Не казвам
сбогом,
защото това не е
сбогуване!
Нищо не е имало, ...

Пролетта любим сезон е,
щура като мен и тя.
От южняка в миг подгонен
февруари отлетя.
Бе довчера сив, оголен, ...

Цените растат. По същия начин, по който подводното течение понякога носи голяма вълна, невидима на повърхността, а тя набъбва, ускорява хода си и става все по-грамадна и яростна, независима и неконтролируема, така и цените – отвързани, хвърчило на непослушно дете, се веят на вятъра и няма конец, кой ...

Огледало на вечността,част VI.
Пристигането в Дварака: Котвите на времето.
Влакът спря с тежко издишване на гарата в Окха. Въздухът тук беше различен – тежък, лепкав и наситен с мирис на йод и вечност. Физикът и Изследователят се качиха на малката лодка, която трябваше да ги преведе през плитките во ...

Тук минутите – дълги от чакане –
са протегнали сенки към залеза.
Нечовешката болка разплаква ме
и тъга ромоли осезаемо.
Треволякът надвива с бездушие, ...

Поредният безименен свят. Може би някога това е било дом на щастливи хора, може и руините от огромните им постройки, амфитеатри, градини, гари и пристанища да са представлявали величествени гледки. Може би са мечтали за красиво и светло бъдеще. Птици са чуруликали, пчели са жужали, цветя са цъфтели… ...

ЖИВОТ ЗАДКУЛИСЕН...
Има живот задкулисен, има и живот сценично реален,
единият е динамичен..., а другият – скучен и тъй банален.
Живота е най-голямата сцена и жадуваме за главната роля,
Но търсим подобния ни образ да изиграем по, и на своя воля! ...

Не ми е нужен поглед на орел
или ръка с точност на хирург,
да те опиша трябва да съм смел
и с усета на драматург.
Прегръщам те, за да усетя твоя дъх, ...

Крило разтваря гарван черен,
проблясва в тъмнината на нощта.
Застинал силует, приятел „верен“
издухва пламъчето на свещта.
Звездите стихват, сякаш са унили, ...

Катеричка рунтавелка,
рунтавелка, хубавелка,
захванала се със змията,
що и съска във гората,
когато миличката скача ...

1. Изразът - Лягам си с кокошките - има съвсем друг смисъл, когато го казва петелът.
2. Кръстиха я Парясница, на деда й, Паро, и бабата, Яница.
3. Жена се хвали пред приятелка.
- Вервай ми, голема лисица съм.
- Що ма? ...

Аз се моля в калта на земята,
на голите клони се клатя увесена,
клюма грозна пред мен красотата,
в крайпътните ъгли разсечена.
Чувам писък на падаща птица ...

Някога обичала
цветята,
танцувала е, даже и
балет,
после се объркали ...

Слънцето още преди да изгрее -
птиче цвърчене почти в хор, вчера,
гальовно, съня ми сладък - пресече,
сякаш концерт, слушах унесена...
По-късно гледам, над книгата сведен, ...

Инверсия
Приоритетите ни отдавна станаха други
и не сме наясно какви точно са днешните,
как ни превзеха тия виртуални заблуди,
в които пропадаме страшно успешно. ...

МОКРИ СТЪПКИ ПО ПАВАЖА
Прозорецът е мрежата за улов,
в която пада пламналият изгрев.
Нима си идвал? Как не съм те чула –
навярно от клокочещия извор, ...

Какво му трябва на човека...
Един горещ самотен плаж...
И нищо друго... Само екот...
На вятъра - всевечен страж...
Какво му трябва на човека... ...

Аз Анита-секирата.
Питам Ви:
Има ли виновни?
Няма ли виновни?
Ние си го знаем най-добре. ...

„Привидната демокрация е нещо прекрасно. Беда би било, ако се разрази... в същинската си „посестрима“!...“ Защо ли? - Ще разберете, ако прослушате файла.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Помня - преди четвърт век,
бях до дама с чушкопек.
Тя ми беше - вярна дружка
и калъп за мойта чушка.
Но веднъж в пороен дъжд, ...

Искам да те нарисувам,
но не с треперещите си ръце.
Да рисувам, докато сънувам
усмихнатото ти лице.
Искам скулптура да ти направя, ...

Замъчила го е невярна кашлица Цанко Гинин още от сабахлян: киха, буха, върти се като гергьовско агне у кревата, а облекчение изнийде не притропва на портата му. Цяло село Триклюнци е вдигнал на крак, че тя неговата кашлица досущ артилерийски обстрел! Кина Баячката се самосезира и, неканена, тропа си ...

Има една интересна страна някъде на Балканите. Мноого, мноого интересна страна е.
"Вервайте ми"!, както казваше "Негово Величество", дребният мошеник ......
Къде другаде можете да видите по Национална телевизия при тегленето на числата от Спортен тотализатор в Игра "5 от 35" да се падне "печелившо ч ...

Посветено на Стела
Ти си тиха и топла утеха,
носиш нежност, понякога – гръм.
Мой приятел по трудни пътеки,
който сее надежда и звън. ...

И не за сбогом ме целуваш
на брега на утринта.
С лъчите първи ще отплуваш,
в раздяла се топи нощта.
Към хоризонта на мечтите ...

Не подраних, не закъснявам,
летях с опърлени крила,
не питах колко ми остава,
не питай де ли съм била.
Вървях и падах в ден и вечер, ...

Леон се влачеше неохотно по горската пътека и се мъчеше да не обръща внимание на тревожните коментари на своите приятели. Напълно безполезно беше да се вслушва в тях. Отдавна се страхуваше, че Бог ще ги накаже за постъпките им и няма да им позволи да се завърнат у дома, но онова, което бе научил в р ...

Музика и речитатив: Антоан Антонов
Аранжимент: Бойко Иванов
Това е инструментален вариант на тази песен. Пускам я защото някои песни
ми харесват и , като синбекове. Може и да е някакво изкривено мое възприемане ,
но всеки си е различен, като възпиемане на музиката. Може би , и да стои добре към няко ...

РАЗЧУПВАНЕ НА ПЕЧАТА НА КРИПТАТА
Бог навярно е сбъркал неделя с пазарния ден
и без път и посока тълпата в тържището щъка.
Любопитни очи хвърлят погледи празни връз мен,
ала аз съм прикрила дълбоко душевната мъка. ...

Гошко бе на шест години!
И се будеше с мечта:
в междузвездните пустини
да политне със метла!
Той през ден четеше книги ...

Инфлуенсър да съм, мамо,
туй е моята мечта.
Цял ден мъдри думи само
да измислям и редя.
Що ще бачкам като улав, ...

[Интро]
[Куплет 1]
На прозореца — две сенки трептят,
а стаята диша като рана.
Дори да се изгубя в собствените си отражения, ...

Нарисувай свят по...нов,
от душа, да грее живо.
Вдъхновено и красиво -
събуди деня с любов.
Времето е с лик суров, ...

„Защо мнозина ги тегли към роднини дори тогава, когато не ги познават? Защо често се съставят родословни „дървета“? Защо дори днес, на границата между първата и втората четвърт от XXI век, продължава да се използва изразът, че група хора били „от една кръв“?...“ - В звуковия файл опитвам да отговоря ...

Опитай се да ми помогнеш,
научи ме нищо да не виждам,
изкараха ме всякаква
дори, че им завиждам.
Разкъсвай мойта мисъл, ...

Спомням си - навремето, когато
зъбите си миех с Поморин,
как повтарях в жаркото ни лято
алгебра на моя дървен чин.
Споменът до днес ми e в душата, ...