Часовникът отмерва гнездящата болка.
Полунощ удари… с разкъсваща тишина.
В празнотата на неприветлива стая
душата простенва, не понесла вина.
Паля свещ през горчива усмивка. ...

Изпуснатата чаша се разби със трясък
и няколко стъкла раниха пеперудите,
запуших със ръка събудения крясък,
студът пълзеше ледено във вените.
А въздухът тежеше от смълчани, ...

Има една пейка близо до нас, на която често сядам, когато се връщам от пазара с пълните торби. Трябва първо да изкача нанагорнището по улицата, после ме чакат още стълби и накрая – петият етаж на блок без асансьор. Пейката е междинната ми спирка преди предпоследните стълби. Явно блокът е построен на ...

Има някой среднощ да потърси очите ти
и да помни смеха на луната през юли,
да дочува дъжда, да мълчи, да не пита,
да се спъва обул на живота цървулите.
Има боси човеци и неми въпросчета. ...

1.
Предвиден дефект,
заложен в проект,
изпълнен в обект.
2. ...

Прекалената тишина в колата
може да убие удоволствието от пътуването.
Малко шум — двигателят, музиката,
дори смехът на пътниците —
те кара да се чувстваш жив, ...

Нощта е страст... но също, престъпление...
Любов и смърт танцуват под луната,
а тя не е надежда и спасение,
а само зрител ням във тишината.
И затова е всичкото това, което не е - ...

Запалих свещ от истинските, дето
сама ги прави баба във сахана
от черен восък и фитила, взет от
памучните конци на калмукана.
И тази връв памучна се разплита ...

Разказ №1
Дигитална самота
„Може би „сепването“ не е привилегия на съзнанието? Защо да не допуснем, че може да се случи и поради калкулирано... празноцифрие?“
Разказвачът
I. ...

Аз.
— Защо избраха мен?! Защо мен? Толкова ли нямаше никой друг?! Все аз... все аз... да ходя при тъпия стар часовник! Омръзна ми! Защо никой друг не искаше да отиде, защо?! Защо не искаше да проработи? Тъп, тъп, тъп, стар часовник!
Момиченцето така силно въздъхна, че от тази въздишка на небето се п ...

Тишина. А в пространството спомени.
Как боли и се рони душата...
Тя в прегръдка дълбоко таи
изтощена вика в полумрака.
А пък после от рани крещи, ...

Всеки есенен лист е спомен,
всеки цвят - последна дума
на лятото, което си тръгна без сбогом.
Слънцето още се опитва да пробие
през облаците, като забравен приятел, ...

Ноември винаги е малко тъжен,
заради дъжда, мъглите и сълзите
на капещи капчуци по стените
на къщите, които сгушени
сънуват сънища седефени ...

Ще тръгна някой ден сама и ще отида
в един прекрасен, див и пасторален край,
където времето е свито на кравай
и не познават злост, горчилка, и обида.
И от дъгата крайче котка ще разбрида, ...

Следата трудно в сенките остава...
Под ореха се крият студ и лед.
Но черупката му яростно е скрила,
горчилка в ядката добра.
Лъжата има пипала безкрайни... ...

Сутринта обещаваше приятно време, е тук-там имаше оловно сиви облаца, слънцето едва-едва се опитваше да се промъкне между тях.
Кокетно се въртях из къщи,... къщи, едно от многото места където можех да се приютя, даже и със спомените си.
Хвърлих поглед към букета, пет червени рози...
Е, все рози, и т ...

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази
Иван Бозуков
На копнеещите по един завършен и подреден свят. Не се бойте - по банална природна необходимост такъв е изначално невъзможен не само в делата, но и... в мислите!
Всяка прилика с действителни лица и/или случвания е напълно случайна и непреднамере ...

Най-нежните ръце галят моето лице,
малки ръце като ръцете на дете!
Няма лак и маникюр на нейното пръсте,
мили , бели и нежни ръце сякаш на момиче.
Прегръщат ме и галят с ласка добра, ...

Биофобия
Гроб
е плод
на живот.
Стресландия ...

Когато обърна ключа, светът зад мен притихва —
но сърцето ми започва да пулсира.
Резките завои, шуртенето на гумите по пътя,
музиката, която изпълва купето —
всичко се слива в едно усещане: чувствам се жив. ...

Винаги ми казвай „Обичам те“
- когато се смея на глас
Когато са тъмни очите ми
от мъка, от ревност, от страх...
Прегръщай ме нежно когато ...

Четирите стола са подредени около масата на еднакво разстояние от нея. Върху щампованата в лилаво покривка е вазата с едно единствено цвете – може би хризантема. През прозорците влиза градска нощна светлина и сватбените чаши във витрината блестят празнично. Те са поставени толкова близо една до друг ...

Животът ми е побесняло море
и хо́ра, и мечти, останаха зад борда,
сърцето все успява да се събере,
изплетено от жилавата корда.
Напред, животът е прекрасен! ...

За мене всеки ден е понеделник,
И всяко утро идва с оптимизъм,
Тъгата се върти като отшелник,
Не ме докосва с капка драматизъм.
Признавам, някога живях безумно, ...

Смелостта скрива онази най-дълбинна същност на битието, която страхът „разголва“ с брутално инфантилна откровеност...
Текст: Иван Бозуков

Днес „стените“ - между хората, между групите, между държавите, между континентите, между културите и въобще между каквито и да било неща - не са нито по-малко осезаеми, нито по-лесно преодолими. Станали са просто по-„фини“, по-куртоазни, по-евфемистични и - затова - по-ефикасни...
Текст: Иван Бозуков

В мойте сънища всичко е точно:
имам много прилежна жена,
Аз я любя - съвсем реципрочно!
От сърце благодарна е тя!
С периферната нервна система ...

Песен на песните.
Църквата по-късно ги прочита символично: Женихът е Христос, Невестата — Църквата (или душата на вярващия). Така всяка целувка, всяка „ненка“ и аромат се превръща в духовна метафора за божествената близост.
Може!Но като вникна в детайли... Има текстове , които ме притесняват: "Нека ...

Ежедневки 172 част
1. Маскирах се, като маймуна... и се върнах към корените си...
2. Добър човек съм... за тези, които не ме познават...
3. Кагато взема думата... все няма какво да кажа...
4. С жената се разбираме чудесно... когато сме далеч един от друг... ...

Покажи ми празнотата,
сред потока на Всемира.
Имам пролом във душата
и това ми резонира.
Разкажи ми за живота ...

Жената белокоса стърже тихо
с метлата си по хладния паваж.
Годините лицето ѝ стопиха,
а скрежът бял ѝ стана антураж.
Не е кралица, нито Пепеляшка – ...

Празниците са „Сизифовият“ път надолу, а празничната патетика - кощунственото им „плячкосване“...
Текст: Иван Бозуков

Не очаквай да молят за прошка,
щом не знаят..., дори че грешат.
Клеветите – оставяй ги в коша.
И върви... По избрания път.
Не очаквай цветя и фанфари. ...