Когато тихо е и светлината гасне,
когато в тъжна, болна празнота е всичко,
човекът в тази зима може да порасне
със сила, взета от задавените срички.
Тогава щом глава напред отново вдигне ...

[Куплет 1]
Вратата се отвори, той пристъпи
и погледът му срещна моя в миг.
Синкопът улови ни в луди стъпки,
а джайвът ни повлече с дързък вик. ...

Вратата се отвори, той пристъпи
и погледът му срещна моя в миг.
Душата в ритъм лудешки се къпи,
а джайвът ни повлече с дързък вик.
Подът гори под лудите ни стъпки, ...

Рядко се среща дъжд във пустиня,
рядко разцъфва и цвете без грижа!
В природата Бог е незрима светиня,
а човекът владетел на земната хижа!
Земята зажадняла за капка вода, ...

Има хора вселени, те присъстват в пътеките земни
и по време на прилив закрилят от бурни вълни,
а когато вълните към бреговете потеглят,
носят дар благодатен – шепа морски звезди.
Има хора божествено скромни – безрезервна закрила, ...

Лакеят разтвори широките врати, за да я въведе в просторната трапезария. Вече я чакаха. Кралят нервно кършеше ръце в центъра на стаята. Зад рамото му раздразнено надничаше старият орел, принц Сивел – чичото на краля. От другата страна, майка му, Ришилда Белентау, все така съсухрена я гледаше с присв ...

Докато съм на власт
да крадна квото мога,
че после друг ще дойде
да е в изнемога.
Докато съм на власт ...

Имах нощи,
в които тъмнината
не беше липса на светлина,
а дом.
В тях часовникът забравяше ...

4. Днешният ни обеден разговор със сеньор Фернандес започна с въпрос към мен:
- Вие чели ли сте романа за Дон Кихот?
Първите години при подобни въпроси подскачах като ужилена, сега се усмихвам:
- Всички в България познават този роман. Сервантес се изучава в училище.
- Когато бях ученик – продължи то ...

Хиляди пъти се връщах при теб,
по пътища прашни и стръмни,
носех в пазвата късчета хляб
за нощите гладни и тъмни.
Влизах дълбоко в нечий сън, ...

След дълга карантина
в домашен дискомфорт,
през юни аз заминах
с очукания Форд,
в Слънчака да отмарям ...

луната привечер ще плъзне
идеята за кино без пари
сценарии по водите спусне
докосвайки безбрежни ширини
ветровете кадрите ще сменят ...

Owl City - Светулки
Не би повярвал и с очи да видиш ти,
но щом душата моя легне да заспи,
светулки десет милиона летят
със светлината си света да озарят. ...

Не пътят е тежък.
Тежка е първата крачка,
в която светът се разцепва на две
и едната му половина
завинаги престава да бъде моя. ...

Вечности ли седем преживях?
Раждане, възкръсване след смърт и
вече и от ада нямам страх,
пет живота имам, че четвърти
по ветрища пръснах и без жал ...

Къде е ''светлината'' обещана?
Защо въртим се в кръговрат?
Защо човечеството, едвам оцеляло -
по навик стар - избира си Ад.
Земята тресЕ се в люта треска - ...

Аз внезапно пристигам -
неизвестно откъде.
Някой тук ме попита -
Ти защо пак дойде?
Ще ви кажа - защото ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и първа
Разбунената Кандра
- За какво искате да говорим, г-н Сандил? - пристъпи в кабинета на - да припомним - класиралия се на второ място в неотдавна проведените губернаторски избори независим кандидат Кумаке Сандил председа ...

Светът угасва — миг непроницаем,
душата стене, блъска се в стена.
Но този път не е предсказан, знаем —
че стъпките се раждат в тишина.
Пред мен се стеле хлад от мрака тъмен, ...

Аз не съм това, което съм.
Вегетирам в смътно измерение.
Важността ми? Поза е, чалъм
за едното снежно оперение.
Млада бях, но вече попрезрях, ...

В живота си до днес не позволявах
той да реши какво ще ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Променях и реката на съдбата, ...

В живота си до днес не позволявах
той да реши какво ще ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Променях и реката на съдбата, ...

​В предела катранено черен
в разцвета на дивна градина,
пулсиращи с поглед премрежен,
във власт на нектара рубинен,
пияни сме с теб, но блажени ...

Не всеки път е гладък като песен,
не всяка нощ завършва със зора.
Понякога светът е тежък, тесен,
а вятърът разрушава всяка следа.
Понякога вървиш по ръб от болка, ...

Дъждовно небето притиска града.
Порой се излива и спиране няма.
Паважът се дави в потоци вода.
Тъгата залива те все по-голяма.
Да чакаш под стряха дъжда тук да спре, ...

Както знаете,журналистите успяха да се докопат до конкретните масиви от книги, музика и субтитри, с които големите технологични компании (като Meta, OpenAI и т.н.) са захранвали моделите си през годините – често без да питат никого за авторски права. И тъй като тези масиви са огромни (изсмуквали са ...

Приятелю!
Бъди честит! И нека
което пиша тук, да ти се сбъдне!
Да бъдеш жив и здрав! Да си успешен!
Духът ти да е здрав, душата – пълна! ...

ПИСМО, КОЕТО НЕ ИЗПРАТИХ
Ти как си там, навярно си добре?
Защо ли даже вест не ми изпрати?
Сънувам те. Без график и без ред –
въртят се в мене спомени и дати. ...

След пет сезона плаж на Катерини,
омръзнахме си с гръцкото море!
Не срещнах в него никакви богини,
а само древногръцки зверове!
И този август вместо в Халкидики, ...

Школото не 'е слънце, което в душите грей',
Светите мъченици ученици - грънци, брей!
Класовете завинаги дванадесет нека са -
абитуриентите могат толкова да броят.
Нито бившето съвсем е грозно, ...

Ще пусна корените на вярата в теб
дълбоко, всепроникващо, страстно...
да помниш чак до сетният ден
как бдя над теб, непрестанно.
Аз-Времето изпитвам слабите хора ...

„Ако ще да беше…“
1./ От далече аз пътувам,
в миналото, досега.
И не виждам, май сънувам…
Истина ли е това? ...

Последвай ме. Сред троскота израснал,
край някакво подобие на път.
Мълчи нощта – потайна и прекрасна,
и тихо е, а хората са кът.
Камшик копривен – уж нехайно жулнал, ...