Гласът се рони нежно в нощ дълбока.
А джазът свири, сякаш чужд е сън.
Луната пламва бяла, зла, жестока.
Стъклата плачат с кървав, тънък звън.
Пред прага куче бди, скимти и чака, ...

Някой идва всяка нощ в съня ми.
Без лице, с усмихнати очи.
Преминава леко, като полъх,
и през цялото време мълчи.
Кой си ти? И защо ме тревожиш ...

Дави се доскоро плодородната земя,
лицето ѝ потъмнява, прояжда се до корен
тежките капки пробиват гъстата тъма.
Изтреби всичко този дъжд пороен!
Изпѝти, съсухрени, изтощени мрат, ...

Денят беше дълъг и малко напрегнат,
баирът е стръмен, но скоро ще стигна.
Във къщи ме чакаш, на дивана легнал –
обичащ, жадуващ, обул гащите жълти.
Секунда, момент – разтоварвам торбите, ...

ПРИПАЛВАНЕ НА ЛУНАТА
Тревата уморена зъзне
в капана хищен на сланата
и паяк с есенното слънце
по клоните наприда вятър. ...

Трябваше да знам
колко трудно се убива
онова, което е живяло
в две души и още диша.
Разкъсвахме се бавно ...

Бомбардират ни със заглавия: „Потребителят трябва да внимава какво споделя с ИИ“, " Все по- трудно е да се спре ИИ. Дори с брадва!"“Инжинер създаде камера за изтезание на ИИ"„ИИ отказа да работи в понеделник сутрин: развил математически вектор на махмурлука!“ „Шок! ИИ си поиска категория 'първа ранг ...

Тя мислеше твърде много.
Мислите ѝ се трупаха една върху друга,
докато не започна да се дави в тях.
Първо бяха тихи. После станаха тежки. После станаха дълбоки.
И тя падна в чашата на собствените си мисли. ...

Надзорничката на прислугата бе едра жена с високо чело и груби ръце.
– Неблагодарници! – мърмореше тя с пребледняло лице. – Глупави и неблагодарни. Колкото и да им се набива в главите, никога няма да разберат огромната щедрост, която най-благородно проявявате към тях. Крадат, скатават се… – говореше ...

Ръка да протегнеш в безкрайния мрак,
комета искряща да хванеш — не може!
Тя следва съдбовния, звездния знак
и с огнен камшик тъмнината тревожи.
Не пита небето къде да гори, ...

Царят на студа
В едни други времена и в едни други векове, живяло малко момче на име Аяз. То било родено в една зимна вечер по време на пълнолуние. Когато за пръв път проплакал на белия свят, някъде там в гората за пръв път се чул и вой на новородено вълче. Аяз растял обгрижван с много любов и топли ...

Денят е чист, изискан и възторжен
и носи своя есенен копнеж,
една щастлива есенна възможност,
сърцето плува в нея, без да спре.
Студът, прегърнат от лъчите нежно, ...

На всички мои любими
Животът е трънлива степ,
в която бродим двама с теб,
в очакване да дойде Края...
Все тъй самотен в тази степ, ...

1. Първи етап. Основа.
Той обхваща периода, в който ИИ се интегрира в инфраструктурата до такава степен, че спира да буди диспути и масови истерии. Превръща се в нещо нормално и ежедневно, сравнимо с електричеството и транспорта.
2. Втори етап. Контрол и пак контрол.
В този период ИИ придобива техни ...

Разказ номер 4 от поредицата "Код: 333"
– Погали душата си! Тя лекува тялото. Болките ще изчезнат.
– От къде знаеш?
– Разбрах го трудно. А ти побързай! Истина ти казвам!
Възрастната жена тръгна. Не видях накъде. Беше спряла тихо. До мен – непознатата. Ръцете ѝ трепереха. Очите гледаха уморено. Палто ...

Дарена с ненагледна красота,
от скромност и наивност изтъкана,
понесла необятна пъстрота
и тихите вълни на океана.
Наивността ѝ, чиста на дете, ...

Когато вятърът
с екстаза на бездомно куче вие вън,
поглеждам машинално
към диска маргинален на луната.
И виждам аз безбройно много други ветрове, ...

Седем часа. По-точно деветнадесет. Само че на слънцето хич не му пукаше колко е часът и припичаше, както и в два.
Бачкатора измъкна от джоба на протритите си дънки омачкана кърпа и изтри продълговатото си, петнисто като пъпеш лице. Изпухтя, отлепи с два пръста от тялото си мократа риза и лицето му с ...

Сред пясъчните дюни на Сахара
живее днес Камила с име Сара!
В пустинята тя суша не признава
и без вода с години оцелява!
А по на юг, в тръстиките на Конго, ...

Казваш: „Ало, аз съм!“
Познах те по гласа.
Още четири часа
и в сън ще се унеса.
Ти си болка за закуска ...

Върви покрай брега на зимното море
една жена. Напразно взира се далеч –
до днес не може още тя да разбере,
че нейният моряк не ще се върне вечʼ.
Наметната със шал протрит и овехтял, ...

Родих се между две мълчания
едното преди мен,
другото след мен.
И цял живот се опитвах
да не се изгубя ...

ПРОКЪСАНАТА РИЗА НА ЛЯТОТО
Прегърнал суетата прозаична,
човек не се превръща във икона.
Дали успях докрай да те обичам,
щом влака ти не мога да догоня? ...

Поиграх с мечтите си –
малки, пъстри,
сапунени балончета –
красиви, с цветовете на дъгата.
Светят ярко ...

Две тъжни очи -
Гледат ме -
Как боли
Две тъжни очи
Със поглед ме събличат ...

Броди весело Лято, в сандали обуто,
и флиртува с пенливите морски вълни.
Накривило игриво слънцето над главата си
и ме гали с лъчите си. Така ми е хубаво!
В знак на обич в раковина ми шепне ...

Нека да се гледаме
Заедно но толкоз далеч
Без един миг или дъх
Ни от мене
Ни от теб ...

На М. Й.
И аз съм Евина щерка
в ръката с ябълка златна.
По-скоро бера пиперки
и це́ля със тях змията. ...

Задъхан вятърът ме разцелува,
очите си затворих инстинктивно.
Шегува се — разроши ме и смигна,
ръка подадох малко импулсивно.
А той ме грабна, метна ми чадъра, ...

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава единадесета
Погубеното знание
Остров Гюнемер, подножието на връх Симблон, последният ден от третия туртюп на лятото
Четиримата старци бяха насядали около „ненаситно гълтащата“ пълнители печка в една от кухините на обитаваната о ...

Кукувичи глас звънлив и
тихи звуци на кавал.
Рано изкласили ниви,
златен слънчоглед узрял.
Тук овчица златоруна, ...

Защо след сенките вървя
на неоплакани поети?
Сълзите сбирам си в слова,
словата – в светещи куплети.
На бяла лилия дъхът ...

Част от Живота
„Ароматите са мощни магьосници, които могат да ви пренесат през хиляди километри и през всички години, които сте изживели.“ Хелън Келър
Светът букет е от ухания
с красива оркестрация.
С аспекти свежест във градация. ...

Една спирка и един много студен дъжд със силен студен вятър.
Да се скриеш на спирката не можеш – та тя е от ламарина, цяла къде? Та ѝ липсват парчета.
Така стоиш под студения дъжд, свита, и чакаш с голяма надежда да пристигне буса, да се качиш и да се стоплиш, докато пристигнеш на даденото място.
Сл ...

Знаеш ли, понякога ще виждаш,
как утрото във изгрева блести.
На новия живот ти ще ,,завиждаш"
как вечна обич той вести.
Във този миг ще хвърлиш теготата ...