IV
Нейният прекрасен рицар!...
Вулканът на чувствата, заспал повече от двадесет години, неочаквано изригна с неподозирана сила и горещата лава потече по вените ѝ…
Отпусна се трепереща на леглото… Цялата ѝ самоувереност на зряла жена, която след по-малко от две години щеше да празнува своя петдесетго ...

Ставай, Белчо! Развиделява вече! Утринният хлад гони нощните ти кошмари! Дори не ми ги разказвай! Нали знаеш - до обяд сънищата не бива да се разказват! После, след пладне ми спомени за Роко, кученцето, как си го сънувал, живо, и за дъщеря си (като малка), как плаче, докато ти и майка й се карате. Н ...

Кръговратът
на разочарованието
не дава миг
спокойствие
винаги е ...

За истината
На всеки истината е в главата,
но не винаги е на устата!
От коронавирус
Не дай си, Боже, да се разболееш, ...

Композитор Петя Ченкина, аранжор Росен Радев-Роко, текст Петя Ченкина, вокал - Петя Ченкина, Росен Радев, соло акордеон Росен Радев, записано в студио Балкантон 1998г.

КЪЩА ОТ ДУМИ
И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка. ...

Президентът отново слезе на площада като Харун ал-Рашид, дегизиран като въплъщение на честността и загрижеността за своя народ. Той зове за сваляне на кабинета, за нова конституция и предсрочни и честни парламентарни избори. "Мутри вън!" и наказание за виновниците - настоящото правителство на Българ ...

Глава VII
Капакът на пода изскърца и тя се озова из под него. В един вързоп беше свила краешник хляб и буца сирене, и малкия кухненски нож. В една малка бъкличка имаше и вино-червено. И една малка кутийка, завита в извезана кърпа.
Тръгна Горка. Тръгна по пътеката дето я извеждаше от селото. Излезе о ...

14. И такива работи стават
Следващият час „Б“ паралелката е в кабинета, но – с библиотекарката. Класният го няма, извикаха го през междучасието. И повечето се сещат защо…
В стаята са почти всички. Седят, отворили са телефони и айфони, мълчат. От време на време някой побутва съседа си, оня отрицателн ...

Ще примижат
далечните полета
до оазисите под дъгите.

Цъфтят със бели цветове,
после вържат и дават плод-
жълти, алени, зелени,
но не стават за компот!
За салати са чудесни, ...

Поглеждам обратното в мене си.
Там е едно тъжно момиче...
То всъщност е затвор на малкото ми „аз”.
Тогава бягам и се усмихвам... с очи...
И ме виждате... такава каквато искам да бъда. ...

Отказа се да ме слуша сърцето,
за тебе то тъгува и ето –
очите ми сълзи не побират,
мечтите ми взеха да умират...
Не, не, не, не е на добре, ...

Обичам да си лафя,
да говоря
със дилафа,
или със моя...
Не, не със него (тук намигвам), ...

Тихо беше твърде дълго!
Ще събудим съвестта.
Тръгваме по пътя дружно!
Ще посрещнем сутринта.
Залезът на тези дни, ...

Ако някога спреш да живееш на дребно,
ще осъзнаеш цената на много неща.
Например, колко огромна душа е потребна,
за да платиш на всичко високата цена.
Ако някога спреш, за да се огледаш, ...

Опитах се да те забравя.
(И с друга бях, но няма шанс)
Година, две. И пак не става.
Обичам те - какъв инат!
Но ти така и не разбра. ...

Пристъпвам по смълчани коридори
и в тишината нищичко не чувам...
Вратите зеят, никой да говори...
И ми е странно, сякаш го сънувам...
Дори цветята сякаш нещо чакат, ...

Ще заговори стара любов,
ще копнее за твоята целувка,
както онази нощ,
в която нещо запърха...
Твоите очи ще говорят, ...

Пътуване. Мълчание във влак.
Дихание на цвете от Балкана.
Желание да се обикнем пак
до дъното на клетъчна мембрана.
Ухание на мъж и на жена... ...

Признай си греховете, чедо,
и ще видиш как ще ти олекне.
Попът над възглавницата ми висеше.
Затворих очи и се молех да изчезне.
Последно причастие ли, отче? ...

Летен полъх – музика вдъхна,
топъл миг над тъгата изгря.
И шумът от вълната откъсна -
нежен плисък, звънна сълза.
Кратък миг коренче спусна, ...

Това е тя!
Тя е онази, лудата,
меняща настроения -
милион за ден!
Но е онази луда, ...

в огромни доспехи
и в горест от гняв
животът непропилян.

Кога ли от дума вятър ще стихне,
кога ли през думи ще преминем –
през буреносен облак, недокоснати,
проснати
в нашето собствено ложе...

По "Борбата е безмилостно жестока..." на Никола Вапцаров

Листата му зелени,
той е зеленчук.
В градината живее,
ще го намериш тук!
С червено те привлича, ...

Вече съм лирик!
Докосвам...с нежен език.

Закачливият вятър оплел си е люлка -
от зеленото време на ореха.
А две малки щурчета - виртуози с цигулка,
с най-красивите ноти поспориха.
Под дебелата сянка по обед присяда - ...

Я повей ме, вятър ли си черен?
Разроши косите ми във рус рояк,
заплачи с очите ми – по женски верни,
събуди разцъфналия кукуряк.
Повлечи ме, дрипите ми стари, ...

Грийн Дей - Безпокойни Времена
Какво им е доброто на мирът и любовта,
когато се предлагат ексклузивно по света?
Във написаната дума истината е къде,
когато няма нея кой да прочете? ...

Als er eines Tags, vorübergehend,
einen blindgestochnen Bauern sah,
sagte er: „Ich mach dich wieder sehend!”
Und er schnitzte ihn aus Holz, das ja
aus demselben Stoff war. Alle Lasten ...

Плъзгам се по ръбчето на устни,
котешки извива гръб Луната.
Светъл дъжд по покриви изкусно,
свири мокра, тръпнеща соната.
В две очи Вечерница лъчиста, ...

Всеки ден е като паяк, кротичко тъче платно.
Дъжд Луната му избая, нося му сапун – Дано,
с лютото да се изплаче! Тротоар е този свят:
в ъгъла заспа сираче... най-накрая – неопят.
Всяка нощ е като квачка, люпи мрак и самота: ...