На пръсти е застанал все,
градът. От нерви. Гмеж, гълчава.
Нехае уличното псе
животец колко му остава.
Самотен гълъб босоног ...

Ти заставаш на прага.
Нежност с поглед ти давам.
Кой от Обич ще бяга –
кът е в тази държава.
На софрата те каня ...

Листенцата се киснат вече,
а в топлия уютен дом
приижда тиха, мека вечер
с новия започнат том.
Навън - отново са скандали, ...

Не се живее дълго на ръба.
Там всеки миг е хлъзгав и болезнен,
отнемащ усета ти за върха,
усукал онзи твой гръбначен прешлен,
на който гордостта ти се крепи, ...

Част XIX
901. Лесно е да вярваш в чудеса. Трудно е да потвърдиш тази си вяра, признавайки, че за някого чудото си всъщност ти!
902. Понякога едва „на залез“ разбираш, че „утрото ти“ е могло да се осъществи!
903. Не разполагаш ли с любов, дари благост! - За разлика от първата последната поне може да ...

Едва бях отворила очи, когато усещането, че нещо е разместено, ме дръпна от леглото. Подът беше студен, а вратата към коридора — по-тъмна от обикновено, сякаш някой беше извадил един тон от цветовете на нощта.
Тръгнах към банята, още наполовина в съня, когато се спънах в парче хартия. Наведох се — л ...

Мъжът и жената - интимно
лежат на леглото по гръб.
Жената си мисли за филми -
за дивеч си мисли мъжът.
Жената прегръща фонтани, ...

Да се прибирам всяка вечер
далеч от вкъщи но там
със всичките проблеми на света
забравили ги но оставили на моя сън
дето търся го ...

Дойде пролетта чудно хубава тя
И земята разкраси с нежни лалета и цветя
И странен аромат навсякъде хвърли
О, пролет хубава, желана си...
Когато си здрав, времето сякаш лети напред. Нямаш кахъри, нито да вземаш, нито да даваш. Чувстваш се свободен... ...

В последно време – непредизвикано от нищо конкретно, но яростно, дори злобно се замятаха вина след вина върху администрацията. Сочи се, че имало опашки пред гишетата. „Щом има опашки, и администрацията ще вѝси по цял ден. Никакъв отпуск!”, изцепи се един политик.
„Имаме двеста иляди администрация. А ...

Пролетта измести
всички новини,
с цветни, свежи вести
как ни промени.
Как ни заприлича – ...

Все пак се съгласих и реших да уважа поканата. Решението ми беше продиктувано от колегиалност и нямаше как да се отметна. Беше 22 часа вечерта. Подухваше лек пролетен вятър. Вечерта беше тиха и спокойна, а небето — ясно и обсипано с безброй блещукащи, сякаш танцуващи звезди.
Пристигнах с такси до мя ...

"Следвай гласа ми" е просто една от многото идеи и чернови , които записвам.
Засега това е само краткия вариант,като инструментал.
Надявам се да Ви хареса!
Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев
19.03.2026г. ...

Вислава Шимборска
Когато изричам думата Бъдеще
първата сричка вече е минало.
Когато изричам думата Тишина
аз я разбивам. ...

БИЛЕТ ЗА ВЛАК БЕЗ ПОСОКА
Високо е небето ти за покрив
и често го преброждат гладни врани.
Аз мога да износя всички болки,
но трудно е покоя си да браня. ...

Бдим над безмилостно бойно поле,
сърцето ми тежи — оловно гюле.
Арсенал без боеприпаси —
няма кой на мир да ни нагласи
на тази ничия земя. ...

Какво доловихме ние? Ехо от тъжен камертон...
Ветрове душите пият.И отломък от явен стон!
Нощта ни продължава да сее умиращи звезди.
Нали надеждата остава,че тайните ще спестим?
Тръгва съвестта на дните:от човека към човек. ...

Набъбват пъпчици по клоните,
в снагите, извисили се до готика,
тополите,
закръглят пухчетата с толкова еротика,
че слънцето забрави да залезе, ...

Вечно млад
Гледам сега човека срещу мен е посивял,
навярно от радости и грижи е побелял.
Огледалото никога не лъже за жалост уви,
отразява нас телата ни но не и нашите души! ...

Ти ме роди и ме създаде
Ти беше мой Баща
Но ме остави и предаде
ти свойта дъщеря.
Предаде мене и сестра ми, ...

Чуден лик светлее,
ручейче се лее.
Птица сладко пее
в приказния ден.
Радва и се смее ...

Трясък от минаващ влак...
Разкривени железа...
Тежък всепоглъщащ мрак...
И парчета от тела...
Вой на яростни сирени... ...

Една светулка крехка между нас
пламна за секунда, и стопи се.
В сърцето ми настана златен час,
но после неочаквано – стъмни се.
Дали ръката твоя бе това, ...

Очите ми, бадемово зелени,
събрали са възторзи и въздишки.
Прозира, щом дълбоко в тях погледнеш,
душата, сътворена от Всевишния.
Но образа Му губя неусетно. ...

Ежедневки 174.част
1. Маскирах се, като тъщата... и намразих себе си...
2. Попаднах в деветия кръг на ада... купих си апартамент в Люлин 9...
3. Престорих се на глух... и оттогава нищо не чувам...
4. Подарих тиган на жената... след като ме удари с него по главата, вече е тенджера... ...

Ай, ай, я счастливая! - Авторска песен на Анита Христова Трифонова sekirata
изпълнява Анита Христова Трифонова sekirata

Както ходех снощи в мрака
на съседната гора,
срещнах кака дългокрака
с къса, дънкова пола.
Казах й веднага: “Здрасти!” ...

Атлас се измори,
положи глава в скута ѝ
и заплака.
Небето се стовари върху тях.

Черна е тази моя съдба,
твоята любов е виновна за всичко, животът ми умира сега,
къде си, къде си, къде си?
Ако си направил грешка тогава,
не си знаел защо, не знам, ...

От проведения телефонен разговор с Учения ставало ясно, че Приятелят му също вече се канел да приключва с изследванията си в Дома. За петте години прекарани там в неуморна научна работа, той бе убеден че е насъбрал достатъчно Фактологичен материал. С достигане на тази критична маса от базови данни в ...

Умират в шепата ми теменужки
Умират в шепата ми теменужки,
лилави късчета живот,
че и живеех го така, наужким,
в съня кошмарен и до гроб ...

Част XVIII
851. Инатът е излишно упорство, упорството - необходим инат.
852. Почитта към мъртвите е безсмислена - тях (вече) ги няма. Опитай да обичаш живите - те (все още) са тук и... те обичат.
853. Оставите ли се в ръцете на специалистите, значи сте окончателно, безвъзвратно и „съвършено“ свършен ...

Писмо от призрак, някъде отвъд,
към теб е полетяло без адрес.
Изгубено, във времето без път,
пред твоя праг случайно ли е днес?
Дали за теб ще бъде блага вест ...