Пра стар вулкан със гняв изригнал,
горещ оранжев ужас разпилял,
поселища със смъртоносна длан достигнал,
поля, гори посипал със печал.
По склона главоломно слизал, ...

(по картината на Велина Даскалова "Жена")

Свирѝ, щурче чудàто, в острия пелин.
За вълчия ми нрав, за риска в облак син.
До вълча диря пей под пълната Луна.
Потапяй лъка тънък в сълзата на сърна.
Не ме жали, щурче, ако ръждив капан ...

Не те намирам
между дланите си
и ръцете ми падат
самотни
като сноп ...

Една догаряща жарава
не грее повече от любовта ми,
пожарът може да изгаря
ще пиша с въглен. Да не ме забравиш.
Дори да се превърна в пепел, ...

- Коя си ти?
Момиче, търсещо в думите, написани от други забравените си мечти.
- Какво обичаш?
Не знам… но искам да обичам себе си.
- Какво те плаши? ...

Нали сте мъже, защо тогава се държите като женички,
обиждате се дори от най-простите безсмислени шегички!!
Като не ви изнася се оттегляне, ах, как само за глупости се впрягате!
На един мъж не е присъщо да мрънка и да се обяснява,
той трябва с жената да се съгласява, ...

О, ангел, о, девойко чудна,
моята душа нявга озари,
що в безсъница бе будна
и мир мечтан ми ти дари.
Болката от спомени печални, ...

Дойде този ден,
в който сърцето пленено
казва ''Да''
на любимата своя жена.
И е толкоз прекрасно! ...

Лошадь белая на траве
Б. Гребенщиков
Вестителят сняг замита
на пътя жалейния гръб.
Под свода кънтят копита, ...

На И.
И тази вечер няма да заспя,
за да те гледам как до мен си се сгушила,
ще остана буден до късно през нощта,
а ти в прегръдките ми ще си се притаила. ...

23-ти декември
Купихме билетите още през август, чрез една туристическа агенция.
Хванахме някаква промоция на австрийските авиолинии. И друг път съм ходила в Швеция, но за пръв път сега - на Коледа. Полетът от София до Виена беше обичаен. Но Австрийските авиолинии страхотно ме очароваха с полета от ...

Религиозно
И как да вярва човек в задгробния живот? Когато трудно се вярва и в този?
Вечерен звън
- Пешо, прибирай се…Баща ти си дойде!
- Иванчо, идвай си…Татко ти е вече тук! ...

Уморен си, нали?
Денят беше тежък.
Ела, полегни.
Ще те завия с надежда.
Ще пришия криле ...

Няма любов без обичане.
Има ли обич, има и любов.
Където има любов, няма омраза.
От любов деца се раждат.
А децата, кой не ги обича. ...

Беше гадна нощ през Октомври. Навън между сградите свистеше студен, пронизващ вятър и над града се изливаше дъжд като из ведро, но в стария бар бе уютно. Всичко на всичко петима-шестимата измръзнали посетители в бара, като че ли бяхме прежаднели повече за малко топлинка отколкото за алкохолни напитк ...

Безсъници
Много нощи бягаше сънят,
като бреме ми тежеше мракът.
Спомените никога не спят.
Будни сврени в ъгъла те чакат. ...

Има смисъл
/Не само заради вятъра в косите
и морските вълни в нозете ми.../
Отново съм цяла, вървя по земята!
Днес пак съм тленна... прибрах си крилата. ...

Гадна мазилка. Мазни петна.
Под от омраза. Думи хапливи.
Счупена мивка. Тъжни лица.
Дива заразa. И джамове гнили.
Хора сърдити. Гнойни гърла. ...

Щъркелът със счупени криле
топли си гръбнака край комина -
чопли малки късчета небе,
гне́здили в перата цяла зима.
В спомени за юг добре запазени ...

От години, все там си стоеше,
на завоя, до старият мост —
но не светеше, просто стърчеше,
като някой, застанал на пост!
Наближаваше дългата зима! ...

Прободена бях, но кръв не потече.
Изгори ме пак любовта!
Огън в гърдите!...Не си спомням вече!
Отдавна забравих какво е това.
Не знам! Като всички и ти може би, ...

Това беше мисля една любима тема, но малко по-навремето, когато още имаше такава представа за "истински мъж", полумитично предавана от близкото ни минало. В момента по-тиражираната тема е – мъжът е всъщност слабият пол, и това което е бил някъде, някога, вече не ни засяга. Аз бих искал да се върна н ...

бабувал е на
една „демокрация“
явно сатана

Бог, който е в Троицата, сътвори небето и земята, и морето, и всичко, което е в тях, и което е дошло от небитието, защото нямаше свят и нямаше нищо в него, а Бог го превърна в битие и стана светът. И тогаз Той взе пръст от земята и създаде човека, когото награди със своя образ и стори така, че да ра ...

По пътечка към реката,
с въдичка една в ръката,
тръгна Зайко сам и горд,
че рибар ще е, "спринтьор".
Сто кила ще улови – ...

Преди да те срещна, не пиех кафе.
Тогава обичах шума от дъжда,
усещах как нежно ме милва с перце,
стоях у дома с чаша чай във ръка.
И срещах навън непознати лица. ...

от творбите най-
небесни пò творба е
живият живот
.....................................
пò творба е от ...

304. Казват, че имам лошия навик да депресирам. Понякога си мисля, че са прави.
305. Никой не е напълно сам, защото Бог е във всеки един от нас.
306. Правосъдието често се възцарява в онзи съд, в който няма съдия и адвокати.
307. Искаш да върнеш времето назад, а дори не знаеш в кое време си ти...
30 ...

Рядко пиша за любов
може би защото се страхувам
,,страхувам се и още как...
защо пък все да съм ''рогат''.
Обаче пише ми сърцето бледо, ...

- Здравей!
- Здравей?
- Радвам се да те видя!
- Кой си ти? Къде съм?
- Аз съм смъртта! А ти си на сигурно място! ...

заваля…
и разплака деня
кротко… есенно
после… в очите ми стихна
тъгата ...

Мечти, надежди, красота –
или душевна пустота?
Дали в души светлина има –
любов към близки и родина,
или тях егоизъм ги владее ...

Нито на изток от рая съм бил,
нито на запад от пъкъла чер.
В двора ми пее синигер в дактил,
свири щурче до лехите с пипер.
Стъпил на босо в росата до мен, ...

Навън е нощ дъждовна,
а аз съм сам-сама.
Отправям поглед в тишината
към празното легло и нямата стена.
Страхувам се от сънищата бели, ...