Тросин бил едно чудесно джудже – с плетена зелена жилетка и червен пискюл на пухкавата шапка. Сам си прекопавал градината, можел да рисува, да моделира фигурки от глина и дори да прави курабийки с шоколадови пръчици. Но не можел да се усмихва. Просто не му идвало отвътре.
- Добро утро! – поздравявал ...

Не нося само едно лице.
Под кожата ми шепнат сезони,
хиляди сенки и хиляди изгреви,
родени от спомени, избори, болки.
В огледалото виждам познатия образ, ...

Силна си, плачеш безшумно
и да мълчиш ти е стил.
Стана кафето бездумно,
чисто, без ямб и дактил.
Бавно отпиваш нерадост, ...

Нашата къща от моето детство -
Е прегърната с тръни бодливи.
Спомените на моето семейство -
Когато всички бяхме щастливи.
Потопихме си ръцете в боя́ - ...

Кралицата ги призова с нечовешки писък, който обгърна замъка като облак и след това се пръсна из цялото кралство. Гарваните полетяха готови на всичко за нея. Бяха най-верните й шпиони. Тя се нуждаеше от тях и те щяха да й помогнат. Трябваше да разобличат чуждоземните войни навлезли в земите им. И те ...

От детството, сякаш вчера, спомен мил,
май, от три-годишна рецитирах...
Чичко ми, добряк - голям майтапчия,
на гости, понякога, идваше...
Двамата с татко се черпят с ракия, ...

БЕЗДОМНИ ТАЙНОПИСИ
Кой шепне в тихото усое
среднощ, когато всички спим?
Светулка ли взриви покоя
в уханията на жасмин? ...

Отвъдния свят
2003
Отдавна още, във епохи най-отдалечени,
пророци праведни, отшелници и риши,
аскети строги, и монаси, и дервиши ...

Петдесет свещички днес сияят,
но в очите ти е младостта.
Годините край теб нехаят,
щом срещнат чиста доброта.
По пътя с вяра и достойнство ...

Част 1
Да съм бил, да съм бил първи за втори, или пък втори за трети клас. А като сезон да е било, да е било - някъде лятото. Баща ми, за който по онова време дори не знаех какво работи, ме взе със себе си на някаква командировка из страната. Тогава леките коли се явяваха нещо като голям двигателно ...

Когато затежи дълбоко в душата
и тя отсипва с пълни шепи от тъгата
с жлъчно недоверие към всички други,
ти излез напред и изпреварвай,
крещи на глас, замахвай с думи, ...

Гледам една червеногръдка. Гледам я и не мога да мигна.
Докато миглите ми натежават - тя отлита. Отлита, за да се върне и да ми хване ръката.
Ще кажете, че е птица, като птица, но не е само това. Повече е - лакатушеща мисъл, творчески хаос, след който виждам пътека в бяло.
Има такива ръце - като бра ...

Една далечна тъга ме преследва,
като торнадо ме чупи отвътре,
с настръхнало дихание обсебва
и с пресипнал вик кара тялото ми да потръпне.
Една надежда бяла, вечна ...

Две очи тази вечер празнуват
гордото шествие на любовта,
те по юношески се преструват,
че слепи остават в своята самота.
А треперещи ръце разпръскват ...

Апокриф
Свити пръсти
просешка
пътека
нафората ...

И слънцето веднъж за теб ще да залезе
и всяка болка в светлината му ще изгори
и ангел от небето си при теб ще слезе
за да може твоето сърце да претвори!
Твоята любов и всяка мъничка добрина ...

Когато твоето небе се срине,
и киселинен дъжд в душата завали,
когато си изсъхнал стрък в пустиня,
и в черно-бял мираж животът се топи –
не спирай сред пещта на дните безпощадни! ...

Ако красота
е с липса на доброта,
става грозота.

приижда лято
слънцезнойно - галещо
и любверойно -
с липов дъх споено и
в небе превъплътено

В градинката на спомена
стоеше
на люлката божествена
и в мах
раздаваше усмивка на безкрая, ...

Времето от хълма спира
да се влачи през баира.
Докато Тепето скача.
И Балканът гледа мача!
Вятърът си тананика. ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава десета
Епистоларни главоблъсканици и планинска твърдост
След продължило над 1 200 дъха проучване Фето Барузо най-сетне вдигна побелялата си глава от тетрадките на Уроши Алви. Бяха се оказали цели 177, като последната бе изписана до пол ...

България няма да забрави историята на момичето, което беше „изваяно” като скулптура от Съдбата с над 400 шева, няма да преглътне страданието ѝ, затова даде глас на мълчанието на това изстрадало дете, като се изправи в нейна подкрепа за истината.
На Дебора, момичето, което премина през ада, за да съб ...

Когато се смълча, във мен е тътен.
Без сълзи и без звук душата стене.
И цели планини над мен се срутват.
И вятър ме прерязва – леден.
Когато си кротувам, ...

....---....И се заредиха приятни и щастливи дни и вечери...
Обадих се до работата, че съм в Атина и до седмица ще се явя в офиса. Служителката ми пожела ''до скоро''.
А със Силвия лентяйствахме по плажовете, правехме се на безгрижни туристи, вечер на някоя таверна или прегърнати и замечтани на веран ...

"Има само две трайни наследства, които можем да дадем на децата си – корени и криле." Ходинг Картър
Един баща повел е дъщеря си
със нежност за ръка
и дава ѝ най-простичкото щастие,
че е стабилност сред лъжовността. ...

Не можеш да спреш бурята,
когато небето разкъса своята тишина.
Не можеш да върнеш времето,
нито да вържеш реката за брега.
Ще дойдат дни, ...

Не са близки очите,
които виждат повече.
Не са пълни стъпките
с пропасти.
Не са свои ръцете, ...

Бет и Том... в Обреден дом -
Празник с тяхното момиче!
Кет е влюбена във Джон! -
Тя във вярност му се врича!
Том е в празничен захлас, ...

Не мога на платното да изляза,
автомобили вървят постоянно.
В камерата на пътната вена
кръвното налягане е грамадно.
Хората тръгнаха гневно ...

Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" – някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак! ...

Присвивам уморените крила,
не ме помни посърнал образ блед и,
обръгнал воин с пирови победи,
или пък храм с протрити стъпала.
Не съм триумф, или безславен крах, ...

Нашата къща от моето детство -
Е прегърната с тръни бодливи.
Спомените на моето семейство -
Когато всички бяхме щастливи.
Потопихме си ръцете в боя́ - ...

Първи напред. Никога назад!
Ващук, Кибенок, Титенко,
Правик, Тишура, Игнатенко.
Пожарна команда на Припят.
Не сте атомен пожарен отряд, ...

Реакторът бушува, всичко гори,
дори долу земята под краката.
Недълбоко са подземните води,
границата между двата свята.
Появява се нова важна цел – ...

Не притежавам изящна словесност,
нито съм къдрав, героичен и строг
представител на класическия барок,
който се радва на голяма известност.
Не ме докосват думите на демагог, ...

Видях охлюв нагоре да пълзи
върху висока каменна стена.
Слънцето се вдига. Ще го изгори.
Взех и го преместих на височина.
Тогава вместо да ми благодари ...

(Куплет 1)
Хочу‌ писа‌ть... Сижу‌, не дыша‌.
По щека‌м следы‌ — солёные, сухи‌е.
Ищу‌ слова‌, а их про‌сто нет.
Растворя‌юсь в воде‌… в тишине‌. ...

Пак стигнах до края на улицата и не знам накъде да продължа.
Сърцето и умът ми този път не си противоречат.
Мълчат.
Мълчат така,сякаш всеки път би се оказал грешният.
Душата ми реши да не тръгва на път. ...