Дъжд
Утре може би не ще вали!
Днес дори за малко не престана.
Утре може да не ме боли
старата и съживена рана! ...

Лице в лице, една до друга
вперихме със теб очи.
С желанието да се видим
или познаем, може би.
– Аз ли съм? – това се питах. ...

Ти си моето момиче, аз съм твоето момче!...
Сиви къдрици обкичват днес любимото лице.
Бръчките не забелязвам. И да има, аз не знам!
Честно в мене отбелязвам: "Не е мръднала ни грам!"
До прозореца безмълвна с часове стоиш така. ...

Като беден просяк бродех по света,
нахранихте ме с хляб и с надежда!
Бездомен скитник бях на таз земя,
с любов подслон ми дадохте в дома си!
Сирак като останах клет, тогава ...

Зеленоока русокоса Пролет
изгря над мойте неприветни дни
и всяка моя клетка Тя плени
със своя светъл самодивски поглед.
Плени ме – както само Тя пленява, ...

Ти си пъпната връв
на самотата ми,
режа те
и започвам отначало.

Чувството на летене... в съня... не убива... Защо тогава да не е възможно в реалността? Защо да не си свободен? Напълно? Никаква тежест. Никаква болка. Само най-силната и творческа болка по пътя на сърцето ти. Никакво самоубийство. Истинска и всепоглъщаща свобода. Красота. Любов между умовете. Оттла ...

безлистни клони
се подпират на преспи
гнезда пустеят
* * *
сняг по върхове ...

Животът на Нестор Зефиров бе еднообразен и гладък като глазурата на торта Сахер. Ставаше сутрин в шест, а вечер точно в десет денят му приключваше с Първа Програма. Първа Програма бе името на радиостанцията в Градец, собственост на приятеля на Нестор – Маркони Петров. Втора засега нямаше. Точно в се ...

нараства броят
на грехонаддаване
при търговете

Рептилката Лушка се събуди в приповдигнато настроение въпреки махмурлука от снощния купон. Купонът се състоя по случай нейния рожден ден и беше изпълнен с алкохол, секс, наркотици и рептилски рокендрол. Лушка беше навършила осемнадесет земни години, сиреч беше станала пълнолетна по тукашните закони, ...

Родена съм жена, но горда - като птица.
Затова и твърде често съм сама.
Свободна е душата ми. Не съм светица.
Но като жените нося тежестта...
...на грижите за дом, деца, любов, семейство - ...

Написах стих. Почти прекрасен.
Домашният съвет се сбра.
Измърка котката: „Ужасен!...
Ти стих ли казваш на това?”
„Защо, бе? - кучето излая, ...

Безследие ...блуждаещи очи...
и тъпа болка - късно разкаяние...
Изстреляни във нас от детството лъчи...
и разстояния на полудялото мълчание
от мисли, във които сме сами...

Беше краят на работния ден, а хората не спираха да се тълпят в магазина. Сякаш най-важното нещо в девет и половина вечерта беше да си купят половин килoграм сирене, шепа маслини и два-три кренвирша.
Яна стоеше с дежурна усмивка зад щанда с млечните продукти и едва се сдържаше да не хвърли буцата сир ...

Синът ми също е Ивайло.
България му е Родина.
Ала един е Балабанов!
Прости за думите ми, сине!
Чети го, сине! Препрочитай! ...

Искам да съм твоята любов.
Най-голямата. Единствената.
Твоят дъх да бъде остър зов
да съм нечовешки близка...
И тектонски искам да трепериш ...

За истинска любов да търся вече поостарях,
с годините се научих да не вярвам в хората.
И трудно се лъжа, може би защото помъдрях
и сам вървя напред и сам съм си опората.
Явор Перфанов ...

С дни десетки се крих
от зверове жестоки и зли.
И най-накрая открих,
че те от мен уплашени били.
Търсех сили прошка да давам, ...

Ако някой каже, че в ада е горещо, значи никога не е бил там.
Бившият генерал И Сонг-гье; приживе коронован крал Таеджо и основоположник на Чосон; знаел не само, какво е ад, но и колко е дяволски студен. Таеджо е от онези хора, които, вместо да мислят, какво идва след смъртта, се опасяват, какво ще ...

Разсъмване – крайъгълно боли,
земята побеляла е от луди.
Сред вестници, от мирис на войни
отново в този ден ще се събудим.
Съседският прозорец ще блести ...

В безплътни пътища душата ми се лута,
напипвам с чувства вярната посока,
към теб вървя със плахост на кошута,
но тъй далече си, а липсата... жестока.
Далече си, а чувствам те с тъгата, ...

Напи ли ме?
Или ме уби?
Започнах само с аромата,
но желание да вкуся
в устата ми остана. ...

Целувай ме, целувай ме, как искам аз,
целувай ме, целуваща ме топла власт,
целувай ме, по нас се стича топлина,
целувай ме, прегряла има нощна тишина.
Целувай, целуваща ме синя страст, ...

Пухкаво-облачно. Снежни глухарчета.
Слънце в илиците. Копчета рижави.
Капеща музика. Улични бардове.
Нещо щастливо приижда.
Чувства се в капките. Грее във въздуха. ...

Да сляза в най-дълбоките ти бездни
(след своите от нищо нямам страх),
да падна пленник на затвор железен
и никога да не изляза пак.
Да следвам най-трънливите ти друми ...

Насреща ѝ се зададе фигура в черно кожено яке. Щом погледите им се срещнаха, и двамата се вцепениха, сякаш единият беше хванал другия да върши нещо срамно и погрешно. Учителката не без срам призна пред себе си, че това в пълна сила се отнася за нея.
- Здравей, Ники.
- Добър ден, другарко. – той поис ...

Стъпките в живота са като мозайка,
от тях моментите родени
са негова вълнуваща картина,
животът, който дава ни урок,
за нас е свидна майка ...

Здравей! Не ме познаваш! Аз съм другата..
Усещаш, зная, мойто съществуване
в напрегнатата тишина на всяка събота
и всяко негово внезапно отпътуване.
Не само теб, и себе си той лъга, ...

The hardest things, in life, to handle
are exactly the ones on which
the mind and the heart can't get along...
And the hardest part is the choice we must make:
Is heart more important than mind? ...

На онзи балкон те прегърнах с душата си.
Сред тишината на онемялото насреща зелено море с дъх на бор
дали чух името си?
Не помня…
А така ми се иска да знам ...

114/ Тук всичко се е променило,
животът, селската съдба...
Нещата тук изглежат гнило,
дори видяни от страна...
И всичко тук е запустяло: ...

Ти си дупка
на ухото ми,
част от мен,
която я няма,
минус тъкан ...

Мога ли назад да се обърна
и превес на спомена да дам?
Значи ли, че с туй ще се завърна
към миналото даже и от срам?
Миналото с време си отива... ...

Изминаха години. И сега
съм тук, пред своя дом. И се страхувам!
Пред портата позната сам стоя.
Дали е истина, или сънувам?
Чакам да дочуя глас познат, ...

* * *
"Вълните от алкохол се биеха в стената от затвореност",
мислех си, докато целувките разбиваха,
така усърдно, изградената душевна преграда.
Гадна работа! ...