели смокини, ...

И сложена на висш пиедестал,
тя, глупостта, ще бъде глупост пак
и с гордостта си, сляпата, без жал
ще мачка истината с подъл крак.
Ще хвърли любовта в дълбока кал, ...

И отново събирано оттук-оттам, но без посредничеството на АI.
.
....---.. '' .Уж било скъпо тази година на морето, а чадър до чадър, хората налягали като копърка в тенекиена кутия един до друг, добре че слънцето грее еднакво за всички.
До мен две полуизлегнали се мацки, около тях момченце прави пясъ ...

Що е то творец?
Като свирещ щурец
в самотна поляна,
без публика така желана.
Дали вятърът песента му ще разнесе? ...

Любовта с много думи наричаме -
някои нежни, други са парещи,
но винаги знаем как да обичаме.
За нея всички родени сме знаещи!
Понякога тя ни е толкова сладка, ...

[Verse 1]
Носиш име на блян и магия,
със цвят на златна тишина.
Ти носиш името Мария —
най-скъпата на Бог жена. ...

Носиш име на блян и магия,
със цвят на златна тишина.
Ти носиш името Мария —
най-скъпата на Бог жена.
Когато се усмихнеш мило, ...

[Verse 1]
Като небесен лъч над грешната земя,
ти слизаш тихо в дните ни, света Мария.
Да стоплиш с майчината си ръка
сърцето, което в мъка плаче и се свива. ...

Като небесен лъч над грешната земя,
ти слизаш тихо в дните ни, света Мария.
Да стоплиш с майчината си ръка
сърцето, което в мъка плаче и се свива.
Не носиш нито слава, нито власт голяма, ...

Крия Мими с мимикрия.
Четвъртитата му глава бе приютила мозък на кръгъл глупак.
Не знаеше нито точната дължина на носа си, нито разстоянието между очите си, нито височината на челото си. И въпреки това го смятаха за лицемер.
Потиснах първичния си рефлекс да дам на вторични суровини книгата по геолог ...

"Каква измама са светът, животът, вечността
и колко тесни са пространствата им
за нашите желания"
Екатерина Томова -. "Носталгия"
Надежда ...

ДЪЛБОКА ОРАН
Да помълчим за мъртвите, които
насън надничат в нашите пробойни.
Дойдох им с винце и със сладко жито,
свещици палнах три – заупокойни. ...

Вглеждам се в утрото на безкрайно синьото море и небе...
И дишам...
Дишам, свободна от позора суетен, в който зарит е света.
...
Не съм сама... ...

Непрогледните дни са карета от черно и бяло.
Аз промушвам игла, да ушия на делника роба,
а съдбата лисича опашка пред мен е развяла
и крои тоалети с предимство за някакви сноби.
Не умея ни с ножица бял вариант да изрежа, ...

Август притихва.
Есента диша близо.
Медено тъжа.

Обляна от лунна светлина,
стоиш на плажа тъжна и сама.
Страда твоята нежна душа,
ранено е твоето сърце на сърна.
Покорно навела надолу глава, ...

Тази нощ тишината почука на вратата ми.
Не с ръце със спомени.
Влезе боса, остави следи
по пода на моите премълчани дни.
Не каза нищо. ...

У нацистко иго примирен,
под болшевишко - по-угнетен,
сред популистко - най-победен,
от права човешки все лишен,
живот ми не живя, ...

Не грее слънце, грее мараня
и август сякаш в пещ ще се запали.
Остана ми надеждица една...
Да падне дъжд...Кога? Едва, едва ли...
Щом лятото реши да продължи ...

Относно френската... реших да я възпея!...
И вдъхнових се, като древен бард -
Открих гигантско вдъхновение във нея
и вяра твърда... в малкия талант...
Запитах се единствено - Защо ли ...

Познавам този тих и късен час,
когато есента на прага спира.
Денят изтлява тихо и без глас
и черно-бели сенки тук намира.
Светът навън заспива уморен, ...

Събраха се животните в гората
да пийнат лимонада на обяд.
И да направят план във планината
срещу един противен дървояд.
Той бе едно… всеядно насекомо! ...

Момчета и момичета… Деца!
Невръстни, но ловци на педофили!
Альоша им е символ във града.
Човекът, на Джендем тепе убили!
Убивали го дълго… с часове! ...

ДНК кодове
Днес, като се върна от работа,
новата ми съседка, Миленка,
ми се оплака, когато излязох на терасата,
че котката им Лиска зарязала малките си бебета ...

Ако ,вятърът носеше ,промени...
Бога ми щяхме да сме ,най.
Но той ,нашия ,вятър е ,просто,вятър.
Въздух под ,налягане.
Винаги търсим ,оправдание... ...

Досегаема следа.
След нея нищо.
Нищожен пълен свят.

Дали отново ще те видя,
или ще останеш вечен блян?
В коя посока да те диря,
или сърцето ми ще изгори във плам!
По цели нощи теб сънувам ...