Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
385.7K resultados
Вечно млад
🇧🇬
Вечно млад
Гледам сега човека срещу мен е посивял,
навярно от радости и грижи е побелял.
Огледалото никога не лъже за жалост уви,
отразява нас телата ни но не и нашите души! ...
Една светулка крехка между нас
пламна за секунда, и стопи се.
В сърцето ми настана златен час,
но после неочаквано – стъмни се.
Дали ръката твоя бе това, ...
Очите ми, бадемово зелени,
събрали са възторзи и въздишки.
Прозира, щом дълбоко в тях погледнеш,
душата, сътворена от Всевишния.
Но образа Му губя неусетно. ...
Ежедневки 174.част
1. Маскирах се, като тъщата... и намразих себе си...
2. Попаднах в деветия кръг на ада... купих си апартамент в Люлин 9...
3. Престорих се на глух... и оттогава нищо не чувам...
4. Подарих тиган на жената... след като ме удари с него по главата, вече е тенджера... ...
Черна е тази моя съдба,
твоята любов е виновна за всичко, животът ми умира сега,
къде си, къде си, къде си?
Ако си направил грешка тогава,
не си знаел защо, не знам, ...
12+Старчески дом Утопия серия 21 Ала-бала (част първа)
🇧🇬
От проведения телефонен разговор с Учения ставало ясно, че Приятелят му също вече се канел да приключва с изследванията си в Дома. За петте години прекарани там в неуморна научна работа, той бе убеден че е насъбрал достатъчно Фактологичен материал. С достигане на тази критична маса от базови данни в ...
„Диалектически сладкодумства“ - сборник с кратки умотворения от Иван Бозуков
🇧🇬
Част XVIII
851. Инатът е излишно упорство, упорството - необходим инат.
852. Почитта към мъртвите е безсмислена - тях (вече) ги няма. Опитай да обичаш живите - те (все още) са тук и... те обичат.
853. Оставите ли се в ръцете на специалистите, значи сте окончателно, безвъзвратно и „съвършено“ свършен ...
Писмо от призрак, някъде отвъд,
към теб е полетяло без адрес.
Изгубено, във времето без път,
пред твоя праг случайно ли е днес?
Дали за теб ще бъде блага вест ...
Виж, остават ти няколко (осем)
все животи са, котешки, кучи.
Все виси под въпрос и на косъм,
твойта орис... Такава получи.
Скрий сърцето в черупка от орех, ...
Не си удавница, Любов! Не си...
В безличен океан не си безкрила.
Не те потапят в самота сълзù,
защото ти си непокорна сила.
Край тебе змийски злобата пълзи, ...
Светлина. Толкова е силна, че боли. Около мен се движат хора. Виждам само сенките им. Хора без лица, които нещо си говорят. Чувам звуците, думи не се разбират.
Светлината пробива десния клепач, влиза в окото и го ослепява. Нахвърля се върху ретината и продължава към мозъка, опитва да го събуди.
Откъ ...
Не е пенизът да изглеждаш много работлив. Трябва да нагласиш нещата така, че уж работата да те затиска, да те измъчва, неин роб на видимост да се докарваш, лишен от личен живот; мъченик си, но търпиш. В нечие име. За нечия кауза. Но не и за себе си. Ти самият си последният човек, за кого би превил с ...
Последният работен ден от седмицата. Всички около мен неистово чакаха този момент. Бяха организирали фирмено парти по случай юбилея на наш колега. Аз обаче нямаше да присъствам. Имах други планове. Или по-точно — нямах. Исках просто да се прибера и да захвърля телефона и всичко, което ме свързва с в ...
Огледало на вечността, част VII.
Гмуркане в Неизвестното.
Утрото беше сиво и тихо, а морето – гладко като стъкло, върху което някой е разлял мастило. Лодката се поклащаше ритмично, а двигателят ѝ боботеше глухо, докато се отдалечаваха от брега на Бет Дварака.
Физикът стоеше на кърмата, проверявайки ...
Да ме искаш в зелената пролет,
щом слънцето все по- високо изгрява.
И усмивка разливам по теб,
и сърцето в теб разтуптявам.
Да ме искаш в горещото лято, ...
Татуировката
Доктор Иван Кикерезов стиснал под мишница поизносената си кафява кожена чанта вървеше по обичайния си маршрут към спешното отделение на университетската болница за да поеме поредното си дежурството . Булевардът, по който ежедневно минаваше се задъхваше от тълпите хора и автомобили. При ...
ОБЪРНАТ СВЯТ
Стаматов беше средностатистически гражданин създал нормално средностатистическо семейство и живеещ на втория етаж в панелен блок проектиран вероятно от архитект изпаднал в продължителен делириум... Имаше незабележима стара кола и малка нивичка с колиба за съхранение на необходимите му з ...
На спомена пред бурната вода
стоя - като пред фатална яма.
Не смея с мрежа в нея да ловя -
там няма да намеря мряна...
Дали окъпана във злато риба? ...
Не стигаш, не стигаш ти вечно до мен.
Че други по пътя те дърпат.
Стоя си - забравен от тебе рефрен
и махам ти с шарена кърпа.
Не виждаш обаче, нали си връз Бог. ...