Как живяла съм без теб, любими?
Полет висш в небето не изпитах.
Истините, в твоя свят значими,
в моето залитане разчитах.
И не мисля, мислите се губят ...

Денят дойде в притихналия плаж,
превърнал раковини в ситен пясък,
и чакаше очите ни да кажат
последно сбогом - като птичи крясък.
Но не посмяхме пак да се погледнем. ...

Оригинал:
Я помню тот Ванинский порт,
И вид парохода угрюмый.
Как шли мы по трапу на борт
В холодные мрачные трюмы. ...

*
Баба пита внучката си
- Миличката ми, ти на кого повече се доверяваш
- На татко...
- На татко ли, а защо не на мама ...

Иска ми се да пиша...
Седя, не дишам.
По лицето — солени следи.
Разтварям се във вода, в тишина.
Седя сега... искам да отговоря. ...

"Дали тя бе моя или пък неин бях аз?"
Ех, какво знаеш ти, братко мой, Хафез?!
Не пият руйно вино днешните красавици - уви,
уиски си поръчват те и не знаят що е петмез!
И още искат поне на Мерджан-кабрио да ги возиш, ...

Кориците на старото ми аз
не ги чети. Отдавна ги прелисти.
Сега съм нова. Чисто нова. С хъс
да вляза между твоите редици
от пръсти. Между казаното "да" ...

Голямата мечта на Айнщайн за единна теория на полето би му се сбъднала, ако не се бе развел.
Бай Ганьо би купил цяла Антарктида, ако бе знаел, че вулканът Еребус всяко денонощие изхвърля осемдесет грама злато.

от плачливите
не си – но ти се плаче –
колчем в робство си

Не съм прашинка в свят несътворен.
Не съм случаен щрих от чужда длан.
Аз изгрев съм, чрез себе си роден.
На собствената си реалност – океан.
В тяло от земя и светлина ...

когото хвалят
и с хвалби уж галят –
хлъзгат и повàлят

ЛИШНИЙ ЭЛЕКТРОД.
Человек этот списал себя с пребывания на земле, сам себе не нужен, некоторые же имели усердие видеть в нём живое наличие бродящего времени. Неизвестно как он оказался в пионерском лагере «Мечта», для многих даже неизвестно было ли вообще такое, когда лагеря этого не было. Сразу ходи ...

Може би всеки познава и помни един или няколко човека, живи или покойници, за които не би могъл да каже нито една лоша дума. В паметта ми гнездят не един или два спомена за люде, за които знам, че живяха толкова безобидно и праведно, колкото птиците и мравките. В моето родно село Веселец имаше некол ...

Антигона се върна един ден в разгара на зимата, когато студът хапеше като хиляда разлютени снежни комари и навяваше яд и меланхолия по опустелите улици. Снегът се задържа почти цяла седмица, което за нашите умерено южни ширини си е истински рекорд, макар че джвакаше под краката като настъпано мокро ...

Вятърът връзва с въжета гората,
облакът влачи пола.
Късен следобед в октомври. Без дата.
Звук на спирачки... Кола...
Някакъв клоун лежи на паважа. ...

Премълчаните болки най-силно болят,
свиват се тихо дълбоко в гърдите,
като птици без път се обръщат назад
и разкъсват със крясък мъглите.
Те като в клетка стените рушат, ...

Нещо приключва и нещо започва,
люляк ухае, лале прецъфтява,
нова искра – на разцвета отроче,
светва в света ни до болка порочен
ярко гори, ала бързо изтлява. ...

Казахте
Ти си магьосник. Трябва да можеш всичко. Направи ме президент на Галактиката! (България ми е малка)
Gemini каза
Като твой личен междугалактически магьосник, веднага размахвам жезъла (който всъщност е огромна солета) и пренаписвам тъканта на времето и пространството!
Честито, г-н Президент на ...

Ако художник бях аз,
нямаше с четка да рисувам в захлас -
ни с красиви, многобройни цветове,
а с пепелта от унищожени светове,
с кал, тиня, прах, сгурия, ...

За да усетиш сладостта на нещата
изпий едно горчиво кафе!
След това приветствай шегата,
че Господ има друг план за теб.
За да се влюбиш, но безполезно ...

Съвсем не знам кого и откъде
съдбата ми от миналото връща,
защо домът ми все е чужда къща.
Годините ми времето краде.
Не питат и не виждат. Път нелеп. ...

Когато съм на три по сто
и няколко салати,
не питам никога: - Защо,
край мен светът се клати?
Тогава много съм засмян, ...

Когато утрото настъпи
И слънцето усмихне се през облак бял,
тревогата ако пак в сърцето ти напъпи,
обърни й гръб, остани си цял!
И себе си не пренебрегвай! ...

Последното пророчество - 4
Очертава се настоящата двадесет и шеста,
да се превърне в година преломна за всички,
да възкръсне от разрухата българското човечество
с Умове хладни, горещи сърца и идиоти излишни. ...

I’m so tired of me
Of trying to be
Everything the world wants from me
I’m feeling like a loser
‘Cause I lost myself ...

Цветя цъфтят – пролетна красота,
снегът се стопи, ти си моята мечта!
Нека ме стопли твоята човещина,
както слънцето ни дава топлина!
Идеалът ми ме грее – живея в мечтата, ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава дванадесета
Решението
В продължение на седмица след като разбра за шокиращата си дестинация, Танто почти постоянно стоеше в стаята си. Слизаше само за по 1-2 хранения на ден. Нито Сори, нито тримата наречени от същия „техничари“, го ...

Сутрешна изненада
Поглеждам в огледалото,
под всяка мишница днес –
малък таралеж.

Възрастният роб стене и оплаква
на младата душа ината,храбростта
Нелеп е казва
А преди тридесет лета
Този същи тъжен роб ...

Въздухът разнася полъх -
тежък дим на изгоряло.
Изгоря домът му в огън,
всичко вътре е изтляло.
Носи роба овъглена - ...

Над мен надвисва някаква тъга.
Отново ме превръща в разпиляна.
И тъкмо казах: „По-добре сама
да тръгна по пътеките на храма,
където бих се чувствала добре ...

Пеперуди, пеперуди!
Леко ангелско перце!
Някой ли да ви събуди?
Да ви търсим, но къде?
Всяка пролет все ви чакат ...