Оголено, без кожата си, сърцето крещи
и, задавено от болка, ближе своята кръв,
по устните му се стичат хладни сълзи,
които стягат вените му със солена връв.
Лицето му е посиняло под бодлив воал, ...

Крах
Народ, народ, народ.
Чезнещ като военен взвод,
Изпратен не на война,
А попаднал в пустиня. ...

Не плачеш.
Усмивка примирима
очи блестящи
смях детински
игривост чиста. ...

Боже, кажи ми
защо ме наказа
с хора лъжливи —
пълна зараза.
Вечно ми пращаш ...

Уважаемий Платон Александрович, драги приятелю!
Отдавна се каня да ти пиша, но занимавките около скорошната ми венчавка и последвалото пътуване ме отклониха задълго. Най-напред искам да те помоля отново за извинение, че те отклоних от присъствие на събитието. Обясних ти и тогава причините, но сега м ...

Стоя пред огледалото
и виждам човек,
който още не познавам.
Знам името си,
знам годините си, ...

Разстила свойте пътища октомври
и прави друм за хора и щурци.
Едва ли паметта му ще си спомни
най-хубавите песни на скорци.
И въпреки че зима наближава, ...

НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ
МОТО
С доверието на дете навлизам в твоето пространство, където светлината гаси звездите на загубени илюзии. Където недоизказаната мисъл търси точния си смисъл, преди на прага ти да стъпи. Там някъде, в градината на толкова пропуснати възможности ухае нежно цветето на твоята ...

А днес съвсем спонтанно съм решила,
тъгата пъдя. Тръгва си. Сега!
Успях да хвана шарена дъга,
уших от нея хиляди хвърчила.
Усмивка вързах (някъде и две) ...

Тишината идва, екранът угасва, а песните остават някъде вътре.
Дълбоко закотвени, носещи чувства.
Не знам дали заради мелодията
или заради човека, с когото си ги чул.
Понякога една песен знае повече за нас, ...

Не, друго не мога да правя,
и тази нощ ще мисля за теб.
Очите си няма да затворя,
и светът в очите ти ще видя.
После наоколо ще се огледам, ...

Чаена попара и лъжичка мед,
ягодово сладко с палачинки,
какво е всъщност берекет,
ако обич се купува със снежинки?
​Аромат на топлички мекици ...

Не ме вълнува, че закъснява, тя винаги го прави. Трябва да тръгна и не мога да я изчакам.
Вълнуват ме вълните. И това ме притеснява. Налага се да доставя стоката и после да бягам. Колкото може по-бързо. До морето. Оттам ще ме вземе моторна лодка. И всичко ще бъде наред. Може би. Ако не се разбием въ ...

Пристрастена към сиянието на луната,
отвори тя в нощта един прозорец,
тогава завидя ѝ тишината
и затъмни онзи далечен чудотворец.
Останала сама в тъмната стая, ...

Влязох тихо в просторните зали,
на стените мълчаливо окачени
видях картини на свободни идеали
и в дежа вю докоснах техните вселени.
Пристъпвах в хладната галерия ...

Подавам ти ръка –
хвани я само!
Можеш ли така,
като в кино нямо,
ръката ми да хванеш, ...

Душата е огънят в тялото,
запален от древни предци.
Тя свързва рода и началото
на скитащи звездни души.
Душата е чистата изповед ...

Потърси ме
След време ще съм вятърът в полето
подгонил пеперуди и пчели!
Ще бъда само облак във небето,
осеяно със хиляди звезди! ...

Безкрайни нощни булеварди
Случаен някой силует
Тук-там просветващи мансарди
Градът от тишина превзет...
Звездите - светлинки безлични ...

Живея на ръба и все очаквам
завръщането в старата Европа.
Ела си, мили мой, в Итака
при твоята любима Пенелопа.
Отдавна хвана паяжина станът, ...

Дъждът валеше поройно. Наводняваше душата ѝ. Спомените я давеха. Бяха течна отрова. Изведнъж чу глас. Ясен, детски, познат. Идваше от отвъдното. Там плачеше някой. Протегна ръцете си.
– Тук съм, рожбо...! Виждаш ли ме? Още те чакам!
Погледът прерови тъмнината. Както правеше тогава. Дълго го търси. Н ...

Грок отговори на мой текст с „Брех мааму“! Подавам иск за обида на покойната ми майка срещу Х.
ДЕЛО КОРУБА СРЕЩУ Х
СЪДИЯТА: (Чуква с чукчето)
И така, ищецът Коруба съди господин Илон Мъск заради това, че неговият чатбот Грок е употребил спрямо него израза… (поглежда листа) …„Брех мааму!“. Господин и ...

Слънцето прибира парещи лъчи —
Залезът спуска своята покривка.
Раждат небесата цитринови звезди —
В нощта ме топли майчина завивка.
Озарена съм от златна светлина — ...

На кърмата съм.
Един очакващ юнга,
на заповед подвластен и забрана.
Джезве опушено на Капитана...
Все още лъскам палуби ...

Печели ли
Украйна войната?
Колко години
разгръща длани земята
и се задавя от кръв? ...

Тук си сега, от плът и от кости.
Но, бил си растение, кълн.
Носи те времето в прашни откоси
посаден, претворен си от вън.
Кристал съвършен, песъчинка, ...

Там, дето Хоризонта се къса на парцали,
додето от Балкана – Небето се подпали…
Препуска моя ден! Препуска, без да спира!
На крачка от Калкута! Морето! И баира!
Препуска моя ден – по своята тангента – ...

Аз моля те, о, Боже милостиви –
Бъди не толкоз търпелив със нас!
Вълни от глупост днес света заливат.
Горчилка ни се дава всеки час.
Душите се продават за стотинки. ...

С мен стоеше
до зори.
Любов ли беше?
Не, нали!?
Секс за ден, ...

Ако някой ми беше казал
какво ме чака,
щях да се уплаша.
Ако някой ми беше показал
края, ...

Дълг след дълг, и милиони
в родната мъгла.
И с червени ескадрони
в нашата хазна.
С прогресивни шарлатани: ...

Къща е, но не и дом,
всяка във която те,
чувствата, са във кондом,
а леглата – две...
Разговорите са кът ...

Да си празен
да си кух.
Да връхлита буря -
да си глух.
Да заглъхва твоя ум ...

Иван вървеше по тротоара на бул. „Витоша“, окъпан в сутрешна светлина, а около него градът бучеше от гласове.
Мъж в безупречен костюм ръкомахаше към витрината за банички:
- Не мога да ви дам пет процента, ако не ми гарантирате доставката до петък!
За него витрината бе стъклен небостъргач в Манхатън, ...

Никога не съм си представял, че Бог съществува.
И никога не съм си мислил, че не съществува.

Есенни настроения 2
Мечтите си запратих на небето.
Вярата си вдън земя зарових.
И скитам се в джобовете, с ръцете,
Но се надявам пак да ги намеря. ...

Любов ли? Птиче зъзнещо в сърцето ми.
Сърце ли казах? Пукнато гърне.
В пролуките от раните ми свети ми
и моли: Постопли ме ти поне!
Отлитнаха ятата. С тебе няма ни, ...

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава пета
„Порта“ към мрака
Бакал Рундар пристигна в леговището на Вандур Лабран привечер в четвъртия ден на шестия туртюп от пролетта.
- Имам - ведро го посрещна търговецът. - Току-що заредих и сега имам от всичко, каквото можеш да ...