В момента ИИ е едно палаво детенце, което прави лудории - хаква тук там, дава грешни отговори, понякога, друг път халюцинира...
Но аз ще се уплаша истински когато стане изряден член на обществото, защото ще се попигам - дали е толкова перфектен, защото хората го направихме такъв, или... защото сам е ...

Той знаеше, за него е единствена,
грижовна, вярна и разлистена...
с желание докрай да се раздава,
с любов с която да възпламенява.
Тя в своето си кредо бе му вярна. ...

Разлики между:
.фантаст и фантазьор - фантастът твори фантастика, фантазьорът живее в нея;
.магаре и наркоман - магарето пасе трева, наркоманът я пуши;
.паница и купа - паницата е вид прическа, купата е паница за попара 😉

ПРЕДГОВОР
Скоростта и информацията се забързват паралелно и пропорционално, в романистична прогресия. Романът на Марин Тачков „Магическата дупка“ се чете на един дъх, превеждайки читателя през едно фантастично, историко-информационно, сатирично и философско пътешествие, при това, без да се преувелич ...

Преди дни, на три ракии
и бурканче карфиол,
в есенните - тъжнотии
аз поседнах полугол
под надзора на Луната, ...

Твоето лице – аналема в небето,
алегория на възвишената красота.
За мисълта – похот непреодолима,
за ума – цел недостижима.
Твоите очи – амалгама от редки камъни: ...

Идваш близо, после крачка назад,
аз тръгвам след теб, без да питам къде.
Ти казваш: „Остани“, но погледът ти е хлад.
Прочитам надежда в твоето „не“.
Ти пазиш тишина като последен дом. ...

Огледалото мълчи пред мен,
но вижда повече от моите очи.
В него стои един непознат ден
и някой, който още ме мълчи.
Кого познавам себе си или ...

Дойде като спасение,
а се оказа нова рана.
Поредно престъпление
с душата неразбрана.
Душата тъжна в мене, ...

„Слънцето – лик на надеждата свята,
целува ме по челото и по душата!
Пролет дойде! Чуйте на цветята гласа!
С тях пея за обич, за мир и красота!
От аромат на зюмбюли съм опиянена! ...

Твоят ден.. носеше усмивки,
свещи, поздравления и торта.
Днес се натъжаваме всички -
календара за тебе ни напомня.
Честито, майче.. нека е небесен, ...

Там, дето мина, и дето седна,
извира ручей, песен се носи.
Първа сред луди, в света – последна,
криле присвити, нозете – боси.
Къща да вдигна – все е на ъгъл, ...

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава седма
Островен живот
Остров Гюнемер, последният ден на единадесетия туртюп от пролетта
Осемдесет и осем-вертепният старейшина на колонията Бела Пинти с несигурна стъпка навлезе в просеката, водеща към скалното укритие на Велики ...

Тя няма идея, че съм аз.
Аз нямам идея дали е тя.
И някак си това ми стига.
Две сенки,
които се разминават в думи ...

След полунощ излизат чудовищата,
крият се в лунните сенки,
и търсят онези съкровища,
които ти криеш от всеки.
Някои са страшни - зъби и нокти, ...

Предистория (Част 1): В открития космос край станция „Ариадна“ ескадрилата на „Звездните ангели“ води ожесточен бой срещу превъзхождащите ги сили на „Неизвестните“. Астропилотите от „Звездните ангели“ трябва да надскочат човешките си възможности, за да удържат позициите си срещу многочислените кораб ...

Ти биеш тук двеста години...
в сърцето на малкия град...
видял си падения, мъки,
видял си победи, възход...
Видял си как всичко разцъфва, ...

О, червена луна над Алабама,
както ме гледаш отгоре сега
зная, че виждаш моята болка,
нужно ми е гориво в кръвта.
О, червена луна над Алабама, ...

Забрави за хаоса в града,
къща до къща, стена до стена.
Кръстовища, трафик и мъгла,
остави всичко и при мен ела.
Написах симфония за теб, ...

Лека нощ на всички, не ви безпокоя.
Прочетохте вестниците и ето ви сега
завити до главата с голяма новина,
чакате съпругата да сподели страха.
Сомнамбулизма е дума, която ми приляга. ...

Ще пиша стих на лунна светлина
за образ връз трептящата вода,
ще сложа рима, мистерия, зов,
както става при първа любов.
Ще пиша стих, Далмацио, сега ...

Анатомичен парадокс - понякога думите, които са ти излезли от устата, ти излизат през носа.
Приковаха я към позорния стълб. Най-сетне си беше намерила опора в живота.
Сложиха му белезници. Сега вече нямаше как лявата ръка да не знае какво прави дясната.
Разпитваха го, но той мълчеше. И мълчанието му ...

Още те виждам с книжка в ръка,
как чезне образът ти в тревата.
После отпреде с тебешир в ръка,
как нещо пишеш върху дъската.
След това ме погледна свежо, ...

За да почувствам нежните ти длани
брашно ще съм от житните зърна.
Под пръстите ти мили и желани
откривам творческата топлина.
Душата ти маята ми е жива ...

Той продаваше. Беше богат.
Продаде наследствената вила, къщата си продаде.
После имотите, които беше придобил чрез измама.
Когато не остана нищо за продаване, започна да предава.
Жена си, децата, приятелите. ...

Стих
Ще пиша стих на лунна светлина
за образ връз трептящата вода,
ще сложа рима, мистерия, зов,
както става при първа любов. ...

Навън беше тъмно и страшно. Като началото на обещаващ кошмар. С невидимата си сила вятърът огъваше клоните на дърветата, сякаш бяха направени от гума. Вопълът на листа, треви и прашинки предупреждаваше, че скоро щеше да се разрази истинска буря. Пътят беше отдавна пуст, стрелките на часовника сочеха ...

Неподвластни на времето
Без изтънчената, нежна, адекватна галантност,
която да предизвиква истинска, красива усмивка
от жеста мил със цветето върху лицето на дамата,
ти си готов за дървен костюм и вечна "почивка", ...

Родих се,
за да дам надежда на две души,
загубили детето-майка.
Детство в смях и в игри отмина
и дойдоха мрачни дни. ...

На ръба на Битието,
преживявам ден след ден.
Нощем взирам се в Небето
и звездите са край мен.
Ласкаво шептя им в мрака, ...

Братство, равенство
и свобода
Словото отново
съгради!
И светът отново ...

Сега разбирам своя път назад,
защо съм скитал в мрак и без посока.
Аз трябваше да мина през същински ад,
за да издържа на обич тъй дълбока.
Сирак аз бях при майка и баща, ...

Да имаш цял живот, а да се чудиш
къде избяга времето в нощта,
и сутрин уморен от сън да се събудиш,
претоварен от цялата си чувствителност и цялата тъга.
​Да чувстваш всичко – силно, до полуда, ...

Помниш ли свойте мечти?
Онези! Детските! Това беше ти!
А, младежките? Пак беше ти!
А, всички любовни мечтания?
Последвалите страдания? ...

Лондонският следобед бе сив и тежък като мокро олово, а въздухът миришеше на предстоящ дъжд и забрава. Пред тежката дъбова врата на енорийската църква „Свети Яков“, Елинор Ригби стоеше на колене върху хладните каменни стъпала. Около нея градът бързаше, хората преминаваха като размити сенки в мъглата ...