Bockpece написа:
изчезна романтичният въпрос:
"извинете, колко е часа?"
Нека да разгледаме възможните вариации в отговорите.
Романтичен отговор: ...

над хълма, цял в трева,
нараснало – слънцето
косят косачи
30.07.2026 7.30 ч.

Събуди се!
Събуди се!
...тук сънят не свършва.
Ларва в пашкул от сънища те е повила.
Спи, дете мое! Спи и се разлагай! ...

Снощи - в наш’та махала,
на пазара край реката
стана кървава кавга;
две моми не се разбраха,
как да поделят юнак, ...

През лятото идвах всеки ден на село. Не защото половин декар домати можеше да изхрани едно семейство, дори не и защото ги обичах особено, а по простата причина, че тук беше тихо. Толкова тихо, че чувах мислите си. Вкъщи, в града, напоследък беше само шум или, по-лошо, онова особено мълчание между дв ...

Върху небесно петолиние
редят се облачета ноти.
Морето е небето синьо,
южнякът клонките бризи.
Егея - мраморна и дивна - ...

1. Градинарят беше толкова потентен, че лейди Гнустър чак се обезводняваше, след секс с него...
2. Градинарят често си мислеше, че ако всяко цвете се нуждаеше от толкова грижи, колкото цветето на лейди Гнустър, то по-добре човек да си гледа в къщата тигър, отколкото мушкато.
3. Ядосаната лейди Гнуст ...

Чуждата нужда
не ни е чужда.

Awl, it in a bag doesn't fit !
Awl, it in a bag doesn't fit !
Awl is thrown, from the bag and makes a hole.
To show itself, a sharp sting.
To stick itself in someone's head. ...

Не търся вече път по картите на дните,
нито посока в хоризонта на света.
Разпъвам тишината между своите орбити
и тръгвам там, където няма висота.
Отвъд ума, отвъд словата и пределите, ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава втора
Птицепадът
Една нощ малко след средата на лятото стадиелът на Кедра Елпара „яростно“ зажужа. Сепната в съня си, тя в първия момент не реагира. Сетне обаче рязко се присегна към апарата и отвори връзката.
- Да? - „изграчи“ с под ...

Не знам... защо, но лошото множи се!?
Винаги на крачка е напред.
Не само че мъти ни водата, но и ...
Клевети чистия човек.
Отрова, Бога ми... нахални! ...

Доказване, легитимиране
Да докаже човек
Себе си - това е път
Прокаран, вечен път.
Достойнство, съдържание. ...

С радости, болка, много вълнения -
живот, уви, кратък, но съществен...
Идва пенсия, дай Боже всекиму,
последно ред слагаш край себе си...
Натоварено пак, ежедневие - ...

Косите ми още ухаят на море
и слънце в очите наднича.
Лятото е сякаш мъничко дете,
което босоного сред тревите тича.
Шепне залезът нежни слова, ...

Rotten ribs, covered with thick larvae -
some died of old age... or from overeating.
The hooks, rusty teeth, long forgotten, sleep quietly between the ribs.
Rocked by the current, they tremble in their sleep -
probably dreaming more nightmares. Corrosion. ...

Една блага дума и малко кураж,
колко е нужно да посееш мечта?
Доброто не ище ругатия страж,
а въгленче плахо насред пепелта.
Със мъничка свещ и вяра в Отца, ...

След процеси на изветряне се превърнах в пустиня.
Вкаменените чувства не издържаха на температурните промени – напукаха се и се превърнаха в пясък.
Понякога номади ме пресичат и ги дарявам с дъжд.
За наглеците пък, като една истинска Фата Моргана, подарявам миражи.
Любимите ми цветя са кактусите – с ...

Най-тежкото сбогуване
е тихото
и неизказаното.
Ако ме питат “защо?”
ще отговоря ...

Rotten ribs, covered with thick larvae -
some died of old age... or from overeating.
The hooks, rusty teeth, long forgotten, sleep quietly between the ribs.
Rocked by the current, they tremble in their sleep -
probably dreaming more nightmares. Corrosion. ...

Кралица Акила го изгледа невярващо.
– Направили сте какво?
– Ваше Величество ме ласкае. – опита да скромничи херцог Хордис. – Наистина, за някой друг това би било непосилна задача, но аз не съм някой друг. Ваше Величество не сбърка като се обърна към мен.
– Той винаги намира начин за всичко. – пригл ...

Години наред бях просто плат в ръцете на чужди шивачи,
които с нишка от очаквания безмълвно крояха моето мълчание.
Изрязваха от мен онези парчета, които им се струваха твърде остри,
пристягаха шевовете, за да вляза точно в мярката на техните стандарти.
Навличаха ме в чужди рокли, шити по сценарии за ...

Вълчиците ли? Страшно упорити са,
познават си я своята любов и,
я следват все по дирите... по мириса,
за нея да погинат са готови.
А раните са мислиш от ловците ли? ...

В деня, когато юли те прегърна
със слънце, с вятър, с аромат на цвят,
една звезда лице към теб обърна
и благослов разля над този свят.
А лятото със златните си длани ...

Буфер съм през целия си живот —
Винаги съм в разгара на спора.
Свикнах да работя на автопилот —
Перманентно съм капнала от умора.
Летя като паднало есенно листо — ...

В деня, когато юли те прегърна
със слънце, с вятър, с аромат на цвят,
една звезда лице към теб обърна
и благослов разля над този свят.
А лятото със златните си длани ...

УРОК ПО ЛЕТЕНЕ
Като дете – обрало чужда круша,
в очакване на есенния дъжд,
на сушинка във плевника се сгуших –
защото вън стъмни се отведнъж. ...

Когато слънцето изтича
като разлята медовина,
а нощ със стъпки на момиче
воали стели от коприна;
когато ярки са звездите ...

път
над
бездна
две тела
мост е любовта ...

Изчезна твоят образ в полумрака,
остана само спомен наранен.
Сърцето ми, от болка уморено,
напразно стъпките ти нощем чака.
Часовникът в самотност все тиктака ...

Изчезна твоят образ в полумрака,
остана само спомен наранен.
Сърцето ми, от болка уморено,
напразно стъпките ти нощем чака.
Часовникът в самотност все тиктака ...

Любими, разкажи ми за снощи!
Беше ли нежен, в обичта разтопен?
Чувстваш ли нейния дъх по челото си още
и поглеждаш ли в спомена развълнуван, смутен?
Разкажи за очите й и косите не мои, ...

Любовта е честотата върховна,
която синхронизира милиарди сърца
и влива живот с нов импулс и в такт,
в приятел и в близък, във враг или брат.
Любовта е тази, която в тебе връхлита, ...

Събличам бодлите в хотелската стая…
И попивам сълзите.
Таралежите могат и знаят
как трудно се носят следите…
На вината невинна, ...

Събличам бодлите в хотелската стая…
И попивам сълзите.
Таралежите могат и знаят
как трудно се носят следите…
На вината невинна, ...

СТЪПАЛА
разказ
Има дни, в които малките неща решават всичко. Не войните, не революциите, не великите идеи – една чашка кафе в студено януарско утро.
Аз, Ш., преподавам история в гимназията на малкия ни град вече седма година. Достатъчно дълго, за да знам почти всичко както за това място, така и за х ...

Не съм роден.
Аз само преминах
през тясната пролука на една зора,
в която Бог разтвори шепите си
и пусна шепа светлина ...