Една страна - с тълпи от “патриоти”
милеещи за… българския лев,
с привързани - към рублата - идиоти
прегракнали от кряскане и рев,
с развяващите - българското знаме ...

Veneris Dies – 🜕 Sublimatio 🜕
Петък. Ден на Венера. Извисяване.
„Non amori resisto, sed ignem in auram verto.“
Не се съпротивлявам на любовта, а обръщам огъня ѝ в ефир.
„Per artem ascendimus.“ ...

Желаех те и бях готова на всичко за теб.
Нараняваше ме, без да искаш или пък не?
Но вместо любов, срещах непреклонен лед.
Плачех сама до сутринта самотна на колене.
Защо не си позволи да ме обикнеш и за миг? ...

Не държа да бъда забелязвана -
обичам вече себе си достатъчно.
Достатъчно обичана и мразена -
егото ми вече е остатъчно.
Животът ми показа ясно грешките ...

Вече имам време за вас, уви, когато ви няма - свидни ми, майко и татко и искам да поприказваме ... Душите ви Там са, зная, навярно и на братята - за нас, като живи рани ... Липсвате ни отчайващо, гледам снимки понякога - все усмихнати, ласкави ... Почти ви усещам в храма, а на сън ви виждам рядко .. ...

Научавам, че целият проблем с корупцията в България е в Столичната община.
Там наистина работят лошо.
Борят се за корупцията си.
Защото в България прези последните 15 години всичко е въпрос на корупция. Или на влияние.
Все едно. Краде се масово. Придобити са държавни институции - на концесия. ...

Обичам те. Това ми е награда.
От близо, от по-близо, отдалече.
Когато си до мене, влизаш, сядаш,
мигът усеща се, че става вечен
от малката искра, която гали, ...

Високо горе в планината
сивее къщичка една,
а долу ниско в низината
далеч останал е светът.
Прехвърлил шейсетте години ...

Моето слънчево зайче,
любопитно всезнайче.
Моето цветно момиче,
пролетно диво кокиче.
Мое щастие — чипоносо, ...

Нàпъни за клониране
на себеподобни.

На пяна станах аз –
ефирна и неуловима, крехка, нежна –
вълните разпиляха и последната частица…
Приех нерадата си участ –
болезнена, но неизбежна – ...

В крайна сметка
след себе си оставяме
могила и спомени,
изтляващи по-бързо от слягането на пръстта.
В крайна сметка ...

Отново на същото място, в същата крепост, със същите пукнатини. Днес обаче до тях бяха намерили мястото си нови такива. Наблюдавайки ги от обичайното си място, този път разбрах нещо ново – всяка една от тях бе запечатана с рохка смес, наподобяваща цимент, а под нея се чуваше глуха кухина. Положих гл ...

Обяснение в любов -
по македонски
тертип:
мѝло -
мно̀го ме ...

1.
Минаха години
с празни магазини,
станаха роднини
с празни кесии. ...

Никой от съдбата си не може да избяга...
Даже да го гонят със тояга...
Не гладът разтваря краката...
а мерака!? Болест ли е?
Ако риба не обичаш да ядеш не ходи за риба. ...

След час, или два разговор, предложения, корекции, успяхме да напишем този стих, много ми е интересно, какво мислите.
Думите са отражение на твоята същност —
огледало, в което се криеш,
дъхът ти ми носи нежност,
тази, която съм аз. ...

Колесница в небето лети,
святка огнена конската грива,
късен залез две боси пети
упорито в земята забива.
Ще дочака пороят желан, ...

След като се запознах с резултатите от извършената от селският полицай проверка, реших да поема политическата отговорност. С омерзение разбрах какво да ги вършили роднините на жена ми. След като коалиция Евроаванти ( Аванти стари; Аванти млади и Аванти истински) спечели изборите в Съево, жена ми ( б ...

Аз не мога така да живея...
Като скот или хищна бълха.
Да целувам в портфейла си лева.
Да посичам за него глава.
Аз не искам. Но кой ли ме пита? ...

Музика, текст: Пламен Сивов
Пиано: Самуел Ефтимов
Песента е от албума "Небе и хляб" - https://push.fm/fl/sky-bread
Уморени китари и хладно небе.
Колко песни оставихме там! ...

музика - Зоран Генчев
вокал - Зоран Генчев
вокал - Николета Генчева
бас китара - Явор Крумов
китари - Мартин Генчев

-😥- Уж всички сме за България, но ... или индивидуалното его ... или наивността или глупостта хорска ... или просто платени тролове пишат такива слова - например -
'Протестът е граждански! Какво правят там разни партийни знамена !! ???'
........ или ....
" Възраждане се скриха и никой от тях не прис ...

Защо ми трябваше да купя
секс кукла със изкуствен интелект?...
Таман се готвя да я дупя,
а тя се муси, иска и букет,
па увертюри, думи нежни, ресторант, ...

Съкровища на дъното открих –
сребро безмълвно в пясъчни жалузи.
От дълбините стъклена медуза
протяга пипала за допир тих.
Едуард Багрицки ...

Четвъртък, ден на Юпитер
COAGULATIO – Ignis Caelestis
“Никой, който не е преминал през ада на собствения си Аз, не ще докосне небето.“
„И духът се сгъсти. Стана форма. Стана Аз.“
Някога вярвах, че възвишеното е леко. ...

Към минал живот по лелеяна тучна пътека вървя.
Тежи цветът на бадемите, цъфнали весело в двора.
До момиче с две плитки и рокля на ситни цветя
се смалявам за миг и съживявам невидими хора.
В двора изниква внезапно излак със сладка вода, ...

Димчо Ковачев не обичаше да му говорят за въздуха.
Особено когато му миришеше на пари.
– Пак ли ще ми врещят тия еколози? – провлачи той и отпи от кафето си. – Малинов да отиде. Да им дрънка за зелена енергия, фондове и всякакви други глупости. Знаеш как е.
Секретарката му само кимна. Беше свикнала. ...

МОРСКА ИДИЛИЯ
Беше привечер - нежна и лятна,
а небето бе все тъй необятно...
Гледах как танцуват вълните
вятърът тихо шептеше в косите ми. ...

В плен на своите емоции,
в плен робски на своите чувства
живеем ден подир ден в приюта на охолен, подреден живот.
Изкуствено, лъжовно, изтъкано от грехове - това е нашето съвремие.
Няма мира, няма свян, а единствено пъклен план. ...

Момчетата от Харвард
пак обещават днес,
без Кирчо да докарат
в държавата прогрес.
Да жънем с тях успехи: ...

От какво се боиш? От жарава?
Цял живот ходя боса по нея.
С маски скъсани, с думички – плява
я поддържа за мен суховеят.
От какво се боиш? От пороя? ...

втора част на "Сълзите ти са дар"
Когато нявга споменът реши
да ни дари със топли, нежни чувства,
ти спомняш ли си старите изкуства
с които нявга ти ме утеши? ...

Аз нямам нищо…Само,своето сърце…
пътя извива се и криволичи,
поемат думите от моите ръце,
плахи ,несигурни, като мъници.
Но зная, че някой ден ще станат силни, ...

Несигурно, на глинени нозе
светът отзад в обоза се клатушка,
по пътя си решение не взе,
дали отрова, бомба, или пушка.
А никой не се ражда за войни. ...

КОТАРАКЪТ ШУШИ
Къде ли моят ден не лъкатуши?
И криво-ляво – свърши се добре.
Сега във мен живеят двама души –
две противоположности – с тире. ...