Загадка съм. Но ти ме разгадай.
Ела на пръсти - тихо под небето ми.
А то е смес от синьото на май
с магия от ноември. За да свети.
В света ми има толкова звезди. ...

Бързо свиквам да гледам в слънцето,
да го търся,
да го опитвам,
да си внушавам, че не поглъща
истории ...

Мой си от първия миг, в който те видях,
в който ръцете ни се докоснаха.
Усещам твоята безрезервна любов
и страстта, която ни изпълва.
На друга не искам да бъдеш ...

ТРИНАДЕСЕТА ЧАСТ
В МРАЧНИЯ ДВОРЕЦ НА ЛАМЯТА
Какво се случи в онзи тъжен ден -
ден за разлъка с майка отреден.
Златушка си стояла до чешмата ...

Забравен релсов път,
затрупан с есенни листа,
които минувачите разритват със краката си.
Вървя към теб.
По тъжния изровен път. ...

А корените тук са още живи.
Макар че веят немилостиви бури.
Слънчева памет живее в нивите.
И соковете гроздови са още щури.
Небето е притъмнено и студено. ...

Иконата
Със златна рамка, с ореол,
свещи́, цветя, случаен дар,
далеч от Божия престол –
виси в черковния олтар... ...

Има ли нещо, което с лекота да облекчи мъката ми?
Никога няма да видя самотата криеща се зад лицето ми.
Ако можех да се изправя и да застана пред огледалото, дали щях да видя един повален човек?
Целуни болката за сбогом и ме остави сам.
никога не ще разбера какво е любовта.

Изпаднах във немилост
пред моята жена:
Не ми подвиква - Милоо!
Не готви капама!
Не ме изпраща сутрин ...

Слабостта те убива, признай.
Безсимптомно броиш карантина.
Поначало предвиждаше край.
Послеписът едва се размина.
Домошар се оказа страхът. ...

Когато токът внезапно угасне и нямаме под ръка фенерче, изпадаме в неловка ситуация, дори и в собственото си жилище. Започваме да се блъскаме в мебели и предмети. Трябва ни време, за да привикнем към ситуацията и да получим усещане за разстояние. Прилепите, обаче, се ориентират превъзходно в тъмнина ...

Венеция... Аз бях на карнавала.
Последна нощ... Утихнал е градът.
Защо ли идва време за раздяла?
А утро е... И сякаш нямам път.
"Не тръгвай!" казвам, ала тя отплава ...

Бизнесът на село
е… народно дело
патки, пуйки и кокошки
чушки плодови овошки
сливи, дини, патладжан ...

Българийо мила, Родино свещена,
напират отново безродни "другари"
да ръфат снагата ти, майко ожалена,
и бягат ще пак, кога им припари.
Имат в туй опит - нека не спорят - ...

В ранната утрин, през стелещата се тънка мъгла, покрай гъсто наредената бодлива тел на пограничното съоръжение, бавно вървеше голям, сив вълк. Той се спираше от време на време и с високо вдигната глава опипваше въздуха с острото си обоняние. Доста време се скиташе усещайки подлудяващата за гладния м ...

Два орла се, мале, вият над Сакар планѝна,
сякаш вихър, мила мале, над скали премина.
Не са били два орела, не са били птици,
най са били, мале мила, две моми девици;
Двете моми сакат, мале, момци да отнемат, ...

Малка съм – едва на три...
Моят татко е в чужбина,
но за повече пари.
Идва... мама взе... замина.
Днес живеем на квартира, ...

Смаляват се високите води
със есенно небрежно постоянство.
И всичко, незабравено преди,
сега изпълва светлото пространство
на кроткия и сънен пейзаж. ...

С пореден пристъп на мигрена
в неделя късно вечерта
последва също силна хрема
не мога аз да спя
Свит в ъгъла се крия ...

Казваш "Обичам те!".
Доверих ти се, макар да беше лъжа.
Незавършената ни приказка трудно се скрива.
Когато се запознахме, имах чувството, че животът ме зашлеви.
В теб имаше нещо, накараме да изпитам радост. ...

II.
Хора
1.
Надарен по рождение с куп недъзи, които за разлика от всеки друг на негово място би оклюмал глава, той ги превръщаше в предимства и извличаше от тях максимална полза. Например с вроденото си тежко късогледство… Благодарение на него отсъстваше от училище, когато си поиска, освободи се от ...

Мъкна пазарските торби, когато ме заслепява. Незнайно как медния отблясък ме връща в детството. На същото място в същия двор на същото начално училище, където сричах първите си думи. Когато видях двете стотинки сякаш изпаднах в безтегловност и ефирното ми тяло се смали до размерите на сополив първол ...

Блага вест
За чудо нацъфтели
са плодните дървета,
а във космичен у́нес –
е стихнало небето... ...

Тръгнало е времето назад.
Плаче то, дори и да не иска.
Времето е вечен кръговрат.
Ние сме потомците на Плиска.
В своите нелеки съдбини ...

Татко – светиня, опора, закрила...
Плам да се върна, където е той.
Детските спомени. Лифтът на Рила.
Казват, бащата бил супергерой.
Знаеш ли колко усмивки открадна? ...

Странно е усещането да не си на мястото си. Да виждаш как всички около теб се смеят, наслаждават се на малките радости в живота, парадират с успехи или се опитват да предизвикат състрадание с някой личен драматизъм. А в същото време ти да стоиш встрани, като че наблюдаваш хоровод и никой не желае да ...

Самотна е душата и стене от тъга,
без теб не мога и плача безутешно.
През деня капят кървави сълзи,
през нощта усещам бездънна празнота.
Не ме докосваш и от студ замръзвам. ...

благословени
Богоединените
и преблажени
благословени
Боговдъхновените ...

И нарисувай, ако имаш време,
контурите
на своята илюзия.
Очи ще има - бели хризантеми,
руменина по бузите. ...

Обичам да съзерцавам красотата,
искам да летя, да пея,
искам да ме гали светлината,
искам щастливо да живея.
И ти си нежна и добра, ...

В кратките мигове, сладка любов,
немирникът вятър вилнее.
Разрошва косите ти. Гали очите ти.
Светлината изгрява над кея.
Ти си пристанище, корабът вечен. ...

Уханието цветно на дъгата
разнася се във мислите ми влюбено.
А пулсът животворен е във такта
на звън камбанен, плиснат в пълолуние.
И розите в душата разцъфтяват ...

Глава 5
ПРОЕКТЪТ
Сутринта Майкъл посети Боб, той стоеше само по шорти на верандата и пържеше на мангала яйца. Мангалът представляваше кръгла масичка с теракотов цвят, в недрата на която тлееха въглени, а на решетката в чугунена тавичка съскаше омлетът. Като видя Майкъл, Боб високо предложи:
- Ще яде ...

Няма лош сезон за пътуване.
Ако пътуваш, казват, притежаваш света!
Днес е време на виртуално общуване,
Невъзможно е…
и трудно за път, разбирам това… ...

Никога не съжалявай за чувствата...

Залез в Южните морета...
Потъна залезът в морето,
но чудно – то не потъмня́,
а неочаквано засве́ти
и заизлъчва светлина́!... ...

Небето никога не ми благодари,
задето му се възхищавам.
Небето нищо не дължи,
то само нежно ми прощава.
С морето, ярките звезди, ...

мерките дето
предприехме
през пандемия
са като
мерките дето ...