ЛЯТОТО В КАМЪША СЕ КАПИЧНА
Лятото в камъша се капична – старче за масаж във център SPA.
И мелтемът с песничка лирична на коляно благо го приспа.
Старите спасители на плажа спретнаха каре за бридж-белот.
Сетният турист събра багажа – в Нищото пое на собствен ход. ...

Когато си до мен, светът утихва,
и всяка рана в мен се превръща в дъх.
Ръцете ти са моето начало,
усмивката ти — моят път.
До теб сърцето бие по-различно, ...

Мисъл.
Спомен.
Край
и рай!
Самотност. ...

В студена нощ и хладна стая,
че пенсията не стига за дърва,
имаше старец, там на края,
с гъсти вежди и побеляла брада.
Денят минаваше в самота, ...

След мен животът ще горчи,
ще се усмихваш, ще се стараеш,
ала вътре в тебе ще вали.
За мен тайно ще мечтаеш
и ще прехвърляш отминалите дни. ...

Нежен дъх и шепот тих на вятър,
отлитат на далече птичите ята.
Слънцето препича в лятото за край
тук ще пристигне скоро есента.
И ще се сменят бляскавите му одежди ...

БОЖЕСТВЕНОСТ, ПРОКЛЯТИЕ
ИЛИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
Единствената възможност
за постигане на дълголетие,
освен, ако Бог предварително ...

СЛУЧАЙНИ СРЕЩИ И РАЗДЕЛИ
Прежуря Август, с кротък ритъм
изтлява лятото в сърцето.
Не смея нищо да попитам –
защото тъй не е прието. ...

Да... възрастта ми, е с друга усмивка
и с други очи ме следи...
под печата на ситните бръчки
отдавна улавям се... с други мечти!
Напоследък все ми е тая, ...

Един мъж на 55
Родил съм се отдава в столицата,
един мъж на петдесет и пет лета!
За да пиша стихове, да редя слова
виновна е единствено Тя, Любовта! ...

На един самотен кръстопът,
прашасало със протрита роба,
като , че загубило домът,
скиташе доброто, в късна доба.
Под скъсаните дрехи видях, ...

Мина време и забравих за този случай.
Работех нещо из двора, ръцете кални, когато се почука на желязната врата. Погледнах един от часовниците из двора, 10 и 20, кой ли е по това време.
- Идаа, заключено е - по навик се провикнах.
Отключвам, изненада, бай Жельо с шишенце в ръка...
- Петре, абе няма к ...

По пустата крайбрежна алея
закъсняла двойка по нея
крачи към морското казино
на раздяла за по чаша вино.
Високо над вълните бели ...

През август дъждът е солен,
най-тъжния месец от лятото,
сълзите му стичат се в мен,
последни мечти сбира ятото.
През август горим от любов, ...

Две годин тя сдържа се,
сал „Зайо Байо“ яде,
та от тяло
скелет стана.

на Ивайло Балабанов
Поезията всъщност е значение
и изказ на един сакрален свят.
Не се влияе тя от умножение,
но се дели на липса и на глад. ...

Време, в което думите отчаяно глъхнат,
погълнати от картинки пълни с емоции,
които се сменят провокиращо бързо
и превземат съзнанието на бебето,
когато липсва отговорността ...

не ми казвай какво да правя
не съм този който искаш ти
не си това за да ме върнеш
и няма моят дух да изгасиш
"оставете ме на мира ...

Кога... кога ще се научим
от мъжки цици да не сучем!?
Да не се подаваме на думи празни.
Обещания тъй безобразни.
Велики бяхме... не че ние имаме ...

https://otkrovenia.com/bg/stihove/jestoko-e-2
Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник. ...

Силен си, когато вървиш напред без да спираш
(независимо от траповете по пътя).
Силен си, когато и днес си успял...
Силен си, когато даряваш от сърце някому... нещо...
Силен си, когато вярваш и знаеш, че именно това е твоят път... независимо колко ти струва това.

Колко тъжно –
векът ни, започнал с кървави нощи и дни,
ще зъвърши отново с разруха и смърт.
За сто лета човекът не можа
да загаси у себе си враждата ...

В отминалия залез суетата,
гасне с умиращия ден.
Самотна чайка на кърмата
изпраща и този летен спомен.
А там, далеч, на хоризонта, ...

Всъщност, има ли лоши самаряни...
Беше ми топличко, уютно.
За пръв път пренушувах у Виолета.
Иначе, тя или аз прескачахме през деня, утолявахме жаждата си и всеки по къщите си.
А Виолета беше хубава, знойна жена, изтъкана само от плът и кръв, без разни хирургически намеси. Черна гъста коса, тук-там ...

фино
като песен на слепец
като душа след причастие
рисувам сън
единствено целувам теб ...

Побеляха децата ми,
тежки сватби вдигнаха внуците.
И загубих приятели,
и зарових предани кучета.
Знам ли броя на плочите... ...

През прозореца наднича лъч светлина
Плахо се протяга, още е сънлив
Но веднъж роден, той има свобода
Да създава чудеса, макар да е свенлив
Промъква се тихо край зелени листа ...

Като зрънце малко е навярно,
почти изгубено във този свят,
на доброто семето кристално,
ще направи духът ни богат.
Понесло на плещите си крехки, ...

( по български народни песни )
Майка си на млад Стоян думаше,
думаше, още и му хортуваше:
- Где бре, сине, ходиш, Стоене,
дом да се върнеш не доде ли време? ...

Защо ме търси и с въпрос защо не се почва
бях сам удовлетворен
може би но тя първа към мен пристъпи
не съм го знал и мислил
без да нищичко да кажем ...

Времена и нрави
С удари и похвати известни
некадърници стигат висините,
смачкани можещи и честни
търкалят се в полите! ...

Накъде сте се запътили?
Поспрете се... поне за час.
Пийнете с някой... чаша вино!
Влюбете се в деня, така, от раз!
Но, да ви кажа, времето е малко дръзко, ...

Обичам те и пак ти го написах
в поредния щастлив и къдрав стих,
мигът потегли с розова мотриса –
красив и влюбен, нежен, мил и тих.
На нас прилича, всеки следващ грее ...

Доброто е добро,
когато го поискат.
Най-често носи зло,
когато го притискат.
Доброто е добро, ...

8 ЧАСТ
От срещата с Умников отивам направо при Старчето. Той го раздава веселяк. С радост ми споделя, как през деня мравучкането в мозъка му било значително по-малко. Донякъде се позасилило след като се наобядвал. Но пък след обяд, като поспал час, два - изчезнало. Няма как да му обяснявам сложните ...

Край Мадара шум се вдига,
черна пума се композира.
Не ми дреме,
спя си вече.

Това е пародийна постановка за езиковите неволи на един буквалист. Ето... началото:
Похвалиха ме, че съм бил вироглав. В отговор си пъхнах главата във вир, ала не издържах и три минути, понеже требваше да я извадя, та дъх да си поема! Е, явно се оказа, че въобще не съм вироглав и похвалата съвсем на ...

Любов моя, пламъкът твой в мен гори,
с всяко докосване душата ми крещи.
Ти си стихия, огън и вода,
без теб светът е пуста тъмнина.
В очите ти откривам вечност цяла, ...

И гнус ме е, че дишам въздух общ
със хора, без човешкото във тях.
И отвращава ме злокобната им мощ,
вонята им на престъпления и грях,
следите им изпълнени със слуз, ...

Видях те тъжна,
както самотен сипей сред вълните!
Стискаше парче живот, малкото си куче,
приличаше ми на дете!
А в очите ти се четеше грижа, ...