ДЪЖДЪТ НА СБОГУВАНЕТО
Напушва се и руква изведнъж
неканен, грозен, тъжен, непредвиден –
затропва по стъклата летен дъжд
и пука прегорели керемиди, ...

В душата на един интригант
битува (не забелязан)талант.
***
Нашият квартален котарак,
е на покрива любовен чирак! ...

Благожелателно - за навиците ... . Навикът е втора природа, поговорката гласи ... Божи навици, градивни - за живота са полезни, за нас необходими ... Детето, с грижите на родителите си, взема от тях привичките, осмисля ги ... После - и от училище ... А от народа - мъдростите изобилни ... Също и аз н ...

Край старата пейка цъфна дръвчето,
вплело в листата си нежен копнеж,
и лудия ритъм взривява сърцето,
изгаря до пепел в своя стремеж.
Протегнах ръка и сякаш видение ...

1. Българинът е измислил (и) кражбата... все пак и хоби трябва да си има...
2. Българинът е измислил (и) законите... за да има, какво да нарушава...
3. Българинът е измислил (и) завистта... превърнала се в любимата му иновация...
4. Българинът е измислил (и) брака... и чак после разбрал, колко се е ...

Отражения
Студената сива светлина на ноемврийския следобед се разливаше в безупречно подредения офис. Белите стени, голямото тъмно бюро и абстрактната картина на една от стените, която Андрея не харесваше, но мислеше за подходяща, придаваха хладна изисканост на помещението. Тя стоеше до огромния про ...

АВТОБИОГРАФИЯ ЗА РАЯ
... аз всичко преживях на този свят,
не бях богат, ала не станах просяк,
и просякът пред храма бе мой брат –
и Кръста му под бичовете носех, ...

Ставам рано, всяка сутрин.
Пускам си едно кафе,
хапвам вафли за закуска
и започвам - до обед
чужди стихчета да сричам, ...

Превърнахме душите си в трезори,
отвън е лустро, вътре – студ и мрак.
За обич и за стихове говори,
там някакъв. Безумен стар глупак.
\ ...

КУЧЕШКА ДУША
На всичко свикна тя със мен в света –
на бой и студ – душицата ми куча,
днес – видя ли заключени врата,
готов съм тутакси да ги отключа, ...

Обичам те. Щом се събуди
сърцето ми жадува ласка.
Денят е чист, щастлив и чуден.
А чувството към теб ме тласка
на ветрове и на талази, ...

Разкъсах се и сам се разпилях -
по хълмове, по пътища, по урви.
Превърнах се в частици светлина,
които дръзко в тъмното се втурват.
Не, няма този път да позволя, ...

– Така ли било? Ще ме унищожите? А пък аз си мислех, че сме приятели… Колко жалко, че мненията ни се различават!
Алекс-Владимир стоеше на прага на апартамента на Ангела. Роякът бе унищожил поне половината от съседните на нейното жилища преди да бъде обезвреден от Йоан. Можеше да се каже, че е късмет ...

Тъгата ми - неземно ми е вярна.
Не пита, не очаква, не звъни.
Тя влиза тихо, сякаш без гримаса,
и с нея дишат всички ми дни.
Прегръща ме, когато всички спят, ...

Над синята вода, безкрайна,
простира се надежда, път.
Една любов незрима, тайна,
намира в тебе своят кът.
Вълна притихнала зове, ...

Не се научихме, че злото носи лошотия...
Такива сме, затуй ни мачкат и корят.
Защото сами си мътим водата,
А после другите, невинните, скърбят.
Арогантни смешници с' сериозни мутри. ...

Лято чука на вратата
с шапка, слънце и балон.
Вятър пее из листата,
а комарче с камертон.
Скачат боси по полето ...

Един човек срещна друг човек. Беше късно, свечеряваше се. Двамата не се познаваха, така ми се стори.
– Ти кой си? – попита единият.
Другият мълчи.
– Виждал съм те. Ти си от отсрещния блок, често пушиш на терасата на осми етаж, нали?
Мълчание. ...

Бизи и лекарството за сър Филип
Сутрешното слънце галеше листата на дърветата и в златистата светлина танцуваха стотици малки прашинки, но в хралупата на Стария дъб беше мрачно и тихо. Сър Филип лежеше в хамака си, завит с тънко одеяло от паяжина и кашляше леко. Очичките му едва се виждаха под очила ...

Направи добро и зад гърба си го хвърли,
не чакай във замяна никаква отплата,
на себе си единствено благодари,
белези не оставя само добротата...
Когато наранен си от приятел и предаден, ...

Първо на Вас съобщавам. Сега поливаме сделката,после ще има пресконференция. Доналд спазари Гренландийката!
Пристигнахме неканени,ама кралят от кумова срама сложи нещо да почерпи. Говориме си " Кво сте? Що сте? " И той изведнъж пита:
_ Фредерико , Ваше величество, ти имаш една Гренландийка, що не вз ...

Забавлявай се, дете, на воля.
Прави го от сърце, те моля.
Всичко наоколо сега е твое -
това, което някога било е мое.
Погледни как танцува планината. ...

Аз често се връщам към моето детство,
разпалващо спомени мили до днес,
минаваха дните като във вълшебство -
безгрижни и леки с наивен финес.
Щастливо и радостно времето беше ...

17. На ръба на бръснача.
Сам се хвърли напред и повдигна тялото на Мел, намалявайки по този начин задушаващата хватка на импровизираната бесилка върху крехкия й врат. Мимоходом се учуди, колко е лека, но мисълта му веднага се захвана с важните неща.
Осъзнавайки, че все още държи и брадвата, той я пр ...

УТРИННА МОЛИТВА
... аз ли, Господи, криво се молех, Ти ли, Господи, зле ме разбра? –
исках с птици да литна във полет! – в безпределните Твои недра,
да се хвърлям отново във вихри, из бездънни – до вик! – тишини,
и душата ми – в песен ли, в стих ли, първа струна, във мен да звъни, ...

С крилете есенни на късен жерав
и крехкост на легирано стъкло
у мен се ражда мъничка… надежда,
в която има толкова любов.
Онази, късната, която свети ...

В контролната зала царяха пронизващ хлад и мъртвешка тишина. Повечето оператори бяха в почивка, но Йоан-Светослав бе съумял да отпрати и останалите. Сега стоеше насред слабо осветения сървърен коридор с лице– мрачно като на осъден на смърт. Но очите му горяха като огъня на хиляди падащи метеорити. Д ...