Два живота,
две съдби,
една любов
Пета част.
Една широка ивица земя се впива в огромното тяло на река Сен Лоран и образува един красив парк на полуострова в Монреалския квартал Верден. Това е едно от най-любимите ни места за разходка и отмора. На входа на парка има сравнително голям паркинг, където ...

И ето го – напред се вие прав и
светлее – сто пътеки лунни – пътят.
И на приятел пролетта се прави,
и далнини пред погледа се мътят,
до мен подтичва вятър нощен бос и, ...

Бартак знаеше, че за един ден бе преминал през две битки, еднакво опасни. И в двете извади късмет.
Сега се зачуди дали да сподели наученото с приятелите си, но помнеше думите на Плерах – каквото се случва в шатрата, си остава в нея. Чувстваше единствено възторг, че се бе докоснал до толкова високо п ...

Но за нещо различно и ново,
за незнайна земя и трева,
за които нямаме слово
и не можем ги назова.
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН ...

В очите ти морето днес се плиска,
рисува пяна по брега от сън.
Душата ти тъй чиста ми е близка,
и носи светлина и мощ отвън.
За птици, дето в синева се губят, ...

Лордът Живот е за толкова хорица скръндза.
Дава им – колко? – по шепичка празни мечти.
Стегнал е подигравателно черния възел,
гърчи се въздухът, в опита да отлети.
Някой отваря житейската бонбониера ...

Гледам вкъщи свещ гори,
вие спите - мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.
- ,,Ней” - Христо Ботев ...

Опитвах се да събера счупения пъзел на миналото си.
Моя собствен, забравен детски свят. Частите не бяха цели.
А някои – изобщо липсваха.
На едно място – разбито детско сърце.
На друго – ръка, протегната към друга. ...

С цвят на нощ, звезди бледо светят,
Сънливи мечти в тъмнината се смесват.
Лунните пръски със трепет ги търсят,
В мрака обляни,с магия ги ръсят.
Със сенки игриви, акорд на вълнение, ...

Златното лято с тебе отмина,
ти се обърна и просто замина.
Още морето изглежда си същото,
някак обаче е сякаш намръщено.
Ти ли разплака морето, кажи, ...

НЕ СЪМ ПОЕТ
... невям додето погледът ми стига, потъвам в по-добрите светове,
седя – и пиша светлата си книга – и Господ Бог по име ме зове,
приличаме си с лудите в Наречен – но аз не пия вечер аналгин,
защото, ако този свят е вечен, във него съм дошъл за миг един, ...

Дойдох си, тате, ... не, не знам къде,
къде отидохте далече с мама,
живот, какво да правиш – той краде,
а ветровете няма да измамим.
Преляхме там, каквото е – това ...

Реших да чаткам с робот, не срещам човеци.
Да е български, след регистрация не се справи със седмокласна задача.
Да е руски православному, на моя език отвърна, че не го умее.
Да не е от ЕС и САЩ, нашенски географи откриха несъществуване на посока запад.
Да е китайски, помоли ме да предложа негови съ ...

Изход от нежеланите
Неща възможен е,
Кога? - когато воля
Човек има. А воля
Силна той ще има, ...

1. Досадна клиентка влиза за пореден път в аптеката.
- И сега, за чий .й сте тук отново, госпожо - благо я пита леко изнервеният аптекар.
- Ох - чула-недочула, отговаря тя - то един ли е, че да го помня...
2. Разчуло се в една околия нейде из дебрите на балканя, че млад (и надарен) народен лечител, ...

Ако аз съм бяла птица,
все над тебе ще кръжа,
Ако аз съм слънце златно,
все за тебе ще тъжа.
Ако аз съм чудна песен, ...

Някъде в безкрайността. –
Пустиня или космос?
Посоката е ясна. –
Няма.

(есе от душа за душата)
Има хора, които живеят сред хората – и има други, които живеят сред думите, някъде там между редовете. Аз съм от вторите. Аз съм Анонимен мечтател.
Не, защото се крия. А защото някои чувства не се побират в име – те нямат такова. Нито в образ. Нито в биография. Името не е важ ...

Понякога си те представям. Легнал до мен, обърнал глава към моето лице и гледащ ме точно с тези очи, в които се влюбих. Същите очи, за които сърцето ми бие и умира всеки ден.
Понякога си ни представям, само аз и ти. Двамата. Само аз и ти, един до друг. Макар и да знам, че е само илюзия, това сякаш е ...

Ръце на мъж.
Ръце на жена.
Протягат се с
треперещи пръсти.
Със жар, ...

Нова нощ... а усещанията са стари.
Приятелствата имат вече праг на поносимост.
Загрижени за свойте прищевки...
загърбваме и чест и идеал.
Понякога дори желаем зло на всички... ...

Дели ни мисълта за "вчера"
и тишината настояща.
Сама, душата ми трепери
и спомен по очите дращи.
Сега и аз не се понасям. ...

Снагата ѝ е укротена в предчувствие за дъжд.
В очакване небето да я приласкае.
След миг, оловносиво и с озонен дъх,
ще слезе ниско, ще я обладае.
Ще я обгърне и от страст ще пламнат ...

Мечти!
Мечтите са безплатни, и аз имам много мечти.
Някои съм сбъднала, а други не още.
Мечтах като дете един ден да посетя Божи Гроб в Израел.
И преди три години го посетих, ...

Тези дни работиш побавно, защо така?
Малко съм разсеян и внимавам да не сбъркам. Ще се стегна.
Добре, продължавай!
Бартак беше свалил темпото на преписване, защото вече четеше всичко. Нямаше нужда да го споделя с Маркан, кой знае какви мисли ще му хрумнат в главата.
Имаше всичко, от договори за мир, ...

Назад към природата или Съвременни Андрешковци
Иначе всички сме от града. До момента в който децата пораснат и вече чакам на опашка за тоалетната с полупознати момичета пренощували при синовете ни.
Стана модерно да имаш селска къща.
Ремонтираха бащините къщи или купуваха килнати на една страна постр ...

ПРИЛОЖНА ИКОНОМИКА
Автор: Марта Маркоска, Р.С.Македония
Похарчила съм те още преди да съм те спечелила,
а твоят лихвен процент надхвърля
моите възможности, за да ти се платя предварително. ...

Човек и добре да живее - умира и друг се ражда. Ама защо е живял тоя човек? Само да умре и друг да се роди ли? Да има кой да излезе тържествено, да се изпъчи, прочисти гърлото си и да каже на погребението му: “Ето, тоя беше страшен пич, евала че се роди, евала че гушна букета!"
Брей… Щом е толкоз пр ...

Толкова малки, а бяха сами,
като птици затворени в клетка.
По очите им сухи сълзи,
а в душите - неразписана сметка.
Светлината им беше мечта, ...

Обява от Министерството на отбраната:
ВВС търсят да назначат 64 пилоти на новите изтребители Ф16.
Изисквания към кандидатите;
Да са по-яки и гласовити.
На телефона на Министерството звъни кандидат: ...