Монолог
на средностатистическия човек
Писна ми,
да плача или да се смея...
Час пик, на спирките - тълпи, ...

Харесвам способността на човек да рисува,
върху платното на съдбата с бои от доброта,
без да го е грижа за това какво ще му струва,
може да прави много цветна всяка сивота.
Нека лети доброто, като хвърчило над света ...

РАЙ
Автор: Славчо Ковилоски, Р.С.Македония
Дали ще запазиш място за мен,
ако раят се намира пред теб;
дали ще заминеш сама, ...

Това е моя кавър версия на италианската песен „Uomini soli“ („Самотни мъже“) на групата Pooh.
Музика: Робито Фачинети (Roby Facchinetti)
Текст (оригинал): Валерио Нери (Valerio Negrini)
Изпълнител (оригинал): Pooh, албум Uomini soli (1990)
В този запис изпълнявам песента на български език, по мой со ...

Смисълът..., най-дълбинният смисъл на всичко..., е като първия тебешир. Наивно вярваш, че ще ти служи вечно. Разликата е, че тебеширът всъщност... си самият ти. Приликата - че нарисуваното ще те надживее... само до първия дъжд...
Не помня кога и как съчиних, изсвирих и изпях това. Знам само, че мело ...

— Старша наставница… Колко ли въобще струва тая празна титла? И титла ли е изобщо? Знаете ли, Ваше Равновесие, щастлива съм че никога не съм имала наставници по огнена майа. Най-добрият учител винаги е бил самият живот. И уроците, които на мен ми даде, бяха действително безценни. — заговори Кателана ...

БАЛАДА ЗА ПРОХОДНИТЕ ПЕШКИ
Навярно те обичам нечовешки,
щом даже мен ме друса тежък страх –
че ние с теб сме проходните пешки,
забравили защо играят шах. ...

Пристрастието става порок, ако липсва корекция на предубедеността.

В тишината се раждат чудатости!
Куп идеи се раждат така.
И седиш и се чудиш със странности.
Как различен сега е света.
Изминават на лента тъй дните ни. ...

Да cе uзnpaвuш om kaлта
u cmълба на ycnexa ga нanpaвиш.
Да се uзmynaш om npaxma
u om нея блясък ga uзваguш.
Да бъgеш cебе сu u ga npocmuш ...

Седи на тротоара
на столче от паве
цял ден, за да изкара
за хляб и за кафе.
Стар вече е, но нищо – ...

Казваш, че щом се усмихна
и те погледна със сините очи,
светът - той сякаш спира
и падат за нас милион звезди.
Казваш, че блестя, сияя. ...

Когато бедността порок не бе
и радиото беше ни имане,
но имахме цял град, земя, небе
и обич – да ни стигне и остане.
Дали ще има или не парѝ, ...

Преди години - много депресиран,
реших да си отдъхна на море.
Наех в Ахтопол хубава квартира,
без баня, но във стаята с биде,
и почнах… безобразно да летувам; ...

В ЛЮБИМАТА МИ ГРЪЦКА МАХАЛА
... от двора на близначките гъркини,
когато се зачерни вечерта,
ще си открадна пазва със смокини,
тъй както нявга – в детските лета, ...

Лято, слънце, плаж, море...
Боже, как ми се... живей.
Любов солена, непознати бол.
Кой облечен, кой е гол.
Аромати... компромати!? ...

К О Л Е К Ц И Я
Криейки Истини автентични от другите,
явно събираш колекция от "шедьоври",
способни да ти компрометират името
с темите си идиотски и отвеяно оксиморонни. ...

Черна пантера ни следва и плаши...
Селата се жалват от страшни апаши...
Кое е причина да бием тревога?
Животно и хора са все в изнемога.
Глад се лекува с нарочена жертва. ...

Много тъжно лятото си тръгна
и сякаш много бързо се изниза.
Август леко раменете си загърна,
облече за последно бялата си риза.
Унесено морето също затъгува, ...

Едгар крачеше покрай студения камък със свещ в ръка. Кухненско слугинче препусна покрай него, толкова бързо, че едва не изпусна кошницата си, за което навярно щеше да изяде немалко бой. "Като мравки пъплещи под краката на хората", помисли си той. Намираха се в друга част на двореца, която никой крал ...

Не тъй сърцето ми не ще разбиеш.
Мечти напразни тъй недей да храниш!
Парче подир парче да късаш.
Тъй само вярата ми във доброто палиш!
Не те познавам, но едва ли, ...

Навих, окепазих и запекох Иван.
На бара бараба набара барабан. (палиндром-скороговорка)

Далеч от теб в този ден
ме прави най-тъжна на света.
Да прегърна те за миг дори,
да усетя топлина.
Да видя аз в твоите очи, ...

Очите ѝ обещаваха да ме помнят,
и не можех друго да измоля.
Душата ѝ все търсеше смисъл
отвъд Вселената огромна.
А аз останах само в душата ѝ, ...

Сън ли беше, моя младост!
Сън ли беше всеки ден!
Щом живях с любов и радост
в свят добър и вдъхновен.
Че сърцето ми за полет ...

Ето те и теб, приятелко красива,
невероятно е как близо си до нас
Защо си толкова нетърпелива?
За къде да бързам в сетния си час?
Вярно е, че доста писах ...

Край.

Аз зная ти, че пак ще ме потърсиш
и зная, че забравата боли.
Ти помниш и смехът ми тих и кръшен,
и сълзите ми кървави, нали?
След всяка неочаквана раздяла ...

Във този свят тъмен и болен
сме разпнати в залеза бледен.
Тук Слънцето вече е морно,
дъхът на надеждата – леден.
Остана ни вяра безмълвна, ...

И грохна август. Остаря за ден.
Накуцва леко. Примирен и тих.
Тъгата си продаде я на мен,
за два-три гроша и несръчен стих.
За снежни сови аз гнездо ли вих, ...

НУЛЕВИЯТ ПАРАЛЕЛ
Не ти разказах своя сън
и тъмнината непрогледна,
простряла мокра длан навън,
за мен обител бе последна. ...