Тъгата на годините презрява,
и ашладисаната радост – също.
Това, което бе комфорт и слава,
в една забрава дълга се превръща.
В два века крадох круши и любови ...

Животът е поредица от приливи и отливи,от зашеметяващи върхове и бездънни пропасти .В този сложен и динамичен свят всеки от нас се изправя пред своя преломен момент -онзи миг на абсолютен мрак,в който тежестта на разочарованието ,болката или загубата изглежда непосилна.Тогава ,когато коленете омеква ...

пейзаж, поръчан от сърцето
започнат с лунния писец
статив са хълмовете на морето
платно е сънният ветрец
звездите небосвода склащат ...

Тъгата във душите ни пълзи
и мислим, че така ще е до гроба.
Небето ще закърпи със сълзи
на щастието скъсаната роба.
Целебният дъждовен капков шев, ...

Тъгата във душите ни пълзи
и мислим, че така ще е до гроба.
Небето ще закърпи със сълзи
на щастието скъсаната роба.
Целебният дъждовен капков шев, ...

МОРЕ, АМА ПРЕЗ КРИВ МАКАРОН
Мисля, че тази година,
по лошо написан закон,
май ще си гледам морето,
ама през крив макарон! ...

Когато Арлекин се появи на площада с расо, брада до средата на гърдите и изражение на човек, който е простил на света, но не и на бармана — любител на сръбския турбофолк от съседната кръчма, старите му приятели за няколко секунди се разделиха с вродения си рефлекс да дишат.
Бяха се събрали, както вс ...

поезията
от клишета спъва се
или огъва
и е ужпоезия
в която се затъва

Бълхата, обладана от злина,
на слонското ухо се изкачила
и изревала в него с всичка сила,
че обявява му война.
Уши размахал слонът за прохлада, ...

плачат капките
чукат смело по стъкло
силен дъжд вали
мокро моето сърце
чака твоите очи

Кого играеш ти, палячо?
Нима си оня Арлекин
по който Колумбима плаче
във твойто смешно кановачо?
Не ще измамиш ти съдбата, ...

Не си от камък или от метал,
не си жарава или вулканичен огън,
не си и старец в бури помъдрял,
не си жребец препускащ в нечий спомен.
А си любов, отдадена на скъп любим. ...

Каза ми да почакам,
че имаме време,
но знаеш ли
за „Парадокса на Андромеда“?
Ако не, провери го ...

My heart burns, it scatters tiny sparks.
These sparks shine in the night and warm love.
But it is destined - your soul is so cold...
In you - a space of silence. In me - longing and desire.
May the verse forgive you, although it will hurt a lot. ...

There are many stars in the sky
that shine at night,
but you are one in my heart −
my brightest Star!
Your ship sailed into the sea − ...

Вече нищо търся...
Очаквам само онова,
което сред тишина, уж
случайно, ще ме навести.
Може би… ще е образ, ...

Последна среща тиха, без слова,
а вятърът разлиства спомени безкрайни.
Очите ти са залез над света,
а моите две неизплакани тайни.
Докоснах те за миг, почти на сън, ...

Утрото над Горна баня
ме събужда със петли!
Слънцето изгрява рано –
грейват първите лъчи!
Котката протяга лапа, ...

Душата ми е семенце крилато,
застинала в очакване сега.
Прегръща пеперуденото лято,
заплаче ли – превръща се в дъга.
В съня полита често, докъдето, ...

Моето сърце гори, пръска мънички искри.
Светят тез' искри в нощта и огряват любовта.
Но така е отредено − душата ти е тъй студена...
В теб − пространство от мълчание. В мен − копнежи и желание.
Нека стихът ти прости, макар че много ще боли. ...

Не е песен любовна,
не е "мляко и мед",
не е дума гальовна,
не е буре с късмет.
Не е лесен животът, ...

Има много звезди на небето,
които светят в нощта,
но ти си една на сърцето −
най-светлата моя Звезда!
Твоят кораб отплува в морето − ...

Шило, в торба не стоИ!
Шило, в торба не стоИ!
Мята се шило, из торбата
и дупка прави.
Да се покаже, остро жило. ...

1. Кръстиха я Кикерица, на деда й, Кирил ( по прякор, Кике) и бабата, Тодорица.
2. Мъж пита друг, свой познат.
- Извинявай, но жена ти винаги носи маркови и секси дрехи, но все са й много големи, та й стоят, като торба... Отдавна ми е на езика да попитам, защо го прави?...
- Обяснението е просто и л ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и шеста
Укротеният Сокор
Тази предпролетна вечер с тихо сипещ се обилен сняг Сокор се прибра късно. На Малаки й направи впечатление, че колчем я поглеждаше, в малките му черни очички проблясваше нещо особено, чието естество не ...

Гръб о гръб, край тях – ели.
Вещици – държат метли.
Гръб о гръб – застават в кръг
под луна извита – лък.
Бухал праща им стрела – ...

Чаках Слънце снега да стопи,
но потъвам със нея в преспи!
Чаках погледи мили и благи,
но попаднахме на по-зли враги!
Слънце горещо, покажи се, грей ...

Магията на Бурса
(Пътепис)
Аз обичам да пътувам, да опознавам различни култури, да се срещам с нови хора, всеки от които е с интересен и неповторим характер. Пътуването е едно приключение, което те изпълва с емоции и оставя незабравими спомени след себе си. Винаги ти дава повод за размисъл, получава ...

Юлски изгрев. Слънцето кърви.
Ражда се от жива пазва.
Има и любов, и шепот на вълни.
Блясък от рубин угасва.
Хоризонтът е солен. Горчи! ...

Какво да ти кажа... успех, че съм жива.
Защо да те лъжа, от корен съм жилав.
Не се впечатлявай, безмълвно изслушай
финала на пътя ми къс, несполучил.
Предадох се, виждаш, в ръката най-веща, ...

Нарамила е тишината си през рамо
потъпкала е гордост и тъга
върви със крачки устремени
към следващите дни...
В света! ...

I found a flower with a fragrant aroma -
a beautiful, small violet.
in the midst of the wild, mountainous world,
where a spring breeze sways.
The crickets chased each other playfully, ...

Лъже!
Себе си, дявола, бог,
че е принц и си търси лисица.
Малък е -
лакът човек - ни за ласка, ...

Имаше един готин виц за вицовете: В затворническата стая са събрани затворници от кол и въже, имали са много време да си нахортуват своите истории, да си се наплачат и да се посмеят. Едно от забавленията било да си разказват вицове, ама се оказало, че всички вече знаят целия репертуар …
И един се пр ...