Казват че се готвила някаква декларация в училище да се учи само български литература. Помислете си преди да заключите ,че това е като“ да сложиш капаци на прозорците и да обявиш, че навън няма свят“, или да сравните предложението по целесъобразност с апела да не се учат Арабски цифри. Преставете си ...

В книгите [1], [2] и [3] споменахме яркия пример за съвпадения между две исторически личности, играли аналогични роли в историята, какъвто предлагат Яне Сандански, ръководител на въоръжената борба против османската власт, сръбското и гръцкото влияние на територията на днешните Благоевградска област ...

На легло съм от настинка болен.
За радост сладка е болест – любов.
Даже се чувствам без лек доволен,
Кога твой женски вика нежен зов!
Но тресе ме и тяло замръзва. ...

Неделя е!
Шляя се из парка.
Чувам лай.
В една от по закътаните алеи три псета са блокирали млада жена и я джавкат настървено. Разгонвам ги.
Опасявайки се да не и налетят отново и предлагам известно време да се движим заедно. ...

Стаята има четири стени.
Стените са бели.
Скучни са.
Не са сладки.
Не са вълнуващи. ...

Знанието подготвя бъдещето
Ние го създаваме
Сто и осемдесет години светско образование в Търговище
Преди 180 години всичко е започнало в една малка стая, а днес сцената на Драматичния театър оживя от младост, талант и вдъхновение. Учениците отбелязаха юбилея на светското образование в Търговище със ...

„Имам една мечта“*,
тайна е мила тя:
на извънземна делегация
да заведа в паркинг виманите**.
Удоволствие е изпитано, ...

Моят детски свят живее
с най-красиви цветове.
В него слънцето се смее –
радост в моето сърце.
Исках да е вечно лято ...

Тези облаци бели,
опрели къдели
са декор на неземна любов.
Без да питат къде ли,
в душата са спрели ...

Отрони стрехата сълзица
последна. И спря да вали.
Просветна звездата Зорница
закратко през тъмни ели.
Небето в кобалтово синьо ...

Ветровете си късат оградите стари
и орачите светят във ризи от лен.
Никой Господ и дявол не ще да припари
до живота в копаня от орех смален.
Няма куче, което от страх да ни пази, ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава петнадесета
Полетът към Зиметария
Танто остана в хотел Канга в продължение на цели 4 седмици след като се съгласи да отпътува за Зиметария. През това време всички - и Сори, и Зигел, и Тюрпел, и Фуркат, та дори съвсем незначителният ...

Мамо, ти носеше света.
Никой не те попита
дали искаш.
Светът се беше впил в раменете ти
като нещо, което няма право да бъде свалено. ...

Усмивката от стари времена
по инерция все още носим...
Загърбихме новите въпроси,
затрупани от лозунги и знамена!
И уж вървим, напред, напред! ...

Решил мишокът да стане цар на гората. И защо не? Бил красив, строен и притежавал чаровна усмивка. За съжаление другите животни не го харесвали. Мислели, че е дребен, страхлив и подмолен. Искали да ги управлява лъв. Царят трябвало да е грациозен, силен и смел. Въпреки това мишокът не се отказал. Скри ...

Да, ама не.
Още 45 не стигат.
И времето не е наше.
Наша си остана простотията.
Няма социализъм и капитализъм. ...

Хексаметрично
и в рамка на „хайку“ - за
полет на гълъб:
гълъб - Обичам
те! - в полет към своята ...

Партизани! Партизани!
Вдигайте юмрук - за бой!
От палатите в Балкана
нека сринем - този строй!
Путин идва от Русия! ...

„Себеприемай се
самокритично,
за да се чувства
съвестта отлично!“ -
се спусна ...

Несвоевременни размишления върху една лична несвоевременност
Автор: Иван Бозуков
Всеки има своето време. Отмине ли, всичко случващо се след отминаването му става... несвоевременно...
Авторът
Не съм във времето си. Това усещане започна да се заражда у мен отдавна - може би някъде преди около четвърт ...

Кой замисли да зароби мойта песен?
Кой поиска да продава мойта святост?
Да отглеждам рожби не е лесно
в чужди дом, сред хора непознати.
Като птица – от стъбла и пяна ...

Най-хубавото пазя за накрая —
защо с времето да си играя?
В него да се вместя — няма как,
то все ще ми подложи крак.
Но накрая то вече е без сили, ...

Значението често пъти е скрито,
между редовете от изказани думи.
Някъде между черно и бяло...
в промеждутъците от паузи дълги.
В погледите накъсо отправени, ...

Времето беше лошо. Това зависи от времето, разбира се. Не зависи от нас - как ние го определяме.
Нали? – каза.
Така е - премълча.
Ами то, когато времето е хубаво, на нас понякога ни е тъжно. Нали?
Така е. ...

При всяка извивка на време
по нещо от него ще учиш.
Сълзите няма да отнеме,
ще ти нашепва да не плачеш.
Ще има мрак и дъжд, светлина ...

Случва се под душа или в кабинета,
хванала черпака или пък прането –
идват и не питат, често на ята,
тези мои рими... вземат ми ума!
Тичат и прескачат всички запетайки. ...

Запретнала на спомена ръкава,
една картина в мене оживява –
как мама точи баница за мен.
Усмихват се ръцете и чевръсти,
кръгът расте под пъргавите пръсти, ...

В прашния ъгъл на днешния ден
чака ме златна случайност.
Свитият в мрака си свят наранен
сякаш сънува потайност.
В лятната тиха и нощна тъма ...

Морето ми липсва- красива въздишка,
полегнала сякаш снага от нефрит.
А бялата пяна, подобно каишка,
прибира света ми - до бисерче свит.
Без него линея - тъга неизпята, ...

...
Бойко: Дай сега да се раберем какво правим!
Румен: С тебе нищо! Стъпках те в праха... Аз какво ще правя е моя работа
Бойко: Не се пъчи толкова! Аз съм история. Ти не си още.. Все нещо мога да ти подскажа!
Радев: Ха! История! Три-четири орташки правителства. Ще ме съветва. Ти да ми казваш кое как ...

Когато земното сияние е сянка,
докоснал си се вече до Исус!
Изливат черни водопади океаните -
под тях с вселената танцуваш блус...
С пера на птици прелетни написа ...

Странно е, нали?
Бяхме с теб сами.
Разговори и мечти,
нощи дълги и щастливи дни.
​Беше ден дъждовен, ...

Ще бъда в парка, там ме намери,
далече от шума и суетата.
Не казвай нищо… Просто ще вървим –
и двамата говорим с тишината.
Не казвай нищо. Думите болят – ...