Есента постла в гората пъстролистия килим
и след туй поръси сълзи небосводът син.
Носи тя вълшебна радост, блика в топли цветове.
Носи и тъга стаена в бурни, тъмни ветрове.
Слънцето прибра позлата, дръпна облаците сиви ...

Сам ли ме хареса и избра,
или те задължиха да си с мене?
На дните ми сред пъстрата везба
утеха да ми бъдеш неотменно.
Избрах ли те сред ангелския хор; ...

Обичам те без име, без посока,
като вятър, който знае своя път.
Ти си огън - тих, но разрушаващ,
в очите ми оставяш своя глад.
Когато мисълта ми те докосне, ...

Вятърът мънистата нанизва,
на тънка восъчна връвчица,
едно листо, да падне се опитва,
в гнездото на тъжна гургулица.
Прахът на есента се рони, ...

КОСТ В ГЪРЛОТО
Реших косите си да срежа,
но твоята ръка ме спря.
Ще бъде трудно да съм нежна –
от тишините прегорях. ...

Дъждовно е. Като молитва
са капките, които ронят
красиви думи и изпитвам
любов и радост, като с броня
дъждът щастливо ме загръща ...

Нощта в онази част на Вал’Мира бе ефирна и мирна — небето приличаше на кристален купол, в който две светила, слънце и луна, се взираха едно в друго без да мигат.
Селото, в което Елейара и Мирандел бяха намерили подслон, блестеше меко — светлината се стичаше по стените на къщите като течно стъкло. Ту ...

МОКРО СТИХОТВОРЕНИЕ
Хладни утрини. Хладни жени.
Булевардите – мокри, пустеят.
Върху плажа се стелват вълни.
И мъгла на фандъци по кея. ...

В четири стени Живота ме зазида!
Д. Дамянов
Хора, нима е нужно
да дойде чума, мор,
за да видим, че в Космоса ...

Шепа моменти
времето стиска –
на филмови ленти
човекът ги иска.
Начало и край ...

На пъстри ветрове съм днес обречен.
Наваксвам детството пропуснато до корен.
Откъртвам от студени клетки вечност
на дъното на колбите затворен.
Отхвърлям неудобните въпроси, ...

Не съм запасал сабя ни пищови,
с перото си се боря от душа!
С гордост нося носия българска
и славя името й тук и по света!
За кътчето от Рая аз се боря, ...

От гълъбите на мира
богът на войната
сготви си шкембе-чорба,
а със перата
написа кървави команди, ...

Иван Петров
Каквото е било, то пак ще бъде
и каквото се е правило, пак щe се прави –
няма нищо ново под слънцето.
Екл. /1.9./ ...

Демагози… фараони,
пирамиди и лъжи.
С кремълските милиони
нова шайка се роди.
А от нея, Киро Брейка ...

К Ъ Л Ч И Щ А
Спомени,спомени,спомени
минали,настоящи и бъдещи,
шептящи,крещящи,говорещи
далеч ме захвърлят и ме превръщат ...

Две сърца обединени,
и от живота разделени,
но обединени
в светове променени.
Две сърца разделени, ...

Раздялата не означава край!
Раздялата е смелостта да кажеш " Стоп"!
Да кажеш старт на новото и действай,
така че плана за теб да прекрои и Бог.
Раздялата дълбока рана болезнена е зная, ...

Проследявайки тази дългоочаквана битка, завършила днес в Абу Даби, ще видите как в първия рунд Сирил Ган бърка с пръст в дясното око на по-агресивния от него шампион - Том Аспинал. Това сложи край на двубоя за голямо разочарование на зрителите, които очакваха големия сблъсък на най-тежките бойци от ...

Елена Бернабе - Смелостта да изчезнем
Би трябвало да намерим и смелостта да изчезнем.
Да се ​​отдалечим от света,
за да се доближим още повече
до себе си. ...

В мен си
На купчинки малки трупат се
всички думи на тебе неказани.
Жадни погледи, чувствата глупави,
от страховете ми са премазани. ...

В мен ти си шепот, спрян на прага -
дума, която не посмях да изрека.
А колко бъдеща любов -
остана да чака зад една затворена врата.
И все още вярвам, ...

Седим в задимената кръчма на топличко на чашка червено вино и някакво мезе.
Седим и блеем около масата. Цинцара Митьо даже и телевизора не е пуснал та да видим и чуем кой е победил.
-Абе дочух спор някъде горе - съзаклятнически тихичко рече Ванчо горския - Още не могат да решат, да връщат ли стрелки ...

Не ходя по купони.
Не пия метакса...
Но виждам как се раждат!
И стават чудеса!...
От щракане със пръсти. ...

Косите ми от мълнии са. Палави.
Кроя си шлейф от нощната тъма.
И идвам непоканена на бала ви,
звездици. Ще танцувам и сама.
От мислите ми непокорно рошави, ...

П. Славейков е като брат на Яворов – „по-стар“ / от друга страна – „кръстник“ на Яворов/… Двамата наследници на Ботев и Вазов творят почти по едно и също време… Относно творческите личности – и при двамата съществува болест. При П. Славейков тя е в „началото“, а при Яворов – в края. При П. Славейков ...

Открих те в бяла светлина,
когато всичко се пробужда.
Не беше гръм, а тишина,
и нежност, дето в мен се гушва.
Не съм герой, но нося плам, ...

НАТАТЪК ВЕЧЕ НЯМА ПЪТ
Събирам мъртвите листа –
в опустошените градини.
И Август – както любовта,
от мен внезапно си замина. ...

Не усещам вече момента
когато идваш
не усещам момента
когато оставаш
не усещам и момента ...

Идеята, че Господ е глупак, ми хрумна внезапно. Не ме е удряла ябълка по главата. Просто си пиех сутрешното кафе в три следобед, когато осъзнах: щом го има, Господ е невероятно тъп. Имам доказателства за това и възнамерявам да ги изложа, ако има справедлив процес, и да потвърдя фактите, като подкепя ...

Чуваш ли как някой шепти?
Тихо разказва древна история,
за това как се родила любовта
от една трептяща алегория.
За поглед, изпълнен с топлина. ...

Не съм мило момиче.
Не съм бяло кокиче.
Не съм зайчето бяло.
Нито съм пиленце,което е пяло.
Аз съм сиротна,страшна коприва. ...

МЪЖ БЕЗ АДРЕС
... толкова красиво си живея, че не ми се мисли за смъртта –
паля си в кандилцето елея – светлите молитви си чета,
някой лев на просяка пред храма пускам му в дълбокото чашле,
черпих попа с водка двеста грама – напоследък пее много зле, ...

Пуйетичен дзвер съм - хапвам пуйетеси -
Толкова са сочни, крехки вкусотии!...
Та за туй те питам, казвай ми къде си,
да ти погостувам; айде, не се крии...
С тебе ще вечерям, даже и закуска ...

Затварям портата на двора,
улицата ме потапя в свойта глъч,
забързани, вглъбени хора,
намръщени лица, пропити с злъч.
Очи блуждаещи, очи студени, ...

(поезия за четене в две посоки)
“Животът може да бъде разбран само отзад напред, но се живее обратно”
Сьорен Киркегор
А навън напук пак слънце да изгрява!
Лампата, която само подчертава ...