– Много ми е лошо. Сигурно ще умра! – каза Cмъртта.
Радостта се усмихна.
– Защо се смееш? – попита я Любовта.
– Защото, когато Смъртта умре, ще настане само любов и радост.
– Колко си недосетлива! – с надсмешка й отвърна Любовта. Ние сме абстрактни същества и никога няма да умрем. Всички говорят за ...

Северът ги посрещна с безкрайно разпростряла се над равнината, бяла тишина. Не с виелица, не със студ, а с покой, толкова тежък, че въздухът сякаш не се осмеляваше да диша.
Вятърът носеше снежен прах, който се извиваше около тях като далечни, полузабравени спомени. Небето беше мътно-сребристо, слънц ...

Изписаха се тонове мастило,
а никой не пребори черна мъка.
Затворихме пространството насила,
живеем в доброволен леден пъкъл.
Безпаметни чада люлея в скута, ...

Събуди се към обяд. Стомахът ѝ напомни, че не беше хапвала нищо от предния ден. Изкъпа се. Сложи тигана на котлона и чукна две яйца в него. Докато се хранеше, погледна в телефона си. Знаеше, че беше рано, много рано, за да има някакъв ефект от сутришния разговор. Облече се и тръгна към гробищата. Вя ...

Наш роден Кубрат, който разбира се е гордост за българския бокс, току-що заяви на всеослушание, че ако защити титлата си, щял да предизвика Усик. Как бе, брате Кубрате, ще се биеш с Усик Та ти още до средата на първия рунд ще бъдеш свален в нокаут. Усик е бърз като мангуста и сипе сирии от удари. Ви ...

А може би съм мрак.
След мен душите
са обезобразени.
Опитат ли от мен -
се връщат пак ...

Днес е Никулден – денят на морето.
Всички празнуват – рибар и моряк
и покровителят носи в сърцето
вяра в успеха на улов богат.
Сбъдва желания, буди надежди, ...

Две прасенца, толкоз мили –
някой в двора ги запали живи.
Драсна клечка със кибрит
и пожарът пламна в мгиг.
Пламъци отвред се разгоряха, ...

Тарикат е моят татко,
тарикат ще съм и аз.
Да си тарикат е сладко
и в чужбина и у нас!
Да работят будалите, ...

Преди светът съвсем да ме отлъчи,
държа на мойто "аз" – простак наречен:
да кипва виното във стари бъчви
и хлябът в подница да е опечен.
Цървулът да заеме свойто място ...

Като присъда е: „обичам те!“
Аз за амнистия не моля,
а само тихичко наричам:
„Със теб тъмата да прогоня!“
Обувките са вече скъсани, ...

Кажи ми за всички празни недели,
без крехките сладки с бял шоколад.
За всички стени… съвсем онемели,
кажи и за онзи вятър номад,
понесъл сякаш на рамо живота ...

Когато изучиш добре номера,
на съзнателно ниво да прескачаш
във Висшите Измерения,
да работиш с техните сложни кодове,
ти ставаш съвсем различен човек, ...

на жена ми
Рисувам със думи върху белият лист
сакрални слова за честитка.
В ноември - месец студен, но златист
родена е мойта щастливка. ...

Запознах се с наша Ганка
от селата край Разлог.
Много здрава родопчанка,
силно вярваща във Бог!
С нея тръгнахме - чудесно ...

Разказ №12
Резервни светове
„По колко ли пъти умира всеки от нас? Не се обнадеждавайте обаче - накрая наистина... ще умрем.„
Разказвачът
I. ...

На село имаме обор
и кочина, дори, кошара.
Във нашия огромен двор
е още къщата на Шаро
Естествено, и кокошарник, ...

Непрекъснато отвсякъде ни заливат с поучения как да живеем, какво е ценно, как да се харесваме и обичаме, какво да ядем и пием и как да се лекуваме, обясняват ни какви сме и що сме... А аз гледам и се чудя как без тези интернет знания и съвети сме оцелели...
Лесно им е на младите сега - за всеки отг ...

И как така
Хем е хубав той
Хем усмивка причинява
Ала шанс не получава
И защо уви ...

Никога... .
Знам, ’не казвай никога - никога’,
ала се отнася - за живите...
Само от снимки ще се усмихва,
не ще ни разказва - за дедите, ...

10 Част
Но когато поглеждам назад, за да продължа с обясненията, установявам, че нашата спътничка е заспала. С Умников решаваме да не я притесняваме. Намаляваме музиката, минавайки в режим на тих шепотен диалог:
- Ммм… И Тъпчев та докъде бяхме стигнали?
- До това, как при общуването между двойниците ...

Обичам - казваме по принуда.
Обичам - казваме по-заблуда.
"Обичам те"- спестяваме го често.
"Обичам те" - превръщаме в ресто.
Ала всичко изречено по-горе ...

Бях.
Човек отдаден бях,
жадувах и горях,
но така и не успях –
душата си не сгрях. ...

Понякога си трябват чудеса
под покрив от звезди и сини нощи.
С една Луна надникнала в света,
където се заспива с вяра още.
Където се преструва есента ...

Те понякога не идват. Колкото и да чакам, денят си отива, постепенно се смрачава и надеждата да ги видя се изгубва заедно с последните светли проблясъци в небето.
Друг път пристигат толкова много, че не се събират по клоните и някои направо кацат в тревата и започват да кълват. Обичам да наблюдавам ...

Рибар на хо́ра по съдба
пътува в своята пирога.
Към всяка бедстваща душа,
защото я обича много.
Той – странник, по водата ходещ, ...

Предлагат ти живот
на сива мишка,
не им отказвай,
приеми!
Това,че по теб ...

Порязаница с мед и ма́сло
яде в съня от детски спомен,
но грижата му хвърля ласо
и буди го. А той – бездомен –
се лута в болката позната ...

Приемам мълчанието като убежище.
Като място за бягство от безплодни дни.
Като спасение от сива безнадеждност,
като уют, във който винаги си ти.
В тишината чувам ясно гласа си. ...

Да, такова е.
Да живееш с чест в България е форма на мазохизъм. Не казвам, че е неудобно, но смятам, че е непредпазливо. Когато глупостта проявява самоличността си агресивно, политически, законодателно, какво по-отлично има да бъдеш безчестен: та това е родолюбие. Щом народът избира свине в парамент ...

при все
че е
непостижим -
стремим се
да Го ...

ОТРЯДИТЕ СЕ ОБЕДИНЯВАТ
Напълно по-различно стана в Хинелските гори, когато народът научи за победата, която Червената армия спечели край Москва. Бушуваше вятър, дърветата се пукаха от студа, а в гората настъпи оживление.
Някой откри под снега няколко патрона и си спомни, че през есента тук в обсада ...

Сърце и дълго да тупти
и трепти,
навеки после ще реши
да заспи.
Умира вис ...

Ах, колко дълго подминавах,
липсата на образ в огледалото,
не чаках обич и не осъзнавах,
кристала как линее в тялото…
Букет от страхове набрах си ...

Зрелище на харем
певици от дунапрен.
Колчем с очи ги допрем,
аплодисмент връз
аплодисмент: ...