Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
385.7K resultados
Затворен кръг
🇧🇬
Мамо, обичам те, зная това,
а в гняв ме заливаш — без да имам вина.
С любов и със крясък израства денят,
и в гърдите мои зее празнина.
Бягах от майка с глас като гръм, ...
ПРАШИНКА ОТ ПЕЙЗАЖА
... какво ли ще запомня от света, освен във мрака мамината стряха,
баща ми, който с птичите ята от хълмите – за сбогом, ми помаха,
две-три Жени – Бог беше милостив, които ми редиха дом и челяд,
лула тютюн, китара с пукнат гриф, и винцето с аверите – в неделя, ...
Тази ваканция – толкова дълга,
времето сякаш е спряло, нехае:
гледа ме с книгата как се надлъгвам,
а пък навънка на рози ухае.
Сборник задачи и списък с романи, ...
“Да го ударя ли, да го подмина ли?..” - чудеше се мъжът с карамелената шапка. Обектът на размислите му беше нисък, грозен и смугъл мъж, който преди секунди беше грабнал куфарчето от ръката му и се беше опитал да избяга, но изпълнението му беше толкова аматьорско, че ниският, грозен, и не на последно ...
Всеки с грижите си
Госпожата, на възраст, когато взимат колички в суперите, за да се подпират на тях, я бута препълнена с огромните промоционални пакети на оная тоалетна хартия от рекламите и се нарежда на опашката пред една от касите.
След малко дотичва на прибежки господинът на госпожата явно и се ...
Божии капки - розе от Прованс,
с фин еклектичен, плодов нюанс.
съчетано с хамон, смокини и Бри -
c'est la vie, mon ami, се ла ви.
Глътката ферментирала течност, ...
И смълчах се. Тих славей на длан.
Всяка песен неслучена млъква.
Тихо! Нейде там в спомен за църква,
спи звънарят. И сам, и пиян.
Комка, нафора... Попът - смутен. ...
Кога ще се научим... от трета боска,
да не сучем...да не търсим туй което,
не ни е дадено и ето!? Пак сме си ония.
Тези, дето всеки ги търкаля,
без дори да се напряга всяко зло, ...
Нощ. Тибет/Китай. Модерен гранично-пропусквателен пункт.
Лао Дзъ прави опит да мине през security check-point, докато един от граничарите скучае на компютъра.
Граничарят (без да вдига поглед):
— Документи.
Лао Дзъ вади от левия си ръкав празен пергамент и го подава: ...
Този Август си тръгва с протрити ръце.
Има кръв по нозете и болки във ставите.
Има спазми отляво , накуцва ранен.
Недохранен и блед. Със отворени рани.
Носи шапка. Невидима. Пази му темето. ...
Как те гледат само... улиците късни
и обсебва те витринен блясък светски,
а локалите отколе все разпътни,
земетръсно се разтърсват по библейски!
С пръсти дръзки лятото те гали гола ...
— Благодаря ти за идентификационния пропуск! Пратеникът ти ми го достави точно навреме. Така избегнахме ненужни кръвопролития между твоя и моя Орден. — започна Иренвейл. Вътрешното напрежение и вълнение я караха да шари с поглед наоколо, без да прояви смелостта да погледне Вирон право в очите. Затов ...
И КАПКАТА МИ Е СЕСТРИЦА
... тъй както капката стоварва по камъка невидим чук
и с упоритост лъчезарна дълбае вечността без звук,
и вятър люспите му кърти, заглажда го – да е красив,
и подир ери бавни смърти, изглежда, камъкът е жив? – ...
ДРАСКИ ПРИ ЗДРАЧАВАНЕ
Върху белия сняг диря кървава води нататък
към замръзнала – сякаш в картина – вълшебна гора.
И навярно последен е пътят – болезнен и кратък,
за дъха ни, пленен в здрачината и в тихото спрял. ...
Знам времето по малко ни отнема.
Загребва с шепи дните преброени.
Не спира даже дъх да си поемеш
минутите... безжалостно ти тегли.
Знам времето насила ни отнема ...
Кой може на слънцето красиво и сияйно,
събудено в Божествения дъх да забрани
да пръска прелестта си всеотдайно,
упрекнато, че на тварите ще навреди?
Кой може да възпре немирната река да пее, ...
Това лято беше вълшебно за нас,
наситено с обич и пламенна страст.
Аз влюбих се в тебе на морския бряг
и наш стана целият, приказен свят.
Възторжени, ставахме в ранни зори, ...
Погледни се с твоите очи!
С онази светлина на истинският Аз!
Преминал си през нищото до тук...
уморен от думи, останал си без глас.
Със самотата си сприятелен ...
ЛИЧНО МНЕНИЕ
"Не знам" дали изобщо имам правото,
да опонирам академични твърдения,
но, за да е чиста съвестта ми,
ще река отново, пак това, което мисля ...
Сцената беше на не повече от 20 метра от нас и все пак имаше 18-годишни тийнейджъри, стърчащи с по една глава над мен, заради които щях да гледам концерта на екраните. С какво ги хранят в днешно време, бе? Аз и моят човек се бяхме набутали възможно най-близо до сцената, за да сме на перфектното стра ...