Ще бъда първи клас,
аз вече съм голям.
Не мога да чета,
английски вече знам.
Подготвям цяло лято, ...

Трева поникна помежду ни
в пожарищата. Посред лято.
Из ягодовите ластуни
трънаци раснат полегато.
Воювахме и се смирихме. ...

Любов и слънце, пясък и море,
в красив пейзаж стоят пред мен.
Ликуват чувствата, родени
в мига на пълната луна.
И толкова е ярък светлият ѝ диск, ...

Сцената беше на не повече от 20 метра от нас и все пак имаше 18-годишни тийнейджъри, стърчащи с по една глава над мен, заради които щях да гледам концерта на екраните. С какво ги хранят в днешно време, бе? Аз и моят човек се бяхме набутали възможно най-близо до сцената, за да сме на перфектното стра ...

Ние, хората, сме просто едни такива самотни птички.
monilia (Симеон Пенчев)
Понякога самотата е напълно осъзнат избор. Когато си опитал "и меда, и жилото" на това да си с някого, само за да не си сам, или в името на нещо, което отдавна го няма. Успееш ли да се отърсиш от заблудата за собствената си ...

Цяло лято аз мечтая
за първия учебен ден,
как ще уча, за да зная,
всичко за света край мен.
Слънце сутрин ме огрява, ...

https://otkrovenia.com/bg/stihove/apokaliptichen-zalez
През синкавия пламък на мъглата,
в безмълвния поток еднакви хора,
прелива пяната от двете чаши -
на Минало и Настояще. ...

МОЛИТВА ЗА МОЯ ЖИВОТ
Вече не вярвам. На нищо не вярвам –
някой смени моя кратък живот.
И отлетя – по-крадлив и от гарван –
неуправляем, на автопилот! ...

Винаги започва с красив романс между мъж и жена в началото е като пролетно утро
всичко цъфти птички пеят и сърцето весело тупти вие се радвате на всяка минута
заедно не искате да се отделяте един от друг както цветето със сутрешната роса
и така вървите по този житейски път минават месеци години върв ...

Всеки ден е толкова непредвидим…
Неразгадана амалгама от радост и тревога.
Утрото ми срича с език непреводим,
вечерта не ми оставя право да оспорвам
объркания свят, ...

Да бе звезда, сред другите звезди
най-ярка нощем ще си на небето!
Да бе река с най-буйната вода,
да беше вятър хукнал из полето,
да бе вълна в безкрайна морска шир ...

Разказ
Беше една сутрин в началото на юни. Слънчево, тихо и спокойно. До началото на работния час имах доста време, но бързах да изляза навън, „ако имам време, ще пия и едно кафе в служебното барче“ – помислих си.
Пътят ми към автобусната спирка минава през една квартална пътечка, след която пресича ...

Да имаш Баба е Благословия.
Вечната утеха. Дар.
Да имаш баба- значи имаш безсрочен билет за място,
на което си истински защитен и спокоен.
Едно местенце, на което получаваш богатства, ...

Не защото така е прието,
нито спазвам кодекс на честта,
но не ползвам за отдих морето.
и почивам на други места.
Планината е нещо различно - ...

Намерих къщата. Позвъних.
- Кирия, аз съм Петро, за градината...- представих се по домофона
Изщрака електоключалата, вратата се отвори и прекрачих прага.
Доста голям двор, като футболно игрище, уж подредено, но занемарено, кът барбекю, детски кът, люлка, пързалка, катерушка, комуфлажни рицарски досп ...

Няма тест за доброта
и предел за равносметка.
Няма лек за суета,
нито вечност за рулетка.
Всеки ден ни носи вест - ...

Спести ми колко ме обичаш!
Без думи - устните ти шепнат.
И даже една да не изричаш!
Да питам даже е нелепо...
Спести ми колко си самотен! ...

За Лесничея - мен,
Орбита е "Слава на Велес",
Произнасяне и песен.
Думите и песента,
Вибрации са те, откриват ...

Ден. 24 часа. Мост между минало и бъдеще. От както се помня, наблюдавам хората. Виждам колко малко от тях се замислят какво е минало през тях, край тях. Живеят само в тия 24 часа. Просто се събуждат сутрин и заспиват вечер. През деня - каквото дойде. Борят се с проблемите хаотично. Без план. Губещо! ...

Волна птица.Оттук нататък вятърът шепти:
моля,обади се!Лика сме до лика само аз и ти!
За целувка-двама трябва!Защо така мълчиш?!
Нито пък един тъдява,е свидетел за фетиш...
Падне облак от небето и земята целува дъжд... ...

НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ, ПЪТЯТ Е ИЗТРИТ
Сега си тръгваш. И след теб
животът няма да се свърши.
Но всяка сутрин, точно в пет,
жужи в душицата ми стършел. ...

Глава XIII
Високи едно от друго и косо отсечени стъпалата бяха. Стените странни бяха, сякаш някой камъни и тухли не си бяха някак точно по местата, ама пак се бяха втъкнали както и където трябва На места като че ли, ни в клин, ни в ръкав, имаше дървени резбички- я листенце, я цвете, я малко слънце, ...

СЕМЕЙНА СПАЛНЯ
… а ти иди, иди при онзи мъж –
ръцете му са яки като клещи,
той не целува в цъфналата ръж,
мълчи и скърца кътници зловещи, ...

Обичам простите неща, но не и...
опростяването на нещата.
Живея в условно наклонение.

СИВИ НАРЦИСИ
Оправданието, че не ти остава време,
от решаването на тревиално, злободневни проблеми,
да обърнеш внимание на кардиналните теми,
те захвърля в мизерията на простотията, ...

За какво е силата, ако не пази,
ако мачка и убива, ако гази?!
За какво е мъдростта, ако мълчи,
ако грешките човешки не гълчи и укорява?!
За какво е подвига - награда, ...

---------НА ЖП ГАРА БУРГАС-----------
---------Посветено на Великия Поет, Недялко Йорданов----
Как да ви кажа, Мъж Елегантен, някак си Кубаниш Gот екзотичен,
по рождение скромен, житейски лиричен..,хмм и малко истеричен!?
Дар слово,сладкодумен,знаем,че концертните зали,той яко ги пълни, ...

Ние сме във времето, и то е в нас. Ние него обръщаме, и то нас обръща!
В. Левски
Свободни ли сме?
Доколко разбираме Свободата?
Въобще, някой от нас наясно ли е, какво е аджаба, туй нещо Свободата? ...

Когато в мене завали,
светът смалява се до точица.
В очите падат есенни мъгли,
където зимата едва започва.
Непрогледни са пътищата ми в душата, ...

Винаги може и още да ме зареждаш с тъга.
Правото считаш, че нощем си е на твоя страна.
Стягаш ми клупа с наслада, прага ми търсиш, уви.
Стана ти навик, не бягам, плуваш си в диви води.
Няма защо да се питаш, вадя ли крак от калта, ...

Бели облачета в светлината на утрото
нежно танцуват в небето, окъпано
от хиляди бисерни капки дъждовни.
Реят се, леки и перести, плуват,
към лъчите на слънцето бързат, ...

И минах Рубикон. И даже дважди,
и бих се със съмнения и страх.
В пожара див сред пушеци и сажди,
като самия дявол почернях.
Огледах се. След боя в руините ...

-Ей, бай хуй, внимавай! – бяха последните думи които Крис чу преди главата му да се усети от близо твърдата почва.
Десетина момчета наскачаха около него за да видят дали е жив.
След като се събуди от три минутната дрямка видя над себе си накацали като мухи главите на 3 момчета.
-Дължиш ми 10 лева, Г ...

Изгониха ме. Най-безцеремонно. Кирия Зита Кисидис ми плати за седмицата и ме изгони от градината си.
Хлопнах вратата след себе си. Сега осъзнах приказката, виновен до доказване на противното...
Полъхваше ветрец и се понесе приятния мирис на разцъфнали портокали.
Поех си дълбоко въздух, нямах сили да ...