Сядат на масата с мен и добре им е
А зад гърба ми навред, все поверия
Пустата завист без лек до безвремие
Болест, но не на едно поколение.
Хляба си делих, а днес ми броят хапките, ...

Жената е страстна,
Жената е и опасна!
Жената е мекошава,
Жената е дребнава!
Жената днес обича, ...

Аз съм тази вълчица без глутница, дето
и не вие. Мълчи, до разсъмване чак.
В тъмнината сама си погребва детето
и разменя сърцето си нежно... за сняг.
Аз съм сянката сива в съня ви която, ...

Аз приех на тъгата столика безкрая
и прокудих Морфей от безлунните нощи,
че са стръмни пътеките кози към рая,
дето мамят безкрили наивници още.
Всичко земно така ми отива и мога, ...

Да започнем приказката – как?
Може би с: Живял в далечно време
храбър и решителен юнак,
змейова глава готов да вземе.
(Иска ми се да повярваш ти, ...

Тръгваш на някъде,
а за къде, не знаеш.
Без път, без посока,
срещу бурята,
срещу вятъра, ...

По време на репортажите за протестите против властта, бюджета, еврото и съответно евроинтеграцията, се
натъкнах на една сюрреалистична картина. Изглеждаше толкова нереално, неправдоподобно и абсурдно, изродено и екзистенциално, отвъд жълтите канапета с прасета на тях! Митинг- протест в Хасково, тъма ...

Живея в сянката
на изгубено дете.
На морския бряг,
с лопатка в ръка,
греба от дните ...

Бойко с бойните си рефлекси
на бивш пожарникар
и в политиката действува,
както при пожар.

Едно от най-чуждите качества за човека е предаността. Не защото той не я познава, а защото рядко я избира. Тя не е инстинкт за оцеляване, не е стратегия за успех, не е нещо, което носи аплодисменти. Предаността изисква да останеш, когато можеш да си тръгнеш, и да бъдеш верен, когато е по-изгодно да ...

Утрото се усмихна с детски устни. Гергана отвори очи и се протегна като котка. От кухнята се чуваше глухо „танцуване“ по клавиатурата на компютъра. Бебето спеше до нея, примлясквайки доволно. „Алекс е ставал през нощта да го храни“ - помисли си тя. Време бе да приготви закуска, но сънят, който я спо ...

Глава дванадесета
„Измамникът измамен се оказва,
слепецът дивни прелести показва,
а някой - на илюзиите в плен -
от козните им бил е улеснен!“ ...

Непреживените животи,
несбъднатия грях.
Ненаписаните ноти,
и спомена за тях.
Непрошепнато ,, Обичам "! ...

Моньо Синилков караше нервно колата. Прибираше се в къщи. Беше имал изморителен ден. Данъчните проверяваха строителната му фирма, жената мрънкаше за луксозно палто от мола, а капризната му дъщеря искаше нов Мерцедес.
- Ех жени...Лошо с тях, а без тях още по-лошо. - изпъшка ядосан Моньо и стисна тънк ...

Аз цял живот жених съм на надежди
изневерили ми от обич към безкрая.
В далечно минало внезапно се оглеждам
с предчувствие за близостта на края.
Сънувам те, сънувам те потайно, ...

ГРЕШЕН ФОРМУЛЯР
А зная ли какво е свобода?
И колко чини глътчицата въздух,
изгубя ли се в мрака из града
и трафикът нозете ми е вързал? ...

" Зло, Добро, Добро и Зло
все с едно са потекло... "
Из " Макбет" У. Шекспир
Някъде в Безкрая...
АРИМАН: ( в окови) ...

/на нашата две годишна внучка/
Русокосо наше слънце,
със очички – син кристал,
нека сбъдваш си мечтите
с лекота и много жар. ...

Като пясък в часовник забързан
преминават и дни, и живот.
Равносметката в спомен завързан
чака своя последен кивот.
Уморените стъпки отекват ...

Разхождам се сред голите тела на дърветата.
Кората им настръхва от вятъра,
сякаш помнят нещо,
което никога не е било изречено.
Вечерта се разтича във въздуха, ...

Днес точно пред хотела имаше транспортна стачка. Униформени жилетки и шапки , знамена песни лозунги- сериозна работа. И видях един човек с лозунг срещу войните. Любезно му казаха да се отстрани и да протестира по нататък. Бях шокиран, но хората искат да се знае кои са, какво искат и с колко процента ...

И тази нощ отново те сънувах
Ефирна като приказна мечта!
И в сънищата с тебе аз пътувах
и откривах своята съдба!
Не исках да си тръгваш със зората, ...

Когато Арогантността, Наглостта и Глупостта
се съберат в плътна, натрапчива колаборация,
те потъват надълбоко в тъмните дебри
на Егоцентричната, Самовлюбена Слепота
от тъпо, изкуствено, грозно и смотано Щастие. ...

Преди близо пет години
в иглолистната гора,
сред трънливите къпини
сви гнездо една змия.
Тя на всички бе приятел, ...

КУЧЕШКА ПОЕМА
Да си отидем рано е, приятел!
А тишината тръсва мокра грива.
Изохка прагът, хлопна се вратата.
И зимата е тъй немилостива. ...

Вековните борове бяха отрупани със сняг. Бели сипкави преспи бяха покрили цялото село и изглеждаха като огромно пухкаво одеяло, а храстите покрай тясната пътека сякаш бяха захаросани. Дим излизаше от коминчетата на къщите, носеше със себе си топлината на празника и разпръскваше аромата на коледни сл ...

Дали ще харча евро или лев,
Честно казано, все ми е тая.
Втори век подкарах с кеф
и хванал съм началото на края.
С бърдуче дядова ракия, ...

До баба, в къщичка красива
с две руси плитчици отпред,
живее Милка – хубава, игрива,
смехът и́ отеква навред.
Ангорска котка си имат вкъщи ...

Как исках с вуйчо Ники
да ида в Халкидики,
преди да падне здрача
в гората край кълвача…
Как исках да премина ...