Прикраси із зірок
Коли музика стане нудною,
коли я не матиму сил висловлюватися чарівно,
небо розірветься,
місяць залишиться без дому, ...

Писмо от всеки фронт
Повярвай ми, скъпа, ще има мир.
Всички реки ще са пълноводни.
Къщите ще са пълни с деца
и няма да има гладни. ...

ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК НА БЪЛГАРИЯ
Роден съм сякаш че на ЖП-гара –
на пътищата ро̀ден брат близнак.
И през воня на дзифт, мъгла и сяра
клатушкам се в последния си влак. ...

„Недей завижда!“ -
чу се свише - „Че се тъй
и Бог обижда...“

Учение пак-
на прага се задава.
Чувам отдалече училищния звън.
Но тъга в мен като гостенка се настанява,
тъй както осъзнавам, ...

Заплака небето, рони сълзи дълго и тихо.
Дърветата голи зъзнеха, свели ниско чела.
Вятърът палав открадна пъстрите им дрехи
и застла чуден килим върху голата земя.
Скри под него драките, калта, камъни остри, ...

ЛИНЕЙКА ЗА ИЗДЪХНАЛОТО ЛЯТО
... небето просна своя сур саван,
надяна листопадът жълта грейка,
а вятърът – надрусан наркоман,
се развилня на кривата ми пейка, ...

Мъж се прибира от работа и още от вратата се провиква.
- Жена, сега или ще правим диф секс, или отиваме на заведение...
- Пицария, ресторант, или кръчма, само кажи да знам, какви дрехи и грим да си избера, скъпи - отговаря жената.
14.09.2024.

Посред деня, на панаира
припи ми се внезапно бира.
Да става, квото стане...
Напред бе, бай Гецане!
Направо тръгнах към кафето ...

Никъде не е написано.
Никъде.
До този момент.
За мен и теб.
За нас. ...

Н А Д П Р Е В А Р А
Новият Супер Компютър в Швейцария
никога няма как да надхвърли
човешките възможности за създаване
с техните биологични,компактни сървъри. ...

/
Като орехът древен сред друм разлюлян;
Като сянка от есен на север в компаса.
Като шепот смирен, като струна в сърца.
Като кротка целебна дума в душата. ...

И хукнах луда-полудяла,
нозете – боси. Трън до трън.
Не помня колко съм вървяла,
наяве ли, или насън.
Едничка лудост ме догони, ...

Вятърът разпиля пожълтелите есенни листа в двора на малката църква, когато Жени изкачи стъпалата и се отправи към входа на храма. Няколко зле облечени деца се спуснаха към нея с молби да им даде някоя стотинка. Тя изпълни желанието им, без да се замисли. Просто искаше да се отърве от тях и да се отд ...

Уморих се, наистина се уморих...
ще ме попитате какво съм толкова загубил,
че се отказвам аз от любовта.
Болката, тя трудно се забравя.
Не ме винете, грешник съм аз, зная. ...

....Житие & Битие....
Не Циганин, а Бог първо прокле рода и земята,,
проклетията си изрече Tой лично... от устата.
Така и стана... род против род, а ,змията виновна.....
И стана та написа нов завет.. като, "наука "основна.. ...

Смъртта не е виновна за това -
изгубих те в онези хоризонти,
които никога не са отстъпвали назад.
Остана пепелта от теб,
наречена от хората надежда.

Там, де червоний і жовтий кольори,
там і я,
ношу їх із собою і в собі.
Каміння з усіх країн світу
не варте однієї македонської піщинки. ...

Живот е инкубационен период на смърт.
Живот е гаранционен срок на смърт.
Живот е латентна форма на смърт.
Живот е черна лястовица на смърт.
Живот е райски ад, смърт е адски рай. ...

Любов е, когато си дал
не защото жадуваш промяна.
И когато сърце си раздал -
не защото очакваш размяна.
Любовта не спестява сълзи, ...

Преваля август – потеглят птиците,
най-първи май, щъркелите литнаха…
Връщам се и аз самичка, унила –
в родния край не ме очаква никой…
Но, пак ме плисва ароматът свиден, ...

Видях се в лодка на незнаен ден,
без грижи и потъващ до покоя!
Мълчанието люлееше в сатен,
напрегнатите мисли над прибоя.
Брегът на Странджа бе пред мен, ...

Капките студен есенен дъжд се стичаха по последните жълто-кафяви листа на големия дъб. Хълмовете в далечината бяха някак тъжни на фона на сивото небе. Гората притихна. Само стъпките на краката ѝ, обути в сиво-кафяви обувки се чуваха наоколо. Тя вървеше бавно, а дъждът се стичаше по мократа ѝ тъмно к ...

И най-добрите
думи, казани от зло
сърце, не чинят...

Животът питах " Аз живях ли те?"
" А ти разбра ли ме"- отвърна
"Аз как да знам това?"-учудих се
"Отговори свои търсих."
А той отвърна-" Много просто е..." ...

Докажи ми, че има пътеки,
даже там, дето няма звезди.
Докажи ми, че дните са леки
между толкова много мечти.
Докажи ми, със думички прости, ...

В септември, дойде ли ден шести,
започват разни патриоти
във Фейса да ни учат вещо
„на ползу роду“ да работим:
– Съединим ли се, в момента ...

За жалост… доживяхме и това
да вярваме, че Тръмп ще ни помогне:
С молби ще спре проклетата война.
И Путин от молбите ще се трогне.
Нима не помним, миналият век, ...

АВТОПОРТРЕТ С ОГЛЕДАЛО
Нали съм надарен с прекрасно тяло,
макар че във главата съм фенер,
най-сетне се видях във огледало! –
по моите пропорции и размер. ...