Пролетта е жива,
пъстра и красива.
Само с тебе, знай,
тя е земен рай!
Зимата се свива, ...

В голямата пустиня на плача
сълзите ми оазис изградиха.
От бликналите сълзи тъй мълча,
душата ми превръща се във вихър.
Пустинята прилича на море, ...

Животът някак свише режисиран е,
житейско блато, крах и порив свят.
Аз нямам време. Не и за умиране
и огънят е моят кръвен брат.
Сценария наново съм го писала, ...

кавър автор Анита Христова Трифонова sekirata
изпълнява Анита Христова Трифонова sekirata

С православие и Путин не се страхувам
кавър -версия по гръцка песен за Путин автор Анита Христова Трифонова sekirata
изпълнява Анита Христова Трифонова sekirata

Вървели си две пазарски чанти из пазара и разглеждали стоката и купували.
Едната била малка и купувала каквото и е необходимо и толкова колкото може да събере в себе си.
Другата била голяма, едра чанта. Тя искала да погълне всичко, което хванело окото и пълнела до насита, та чак отгоре.
И така върве ...

Моите стихове тъжни са, знам.
Всеки път споменавам смъртта...
Пиша аз, че останал съм сам.
И че мен ме очаква нощта.
Ала бях ли достатъчно твърд? ...

Познавам отпреди едно момиче,
което разговаряше с очи.
Не можех да остана безразличен,
когато в мен поглежда и мълчи.
Очите й не са като на ангел, ...

С теб бяхме просто двама непознати,
които се намериха в мъгла.
Веднага долових към мен страстта ти
и хванах те наивно за ръка.
Преминахме през буря от въздишки, ...

Златен лъч ме милва ласкав
пее весел и южняк,
идва Тя с цветя прекрасни -
Пролет свидна в моя свят.
Гони горест, мрак и леден ...

Късна есен е сега и мокър сняг заваля.
Вятър сърдито задуха и на преспи го навя.
В бърлогата голяма кой ли мързелува?
Прозява се и хърка, без да се срамува.
На топличко е заспала рунтавата Мецана. ...

6 януари, 1875 г.
Пот се стичаше по лицето на Серафина. Цялото ѝ тяло беше напрегнато, не заради самото раждане, а заради онова лошо чувство, което я спохождаше цяла седмица. Нещата не бяха както трябва. Знаеше го, макар че родителите ѝ всеки път отричаха и се опитваха да я успокоят.
- Напъвай, моми ...

Свири вятърът - див и невидим,
клони реши в дърветата стари,
тъжен спомен дълбоко зазидан,
зрее в корени с тъмни отвари.
Чувствата в душата преливат, ...

Не очаквам нищо, каквото се случи го приемам. Аз съм скала, в която се разбиват илюзии. Нищо, че с теб се промених, заради теб, заради нас. Нямам време да превъзпитавам или да променям. И не искам. Приемам те, като частица от пъзела живот. И то последната част, с която да го завърша. И ако ти не пас ...

1. Млад хубавец се запознава с лейди Гнустър и от лаф на лаф, небрежно попитал.
- А устноприемна ли сте?
Лейдито веднага дешифршрала кода и отвърнала.
- О, да, какго и гъзтоприемна...
2. Лорд Джордж няколко пъти чул, че лейди Гнустър си падала да е Строга господарка и решил да я види в тази роля. Но ...

В част първа от серия 21 "Ала-бала" оставихне двамата приятели Автора и Учения да убиват времето с гледане на "Филмите на живота" от богатата филмотека на втория (съдържаща точно 40 броя филми - колкото бе и броя на Обитателите на дома). Вече наближаваше полунощ и решиха да изгледат преди лягане пос ...

На пръсти е застанал все,
градът. От нерви. Гмеж, гълчава.
Нехае уличното псе
животец колко му остава.
Самотен гълъб босоног ...

Ти заставаш на прага.
Нежност с поглед ти давам.
Кой от Обич ще бяга –
кът е в тази държава.
На софрата те каня ...

Листенцата се киснат вече,
а в топлия уютен дом
приижда тиха, мека вечер
с новия започнат том.
Навън - отново са скандали, ...

Не се живее дълго на ръба.
Там всеки миг е хлъзгав и болезнен,
отнемащ усета ти за върха,
усукал онзи твой гръбначен прешлен,
на който гордостта ти се крепи, ...

Част XIX
901. Лесно е да вярваш в чудеса. Трудно е да потвърдиш тази си вяра, признавайки, че за някого чудото си всъщност ти!
902. Понякога едва „на залез“ разбираш, че „утрото ти“ е могло да се осъществи!
903. Не разполагаш ли с любов, дари благост! - За разлика от първата последната поне може да ...

Едва бях отворила очи, когато усещането, че нещо е разместено, ме дръпна от леглото. Подът беше студен, а вратата към коридора — по-тъмна от обикновено, сякаш някой беше извадил един тон от цветовете на нощта.
Тръгнах към банята, още наполовина в съня, когато се спънах в парче хартия. Наведох се — л ...

Мъжът и жената - интимно
лежат на леглото по гръб.
Жената си мисли за филми -
за дивеч си мисли мъжът.
Жената прегръща фонтани, ...

Да се прибирам всяка вечер
далеч от вкъщи но там
със всичките проблеми на света
забравили ги но оставили на моя сън
дето търся го ...

Дойде пролетта чудно хубава тя
И земята разкраси с нежни лалета и цветя
И странен аромат навсякъде хвърли
О, пролет хубава, желана си...
Когато си здрав, времето сякаш лети напред. Нямаш кахъри, нито да вземаш, нито да даваш. Чувстваш се свободен... ...

В последно време – непредизвикано от нищо конкретно, но яростно, дори злобно се замятаха вина след вина върху администрацията. Сочи се, че имало опашки пред гишетата. „Щом има опашки, и администрацията ще вѝси по цял ден. Никакъв отпуск!”, изцепи се един политик.
„Имаме двеста иляди администрация. А ...

Пролетта измести
всички новини,
с цветни, свежи вести
как ни промени.
Как ни заприлича – ...

Все пак се съгласих и реших да уважа поканата. Решението ми беше продиктувано от колегиалност и нямаше как да се отметна. Беше 22 часа вечерта. Подухваше лек пролетен вятър. Вечерта беше тиха и спокойна, а небето — ясно и обсипано с безброй блещукащи, сякаш танцуващи звезди.
Пристигнах с такси до мя ...

"Следвай гласа ми" е просто една от многото идеи и чернови , които записвам.
Засега това е само краткия вариант,като инструментал.
Надявам се да Ви хареса!
Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев
19.03.2026г. ...

Вислава Шимборска
Когато изричам думата Бъдеще
първата сричка вече е минало.
Когато изричам думата Тишина
аз я разбивам. ...

БИЛЕТ ЗА ВЛАК БЕЗ ПОСОКА
Високо е небето ти за покрив
и често го преброждат гладни врани.
Аз мога да износя всички болки,
но трудно е покоя си да браня. ...

Бдим над безмилостно бойно поле,
сърцето ми тежи — оловно гюле.
Арсенал без боеприпаси —
няма кой на мир да ни нагласи
на тази ничия земя. ...

Какво доловихме ние? Ехо от тъжен камертон...
Ветрове душите пият.И отломък от явен стон!
Нощта ни продължава да сее умиращи звезди.
Нали надеждата остава,че тайните ще спестим?
Тръгва съвестта на дните:от човека към човек. ...

Набъбват пъпчици по клоните,
в снагите, извисили се до готика,
тополите,
закръглят пухчетата с толкова еротика,
че слънцето забрави да залезе, ...