Защо поетите обичат небесата -
защото самите те са волни птици.
Защо поетите заглеждат се в звездите -
така рисуват свойте песни
по синьото небе със падащи звезди. ...

И се питам: Все в пети сезон,
в измерение някакво пето
ли живеят поетите, щом
всяка болка е белег в сърцето?
И дали (реторичен въпрос) ...

Тези клюки, интригите и глупостите всякакви....
Аз се чудя, не му ли на някого писват?
Тези приказки, простащини, а и подмятания -
докога все със това ще ни залисват?
Тези трикове селски - да, това ми е познато. ...

Ти си тук, в тишината край мене,
като дъх между устни смълчани,
вълнуващо нежно трептене,
между длани от обич събрани.
Ти не си само стих или дума, ...

За кой ли път,
Поезийо,
празнувай! -
Днес Твой е ден
и го ...

Всеки е виждал в зоопарковете как крокодилът си плува а около него крачат пеликани и фламинга. Как лъвът спи на един скок разстояние от зебри и жирафи. Или как в аквариумите акули лениво си проправят път сред гъмжило от риби. Тайната на тази хармония е проста: всички са обилно нахранени. Не е трудно ...

ПРАВ ТИ ПЪТ, ВАЛЕРИЙ!
... престанах да си мисля, че светът е път, по който трябва да премина –
ще поседя на своя сетен рът, над който стелва залезът коприна,
ще се простя с рой смислени неща, които тъй не смогнах да постигна –
да съм добър съпруг, добър баща – и всякоя любов ми бе енигма! ...

След като умря сина ми
вкъщи всичко бе наред.
Опитвам се да търся рими,
но аз не съм добър поет.
След като умря сина ми ...

това което ни събира и
дели
думите
подобно дялан камък
или въздух ...

Гората бе притихнала след топлия пролетен порой, който се изля над нея през изминалата нощ. Зелена, свежа, увенчана с бисерите на бистрите капки, висящи по раззеленяващите се клони, тя приличаше на млада невеста, изящно пременена за сватбата със своя избраник. Склоновете наоколо, покрай които лъкату ...

Танцувам блус.
Самотен блус.
Във стария,
квартален автобус.
А той се мята ...

Ако не го гледаш, нищо не губиш, ако го гледаш, нищо не печелиш.
19.03.2025.

ЛЕТНИ УХАНИЯ
Някой хвърли по залеза шепа сусам
и зрънцата припламнаха – рой от светулки.
Безнадежден ли пътник се лута насам,
здрачината ли прашните щрихи целува? ...

Искам да те нарисувам,
но не с треперещите си ръце.
Да рисувам, докато сънувам
усмихнатото ти лице.
Искам скулптура да ти направя, ...

Наближаваше Великден и всички в семейството много се вълнуваха къде ще прекарат празника. Ники искаше да отидат при баба им на село, Нора искаше на море, а майката и бащата искаха тишина и спокойствие. Няколко дни преди Възкресение стигнаха до единно решение – ще заминат на юг, при баба на село, а в ...

Какво видях в теб,
което не видях в друга?
В очите ти потъвам,
а в думите разлагам.
С погледа си оставяш ...

Реших тук да направя игра по своя разказ Шаман и Демон. Написах сценарий, нарисувах я изцяло и разбира се написах музика към всичко това. Качвам композиции тука за Ваше мнение.

Да знаеш – няма да те гоня.
Не съм приготвила и клетка
нито от злато, ни от клони –
не влизаш, зная, сред решетки.
Ще се престоря на заспала, ...

Извинявай, бай Валерка!
Ще си наруша аз терка
и ще ти задам въпрос,
тъй, набързо, със откос-
Как тъй често все успяваш ...

Когато си отида, не плачи,
Не оставяй сълза да се пролее.
Не се вини, че младостта ми изтича,
Ще си отида, но ще остана в сърцето ти.
В сънищата ще се срещаме, ...

Н И Ш К А
Защо е полезно и необходимо,да се четат книги?
Много важен,фундаментален,реторичен въпрос,
свързан с най-дълбокото,тънко намигане,
заредено с информация от всичкото време Оно. ...

Забивам пръсти в сухата земя,
усещам как пулсира, тръпне, стене.
Навред е разпиляна тишина
и лепкав мрак душата ми обзема.
Сега е пролет /казват че било/, ...

Спомен вечен, спомен
сърдечен. Една любов,
тъй искрена и красива.
Спомен истински, спомен
за теб, любими, който ти ...

Някога, много, много отдавна тя беше от тези жени, които не бяха красавици и не блестяха с нищо, но женското у нея бликаше от всеки жест, съчетано с нежност. Беше търсеща и упорита, ранима и чувствителна, понякога самотна и неразбрана. Можеше дни и нощи да върши нещо за друг, без да мисли за себе си ...

Сигурно направих нещо,
нещо глупаво и грешно.
Може би изпуснах дума
като змеица помежду ни.
Може би бях непристойна ...

Виновно живеем.
Невинно мълчим.
Да лъжем умеем,
дори и да спим.
В живот нереален, ...

Когато времето е спряло,
когато правиш ритуал,
когато усещам твойто тяло,
когато буден съм заспал.
Тогава събужда се магия, ...

ЧИК-ЧИ-РИК!
... какво да си поискам от света, освен да ме опази Бог за утре –
и стихчето си пак да ви чета във windows-а на вашите компютри,
да ви налея чаша топъл чай – от мащерка, от лайкучка и риган,
и да река на всекиго: – Сполай! – че негов бях във сетната си книга, ...

Аделина се опита да проследи оставената от тях енергийна диря, за да я последва по обратния пътно не успя. Анаил, извадил меча си, който между другото бе съвършен детектор за количеството на обкръжаващия ги мрак и мощта му, се загледа в него и погледна възлюбената си с нескрита тревога. Двамата прод ...

Не знали, что им завтра умирать.
Не знали, что их кончилась дорога.
Что будут в землю-матушку лежать,
и бабки будут слезы лить у гроба.
Но вот - березка гордая шумит.... ...

Като снежинки топят се годините,
ронят се бавно в дланта на нощта,
вятър ги вихри в танц над долините,
или в дихание на бяла мечта.
Чувам как шепнат истории крехки, ...

на новите хъшове
Ха наляво, хем надясно, мили драги, сестри и братя!
В механата вече е тясно! "Не щем пари и богатство!"
Пак хайдушки песни пеем: бързо виното налейте!
Лъкатушим – неизтрезнели със римувани куплети... ...

Пролет е! Цъфнаха сливите!
Тревица зелена набоде отвред.
Пролет е! Синигерът пее ли пее!
Диша земята напъпила с пъпки безчет.
Пролет е! Слънце сгрява душите! ...

Толкова много заслужава! И никой си няма представа колко много тя ще получи. Защото животът я обича! Да, обича я!
Обича кафявите ѝ очи!
Обича младежката ѝ жизнена усмивка!
Обича тялото ѝ!
Обича характера ѝ! ...

Откакто Залезът потъна във Марица.
И мъртвите – играят ръченица!…
Небето си разпори козирката –
преди да цъфне Месецът в гората!
Денят от хълма, бавно се прибира, ...

Когато слънцето е бавно,
а птиците не гонят сянката от хоризонта,
откосът светъл пълни
медени петунии...
Към бентове се втурват ...