Ти и аз сме някаква загадка.
Искам да си бялата ми тайна.
Някак те предчувствам вече сладко,
дишам те в небесна необятност.
Искам да си мой не по причина. ...

Целувай цветята в косите ми меки,
в дъги разходи ме – над птици да пея.
Рисувай ми в бурите мирни пътеки,
в реки ме разливай – в разхлада да крея,
че огън обагря ми кожата бяла, ...

Беляза ме тъгата. И разбрах,
че двете с нея вече ще живеем.
На пепел стана светлият ми смях.
Мечтите ми престанаха да пеят.
Светът ми се разклати – кораб пуст. ...

Върхът е самотен.
Върхът е причина
да гледаш отново към ниското.
Тъй дълъг бе пътят, но ти го измина,
защото безумно ти стискаше ...

Времето ми с тебе не лети
Като красива бяла пеперуда
Днес името ти тя шепти,
Че обичам тебе до полуда.
Отдавна с тебе все се нямаме. ...

Животът ми е разпилян, в кутии,
а хаосът е подреден, във мен.
Душата ми е до безкрайност свита,
таванът ми е с пода изравнен!
Аз мога да загубя всичко! ...

Горчиво кафе
Бучка захар в горчиво кафе,
а очите ти – впити във мене
и усмивката на щастливо момче,
нищо… че мина толкова време. ...

Мила,
чиста,
луда -
заблуда.
Тъмна ...

Те ме разкрачиха. Разкрачиха ме изключително неприлично и това ме мъчи повече от всичко останало. Това сигурно е глупаво, защото начинът, по който се отнесоха към мен, със сигурност не е най-големият ми проблем в момента. Но човек понякога просто не може да се отърси от притесненията си, още повече ...

Мое силно, прекрасно момче,
колко вярвам във теб, дали знаеш!?
Криеш се зад дувари от лед
и успешно, почти, уж нехаеш.
Истината е в твоите очи, ...

Събуди се в необичайни обстоятелства. Пространството около него беше окупирано от хора, които не познава. Дори не беше в собственото си тяло. На всичкото отгоре беше толкова млад, че се ужаси от това, което видя. Не беше по-голям от 8-годишен. За миг се спря. Пое си дълбоко въздух и се огледа. Намир ...

НАЙ-ХУБАВИТЕ ИСТИНИ
Животът все ни среща с много истини
и всички имат най-различни форми,
а ние учим се да ги приемаме,
години ще отминат и ще можем. ...

В крайчеца на устните ти се крие усмивка –
от тези, които разкриват любовта ни.
Прибрали сме я в мидена черупка
на пода в стаята ми,
на леглото сред чаршафите ми. ...

Съдбовен ден, подаден знак -
присъствието мъжко бе на почит.
Да бъдеш джентълмен и кавалер
за дамите бе благодат,
а за мъжете - нежност и галант. ...

Писма без адрес ти изпращах, любима.
Навярно се трупат на лавица прашна.
И някой служител след много години
с любопитство ще бръкне във дните сегашни.
В почивката обедна на своето бюро ...

Заминаха си дните ми игри,
когато замина на вечен път ти,
дните детски, любими и щастливи,
отлитнаха някъде с твоите очи.
Накъде да погледна, за да те открия, ...

Самотна роза
Червена роза – дар на любовта
сама посрещна утрото в парка.
А как щастлива беше през нощта –
свидетел на любов красива, жарка. ...

Изчезна в миг, всичко отлетя,
защо, приятелко добра, ти завидя?
Изведнъж всичко промени се,
дългогодишното ни приятелство
в прах премени се! ...

Преплетохме ръцете
и позора си.
До кръв се впи
във пръстите ми възелът.
Мечтите ми ти махат от прозореца. ...

Повърхностно живеем сред фалш и суета
лъжем себе си, че сме щастливи
пак с усмивка на уста.
От повърхността наднича синята вода
обляна от лъчите нежно ...

На баба ми Евгения
Да, времето бавно изтича.
Животът ти преполови,
отдавна към залеза тичат
твоите слънчеви дни. ...

Родих се в град на хиляди усмивки и безброй мечти,
заживях на друго място със милион животи и толкова съдби.
Често у дома се връщам, но това ми "у дома"
топло душата ми прегръща, но и оставя ме сама.
Родих се в град на морска пяна и пясъчни перони, ...

Децата се радват, вълнуват,
че детските книги празнуват.
Очите, лицата им светят -
че днес им гостува поетът...
С любезни слова госпожата ...

Президентът днес си тръгва,
жалко, жалко, мистър Бийн,
щял за Щатите да ръгва
комсомолчото с билета син.
Президента Бийн се цели ...

Ние сме нуличката
в бензоловото ядро
на допамина.
Като пръстенче
сме кръгли и безсмислени...

Не си герой във рицарски доспехи,
ни строг Магистър, с орден тамплиер,
не си звезда, пожънала успехи,
ни млад артист с награда на Аскеер.
Ти, вино си, пенливо, отлежало, ...

Огън в мене ти запали
и остави ме да изгоря,
но аз от пепел ще се вдигна,
защото няма да го позволя.
Няма само да горя по теб ...

Искам за любов да пиша
"Искам за любов да пиша:
силни чувства.Срещи и признания...
Разни случки да опиша
и...да чакам възклицания!!" ...

Чувството не се описва –
то изпълва мен и теб
и като вълна се плисва
след объркан словоред!
А разумното начало, ...

Измих си ръцете,
без вина – виновен,
а златото, натрупано
с мълчание, тежи.
Спасих си съня, ...

Мънисто от една вълшебна огърлица
може би е всеки, в този свят голям
и от първия ден пази ни като орлица -
майчица една, с нестихващ плам.
Докато още нямаме брони и крила, ...

Тъй дълго чаках те и времето си
преживях без тебе.
Затова сега, като струна нежна,
аз потрепвам, едничкия китарен
звън да не заглъхне. ...

В изгрева се взряла тя и чака,
погледът зад хоризонта пада,
Пенелопа мисли, как във влака,
Одисей за срещата им страда.
Купил е навярно, той герданче, ...

Изпитвам нуждата да викам.
Да кресна или да руша.
Да махна си преградите по пътя.
Да успея съвест да утеша.
Да кажа си, че истината зная ...

140/Така при нас какво излиза,
че ний не щем да се спасим!
И с вредния либерализъм,
към Пъкъла ще за вървим!
Пред Меркел трябва ли да лазим ...

Пътеките към мен сама затворих.
Натрупах преспи – ледена стена.
Ранена от предателства, измени,
да преболея болката сама.
Сърцето със спокоен ритъм ...

Ще осъзнаеш някой ден, любими:
Животът без любов не струва нищо!
След седмица, след месец, след години
ще се огледаш пак за нея скришом...
Ще я потърсиш в нечии очи, ...

Спри в топъл, слънчев ден,
под разцъфналите бели клони,
леко с ведра свежест упоен,
спри мига и нека вятър те догони.
Запази в сърцето си картина, ...

Ние и света, в който живеем
Ролята на мъжа в обществото – част 5.3
Увеличаване властта – държавата и различните форми на управление.
Въпросът за властта винаги е съблазнявал мъжете, подобно на печалбата. Да си глава на семейство е твърде отговорно и изискващо себеотрицание нещо, което изисква да дад ...

Отвей, ветре, зорите с подаръци,
да отвяват бразди в пламъци.
В нощите усмивки подари
и заедно да се потопят във вълни.
Отнейде изумрудени върхове ...