Гледай ти ведро на света,
един живот Бог ти е дал!
Остави духа си да полети,
лъчи да греят в твоя дял!
Помни и в страданието, че дишаш, ...

Светят във тъмното кирилски знаци.
Като фенери свещения път осветяват
на звездочелата, в битки зачената нация,
към светлината, която зарежда със вяра.
Словото в хляб се превъща насъщен, ...

Малка рекичка течеше в долината и даряваше влага и живот на растенията наоколо. Бавната, кротка вода се влачеше подобно на човешкият живот, криволичеше и по пътя си намираше време да направи вирчета тук и там, да ромоли по бързеите, да е баня на птиците подслон за рибите, да измие клоните на плачещи ...

Среднощ е, не се вижда, но ръми
дъждът ми пише стих като повеля,
два ангела низвергнати, сами
сто облака пред сън ще ми постелят.
А знаят, че тъгата ми не спи, ...

Не очаквай овца да вие като вълк!
Стадо от овце не е глутница.
Ако позволиш да те доят...не се сърди,
че те Прецакват.
И черната овца блее като бялата... ...

Нима повярва, че съм те забравила?
Не съм, любов, все с мене си била.
Едно си имам, много просто правило –
сърцето не признава правила.
Завързаха те с думи посивелите ...

Душата ми е като кротка, тиха бездна,
която пази нежни чувства и мечти.
Като малка вселена нежна и звездна,
чиято светлина в пространството трепти.
И някога, някъде, когато аз изчезна, ...

Продължи напред
Продължи напред без мене ти!
Продължи! Животът е прекрасен!
И недей да плачеш! Не тъжи!
Пак ще съм със теб, ала безгласен! ...

Един младеж очаквал наготово
сами да легнат рибите в тепсия.
Оратор бил и мислел, че със слово
и раци ще си налови. Но тия
надежди сух, че може да остане ...

Есен. Листа и мъгла
Сивота. Празнота.
Лъч светлина в нощта.
Една жена стои замислена на тротоара,
върти на пръст си кичур, ...

Щом в устните ти чашата кафе
по пътя елегантен си се спре,
повярвай ми, че всичките мъже,
на мястото й, искат да са те...
А ако и облизваш сладолед ...

Парцалчета, кристалчета – сняг тих вали.
Коланчета, воланчета – свистят игли.
На зимата в петлиците – бял минзухар,
все още е кралица тя на бал прастар.
В дъха ѝ – студ, виелици, в очите – смях, ...

След тази буйна акселерация
порасна нашата...демокрация!

Ще разкажа днес накратко,
за града на моя Татко,
в който - той се е родил
и детенце там е бил.
Град известен със тепета, ...

ДОДЕ ВЪРВЯ В СРЕБРИСТАТА РОСА
... през вихърче от есенни листа,
седемдесет виелици загърбил,
все още светло гледам на света –
дори на старческите свои скърби, ...

''О, магьосник, чудотворец!
О, мъдрецо, стари влъхва!
Чух аз свенлив царедворец,
Че вълшебство край теб лъхва.
Че вълшебство, странна сила, ...

I. Самоличност
„Риболовът забранен е!“ –
Но не за мене,
не за мен.
Аз съм Константин Малик – ...

Аз нямам нищо твое!
Аз нямам даже теб!
Но имам нещо свое!
И взех си го от теб.
Душата ти е моя! Поднесе ми я кат букет, ...

(по София Хоуп)
Светът ни учи да се извиняваме
на другите за нашите вини
Само дето някак си пропускаме
сами на себе си да си простим ...

До днес се мъчих все да съм перфектна,
в калъпи – изкривили същността ми.
Нехайно днес в огнището ще метна
лъжите и измислените драми.
До днес ломих го – хляб за ненаситна, ...

Щом тишината има, колко думи,
тя сигурно, кога ще ги разкаже,
събират се на светли, нежни суми,
сгъстяват се и как ще се покажат,
не знаят, и не искат, как да бързат, ...

Светлината
вече е казала всичко.
Аз пиша за сенките —
за пламъка, който знае, че ще изгори,
за мъглата, която крие пътя, ...

Имало едно време, в едно могъщо царство, един цар.
Той бил млад и амбициозен. Искал да покори света, и да направи така, че всички хора да живеят добре и щастливо.
Затова, отначало започнал с промени в собсвеното си царство. Понеже смятал, че възрастните хора представляват само тежест за обществото, ...

Търсим собствените си причини,
определили мястото ни във света.
С нагласи енергийно непосилни
днес спорим със... осъзнатостта.
Какво му трябва още на човека ...

Времето не съществува,
тук любов царува.
Никой от нас вече не тъгува,
защото истината съществува,
а душата ти в космоса пътува. ...

ЗАКОНЪТ ЗА ВСЕМИРНОТО ВЪРТЕНЕ
В закона за Всемирното въртене
са вписани тъй прости правила –
да се завърнеш някога при мене,
да ти река: – Добре си ми дошла! ...

В желанието бляскаво
да се наложи:
тя на всяка цена...
успя да се изложи!

Слънце топли ме с лъчи!
Облаците чезнат далеко!
"Успокой се, дух, не плачи!" -
си казах и ми стана леко!
Бодрост силно ме обхвана! ...

Беше лято на 1976 година. Денят бе дълъг и горещ, но нощта обещаваше лека прохлада и приключение. Младият Иван Бълев тогава само на 20 години, прекарваше свободното си време, вечер в четене на различни исторически и краеведски книги, като си видеше и подробни бележки. Всъщност най-много го влечеше а ...

Никой, осен мен,
на този свят не може да знае всичко за мен
И ето пак този празен ден,
който въпреки всичко, за мен е благотворен,
защото всеки ден, ...

Не е вече мит кутията на Пандора,
а сюрреален бит -
изля злините си в хората.

Къде изчезнаха мечтите...
къде се дянаха звездите...
и защо Светът тъй се промени!?
Че с лекота ще ни унищожи?
Пари, пари и кръв... сълзи. ...

Чакал си ме. И си плакал.
Те мъжете плачат без сълзи.
Със звездите си ме чакал,
че си сам, душата те боли...
Не за мен, а за години ...

"Няма значение" - каза тя
и преглътна дълбоко своята сълза,
а тя гореше с мощта на лава,
не оставяше ни цвете, ни плява.
Ала оставаше горчивият спомен ...

Думи се раждат в тишината
и нижа ги бавно на връв,
молитва са те в самотата,
и дращят душата до кръв.
Понякога нежни, или груби, ...

В миг предсънен се случва най-често:
скрит е в стаята – зад мебел навярно
или в ъгълче нему известно...
Някак внезапно сълзите ме парват,
щом подхване той своите песни... ...

Сънува кораби, когато от стобора
петелът репетира мъжките си трели.
Разрежда с две кафета вечната умора,
на мътните прозорци зад платната бели.
Готов е да поеме дневната си вахта, ...