Пресича многословието през три недели. А езикът пада гръмко на земята сдъвкан и подут. Позачуди се собственикът и без да иска, може и нарочно, го потъпква, а онзи величествено продължава, като окрилен, да вирее сред бактерии и други. Оглежда се, сам е и пелтечи за внимание от пъстрите цветя, надявай ...

Глътка въздух, глътка детски смях,
разнася се ухание на детски мечти.
Бродя из поляни с пръст от детските белѝ
и дървета от детските фантазии.
Поемам си въздух и потапям глава в ...

Здравей, душа.
Пулсираш до безкрайност...
Събираш всички трепети и липси...
Да се изграждаш силна...
сърцата... вдъхновена... ...

Вали от небесно царство
злато прокобно и очи на
слепци с жезъл остър пробожда.
Боде и боде навътре
доде ненаситно прогледне. ...

Плодовете не зреят
във сезон на цъфтежи.
Всяко нещо си има мига.
Двама с тебе живеем
и се смеем с надежда ...

Колко смелост ни трябва,
колко нощи, колко дни?
Да отсеем жито от плява,
да открием верни следи.
Колко пътища трябва да минем, ...

Мое мило прекрасно дете,
ти ме учиш отново на святост.
Ще попивам когато растеш,
как изграждаш любов във душата.
Ти порастваш и в твойте очи, ...

Прости ми,
че обърках тротоара.
Трябваше набързо там да те подмина,
а после бързичко да те забравя.
Прости ми, ...

Вдигнах поглед към небето
и на облачето бяло
се провикнах към ушето,
стресна се, че бе заспало:
"Хей, приятелче крилато, ...

- Нашият народ има свой ангел – хранител. С чувство за хумор. Черен хумор...
- Не е ли политкоректно нефтът вече да се нарича не черно злато, а афрозлато?
- А дебелите – хоризонтално ориентирани хора...
- Пък как ще звучи мръсната дума „проститутка”... Колко по-красиво ще е – жертва на обстоятелства ...

Шуберт
Събирам зной за влюбени цигулки
от знойната тъга на серенадите.
Нощта е танц с пастирка на светулки
от чезнещите сенки на ливадите. ...

Хубав е животът – цветен!
Свежо времето – след дъжд.
Завали, но после светне
лъч във цъфналата ръж.
Дивите цветя ме викат ...

Остана ми глътка вода
а не се вижда краят
на пустинята...
Жадуван оазис -
дали ще открия! ...

/В памет на родителите ми /
Сутринта с моята кола отивам до хотела , настаних се във фоайето - барче срещу асансьорите,..
моя практика е да се явявам на каквато и да е среща 5-10 минути преди уговореното време, тъкмо ще имам време да огледам обстановката, пък и не е културно да закъснявам и да ме ча ...

Георг Мюлер (1805 – 1898 г.)
На 9 март 1898 г. 93-годишният Георг Мюлер най-сетне приема предложението на Джим Райт да получи помощ при сутрешното си обличане. Той поглежда зет си с благодарност за неговите грижа и вярност и тихо обещава: „Утре, Джим. Изпрати ми помощник утре.” Това утре за Георг об ...

Няма да се оплаквам повече.
Всичко, пито – платено. Точка.
Ще посипя с пепел и тая обич.
(От твоята, че още горя впрочем.)
Ще си взема на рамо болката ...

Злочеста бродих дълго в пущинака
и ровех се в душевните коптори.
Но ето че на столчето трикрако
поседнах да почина от умора.
И гледам залеза как е разбридал ...

Тя дойде! Дойде Там във времето на границата между световете. Пак му го направи онова... Знаейки честотата на неговата вибрация (не е била тайна никога за нея... та той я обичаше), тя го изненада в гръб. Не играеше по правилата (всъщност за какви правила говоря, та тя беше спазила единственото прави ...

/на Тихчо, който днес трябваше да стане на 32 години/
Днес трябваше да имаш ден рожден.
Трябваше... но волята бе друга.
Злото се намеси и за мен
втори юни... се превърна в луга, ...

Протегни си и двете ръце –
още мъничко, две педи още!
Чуй как тупка в небето сърце
и брадата си облакът пощи.
А от нея балони летят – ...

Днес, когато всичко се руши,
когато бездуховността нацията души,
когато чалга навсякъде се пее,
аз ви казвам:"Не само с хляб се живее!"
Животът не е само храната ...

Гледам я пред мен и не мога да повярвам, че това човече иска да е мое. Толкова крехка е в ръцете ми, а пред другите е най-силната жена, която познавам. Божество!Луд съм.
С такава елегантност прави всичко, дори когато мие чашите или като си оправя косата, Господи… А колко обича да я гушкам… Идвам къ ...

Там,
където искреността се овладява от актьорското майсторство, за да вдъхне живот на отрицателната роля Тя се научи да цени силата на собствената си воля.
Нощем, след поредния успех, прибирайки се при себе си, сваляше “чуждата кожа” и оглеждаше корените на спомените си, за да забрави коя не е.
И се ...

Гореща си, като желязо
топящо се във адовата пещ,
но в тялото ти аз, когато вляза,
ще бъда също толкова горещ...
Отнасяща си, като ураган, ...

Полските макове грейнали,
румени ергени влюбени.
Есен ги птици сейнали,
преспи ги зиме кътали.
Скрити, неми, изгубени, ...

Тя цялата е Ева по природа.
По нишката той стига до Адам.
Тя с форми е на котешка порода,
а той с релеф на скулптурите в храм.
Съдбата (щото работа си няма!) ...

Изживявам те като
закъсняло лято
в моите есенни води,
като капчица благата
от детските ми дни, ...

И нищо не разбирам от морета.
Селвер
Аз нищо не разбирам от морета
и от живота покрай този бряг.
И пиша разни облачни куплети, ...

Не чакам нищо. Просто сътворявам
реалността си. С двете си ръце.
Небрежна към провали и към слава,
вървя (и път избирам със сърце).
Не слушам нищо. Вечните злобари ...

Предисловие
Този страшен фантастичен текст е събиран мейл по мейл между две живи откачалки , Адам и Ева, и е плод на скука и някакви свои вътрешни секретни фантазии на двамата пощурели писачи на страхотии. Срещнали се в някакъв форум, турили си аватари съответно Jonn и Mia и от приказка на приказка ...

Изтеглям фибата. Косите ти уханни
се спускат разпилени по гърба.
Прокарвам по извивките ти длани,
докосвам с устни колието на тила.
Протяжният ти стон в кръвта ми влиза, ...

Искаш ли да видиш моя гняв?
Искаш ли твоята вяра да пречупя?
Искаш ли да видиш моя мрак
И най-накрая да повярваш,
че светът е истинска заблуда. ...

Тука, тихият звук на стерилните, нежни стомани
по работните , нощни, хирурзни, удобни платна -
е най - първата обич, с която надежди последни
стават верни приятели с Бога, дори със Смъртта.
Не тъгувайте, близки. И не чувайте звук на ковачи. ...

Ти… дъжд безкраен и проливен.
Неукротим. И несмирим.
Защо прикриваш порива си таен?
Защо не си пред всички несравним?
Не ласкай ти воплите на онзи - чуждия, ...

Ще дойда, бабо, мъничко почакай!
Съдбата често има дълги пътища.
Аз знам, че ме сънуваш как проплаквам,
или пък от училище се връщам.
Ще ми разказваш приказка, в която ...

Раждаме се големи и ставаме малки! Раждаме се доверчиви и вярващи, а ставаме мнителни и неверни! Моята внучка на 6 е 100 години по-мъдра от мен. Тя винаги знае как правилно да постъпи и какво да каже, а аз със целия си житейски опит съм все така несигурна, объркана, грешаща, търся нейната мъдрост, т ...

Нeщо неказано,
нещо отречено.
Двама прокажени
в свят на обречени.
Двама обичани ...