Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
Йордан Йовков 🇧🇬
дали я още има и още ли помага тя.
За бедните селяни аз ще те запитам,
за тяхната радост, за мъката им и тъга.
Ти пак ще ни разказваш истории значими, ...
Бубулечке, цяла мечке, мен не ме е страх от теб! Манипулиран страх и финал 🇧🇬
Ислям – Николай Гумильов 🇧🇬
В кафето нощно мълком пиехме кианти,
когато влезе и поръча шери бренди
висок и с побеляваща коса ефенди,
враг зъл на християните из цял Леванте. ...
Черният камък на Кааба – Иван Бунин 🇧🇬
той бе с неизразима белота
на цвят от райските поля блажени,
на сняг планински в ден от пролетта.
От Гавриил духà – за Авраама ...
Черен хумор /по идея на Венцислав Василев/ 🇧🇬
Първият пита втория:От какво почина пациентът?
- Не зная - отговаря вторият. Почина без медицинска намеса.
- Как сме допуснали това? - мълниеносно реагира първият!
Завръщане към корените 🇧🇬
От чудни бесарабски степи златни,
където хоризонтът няма край,
едно момиче с мисъл благодатна
пое към най-бленувания Рай. ...
Бездомна песен 🇧🇬
Не трябваше да спирам в твоя град.
Сега не мога вече да си ида.
Вълната тръска бичия си врат.
Брегът настръхва като пред корида. ...
Тази моя любов 🇧🇬
търся думи на прага да й сложа финал.
Но за тебе изглежда съм вечно орисана,
моят свят – тих и нежен, ти дали си разбрал…
Вчера имахме среща. Последна ли? ...
Чат пат собственици 🇧🇬
А, хапче за вечна м ...
Думи в тишината 🇧🇬
Във тишината думите говорят…
Една любов се ражда и умира…
Във тишината рими нежно спорят,
а ритъмът в сърцето ми не спира. ...
Галопиращ психолог 🇧🇬
очаквам слънчев лъч да уловя,
а може звезди в нощ да ме омаят
и рими в стих да сътворя.
Очаквам в тишината ясно ...
Тя 🇧🇬
боли ме да си в съзнанието ми
боли ме да мисля за очите ти
боли ме да си спомням думите ти
> мога ли да те целуна? ...
Пристан 🇧🇬
намери пристан в твоята.
И тихо прислони се моята -
от бури, страсти, страхове далеч.
Вълните вече не са страшни ...
Градско чедо 🇧🇬
само двечките сме с мама.
Баби дядовци и лели,
все в града ни са живели.
Кравичка, овца, козарче, ...
Лист от варненската есен 🇧🇬
... листопадът мъкне шума,
мръзне пустият площад,
гларус до комина клюма,
цял ден премалял от глад, ...
Тишина 🇧🇬
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни, ...
Може би прощавам, може би лекувам 🇧🇬
До толкова безумно, че когато
отхвърлят ме, и счупен пак обичам
със тихата усмивка на тъгата.
С венец от рози Господ ме окичи, ...
За нашите думи ... 🇧🇬
Отдавна не мисля.... 🇧🇬
Отдавна не мисля за нея…
Тя има си нежен съпруг.
Детенце. И работа- като фея.
Аз често съм ръбесто груб. ...
Чудесата на града 🇧🇬
отдавна съмна се навън,
сложи си новото елече
приятели те чакат вън...
В парка всичко е красиво, ...
Обещах си 🇧🇬
дойде ли буря и трудност непозната,
от яркостта му да заслепявам фалша,
та завистта чак да се стегне в ханша.
Обещах си естествеността на перла, ...
Концерт в есента 🇧🇬
в час потаен дочух аз щуреца-солист.
Изненадан, дори вятър спря на место́,
поприседна смирен върху жълтия лист
с мисълта да викне поне три пъти „Бис!“. ...