С тебе искам да се смея,
да притихвам вечер под звездите,
тебе искам да копнея
и да те гледам във очите!
С тебе искам, мила моя, ...

Малкият човек
разказ
Обичам да търся щастието, красотата, добротата и ред други такива ценности в малките, почти незабележими за останалите хора неща. Същото е и за хората. Те имат някак по-специално място в моя живот.
Имам цяла "папка" в паметта си, събрала спомени за ония "малките" хора. Малки, но ...

МОРЗОВАТА АЗБУКА НА ЛЮБОВТА
... какво ти шепне кестенчето, дето ти тупна върху мокрия асфалт,
навярно ти припомни за момчето, което спря го с топлия си алт? –
здравей, и как се радвам да се видим, светът не е чак толкова широк,
и в уличката „Стефан Богориди” край двама ви със обич слезе Бог, ...

Борислав се въртеше неспокойно в леглото. Подранилата горещина на юнската нощ му пречеше да заспи, но знаеше, че и това лято няма да успеят да си купят климатик. Издръжката на дъщеря му, приета да учи в Англия, се оказа по-голяма, отколкото очакваше. Вероника беше пълна отличничка и щеше да се бори ...

Ако има таван на знание, не е бог.
Ако няма, преди знаел по-малко, не е бог.
Вярвам не в парадокс, но в Бог.

Ще стана вятър невидим,
за да докосвам страните ти нежно
или бриз лек шумолящ в утринта ти
галещ косите небрежно.
Ще бъда звездите в небето, ...

В леден плен е цялото ми същество
от светлина едва ли ще трепне то
Слънцето отдавна е в покой
а душата ми в замръзнал застой
И как да излезе думичка красива от мен ...

Ако някога светът се срути..
Ако някога цивилизацията се върне в пещерите.
Ако..
Толкова много ,, ако ,, висят над главите ни като дамоклев меч.
И , някой ден, може да няма нищо от това, което виждаме днес. ...

колкото по̀ си
задаваш въпроси - се
питаш - защо си

Танго на нерівній поверхні
Ми танцювали танго на нерівній поверхні
і обличчям моєї п’яти топтали
хатину ображеним мурахам.
Час робив срібні кола ...

ПРОДАЖБА
... ужасно е – да имаш покрив,
пък да си нямаш роден дом,
дъждът бездомен да те мокри –
псе пред квартален гастроном, ...

Дали и Бог понякога е тъжен,
а ангелите уморяват ли се от идеалното?
Мечтае ли си бобът да е пържен,
завижда ли на изворчето калното?...
За слънцето дали не страда прилепът, ...

З А С Л У Ж Е Н П О Д А Р Ъ К
Времето назад не можем да върнем,
но на процесите да въздействаме можем
и в огледалото отново да зърнем
Младост наивна и палава с душа разтревожена. ...

За какво да ги пиша, кажи ми
тези стихове дето болят?
Сгушен в шепа премръзнали рими,
моят мъничък, мъничък свят,
за кръщения купел не беше ...

Обичам те, нима е нужно
и как, защо да обяснявам,
стихът се лее теменужно
и плувам в чистата му лава,
щастлива в твоите зеници, ...

Чаша вино... самота,
тъжно е когато си предаден, тишина!
Нещо стяга ти душата, Защо?
Къде остана вярата за любовта!?
Звезди, небе, а самотата те притиска... ...

Сърфираше той сам по Telegram,
а тя бе знойна самка-инстаграмка.
По Facebook щом си чатиха със плам,
изгуби той душевен мир и дрямка.
Омаян от красиво й лице, ...

Този диджей е толкова див,
как ритми страстни не пусна -
ритми на балканска самодива,
та тоз тенисист да се отпусне!
Камелия си е идол и героиня, ...

ВЛАКЪТ НА РАЗДЯЛАТА
Есен. Варненската гара.
Влак на седми коловоз.
Предпоследната цигара.
И в очите – ням въпрос. ...

1.
След много игри
в креватчето спи
мило телце,
дивно дете. ...

За какво ми е луна ли ?
Да мечтая! За онази влюбена жена!
В пазвата и аз да дишам,
а с душата и да полетя!
Влюбените ,казват, че живеят, ...

Като коте се гали днес утрото в мен,
мърка тихо, преде светлината.
И се влачи денят като рис по корем,
тихо дебне да сграбчи Земята.
А светът, все така от съня гурелив, ...

Едно момиче тича
сред хиляди листа.
И сякаш се съблича
пред него есента.
И сякаш край Марица ...

Ела ми гола
и ме съблечи.
В гореща поза
се разположи
и, обещавам, ...

Всяка сутрин - на балкона
пия с котката кафе.
Гол - по къси панталони,
все едно съм на море.
С две фрапета - за закуска ...

"Вода гази, жаден ходи..."
Парадокс от народна пословица,
според който продължаваме безславно да бродим
около най-богатото енергийно съкровище.
Някой от днешните съвременни люде ...

Лятото на 2011. Ягодина – Сърбия. Ядосал ме е бившият ми мъж, място не мога да си намеря. Къщата и дворът светнаха. "Скачам на метлата" и към аквапарка, а той – на майната си Райна (с извинение) Сядам там в някакво капанче, веся нос над кафето си. По едно време някой се тръшва на стола до мен. Вдига ...

Тя потръпна. Усети ръката, която се докосна до сакралното й място. Кой е този, който дръзва да посегне на девствеността й? Мисълта за това я накара да отвори очи, за да накаже нахалника. Беше й предсказано, че ще срещне своя Ромео и ще се омъжи за него, но после ще остане вдовица. Ала това щеше да с ...

Прости ми, че със теб за кратко бях!
Прости, не стигна времето! Аз зная!
Да те обичам вечно не успях!
А исках да сме заедно до края!
Прости ми, че обичах те със страст! ...

Най-шумни са неказаните думи.
Крещят във мислите на кръст разпънати…
Преглъщани,
изтръпнали,
обрулени, ...

Из дебютната ми стихосбирка „Оставайки с духовното богат“ (изд. Библиотека България“) с редактор Камелия Кондова и отзив от нея (в профила ми) – Бел. авт.
КНЯЖЕВСКО ПРИБЕЖИЩЕ*
(Сонетен венец)
1.
Ти още заслужаваш, драг квартал! ...

Отново изгревът разлива боите си в морето
и цялата му прелест се изгубва за минути.
Смалява се до личицето на цветчето,
разкрива неусетно тайните, дълбоко скрити.