Събудих се в ранни зори.
Слънчев лъч надникна в стъклото.
Поряза очите ми.
И ме разнесели.
В прозореца се стрелкаше ластовиче. ...

Работа се иска, за да схванеш.
Битието току тъй се не открива.
Във всяка стъпка нещичко изтрадваш.
Мъдростта обича зад болката да се покрива.
Тихо, тихо, по-малко думи. ...

Тишината – монах в катедрала от мрак,
ме обгръща с плащ – неподвижна и сива.
Всяко счупено тук е белязано с’ знак,
всяка капка тъга във витражи изстива.
Тук червеният цвят е ранена любов, ...

Мойта булка, на финала
взе, че малко остаря.
Не е като - катедрала,
щото леко напълня,
но това не я възпира ...

1. Източно
Мраморни жилки.
Сякаш е жив кумирът
на пиедестал.
2. Западно ...

Зелената безбрежност, наместо да лекува,
тя раната залива със сол и ме пронизва.
Принасям в жертва клетва, среднощ е, но будувам,
че Мракът ме изгаря — жадувам да си близо.
Но даже да ме чуеш, едва ли ще отвърнеш — ...

Светлината в стаята вече беше различна — нито дневна, нито нощна. Онзи междинен час, в който всичко изглежда малко по-непознато. За първи път ѝ се случваше да остане сама вкъщи вечер.
Момиченцето стоеше на дивана с прибрани под себе си крака. Телевизорът беше изключен. Сторил му се излишен, сякаш пр ...

Столът натопорчи четирите си крака
и под покривката на масата се мушна.
Знаеше, че тя отдавна това чака
и ще бъде много непослушна...
Хладилникът въздъхна с леден дъх ...

Понякога най-тежкото не е, че някой си тръгва. Хората си тръгват. Това се случва. По-тежко е, когато дълго време някой те кани в живота си, а после започнеш да се чудиш дали изобщо е имал място за теб в него. Когато месеци наред присъстваш в нечие ежедневие. Когато денят започва с разговор и завършв ...

Ето, отново минаваш покрай мен,
като скитница студена ме вземаш в плен.
В твоя свят омаен завличаш ме със зов
на нежна сирена, хищно излязла на лов.
Поглеждам хоризонта с надежда една, ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава трета
В ригера
През първите няколко барстека от престоя си в ригера Сими Калузо и Джила Пампила напразно търсеха начин да напуснат джоба, в който - да припомним - се бяха озовали в нощта на бягството си от плена си в зрелището на въз ...

Не можеш ме заключи
в норми и мащаби.
В членове и параграфи,
не можеш ме заключи!
Във клетки и кафези – ...

Да ни запази лицата
не помага улицата

В средата на мечтите съм се спряла,
на мостчето под вишни разцъфтели.
Усмивка на лицето ти изгрява,
с топлина докосват ме ръцете ти.
Притихнала мечтая си за слънце, ...

Не бива да се дава думата на политиците, когато става дума за политика. Едните са зависими, другите - некомпетентни.
По тази причина от тях не се очаква чест. Честта е функция, а не повод.
От тях се очаква да бъдат принуждавани към чест.
И към достойнство.
Затова е гражданското общество, дето го ням ...

朝露や
蜘蛛の糸にも
空映る.
Утринна роса -
дори в паяжината ...

Уж е ден като ден, а в душата ми бие камбана,
уж вървя през града, а хвърчило съм. Литвам... почти...
Пълнолика луна тази нощ сън магичен ми хвана.
– Ще се сбъдне – прошепна ми изгревът. Вярвам в мечти.
Уж е ден като ден, а в сърцето ми славей запява ...

Още си с отворена рана,
времето е без измерение -
всичко станало вчера
влачи трупове днес.
Още се луташ без изход, ...

Аз съм светлина за всички.
Мрака в мен видя ли?
А да мразя, не обичам.
Глупавото тяло
всеки миг, минута всяка, ...

Мъск е трилионер. Семейство Белингъм продаде децата си за около 300 милиона. Хлапето Ямал струва 220 милиона... Това добри новини ли са за парите? Не беше толкова далеч времето, когато и 8 милиона за трансфера на Стоичков в Парма се смяташе за абсурд. . Днес 100 милиона са просто „добро начало на пр ...

Наше село все е трън в очите на околните.
Нали е село на името на Роза.
И розите имат бодли, нали?
Но да започнем малко по-късно, сиреч, по днешните времена! Нали все пак всяко описание трябва да бъде жива вода: хем я има, хем отминава като времето в реката на живота....
И да започне цялата тази фей ...

Реката е пресъхнала, като детските спомени-
виждат се стъпки,но липсват корените оголени.
Пресъхнала е,
като полата на момичето влюбено в мен -
вижда се глезенът, но не и смуглият тен ...

Wake up!
Wake up!
...the dream does not end here.
A larva in a cocoon of dreams has wrapped you.
Sleep, my child! Sleep and decompose! ...

Не си ме докоснал,
а си целият в мен.
Сливане в едно.
На субатомно ниво.
Галим се само с гласове. ...

Опази се от чуждото зло,
от оценките, които като отрова
растат в умовете...
От словата, целящи само едно,
да те сразят и разнищят, ...

Понякога съм толкова добра –
в шепите събирам светлината.
Друг път съм буря страшна и жена,
очите ми търсят тъмнината.
​Русалка съм в морето от лъчи, ...

Най-тежкото сбогуване е неизбежното и невъзвратимото.
Най-голямата болка е нелечимата.
Най-големият си враг всеки сам си създава.
Най-силната отрова е тази, която сам си подслаждаш.
Най-голямата радост е очакваната!

Wake up!
Wake up!
...the dream does not end here.
A larva in a cocoon of dreams has wrapped you.
Sleep, my child! Sleep and decompose! ...

Wake up!
Wake up!
...the dream does not end here.
A larva in a cocoon of dreams has wrapped you.
Sleep, my child! Sleep and decompose! ...

Wake up!
Wake up!
...the dream does not end here.
A larva in a cocoon of dreams has wrapped you.
Sleep, my child! Sleep and decompose! ...

Когато победи Смъртта
и всяко нещо се строява
по отредените места,
безмълвието се разпява.
Наглася своя кларинет ...