Забързаният свят... с умора
спомените връща.
И само в сънищата селото си виждам?!
Как беше оживено и много подредено.
А сега... след десетилетие е, Бога ми, ...

От тук житейският ми път започва
от родното ми китно село.
Светлината звездна ме насочва,
над него слънцето чело е свело.
Закътано е в малка долчинка, ...

На село, знай, не е за всички,
тук сутринта те будят птички,
часовник няма да ти трябва,
че слънцето очите ти огрява.
С природата започваш да се сливаш ...

Споменът все назад ме връща -
към моето село, към моята къща.
Където пораснах като цвете в градина,
но с мама и тате и тя си замина.
До нашата къща имаше слива - ...

Градът напуснах със фанфари,
далеч от близки и другари.
На село се установих.
Направил го отново бих.
Е, то в селото е трагедия- ...

Старата къща дремеше тихо,
нейните хора отдавна умряха.
С бръшлян се зави мълчаливо,
проплака пробита стряха.
Старата порта с прах се покри, ...

Във края на един забравен друм
се свива селото ми под небето.
Там още пази утрото парфюм
на прясна пръст и хляб от пещта лято.
Там всяка къща има свой живот, ...

Повод за усмивка и поздрав за Мари.
Златото на есента не е само цвят, то е обещание. Всяко листо, което пада, шепти история за преобразяването, за красотата на това да освободиш старото, за да дадеш място на новото. Пътеката пред теб е изтъкана от тези малки, крехки истории, водеща ни към река, коят ...

Нощта прегръща с черните си лапи
заспалия препълнен град.
В мрака бездомно куче ще захапе
изгубен минувач със страст.
Луната е безмилостен свидетел ...

Нямах нищо на света тогава.
Само звездите. На тях се молех.
Появи се, не за да останеш.
Изтръгваше звезди от небосвода.
Една по една, без да забележа. ...

Силивряк за Евридика –
вятърът ли пак ме вика?
Пак ли тегли сетивата
пътят черен през гората?
Чурулика, криволичи ...

В гората - шарения от листа,
в гората - тишина без звук.
Разстила свойто злато есента
и сякаш се е свила във юмрук.
И в шепите й - сребърна вода ...

Докосва мрака тази вечер.
Душата ми разголена трепери.
С един замах я разсъблича
и лъсна тялото ѝ голо.
Пропива като в суха пръст, ...

Страхувам се от тази тишина,
на твоя стол поискала да седне.
Защото знам, че точица една
си обещахме с тебе до последно.
Когато я усетих, мина ток ...

Сърце във скреж тупти във мойта гръд
и ледени реки излива в мойта плът.
Замръзват всички мисли и ставам леден блок -
Безчувствен, безчовечен, студен и страшен бог.
И вече не вълнуват ме чувства и страдания, ...

Минавах през парка и чух олелия –
и бях изненадан тълпа да открия
край старец, на пейка възправен. И аз
заслушах му също тревожния глас:
„Недейте да раждате повече, хора – ...

Виж ме ти,
чети в очите ми.
Болка черна
остави завинаги.
Да ме мачка ...

Върви след мен една безмълвна сянка,
не ме напуска нито ден, ни нощ.
Тя знае всяка моя слабост,
всеки страх, прикрит със гордост.
Опитвах се от нея да избягам, ...

Аз харесвам есента!
В летни багри е гората!
Ходя мокър под дъжда
и се радвам на сланата.
Аз харесвам есента! ...

Минзухари, минзухари,
жълти есенни цветя.
Като свещи сте проболи,
всяко листче и трева!
Минзухари, минзухари, ...

Залисан в ежедневни грижи
С глава бръмчаща от проблеми
Не забелязах как животът ми ме движи
И ме постави пред дилеми
Туй блъскане да оцелеем ...

Никога няма да разбера защо някои хора бъркат добротата, уважението, отстъпчивостта и обичта със слабост, глупост и овчедушие. Да, аз ще намирам извинение за всяка твоя простъпка, да, аз не се сърдя за глупости. Ще се смея заедно с теб над болките, грешките и недъзите си. Просто защото съм си такава ...

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Част 2
Преломни открития в разломни времена
„Животът е САМО И ЕДИНСТВЕНО поредица от случайности. Да вземем Нова Кандра. Сега, двадесет и пет вертепа по-късно, щеше да е само една „мъртва“ скала сред ледения океан, ако не бе Арма с н ...

Дъжд.
Аз съм на задната седалка на таксито,
на път за вкъщи.
Прибирам се от първата ни среща.
Ръката ми още мирише на парфюма ѝ. ...

С проплакването тръгва ни съдбата,
и всеки миг ни води към смъртта.
Изтича тихо време в тъмнината,
и пясъкът извайва вечността.
От всяка глътка въздух – щипка време ...

Ако няма Божествен печат, всеки един план е обречен на провал."
Беше минало доста време, от последната реплика на моя събеседник. Двамата с него продължавахме да си седим някак небрежно на масата, и да наблюдаваме щъкащите като мравки хора около нас. Следобедът прерастваше във вечерно смрачаване. Въ ...

Минаваш през живота
безличен, глух и ням.
В ръката със банкнота,
в душата - вечно сам.
Подхвърлят те „особи“ ...

Защо ли само в самота
укрепва моята душа,
по-ясен става моя взор
и се насочва надалече?!
Защо усещам Вечността, ...

Толкова дълго те нямаше,
че свикнах с отсъствието ти.
Подредих самотата,
научих се да не питам
как си, ...

Октомври влезе с уверена крачка,
разпръсна наоколо шепи мъгла.
Разтвори прозорците, спусна прохлада.
Наля в чашите малко тъга.
Отвори палитра, размеси боите ...

Ако можех да разменя нещо с тебе
Ех, да можех да ти взема очите,
само за ден,
та да видя света,
за който ми разказваш, ...

ТРЕТА СЦЕНА ( В двореца, факли осветяват тронната зала )
ХЕРОС:
От месец съм на трона възкачен
и ето ти проблем! След цяла ера
завръща се магьосник откачен, ...

Понякога
ми се плаче за нещо,
наглед незначително.
Плаче ми се
извън нормите, ...

Една лъжа из умовете броди,
ръцете си разперила доволна.
Преяла с човешките несгоди,
в сърцата им бърника волна.
Лъжата е последният пазител ...

Втора глава
ПИП
Малкото пингвинче Пип вървеше само през Ледената равнина и бързаше да намери групата пингвини, където бяха и родителите му, но все още белите хълмчета я скриваха от погледа му. Пип беше смел и не се страхуваше, пък и знаеше, че те са съвсем наблизо — чуваше подвикванията им.
Само пре ...