В България не се случва нищо. Ако питате синоптиците (единствените и поради това най-важни новинари в медиите) – става нещо уникално, невероятно, интензивно, наситено, ексклузивно. Понякога е пролет, после лято. Представяте ли си! Даже и зима има. Чудо невиждано, чудо на чудесата. Сезоните са единст ...

Обеща ми да ме чакаш,
но ѝ подари верижка
и избра да возиш нея
без дори да имаш книжка.

Косите ѝ са грейнали жита,
в очите ѝ са слънчеви ливади,
знаеш ли, че само пролетта –
може светлината да опази?
И тя танцува – малка пеперуда, ...

Броените минути до събирането изтекоха бързо. Момчетата едва имаха време да хапнат от вече силно намалялата си сухоежбина и трябваше да се подредят на указаното от военачалниците място. Въпреки приятните емоции от награждаването, в момента всички бяха нервни и притеснени. Не бяха свикнали да се прид ...

Благослов е за всеки, щом в Ямбол роден е –
на богиня Диана любимият град.
Чудна сила ни брани нас нощем и денем
той е древен, но става по-хубав и млад.
Този град на антична легенда прилича. ...

Още съм… тук съм… вдишвам дъха ти
в мълчаливият, непресъхващ покой.
Толкова дълго…пазех съня ти
въплътена в теб, с въздишки безброй
Тук съм… до теб съм… няма да тръгвам ...

КЛЕЧКА КИБРИТ
Докато молех да те зърна,
студът в душата ми узря.
И вместо обич ме прегърна
дъх на катранена зора. ...

Ракията се изстудява,
а в топлия и светъл дом
полека се отдалечава
един
утихващ ...

Дъждовно е като през юни,
дъждовно е като през май
и март дойде да ме целуне,
и ме целува днес безкрай.
Какво ли иска да ми каже ...

Революционер
(На Ангел Кънчев)
Преди години далеч там край Дунава,
едно младо сърце престана да тупти.
Един герой, борец за българската свобода. ...

Росата пръсната върху цветя,
Огряна е от слънчеви лъчи.
Денят красив започва и деца,
Играят си, и весел смях ечи.
Нали това е красота? ...

Душата ми е малко птиче,
светът му – в клетка, подреден
и болката да си различен,
изпява то в красив рефрен.
Водица и зрънца си има, ...

По дрехите познавам
ви, момичета,
(Небрежно го призвавам)
Все повече се разсъбличате,
което означава, че е близо ...

За тази Серия не приготвяйте пуканки, защото Кинопрожекции няма да има. Тук Авторът ще се опита да вкара своите читатели през Задния вход на "Затворен обект №3", за да присъстват като неканени гости на един изключителен Театрален спектакъл посветен на нейно Величество Любовта.
За тази цел разбира се ...

Забързано времето дните пришпорва обяздени.
Подкови трошат на парчета невръстните наши мечти.
Затънали в делници, хлътваме в клопки от празници
с тежест на камъни. А всъщност, летим...
Но летим накъде? ...

Когато с Мери двамата
се вричахме във храма,
погледнах към мадамата
застанала до Мама.
Познах една приятелка ...

Защо мълчиш? Защо кротуваш?
Защо плачеш, роптаеш, слугуваш?
Тогава на себе си се сърди,
щом ти харесва така плачи.
Аз спрях да плача, нямам сълзи, ...

Любима...
В очакване на любов, която не мога да притежавам, всъщност съм чакал теб без дори да подозирам. А ти... Съхранила си се някак, във времето, сякаш цял живот си подготвяна да успееш, да ме изтърпиш и обичаш едновременно. Няма случайни неща... а късметът е момента, в който подготовката срещне ...

Житие на Християна, що възкръсна от страданието
Бе лято горещо, на рани и страх,
а Господ ме води през болка и прах.
Тежка орис бе писана в дни,
когато тялото в сън потъни. ...

Част VIII
351. Правото не е било, не е и никога няма да бъде в услуга на справедливостта. - Единственото му предназначение е да обслужва порядъка, независимо какъв е той и кой го олицетворява!
352. Броят на живите същества, погълнати от вегетарианците, със сигурност е в много пъти по-голям в сравнен ...

Свиквай с нея. Няма да си иде.
Ще ти бъде като сянка тя.
Ще е в твоя сън и във мечтите.
Ще досажда и в реалността.
Ти не ще да я прогониш. Тя е ...

Двойното спокойствие
Тя имаше страхотни сини очи. Дълбоки и замислени. Винаги ходеше леко усмихната с характерната и походка на пантера. Съвсем леко пълничка .. не по скоро - всичко си беше на мястото - имаше разкошни форми. Често я виждах облечена с някаква азиатска роба. Поздравявахме се с леко ки ...

Събудиха се почти по пладне. Василевсът благосклонно бе позволил на всички да си отдъхнат след бурните забавления и не им беше възложил никаква работа през цялата сутрин. Даже нощните стражи не се бяха лишили от удоволствията, които им предлагаше завладеният град, и само унинието на двукратно разгро ...

Вероятно е заради разликата. Не заради разликата във възрастта – възрастта е винаги относителна, никога не е еднаква, дори у връстниците.
Вероятно е заради разликата. Не онази разлика, която любовта, тази стара деруга, чертае като ледник в планините – тази разлика размеква едни, други се превръщат в ...

Глава 15. - Параклис, стипендии и ателие
Щом пристигна, вместо да вземе такси, Алекс се качи на автобус от градския транспорт. Бе студено в превозното средство – хората, които седяха сгушени в палатата си по седалките, бяха или сънени, или пияни. Беше самотно и непразнично след празничната нощ. В ра ...

В началото небето си има цар. Казва се Алалу. Девет години управлява, което за бог е нещо като изпитателен срок. След това идва Ану, решава че му писва да гледа стария на трона, сваля го и Алалу хуква надолу към подземния свят. Ану става новият шеф на небето. Но, както обикновено става в митологиите ...

В стаята му имаше две постоянни неща: миризмата на чай от липа и дишането на едно малко куче. Чаят идваше от навика да се държи за топлото, когато останалото е студено. А дишането — от живото присъствие, което не задава въпроси. Кучето се казваше Ая и Никола често произнасяше името, защото я обичаше ...

Толкова ли, американци или евреи, паднахте вие!?
Видяхте - истината просто не може дълго да се крие!
Това ли ви е демокрацията, свободата и хуманизма!?
Позволено е, защото евреите жертви са на нацизма!
Как не ви е срам мирни ученици да убивате, и то жени! ...

СИЛУЕТ В ЛИСТОПАДА
Есента е стара къща –
с мирис на червен тамян.
Нечий призрак там се връща –
от униние пиян, ...

Вървиш ли със наведена глава,
животът е страдание излишно.
Нормално ли е, според теб, това
изкуствено, половинчато дишане?
На кладата на дните си сложи ...

Нощта се разцепи от светкавица. Разразяваше се буря. При това смъртоносна.
Бриллиантовите бяха мобилизирани с прецизност, която граничеше с тази на специална военна операция.
Колоната от бронирани транспортьори се спускаше към подземния енергиен хъб под стария реакторен пръстен – сърцето на захранва ...